№ 1105
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100101549 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени искове от М. К. Р.,
ЕГН ********** от ***, Р. К. Р., ЕГН ********** действащ със съгласието на
своята майка и законен представител Е. Ю. Ч., ЕГН ********** от ***, както
и лично от Е. Ю. Ч., ЕГН ********** от *** срещу И. Д. Х., ЕГН **********,
от ***, М. И. Д., ЕГН ********** , от *** и Д. И. Д., ЕГН ********** , от
***, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на всеки един от
ищците сумата от по 600 000 лева представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на К. Р. А., починал на
15.05.2019г., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците
считано от датата на увреждането - 15.05.2019г. до окончателно изплащане
на задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците М. Р. и Р. Р. са
низходящи на починалия К. А., а третата ответница е майка на първите двама
ищци и съответно е съжителствала на съпружески начала с починалия К. А. до
настъпване на неговата смърт. Смъртта на А. е настъпила с оглед осъществено
противоправно деяние на ответниците, за което същите са признати за
виновни с присъда постановена по дело II АКа 257/20 на Апелативен съда –
Шчечин, Република Полша, същата влязла в законна сила на 14.01.2021г.
Ищците в исковата си молба поддържат, че с оглед смъртта на
посоченото лице са изпитали душевни болки, страдания, изпаднали в
депресия. Здравословното състояние на третата ответница се влошило.
Приживе страните били сплотено семейство, като баща им се грижил за тях
включително и с осигурява на доходи.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, с
който предявените искове са оспорват по основание и размер. Поддържа се, че
в присъдата на чуждестранния съд липсват данни за индивидуализация на
ответниците, поради което от същата не може да бъде направен извода, че
именно те са лицата признати за виновни за смъртта на починалия близък на
1
ищците. Оспорва се твърдението, че третата ответницата е живяла на семейно
начала с починалия К. А., както и твърденията, че нейното здравословно
състояние се е влошило вследствие смъртта на посоченото лице.
Оспорват се твърденията изложени от ищците за поддържани близки
отношения между К. А. и ищците.
Оспорват исковете по размер, като излагат насрещни възражения, че
същия не е съобразен с правилата за определяне на обезщетението по
справедливост визирани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представено по делото е удостоверение за раждане на ищеца Р. К. Р., от
което се установява, че детето е родено на 08.12.2008г., като негова майка е
ищцата Е. Ч., а баща К. А., б.ж. на гр. Варна.
Представено е удостоверение за раждане на М. К. Р., от което се
установява, че тя е родена на 30.10.2004г., като нейна майка е ищцата Е. Ч., а
баща К. А., б.ж. на гр. Варна.
От представения по делото акт за смърт № 0291/27.08.2019г. издадена от
Община Варна се установява, че К. А. е починал на 15.05.2019г. в Република
Полша.
Видно от удостоверението за наследници на К. А., б.ж. на гр. Варна
негови наследници са низходящите му – М. Р. и Р. Р..
С решение №II К 215/19 от 03.07.2020г. постановено от Окръжен съд –
Гожув Велкополски, II Наказателно отделение, Република Полша,
подсъдимите И. Д. Х., М. И. Д. и Д. И. Д. са признати за виновни в
повдигнатото им обвинение за смъртта на К. А., б.ж. на гр. Варна, като с
присъдата на подсъдимия И. Х. е определено наказание доживотен затвор, на
подсъдимия М. Д. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 25
години, на подсъдимия Д. Д. е определено наказание лишаване от свобода за
срок от 25 години.
С присъда №II АКа 257/20 от 14.01.2021г. постановена от Апелативен
съд – Шчечин, II Наказателно отделение, Република Полша е изменена
първоинстанционната присъда №II К 215/19 от 03.07.2020г. постановена от
Окръжен съд – Гожув Велкополски, II Наказателно отделение, в частта по
отношение на подсъдимите М. И. Д. и Д. И. Д..
Подсъдимият М. Д. е оправдан в частта на точка 4 от повдигнатото му
обвинение /за деяние осъществено на 14.05.2019г. в Костшин над Одра
действайки заедно и в сговор с Д. Д., И. Х. и И. Д. непосредствено с
намерение да отнемат живота, за опит да отнеме живота на трето на спора
лице - А.А. – М./, както и в частта на точка 3, че е нанесъл най-малко две
прободни рани.
