НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 26.02.2021                            Град  КАРЛОВО

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                 втори граждански състав

На първи февруари                                                       две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №466  по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по обективно съединени искове е по чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД предявени от ЕТ „Д.Б.“, ЕИК: *********** със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Д.Д. против „Н. с. Бг“ ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:*** ****, р-н Л., бул. „Ч. в.“ № **.

В исковата молба се твърди, че ЕТ „Д. Б.“ бил дългогодишен производител на мляко и млечни продукти. В началото на 2020 г. с него се свързал представител на ответното дружество „Н. с. Бг“ ЕООД, който изявил желание да изкупува част от произведената от ищеца стока. След кратък период на преговори, на 20.01.2020 г. между ЕТ „Д. Б.“ и ответното дружество бил сключен договор, по силата на който ищецът се задължил да извършва продажба на стоки на „Н. с. Бг“ ЕООД, а ответното дружество от своя страна се задължило да заплаща уговорената цена, съгласно издадените от ищеца фактури.

В деня на подписването на договора ЕТ „Д. Б.“ продало на ответното дружество следната своя продукция:    103, 870 кг. краве сирене; 74,242 кг. биволско сирене; 75,044 кг. кашкавал от краве мляко;                         20 опаковки краве кисело мляко с 3,6 % масленост. Стойността на описаните продукти била 2377,16 лв., без ДДС, съответно 2852,59 лв., с вкл. ДДС. За извършената продажба ищецът издал фактура № 5485/20.01.2020 г.

Съгласно постигнатите между страните уговорки, обективирани в чл. 6, ал. 2 от процесния договор, ответното дружество в качеството си на купувач следвало да заплати дължимата сума по фактурата в срок от 5 /пет/ работни дни от издаването ѝ. Срокът за заплащането на задължението по горната фактура изтекъл на 27.01.2020 г., като и понастоящем ответното дружество не извършило пълно или частично плащане за погасяване на задължението си. Ищецът и негови служители провели многократни разговори, с които се опитали да разрешат въпроса, като получат доброволно плащане от страна на ответното дружество. Въпреки даваните обещания, включително и в имейл, изпратен от „Н. с. Бг“ ЕООД на 26.02.2020 г., с който същите се извиняват за забавянето и поемат ангажимент да изплатят задължението си до 12.03.2020 г., плащания не постъпили. От същите електронни адреси на страните, а именно: *********** (за ищеца) и *************** (за ответника), била водена кореспонденция по въпроси, касаещи сключването на процесния договор.

Поради неизпълнението на поетите от ответното дружество договорни задължения и съгласно чл. 7 от сключения договор, „Н. с. Бг“ ЕООД дължало на ЕТ „Д. Б.“ неустойка в пределно уговорения размер от 500 лв.

Ищецът твърди, че изпълнил надлежно и в срок поетите от него договорни задължения, като доставил поръчаните от ответното дружество стоки. „Н. с. Бг“ ЕООД в качеството си на купувач, обаче не изпълнило насрещната си престация, изразяваща се в заплащане на цената на поръчаните стоки.

Следвало да се посочи също, че с Определение № 233/21.14.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 360/2020 г. по описа на Р. с. – К. било допуснато обезпечение на бъдещия осъдителен иск с правно основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД на ЕТ „Д. Б.“, ЕИК: ********** против „Н. с. Бг“ ЕООД, ЕИК: *************, за сумата от 3352.59 лв., от която 2852.59 лева, представляваща дължима сума по договор за продажба от 20.01.2020 г., за която е издадена фактура № 5485/20.01.2020 г. и 500 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, чрез ЗАПОР на банковите сметки на „Н. с. Бг“ ЕООД, ЕИК: ************, разкрити в търговски банки в страната.

С оглед изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли да бъде осъдено ответното дружество да му заплати:

- сумата от 2852.59 лв. (две хиляди осемстотин петдесет и два лева и петдесет и девет стотинки), представляваща дължима сума по договор за продажба от 20.01.2020 г., за която е издадена фактура № 5485/20.01.2020 г.;

- 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съгласно чл. 7 от сключения между страните договор;

- законната лихва върху двете суми, считано от датата на предявяване на иска –20.05.2020 г., до окончателното им плащане на сумите.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовани за съдебното заседание, не изпращат представител и не вземат становище по иска. Въпреки дадената възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозиран такъв. Указани са последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно: че ако не бъде подаден отговор в срока за отговор на исковата молба и представител или пълномощник на дружеството не се яви в първото заседание по делото, без да е направено искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В първото по делото открито съдебно заседание, адв. Р. Г. – пълномощник на ищцовото дружество, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответното дружество: били са редовно призовани за съдебно заседание, не се е явил представител или пълномощник. Редовно им е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подаден такъв, а са указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу ответното дружество да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

По разноските:

Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход, съгласно т.5 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Макар че обезпечителното производство е самостоятелно исково производство, то съществува доколкото съществува исковото производство и е зависимо от резултата от него /Определение №173/15.03.2010г. на ВКС по ч. гр. д. №749/2009 г./ – т. е. разноските ще се присъдят според правилата на чл.78 от ГПК с оглед изхода на настоящия спор.

Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и с оглед представения списък по чл.80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 584.10 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 164.10 лева и адвокатски хонорар от 420.00 лева.

Неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на направените в изпълнителното производство разноски във връзка с обезпечението – 216.00 лева  платена такса по изп. дело №20207900400625 на ЧСИ Р. М.. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. В този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и  Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ОСЪЖДА „Н. с. Бг“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:*** *****, р-н Л., бул. „Ч. в.“ № ** да заплати на ЕТ „Д. Б.“, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление:***:

- сумата от 2852.59 лв. (две хиляди осемстотин петдесет и два лева и петдесет и девет стотинки), представляваща дължима сума по договор за продажба от 20.01.2020 г., за която е издадена фактура № 5485/20.01.2020 г.;

- 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съгласно чл. 7 от сключения между страните договор;

- законната лихва върху двете суми, считано от датата на предявяване на иска –20.05.2020 г., до окончателното им плащане на сумите..

ОСЪЖДА „Н. с. Бг“ ЕООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:*** ****, р-н Л., бул. „Ч. в.“ № ** да заплати на ЕТ „Д. Б.“, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление:*** направените делото разноски общо в размер на 584.10 лв. (петстотин осемдесет и четири лева и десет стотинки).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК. 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

Ц.Ч.        РАЙОНЕН СЪДИЯ: