РЕШЕНИЕ
№ 6341
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100113962 по описа за 2023 година
Ищецът ЗД „Б.И.“ АД, чрез процесуалния си представител – адв. Г.
твърди, че на 20.12.2017 г. около 13:50 ч. в гр. София, Л.П.К., ЕГН
**********, управлявайки лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с ДКН
****** на паркинга на магазин „Мебели Виденов“ по спомагателното платно
на бул. „Сливница” с посока на движение от бул. „д-р Петър Дертлиев” към
бул. „Константин Величков”, нарушил правилата на движение по ЗДвП, като
реализирал ПТП с движещият се по посока на лекия автомобил пешеходец -
Е.Л.К., ЕГН *******.
Застъпва тезата, че виновен за катастрофата е водачът Л. П. К., който,
под въздействието на наркотични вещества – кокаин и при несъобразяване с
уязвимите участници в движението, блъска пешеходката К..
Към датата на събитието отговорността на водача била застрахована по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ищцовото
дружество. Тъй като гореописаното ПТП представлява покрит риск от
полицата ГО, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, пострадалата К. завела срещу
дружеството преки осъдителни искове за обезщетяване на понесените
неимуществени вреди, настъпили от застрахователното събитие. В резултат е
1
постановено Решение от 12.05.2021 г. по гр.д. № 15976/2019 г. по описа на
СГС, потвърдено с Решение № 1367/17.12.2021 г. по в.гр.д № 2983/2021г. по
описа на САС, с което окончателно е определено и присъдено следното
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД: сумата от 30 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 05.12.2019 г. до пълното изплащане. Посочените съдебни
решения са поставени при участието на ответника К. като подпомагаща страна
на ЗД „Б.И.“ АД, като на основание чл. 223 от ГПК е възникнал установителен
ефект в отношенията между третото лице и насрещната страна по всички
факти - предмет на производството по гр. д. № 15976/2019г. по описа на СГС.
От въззивния съд в полза на увреденото лице са издадени 2
изпълнителни листа, въз основа на които са образувани следните
изпълнителни дела: ИД № 20217900401737 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790
на КЧСИ - за сумата от общо от 13 762,89 лв. и ИД № 20227900400195 по
описа на същия ЧСИ - за сумата от общо 28 856,68 лв.
С извършеното плащане на присъденото застрахователно обезщетение
ЗД „Б.И.“ АД е встъпило в правата на удовлетворения кредитор (увреденото
лице) срещу прекия причинител на вредите и има право да получи от
виновния водач по обратен ред платеното застрахователно обезщетение,
заедно с платените лихви и разноски, доколкото е налице регресно основание
по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Ето защо моли, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 500
от КЗ, ответникът да бъде осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сума в размер на
42 619,57 лв., представляваща регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ,
дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод
застрахователно събитие, настъпило на 17.09.2017 г., представляващо покрит
риск по полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва върху исковата сума от датата на депозиране на исковата
молба до пълно плащане. Претендира разноски.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
твърденията на ищеца, че е блъснал пешеходката Л., при управление на
процесното МПС под въздействието на наркотични вещества – кокаин. Сочи,
че в мотивите към решението по гр.д.№ 15976/2019г. по описа на СГС е
отразено само, че в приетата по делото СМЕ се заключава, че при виновния
2
водач е установена употреба на кокаин. В заключението е отразено, че за
извършената проба лисва дата кога е извършена, като дата и час не се сочат и
в съдебното решение. Моли предявения иск да бъде оставен без уважение.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, приема от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от приетото по делото
влязло в сила Решение от 12.05.2021 г. по гр. дело № 15976/2019 г. по описа на
СГС, потвърдено с Решение № 1367/17.12.2021 г. по в.гр.дело № 2983/2021 по
описа на САС, че около 13.10 часа на 20.12.2017 г. при управление на лек
автомобил „Ауди А8“ с peг. № ****** на заден ход на паркинга пред магазин
„Мебели Виденов“, находящ се на бул. „Сливница“ № 125, ответника Л.П.К.
като не е контролирал движението на автомобила при движението на заден
ход, а е имал възможност посредством огледалата за обратно виждане да
забележи намиращата се зад автомобила пешеходка Е.Л., виновно е
предизвикал удар в левия й крак, с което й е причинил телесни увреждания.
От приложеното към делото производство по гр.дело № 15976/2019 г. по
описа на СГС, се установява, че със съдебно решение от 12.05.2021 г. по
същото дело, по пряк иск на Е.К.Л. с пр.осн. чл. 432 от КЗ ищецът по
настоящото дело е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 05.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането. Решението е постановено при
участието на трето лице помагач - ответника Л.П.К..
По въззивни жалби на двете страни в първоинстанционното
производство е образувано в.гр.д. № 2983/2021 г. по описа на САС. С влязло в
сила решение № 1367/17.12.2021 г. по въззивното дело, постановено при
участието на Л.П.К.в процесуалното му качество на трето лице - помагач на
застрахователя, е потвърдено първоинстанционното решение.