Подсъдимият Д. Д. е оправдан в частта на точка 6 от повдигнатото му
обвинение / за деяние осъществено на 14.05.2019г. в Костшин над Одра
действайки заедно и в сговор с М. Д., И. Х. и И. Д. непосредствено с
намерение да отнемат живота, за опит да отнеме живота на трето на спора
лице - А.А. – М./.
И за двамата подсъдими са отменени точки 6 и 9 от диспозитива на
първоинстанционната присъда, досежно възможността на М. Д. и Д. Д. да се
2
възползват от възможността за условно освобождаване след излежаване на 20
години лишаване от свобода. Първоинстанционната присъда е отменена и в
частта на солидарно определеното обезщетение дължимо на трето на спора
лице А.А. – М..
Присъдата на първоинстанционния наказателен съд на Република
Полша е потвърдена в останалите й части.
Представен по делото е амбулаторен лист №001415/12.12.2019г., от
който се установява, че ищцата М. Р. е осъществила посещение на така
посочената дата при д-р. Р.Б., при което й е поставена диагноза
„Посттравматично стресово разстройство“. Така посочената диагноза е
поставена при снемане на анамнеза от пациента, като видно от посоченото в
същата основанието е настъпването на смъртта на нейния баща.
Представен по делото е амбулаторен лист №001414/12.12.2019г., от
който се установява, че ищцата Р. Ч. е осъществила посещение на така
посочената дата при д-р. Р.Б., при което й е поставена диагноза
„Посттравматично стресово разстройство“. Така посочената диагноза е
поставена при снемане на анамнеза от пациента, като видно от посоченото в
същата основанието е настъпването на смъртта на К. Р..
Разпитан по искане на ищците е свидетелят Н.Ш.И. – баща на ищцата Е.
Ч. и дядо на другите двама ищци. В разпитът си посочва, че познава К. А.,
който е бил негов зет. Последният до момента на смъртта си е живял с
неговата дъщеря и децата на общ адрес в гр. Варна. Излага, че семейството е
било сплотено и привързано един към друг. Приживе К. работил като шофьор,
съответно пътувал в чужбина. В разпитът си посочва, че след като е узнала за
смъртта на К., ищцата Е. Ч. е получила изкривяване на челюстта, което й
състояние е още видимо при нея. Излага, че тя се е затворила в себе си и е
престанала е да комуникира с околните. Непрекъснато и към настоящия
момент говори за К. и не излиза от своя дом. След смъртта на К., ищцата Е. Ч.
рязко наддала телесно тегло, което обосновало и необходимостта от
провеждане на оперативна интервенция. Това й състояние я е обездвижено,
като същата била изцяло зависима от своите близки за оказване на помощ в
ежедневието си. Посочената от свидетеля оперативна интервенция се
състояла в настоящата 2025 година, като едва след провеждане на операцията
състоянието на Ч. започнало да се подобрява.
В разпитът си свидетелят посочва, че с оглед това, че ищцата Ч. е
виждала навсякъде в къщата починалия К., то той е взел решение тя, както и
децата да се изместят да живеят за постоянно при тях в Германия.
Към момента на смъртта на К. А., ищцата М. Р. е била на 14 години, към
който момент е била ученичка. Смъртта на баща си ищцата прела трудно, като
се посочва, че в първия момент е припаднала. В разпитът си свидетелят
посочва, че до смъртта на своя баща същата е била добра ученичка, като
успехът й се е понижил след това. Вследствие непрекъснатия плач след
загубата на баща си, при М. се е било образувала киста на очите, което е
наложило осъществяване на оперативна интервенция.
Към момента на смъртта на К. А., ищецът Р. Р. е бил на 10-11 години.
Смъртта на баща му е допринесла за настъпване на силен стрес, като
проявните форми на същия се изразявали в отказът му да комуникира с
околните и затваряне в себе си. Едва 2- 3 години след смъртта на К., детето е
започнало да задава въпроси относно смъртта на неговия баща.
