Р Е Ш Е Н И Е
№ 20 17.01.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 17.12.2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав:
Председател:
Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Антония Атанасова - Алексова
Секретар: Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков, въззивно
гражданско дело № 794 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 730 от 24.04.2019г.,
постановено по гр. д. № 9303/2018г. по описа на П.
районен съд, е осъдено „Мини открит въгледобив“ ЕАД, на основание чл. 225, ал.3
от КТ, да заплати на К.Ц.Т., сумата от 778,78лв., представляваща обезщетение
при недопускане до работа на възстановен работник за периода от 23.11.2018г. до
28.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 420лв. разноски
по делото.
Недоволно от така постановено решение е
останало „Мини открит въгледобив“ ЕАД, което го е обжалвало изцяло. Моли то да
бъде отменено при съществени процесуални нарушения, на материалния закон и
необосновано и предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Подържа жалбата си и в съдебно
заседание, чрез юрисконсулт Т..
Насрещната страна, К.Ц.Т., чрез адвокат
С.С. е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да й се присъдят
направените разноски пред Пернишкия окръжен съд.
За да постанови
решението си, П. районен съд е приел
следното:
Приел е за безспорно, че ищцата е
възстановена в ответното ЕАД на длъжността „***“ по реда на чл. 344, т.2 КТ с
влязло в сила съдебно решение, във връзка с отменено по съдебен ред по иск по
чл. 344, ал.1, т.1 между страните уволнение, както и че на 16.11.2018г. същата
е била уведомена по реда на чл. 345 КТ за това, че в 14 дневен срок може да се
яви и да заеме предишната си длъжност. Съдът е отбелязал, че последното получено
от ищцата за пълен отработен месец преди уволнението брутно трудово възнаграждение е 677,46лв.
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно, че на 23.11.2018г. ищцата се е явила в ответното дружество в
готовност да изпълнява трудовите си задължения за длъжността, на която е
възстановена. Отбелязал е, че заявление вх. № 0101 от 23.11.2018г., е подадено
в рамките на срока по чл. 345, ал.1 КТ, видно от полученото от ищцата
уведомление, че в двуседмичен срок може да се яви да заеме длъжността, на която
е възстановена /оформено в разписката на л. 41 от делото/.
С оглед изложеното П. районен съд
е приел, че ищцата е изпълнила условието по чл. 345 КТ да се яви на работа в
указания срок, с което за ответника е възникнало задължението да я допусне да
изпълнява работата, на която е възстановена. От представените писма, изходящи
от ответното дружество до ищцата, съдът е приел, че дружеството отказва да й
осигури работа, поради което предявеният иск се явява основателен.
Въз основа неоспореното
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, съдът е приел, че дължимото
обезщетение на ищцата е в размер на 778,78лв. за периода от 23.11.2018г. до 28.12.2018г., поради което искът следва да
бъде уважен за тази сума.
П. районен съд е определил
разноските и държавната такса и е постановил диспозитива на решението си.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Съдът намира, че въззивната жалба, с която се обжалва решението на П.
районен съд, се явява редовна
и процесуално
допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Въззивният съд, служебно намира,
че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от П. районен съд, в рамките на неговата
компетентност и предвидената от закона форма, поради което не е нищожно.
Въззивният съд, служебно намира,
че решението се явява допустимо.
Пернишкият окръжен съд следва да
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, доводите
на насрещната страна и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд
намира следното:
С решение № 909 от 21.09.2018г.,
постановено по гр. д. № 02978/2018г. по описа на П. районен съд, е:
Признато уволнението на К.Ц.Т.,
със съдебен адрес – ***, адвокат С., извършено със заповед № ***г. на
Изпълнителния директор на „Мини открит въгледобив“ ЕАД, за незаконно и като
такова е отменено.
Възстановена К.Ц. Т. на заеманата
преди уволнението длъжност: „***“ в „Мини открит въгледобив“ ЕАД гр. П..
