№ 21216
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110170366 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу П. И. К., Р. Л. С. и Е. Л. П. осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца следните суми:
1. П. И. К. - сумата в размер на 1478,76 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 213, вх. Д, ет. 2, ап. 86, с аб. № 132551, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.12.2022 г. до изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 132,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г.;
2. Р. Л. С. - сумата в размер на 739,39 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 213, вх. Д, ет. 2, ап. 86, с аб. № 132551, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.12.2022 г. до изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 66,40 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г.;
3. Е. Л. П. - сумата в размер на 739,39 лeвa, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 213, вх. Д, ет. 2, ап. 86, с аб. № 132551, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.12.2022 г. до изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 66,40 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, но не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били
1
заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Р. Л. С.
и Е. Л. П., с който оспорват предявените искове. Твърдят, че не е налице облигационно
правоотношение между тях и ищеца за доставка на топлинна енергия, а в условията на
евентуалност възразяват за погасяването по давност на вземанията на ищеца. Молят
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. И. К..
Третото лице – помагач б не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г., „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Цитираните разпоредби от
закона императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. Видно от посоченото, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те дължат заплащане на цената на
доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с
това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42 от 20.03.2000 г., том I, рег. №
812, дело № 36 от 2000 г., по описа на нотариус с рег. № 117 при НК, се установява, че
ответникът П. И. К. и Г. С. П. – К.а са придобили правото на собственост върху процесния
имот преди исковия период. Между страните не се спори, а и от представеното
удостоверение за наследници се установява, че Г. С. – К.а е починала на 16.12.2020 г., като
нейни единствени наследници по закон са ответниците Р. Л. С. и Е. Л. П.. Установява се от
представената по делото молба-декларация от Г. С. П. – К.а от 24.10.2000 г., че със същата
Г. П. – К.а е поискала да й бъде открита партида при ответното дружество, касаеща
процесния имот. От приетото по делото заявление-декларация се установява, че
впоследствие – на 19.08.2015 г. ответникът П. И. К. е подал същото с искане партидата за
имота да бъде променена на негово име. От представените от третото лице-помагач
документи – справки за дялово разпределение за процесния период и отнасящи се до
апартамента, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 213, вх. Д, ет. 2, ап. 86, аб. №
132551, се установява, че партидата е открита именно на името на ответника П. И. К. – в
посочените документи за титуляр е вписано това лице.
2
При така установените обстоятелства съдът намира, че със заявлението-декларация от
19.08.2015 г. (подадено преди исковия период) ответникът П. И. К. е направил изрично
искане пред ищцовото дружество да му бъде открита партида само на негово име, като това
заявление представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление,
входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния
апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на посочения ответник за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече - налице са данни
ищцовото дружество да е променило партидата именно на името на ответника П. К.
съгласно направеното от него искане в този смисъл. Следователно чрез изразената от
последния воля е породено облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба
(доставка) на топлинна енергия между него и ищцовото дружество. Този извод е в
съответствие и с Общите условия на т, действащи през процесния период. Тъй като с
приемане на предложението за сключване на договора е възникнал този правопораждащ
облигационно правоотношение между т и ответника П. К. юридически факт, неоснователно
се явява твърдението на ищеца, че Г. П. – К.а, а впоследствие и нейните наследници –
ответниците Р. Л. С. и Е. Л. П. са купувачи на топлинна енергия, която се доставя до
процесния имот за исковия период.
Налице е следователно соченото от тълкувателното решение изключение – в
настоящия случай ответникът П. К. е поискал откриване на партида на негово име в
съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявил съгласието си
да заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се
приеме, че твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в
процесния имот е възникнало само между ищеца и посочения ответник, по силата на което
ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника П. К. е възникнало
задължение да плати дължимата цена. Не се установява твърдяното облигационно
правоотношение между ищеца и ответниците Р. Л. С. и Е. Л. П.. Това налага извод за
неоснователност на предявените срещу тях искове, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да р упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че стойността на потребената за исковия период в
процесния имот топлинна енергия възлиза на претендираня общ размер от 2957,57 лева. По
делото не се твърди и не се установява да са извършвани плащания, поради което с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес предявеният иск срещу ответника П. К.
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 1478,76 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
3
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Определено по реда на чл. 162 ГПК
дължимото обезщетение за забава за процесния период от 15.09.2019 г. до 30.11.2022 г.
върху общия размер на задължението за топлинна енергия възлиза на сумата в общ размер
на 498,26 лева. Общият размер на акцесорната претенция на ищеца е в по-малък размер –
265,59 лева, а претендираната такава срещу ответника П. К. е в размер на 132,80 лева,
поради което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, предявеният срещу
ответника П. И. К. акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете
срещу ответника П. И. К.. Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ
размер на 233,93 лева, от които 133,93 лева за платена държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Дължимите такива от ответника П. К. съразмерно на
претендираната, съответно уважена част от исковете възлизат на сумата в размер на 116,97
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците Р. Л. С. и Е. Л. П. имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая за всяка от тях е претендирано
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана
безплатна адвокатска помощ. Следователно в полза на процесуалния им представител –
адвокат М. Ц. З., се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за
всеки от ответниците, което с оглед на материалния интерес и определено по реда на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на
по 400 лева или в общ размер на 800 лева.
При този изход на спора разноски в полза на ответника П. И. К. не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 213, вх. Д,
ет. 2, ап. 86, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 1478,76 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 213, вх. Д, ет. 2, ап. 86, с аб. № 132551, ведно със законната лихва от 23.12.2022
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 132,80 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 116,97 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу Р. Л. С. , с ЕГН ********** и с адрес с. Владая, ул.
„Превалски езера“ № 18, общ. Столична и Е. Л. П., с ЕГН ********** и с адрес гр. София,
ж.к. „Дружба 1“, бл. 169, вх. А, ет. 2, ап. 6, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на
ищеца сумата в размер на по 739,39 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 213, вх. Д, ет. 2, ап. 86, с аб. № 132551, ведно със законната
лихва от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на по 66,40 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020
г. до 30.11.2022 г..
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
4
23Б, да заплати на адв. М. Ц. З., САК, с адрес на кантората гр. София, ул. „Преспа“ № 2, ет.
2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 800 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– б.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5