3
Разпитана по искане на ищците е свидетЕ.та Р. Е.М. – леля на ищцата Ч..
В своя разпит излага, че ищците до смъртта на К. са живеели заедно в едно
домакинство в имот в гр. Варна. Семейството е било задружно, като същите са
живеели добре.
За смъртта на К., ищцата Ч. е узнала на третия ден след неговата смърт,
като след узнаване на новината тежко е приела същата, включително се
излага, че в този момент челюстта й се е изкривила, което й състояние в
областта на лицето е видимо и до днес. Ищцата е започнала непрекъснато да
плаче, при което се е наложило поставяне на успокоителни инжекции. В
разпитът си акцентира в това, че след смъртта на К., Ч. рязко е наддала
килограми, като от 80 килограма до преди смъртта, след това те е повишило
телесното си тегло до 150 килограма. С оглед това си състояние при нея е
настъпилото обездвижване, което от своя страна е обосновало и
необходимостта от полагане непрекъснати грижи за нея включително и при
обслужването си, като помощ за това е получавала от своята майка.
Доколкото родителите на ищцата са заминали на работа в Германия, а
ищцата Ч. не е имала възможност сама да се грижи за себе си, то тя и децата
са заминали при своите родители в чужбина. Състоянието на Ч. след смъртта
на К. се влошило до етап, при който тя сама не могла да осъществява грижи за
децата си, които грижи са били поети от нейните родители. След
преместването си в чужбина дейността по полагане на грижи за нея е
продължена от нейната майка, в това число и при извършване на дейност в
домакинската работа, която до преди смъртта на К. е била осъществявана от
ищцата Ч..
Към момента на смъртта на К., ищцата М. Р. е била на 14 години,
ученичка с отличен до преди това успех. Състоянието й се е променило след
смъртта на баща й включително се е понижил и успехът й в училище.
Свидетелят посочва, че й е известно, че за период от време, ищцата Р.
излизайки от къщи под предлог, че отива на училища, вместо това е отивала
на гроба на баща си. Посочва, че с оглед непрекъснат плач са настъпили
усложнения с очите, което е наложило осъществяване на оперативна
интервенция за премахване на появила се киста на очите.
Детето Р. към момента на смъртта на баща му е бил на 10 години, като
след този момент неговото поведение се е било променило затваряйки се в
себе си и отказвайки да контактува.
Прието по делото е заключение по назначена съдебно – психологична
експертиза на вещото лице Ц.. В заключението си вещото лице посочва, че
както при ищцата Ч., така и при другите двама ищци, същите деца на
починалия К. А. се наблюдават травматични маркери, които са обусловени от
смъртта на техния близък. При ищеца Р. Р. се констатира наличието на
дълготрайно емоционално състояние, при ищцата М. Р. на устойчиво
емоционално състояние, докато при ищцата Ч. е налице емоционален навик. В
съдебно заседание при защита на своето заключение вещото лице пояснява, че
при Ч. е налице фиксация към настъпилото в нейния живот травматично
събитие, в което си състояние същата се намира и към момента на изготвяне
на заключението по възложената задача. И при тримата ищци се наблюдава
проява на скръб към починалия, като това емоционално състояние е най-
силно изразено при ищцата Ч..
При защита на заключението се посочва, че стресът, който е обусловен
4
от преживените негативното емоционално състояние може да причини рязка
промяна в килограмите на едно лице, както в хипотеза на рязко отслабване,
така и рязко наддаване на килограми.
Излага, че ищецът Р. Р. към момента на смъртта на неговия баща е бил
на 10 години, като ниската възраст при него към момента на настъпване на
това травматично за него събитие е обусловило поведение на изолация към
афекта. И при осъществяване на изследването вещото лице е констатирало, че
Р. е изключително пестелив на думи, трудно влизащ в диалог.
Ищцата М. Р. към момента на смъртта на баща й е била в тийнейджърска
възраст, в който момент същата е изгубила авторитетна за нея фигура.
Установява, че между ищцата и нейния баща е била установена силна
емоционална привързаност, същата установена и като цяло по отношение към
цялото семейство. За разлика от своята майка, при която негативното
емоционално състояние се е превърнало в емоционален навик, при М. Р.