Осъдено е „Мини открит въгледобив“
ЕАД гр. П. да заплати К. Ц. Т., сумата от 4046лв., представляваща обезщетение
за времето, през което тя е останала без работа
поради незаконно уволнение за периода
от 07.03.2018г. – 07.09.2018г., за срок от 6 месеца, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
Отхвърлено е направеното
възражение за прихващане на суми от обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ със суми
по чл. 222 и чл. 224, ал.1 от КТ, като неоснователно и недоказано.
Осъдено е „Мини открит
въгледобив“ ЕАД гр. П. да заплати на К.Ц.Т. сумата 850лв. разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Осъдено е „Мини открит
въгледобив“ ЕАД да заплати по сметка на П. районен съд сумата 163,79лв.,
представляваща дължима държавна такса и сумата 300лв., представляваща направени
по делото разноски за експертиза.
Решението
е връчено на „Мини открит въгледобив“ ЕАД на 07.10.2018г. Два дни преди това –
на 05.10.2018г. дружеството е подало въззивна жалба срещу решението, само в
частта му, с която е отхвърлено възражението за прихващане на дължимото на К.Т.
обезщетение по чл. 222, ал.2 от КТ, с обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ. Следователно решението не е
обжалвано в частта му, с която уволнението е отменено и Т. е възстановена на
заеманата от нея длъжност – „***“ в „Мини открит въгледобив“ ЕАД гр. П. и в
тази му част то е влязло в законна сила на 22.10.2018г.
Препис от въззивната жалба е
връчен на съдебния адрес на К.Т. в ***, на 01.11.2018г., когато решението в
необжалваната му част вече е влязло в сила. Съгласно константната практика на
ВКС – Решение № 179 от 26.05.2014г. по гр. д. № 7263/2013г., IV г.о., ГК, Решение № 2364 от 27.06.2011г. по гр. д. №
1467/2010г., III г.о., ГК, Решение № 361 от
21.12.2012г. по гр. д. № 105/2012г., III г.о., ГК
и Решение № 1 от 25.01.2018г. по гр. д. № 1892/2017г., IV г.о., ГК. – В случаите, когато от доказателствата по делото е установено
по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е
получил в последващ момент нарочно уведомление на съда за възстановяване му на
работа, срокът по чл. 345, ал.1 от КТ, съобразно правилото на чл. 8 от КТ за
добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения тече от момента на
узнаването. След като този момент на узнаването е 01.11.2018г., то независимо,
че Т. /след отправяне на изрична молба 29851 от 09.11.2018г., от нейния
процесуален представител адвокат С./ е получила съобщение от Пе. районен съд по
чл. 345, ал.3 от КТ, то двуседмичният срок за явяването й в ответното дружество
за заемане на длъжността, на която е възстановена, е започнал да тече от
01.11.2018г. и е изтекъл в края на работния ден на 15.11.2018г. В този
преклузивен срок обаче Т. не се е явила в ответното дружество, а се е явила
след изтичането му - на 23.11.2018г.,
поради което отказът на работодателя да я допусне до работа, се явява правилен
и законосъобразен и на нея не й се дължи обезщетение за тези действия на
дружеството по реда на чл. 225, ал.3 от КТ.
Само за яснота съдът следва да
отбележи, че към момента на получаване на въззивната жалба на посочения от Т.
съдебен адрес – адвокат С. е била неин процесуален представител, тъй като
производството по въззивната жалба на дружеството е продължило пред Пернишкия
окръжен съд, където е постановено решение № 416 от 19.12.2018г.
Следователно жалбата се явява
основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Тъй като се касае за иск за
заплащане на обезщетение по КТ, с цена под 5000лв., то съгласно разпоредбата на
чл. 280, ал.3, т.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия
смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло решение № 730 от
24.04.2019г., постановено по гр. д. № 9303/2018г. по описа на П. районен съд, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля иска на К.Ц.Т., с ЕГН **********, от ***, със съдебен
адрес ***, с който моли да бъде осъдено „Мини открит въгледобив“ ЕАД гр. П., на
основание чл. 225, ал.3 от КТ, да й заплати сумата от 778,78лв., представляваща
обезщетение при недопускане до работа на възстановен работник за периода от
23.11.2018г. до 28.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 420лв.
разноски по делото, като неоснователен.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.