Въз основа на издадените от съда два изпълнителни листа са образувани
ИД № 20217900401737 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ за сумата
от 13762,89 лв. и ИД № 20227900400195 по описа на същия ЧСИ за сумата от
28 856,68 лв. с взискател Е.К.Л. и длъжник - ЗК „Б.И.“ АД. Установява се от
приетите по делото писмени доказателства и от неоспореното заключение на
3
изслушаната ССчЕ, че ищецът е заплатил по сметка на ЧСИ М. сумата от 13
762,89 лв. по изп. дело № 20217900401737 с плащане, постъпило на
27.09.2021г., и сумата от 27 628,30 лв. по изп. дело № 20227900400195,
постъпила по 4 плащания в периода 21.02.2022г.-24.02.2022г. Общо
заплатените суми от застрахователя възлизат на 41 391, 19 лв.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ и
от приетите по делото писмени доказателства, подробно обсъдени от ВЛ Г., се
установява, че както при предварителното изследване с Дръг-тест, извършено
в 21:49 ч. на 20.12.2017 г., така и при химическия анализ (чрез
газхроматография) на биологични проби (кръв и урина), взети в 23:30 ч. на
20.12.2017 г. от Л. П. К., извършен на 08.01.2028 г. в специализирана
химическа лаборатория, е установено наличие на кокаин, без данни за
количествени изследвания. Вещото лице е посочило, че предвид времето на
вземане на проба, както и липсата на данни за определена концентрация в
същата, в конкретния случай не би могло да се направи анализ за времето на
приема на кокаин от ответника.
От писмените доказателства по делото – констативен протокол за ПТП и
Протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че виновният водач е
напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР. Лекият автомобил
е открит от компетентните органи няколко часа по-късно, паркиран пред блок
*******“ /адреса на ответника/, като в огледния протокол е отбелязано, че
огледът е започнал в 17:10 часа.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с пр. осн. чл.433, т.3 от КЗ.
Съгласно чл.433, т.3 от КЗ, застрахователят има право на регресен иск
срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице - в случаите,
когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия
вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество
или на негов аналог.
Следвателно, основателността на иска по чл.433, т.3 от КЗ предполага
установяването по делото на следните предпоставки: възникването на
извъндоговорна отговорност по чл. 45 от ЗЗД за ответника - вредите на
4
увреденото лице да са причинени от неговото виновно и противоправно
поведение; неговата деликтна отговорност да е обезпечена при ищеца със
сключване на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на увредения от
настъпването на застрахователно събитие; ответникът да е управлявал
автомобила под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.
Доказването на всеки от тези релевантни факти е в тежест на ищеца.
Безспорно по делото е установено от приетите доказателствата, а не се и
спори между страните, че на посочената дата е настъпило подробно описаното
по-горе ПТП.
С оглед влязлото в сила съдебно решение по предявен иск с пр.осн. чл.
432 от КЗ, с оглед факта, че ответникът е участвал като трето лице помагач на
страната на ЗД „Б.И.“ АД и с оглед обвързващата сила на мотивите в
отношенията между подпомагащата и подпомаганата страна, съдът приема за
установено осъществено от страна на ответника противоправно деяние,
извършено виновно, при което са причинени неимуществени вреди на трето
лице.
Установи се, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по
сметка на ЧСИ по двете изп. дела, образувани по искане на увреденото лице и
въз основа на издадените в негова полза изпълнителни листове, в размер на
41 391, 19 лв., с която сума са погасени задълженията за главница, лихви и
разноски.
Спорен между страните е въпросът относно последната предпоставка за
основателност на предявения иск, а именно - ответникът да е управлявал
автомобила под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.
Съдът намира, че за посоченото обстоятелство по делото са събрани
достатъчно доказателства. Ангажирани са Талон за изследване, Протокол за
химико-токсикологично изследване, Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби – подробно обсъдени от вещото лице, дало
заключение по СМЕ, поради което съдът не ги обсъжда отделно, от които без
всякакво съмнение се установява употребата на кокаин от виновния водач.
Обстоятелството, че изследването с Дръг тест е извършено в 21:49 часа, а
биологичните проби са взети в 23:30 часа, е обяснимо с факта, че ответникът,
5
в нарушение на закона, е напуснал местопроизшествието след причиняването
на ПТП, което е наложило извършването от компетентните органи на
съответните издирвателни дейности за установяване местонахождението на
автомобила, съответно и на самия водач. По тази причина, съдът намира
защитната му теза, застъпена от процесуалния му представител в хода на
устните състезания - че не е управлявал автомобила към часа на ПТП под
въздействието на кокаин, а е употребил в часовете след това, но преди
вземането на пробите за изследване - за несъстоятелна и недостоверна, а и
неподкрепена от събраните по делото доказателства. Само за пълнота на
мотивите, съдът отбелязва, че и в този случай – при напускане мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, виновният водач също
дължи на застрахователя платеното от него обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, на осн. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Ето защо, съдът намира предявения иск за основателен и доказан общо
за сумата от 41 391, 19 лв., като за сумата над този размер е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК и представения
списък по чл.80 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в
общ размер на 6 171,58 лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
в общ размер на 137,19 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. П. К., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „******* да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. „*******
следните суми: сумата от 41 391, 19 лв. - застрахователно обезщетение с
лихви и разноски, платени от ищеца по застраховка "Гражданска отговорност"
по повод възникнало на 20.12.2017г. ПТП, ведно със законна лихва върху тази
6
сума от датата на исковата молба – 13.12.2023г. до окончателното изплащане,
като за сумата над уважения размер от 41 391,19 лв. до пълния предявен
размер от 42 619,57 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен; сумата от на
6 171,58 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул.
„******* да заплати на Л. П. К., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „*******
сумата от 137,19 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7