същото има устойчив характер.
При прегледа на медицинската документация вещото лице посочва, че
от същата е установено, че и тримата ищци са потърсили професионална
медицинска помощ в лицето на д-р. Б. и д-р. К.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение,
настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя.
Разпоредбата на чл. 300 ГПК посочва, че за гражданския съд постановената в
наказателното производство присъда е задължителна по отношение на това
дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
От представените по делото писмени доказателства и в частност присъда
№II К 215/19 от 03.07.2020г. постановено от Окръжен съд – Гожув
Велкополски на Република Полша, II –ро Наказателно отделение, както и
присъда №II АКа 257/20 от 14.01.2021г. постановена от Апелативен съд –
Шчечин на Република Полша, II-ро Наказателно отделение, съдът приема, че
ответниците И. Д. Х., М. И. Д. и Д. И. Д. са признати за виновни по
повдигнатото им обвинение за причиняване на 15.05.2019г. в Република
Полша смъртта на К. Р. А..
Кръгът на лицата материално легитимирани да претендират заплащане на
обезщетение за причинени им неимуществени вреди вследствие смъртта на
техен близък е посочен в Постановление №4/1961г. на ПВС и Постановление
№5/1969г. Наред с така посочената съдебна практика на ВС, с Тълкувателно
решение №1/2016 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е прието, че
материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на близък са и лицата, освен посочените в ППВС
№4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., така и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
От представените по делото удостоверения за раждане на ищците М. и Р.
Р.и, съдът приема, че починалият К. А. е баща на децата, а ищцата Ч. е тяхна
майка. При така приетото от фактическа страна, че Р. и М. Р.и са низходящи на
К. А., б.ж. на гр. Варна, следва да бъде направен и правния извод, че тези
ищци са сред лицата посочени в Постановление №4/1961г. на ПВС, които са
5
активно легитимирани за търсят обезщетение за причинени им
неимуществени вреди вследствие смъртта на техния баща.
Ответниците в отговора на исковата си молба, чрез процесуалния им
представител оспорват легитимацията на ищцата Ч., като поддържат
възражения, че същата не е живяла на семейни начала приживе с починалия К.
А..
Във връзка с тези възражения, съдът изслуша показания на свидетелите
И. и М., които изрично в разпитът си пред съда заявиха, че до смъртта на К. А.
той е живял в едно домакинство на общ адрес в гр. Варна с ищцата Ч. и
техните деца – Р. и М.. Семейството е било сплотено, като същите взаимно са
се поддържали. Ищцата Ч. е била заета с домакинската работа и ангажименти
по отглеждане на децата, а починалият А. работил като шофьор, което
налагало пътуване извън границите на страната. Показанията на двамата
свидетели са конкретни, изградени на база лични възприятия, които се
формирали за релевантни за спора факти, в показанията им не се наблюдава
противоречие, същите взаимно се допълват, поради което съдът изцяло ги
кредитира. Като бъдат обсъдени тези показания, от които се установява, че до
своята смърт К. А. е живял в едно домакинство с ищците по делото в жилище
в гр. Варна, както и като бъде отчетено, че ищцата Ч. е майка на децата Р. и М.
Р.и, а К. А., б.ж. на гр. Варна е техен баща, то следва и изводът, че ищцата Ч. е
живяла на съпружески начала с бащата на нейните деца, като същата е
изградила с А. трайна и дълбока емоционална връзка, поради което и тя се
явява сред лицата, които са материално легитимирани да търсят обезщетение
за причинените им вреди вследствие смъртта на техния близък.
След даване положителен отговор на въпроса досежно материалната
легитимация на ищците да търсят обезщетение за причинените им вреди, то
следва да бъде отговорено и дали в действителност такива са им причинени с
оглед осъщественото противоправно деяние от ответниците.
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства, съдебно – психологична експертиза, така и писмени
доказателства съдът намира, че смъртта на А. е обусловила трайна промяна,
като е предизвикала негативно емоционално състояние е при тримата ищци.
Съобразно заключението на вещото лице Ц. при всички ищци се наблюдава
наличието на травмиращи маркери, които са причинени единствено от
смъртта на техния близък, като други травмиращи събития в техния живот не
се установяват. За да формира тези изводи, съдът изцяло кредитира
заключението по приетата съдебно – психологична експертиза, същото е
обективно и компетентно дадено, като заключението на вещото лице напълно
кореспондира и с останалите събрани в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства. Констатираните и при тримата ищци
травматични емоционални маркери са с различна степен на интензивност,
като при ищеца Р. Р. е налице дълготрайно емоционално състояние, при М. Р.
на устойчиво емоционално състояние, докато при ищцата Ч. се установява
наличието на фиксация към настъпялото в нейния живот травматично
събитие. По–ниската степен на негативните емоции, които са настъпили при
детето Р., вещото лице обяснява с по-ниската му възраст, на която той е бил
към момента на настъпване смъртта на неговия баща. Детето Р. е бил на 10
години към момента на настъпване на смъртта на баща му, като
емоционалното му състояние се е променило в негативен аспект, а проявната
форма на тази промяна се е изразявала в затваряне в себе си и осъществяване
6
на трудна комуникация с околните. Тук показанията на двамата свидетели са
категорични, като от същите се извлича релевантен за спора факт, че едва след
известен период от време, а т.е. след няколко години, детето е започнало да
разпитва за смъртта на неговия баща. Това поведение според вещото лице Ц. е
нормално, като се има в предвид ниската възраст на Р. към настъпване на
инцидента с неговия баща и последващо осъзнаване на настъпилата
действителност. В по-висока степен са негативните емоции, които са
установени при М. Р., което се дължи на по-високата й възраст и осъзнатост
/тийнейджърска възраст/, в която се е намирала тя към момента на настъпване
на трагичния инцидент. Наред с чисто емоционалните вреди от показанията на
свидетелите се установява, а предвид еднопосочността им и липсата на
доказателства в противната насока, съдът приема и за доказано, че при нея са
настъпили и усложнения вследствие постоянния плач изразяващи се в поява
на киста на очите и необходимостта от осъществяване на оперативна
интервенция за премахването й.
Вредите в най-висока интензивност са настъпили за ищцата Ч., при която
травматичното събитие свързано със смъртта на бащата на нейните деца се е
превърнало в емоционален навик. Този си извод съдът също прави на база
заключението на вещото лице Ц., като същото кореспондира изцяло с
показанията дадени от свидетелите И. и М.. Последните в показанията си
изложиха, че смъртта на К. А., Ч. е приела изключително тежко. От тези им
показания се доказва, че вследствие преживения стрес от настъпилото
травматично събитие при Ч. се е настъпило усложнение в областта на лицето,
което се изразява в изкривяване на долната челюст, същото видимо и към
настоящия момент съобразно свидетелските показания. Стресът е обусловил и
рязко наддаване на килограми, като от 80 килограма преди смъртта на К. А.,
Ч. за кратък период от време е повишила теглото си до 150 килограма. Това й
състояние я е обездвижило, като дори и за своите елементарни ежедневни
нужди по обслужване същата е станала зависима от своите близки и в
частност от своята майка, съобразно показанията на свидетЕ.та М.. Съдът като
взе в предвид показанията на свидетелите и уточненията, които вещото лице
даде в съдебно заседание при защита на своето заключение, където изрично
поясни, че състоянието на силен стрес може да се отрази при човека, както в
рязко намаление на телесното тегло, така и в рязкото му увеличаване, приема,
че именно преживеният стрес от смъртта на К. А. е обусловило настъпването
на това състояние при Ч. свързано с рязко увеличение на килограмите при нея.
Еднопосочни са показанията на свидетелите и в частта, че наднорменото тегло
при ищцата Ч. е обусловило и необходимостта от провеждане на оперативна
интервенция, която също следва да бъде приета от съда, като обстоятелство,
което допълнително е допринесло за настъпване на болки и страдания при
нея.
При гореизложените мотиви, съдът приема, че с оглед настъпилата смърт
на К. А. и при тримата ищци са настъпили негативни емоционални последици,
поради което следва да бъде прието, че са им причинени вреди от това
противоправно деяние, което е причинено от ответниците, поради което им се
дължи обезщетение за същите.
Неимуществените вреди следва да бъдат репарирани по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
7
определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Ищцата М. Р. към момента на настъпване смъртта на нейния баща е била
на 14 години, същата ученичка. Установи се от събраните по делото гласни
доказателства, че до преди настъпване на вредоносното за нея сбитите, тя е
била отлична ученичка, като след инцидента успехът й в училище е спаднал.
Свидетелите заявиха за случаи, при които М. излизайки от своя дом под
предлог, че отива на училища, в действителност е отивала на гроба на своя
баща. Изложеното обосновава извод за създадена дълбока връзка приживе с
нейния баща и емоционално състояние на силна скръб породено от неговото
смърт. Стресът при нея е обусловил устойчиво емоционално състояние, като
следва да бъде отчетено, че същата е загубила своя баща в един преходен за
нея период, а именно в тийнейджърските си години. Вреди за същата са
причинени и от обстоятелството, че се е наложило осъществяване на
оперативна интервенция за премахване на киста на очите, чиято поява е
обусловена от непрекъснатия плач след смъртта на баща й.
Ищецът Р. Р. към момента на смъртта на неговия баща е бил на 10
години, също в ученическа възраст. Макар и към този момент той да е бил в
една по-ниска възраст от своята по-голяма сестра, това негативно в неговия
живот събитие е наложило променя в неговото поведение, което се изразява в
затваряне в себе си и осъществяване на трудна комуникация с околните.
Следва да бъде отчетено, че ищецът е загубил своя баща в един ранен период
от своя живот, но независимо от ниската му възраст се установи, че той до
смъртта на баща си е създал с него силна емоционална връзка.
Като бъде взета в предвид, че загубата на бащата на ищците Р. и Р. е
безвъзвратна, същата е за цял живот, която загуба е причинила негативни
емоционални преживявания и при двамата, като негови деца, то с оглед
репариране на причинените им вреди вследствие вредите, които са им
причинени от ответниците, съдът намира, че по справедливост следва да
определи обезщетение за всеки от тях в размер от по 150000 лева, което
солидарно да бъде заплатено от ответниците. Определеното обезщетение
намира, че съответства на социално – икономическото положение в страната
към момента на настъпване на вредите, поради което и за този размер
предявените от тях искове следва да бъдат уважени, като за разликата на
150000 лева за всеки до пълно предявените размери от по 600000 лева за
всеки, пред явените искове следва да бъдат отхвърлени. Върху така
определеното от съда обезщетение се дължи и лихва за забава, като законна
последица от уважаване на исковете за главница считано от датата на
увреждането – 15.05.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
Е. Ч. към момента на смъртта на бащата на нейните деца и мъжът, с
който същата е живяла във фактическо съпружеско съжителство е била на 35
години. Установи се по делото, че смъртта при нея е допринесла до настъпване
на силна емоционална травма в степен до фиксация към това травматично за
нея събитие. Този извод извлечен от заключението на вещото лице Ц. напълно
кореспондира и с показанията на свидетелите, които съдът изслуша в хода на
съдебното производство, които еднопосочно и категорично посочиха, че Ч.
непрекъснато споменава и говори за починалия А., като същият е се привижда
навсякъде в домът си. Тежкият стрес, който е причинен от смъртта на бащата
на децата й е допринесъл до настъпване и на усложнения от медицинска
8
гледна точка видими при нея и към настоящия момент. Съдът прие, че
изкривяването на челюстта и рязкото покачване на телесното тегло са в пряка
и непосредствена причинно – следствена връзка от стреса от настъпилото
травматично събитие. Това й състояние на повишено наднормено тегло е
трайно установено, като същото дори е наложило и провеждане на
оперативно лечение с оглед преодоляването му. От съществено значение е и
обстоятелството, че фиксация към травматичното събитие и настъпилото
обездвижване с оглед рязкото повишаване вследствие стрес на телесното
тегло са обусловили невъзможност Ч. сама да се обслужва във всекидневието
си, като дори и за елементарни действия същата разчита на своите близки.
Именно това й, като психическо, така и физическо състояние е наложило и
необходимостта от извеждането й от нейния дом в гр. Варна и преместването
й в Германия при нейните родители, с оглед необходимостта тя да бъде
обслужвана. Невъзможността същата да полага грижи за своите деца, така
както тази дейност тя е осъществявала до смъртта на А., е наложило от своя
страна тази дейност да бъде поета от нейните родители.
Като бъде взето в предвид, че смъртта на К. А. се допринесло до
настъпването на изключително тежки и трайни последици в живота на Ч.,
това, че същата е загубила бащата на своите деца, с когото приживе съвместно
са живеели, настъпилото вследствие смъртта тежко емоционално състояние,
настъпилото увреждане по отношение на физическото й здраве, трайните
промени настъпили в общо житейския план, като промяна местоживеенето й,
така и невъзможността сама да се грижи за себе си и за своите деца, обуславят
извода, че Ч. е претърпяла неимуществени вреди в изключително висока
степен. За репарирането на причинените й вреди, съдът намира, че следва да
определи обезщетение в размер на 200000 лева, което солидарно да бъде
заплатено от ответниците. Определеното обезщетение намира, че съответства
на социално – икономическото положение в страната към момента на
настъпване на вредите, поради което и за този размер предявения иск следва
да бъде уважен, като за разликата на 200000 лева до пълно предявения размер
от 600000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена. Върху така
определеното от съда обезщетение се дължи и лихва за забава, като законна
последица от уважаване на иска за главница считано от датата на увреждането
– 15.05.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени за заплатят дължимите разноски в
полза на бюджета на съда, доколкото ищците са освободени от заплащане на
такива по реда на чл. 83, ал.1, т.4 ГПК. При така изложеното ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на съда сумата от 24007,10 лева, от които 4007,10 лева сторени
разноски в хода на съдебното производство и 20000 лева дължима държавна
такса в размер на 4% с оглед уважения размер на всеки от предявените искове,
на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. Х., ЕГН **********, от ***, М. И. Д., ЕГН **********
, от *** и Д. И. Д., ЕГН ********** , от *** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на М.
9
К. Р., ЕГН ********** от *** сумата от 150000 /сто и петдесет хиляди/ лева
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди под
формата на болки и страдания причинени вследствие смъртта на баща й К. Р.
А., починал на 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на увреждането - 15.05.2019г. до окончателно изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за разликата над
уважения размер от 150000 лева до пълно предявения от 600000 лева, на осн.
чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Д. Х., ЕГН **********, от ***, М. И. Д., ЕГН **********
, от *** и Д. И. Д., ЕГН ********** , от *** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.
К. Р., ЕГН ********** действащ със съгласието на своята майка и законен
представител Е. Ю. Ч., ЕГН ********** от *** сумата от 150000 /сто и
петдесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания причинени
вследствие смъртта на баща му К. Р. А., починал на 15.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането -
15.05.2019г. до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта за разликата над уважения размер от 150000 лева до
пълно предявения от 600000 лева, на осн. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Д. Х., ЕГН **********, от ***, М. И. Д., ЕГН **********
, от *** и Д. И. Д., ЕГН ********** , от *** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.
Ю. Ч., ЕГН ********** от *** сумата от 200000 /двеста хиляди/ лева
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди под
формата на болки и страдания причинени вследствие смъртта на К. Р. А.,
починал на 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на увреждането - 15.05.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за разликата над
уважения размер от 200000 лева до пълно предявения от 600000 лева, на осн.
чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Д. Х., ЕГН **********, от ***, М. И. Д., ЕГН ********** ,
от *** и Д. И. Д., ЕГН ********** , от *** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд
сумата от 24007,10 /двадесет и четири хиляди и седем лева и 10 ст./ лева , от
които 4007,10 лева сторени разноски в хода на съдебното производство и
20000 лева дължима държавна такса по уважената част на предявените искове,
както и сумата от 5 /пет/ лева държавна такса за служебно за издаване на
изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответниците могат да заплатят
задължението си към ищците: IBAN ***, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, титуляр адвокат Р. П. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10
11