РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 11.03.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове Димитър
Ковачев
Мл.
с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 4878 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба
от Е.С.Б. чрез адвокат Д. П. срещу Решение 8762/13.01.2020г. по гр.д.
52342/2018г. на СРС, 56 с-в, в частта, с която в делбено производство в първа
фаза, СРС е допуснал до делба при квоти по ½ ид. части недвижим имот:
сграда с идентификатор 48393.4990.529.4 по КККР на село Мировяне, Столична
община, област София- столица, одобрени със заповед РД-18-15/23.01.2012г. на
изп. дир. на АГКК с адрес на сградата в р-н Нови Искър, село Мировяне, ул. „********със
застроена площ от 56 кв.м. на два етажа и с предназначение-друг вид обществена
сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 48393.4990.529.
В жалбата се излагат оплаквания, че СРС допуснал
сградата до делба само поради допусната в отговора на исковата молба (подаден
от жалбоподателя) техническа грешка при изписване на последната цифра на
идентификатора, като вместо цифрата 4, било написано цифрата 3, а направеното
от жалбоподателката възражение за изключителна собственост на процесната сграда
се отнасяла именно до сградата предмет на жалбата, а не както приел СРС до
другата стопанска сграда предмет на делба, намираща се в същият имот.
Посочва, че макар да е допусната грешка в
идентификатора от отговора на исковата молба ставало ясно, коя сграда се
претендира от ответника по иска за делба като негова изключителна собственост,
а именно магазина. Именно за тази сграда се отнасяли и представените към
отговора писмени доказателства, както и показанията на разпитания свидетел.
Няма постъпил отговор на жалбата.
От фактическа страна СГС приема за установено
следното:
Страните са сестри, наследници на С.Г.С., който през
1987г. е признат за собственик по давност на дворно място с площ740 кв.м.- имот
с планоснимачен номер 332 от кв. 22 по плана на с. Мировяне- София, имот I-332, заедно с построената в него жилищна сграда и
гараж.
През 1988г. е починала съпругата на наследодателя Р.С..
На 29.06.1993г. С.С.е дал съгласие жалбоподателката да
построи магазин в имота със нейни средства и разходи.
На 02.09.1993 г е дадена строителна линия и ниво, като
видно от протокола се застроява магазин в имота на ъгъла между две улици.
Горното се установява от неоспорените по делото
писмени доказателства на 10, л.31, 32 и удостоверенията за наследници
От скиците на обектите представени по делото се
установява, че процесната сграда е с предназначение друг вид обществена сграда.
В нито една скица няма сграда с предназначение
„стопанска сграда“
В отговора на исковата молба, жалбоподателката е
направила възражение за придобиване по давност на сградата с идентификатор
48393.4990.529.3, като обаче в отговора се посочва, че тя е търговски обект. В отговора
е твърдяно, че тя е строена от жалбоподателката и със съгласие на нейния баща и
е ползвана само от нея за търговска дейност. Към отговора за доказване на
твърденията си е представила Декларация от нейния баща, дадена пред кметски
наместник на селото, както и протокол за строителна линия и ниво.
От протокола категорично се установява, че очертанията
и местоположението на бъдещият магазин всъщност отговарят на днешната сграда с
идентификатор 48393.4990.529.4 по скицата на целия имот, а НЕ НА сградата с
идентификатор 48393.4990.529.3. Поискания и разпитан свидетел установява, че
жалбоподателката е построила именно магазин на ъгъла на двете улици („Мировско
шосе“ и „Иван Вазов“). При това положение според СГС първата инстанция е
следвало да даде указания до ответника по иска за делба да конкретизира за коя
точно сграда по сегашен план претендира изключителна собственост.
Видно е разминаването между местоположението на
сградата с Идентификатор 48393.4990.529.3 и нейното описание в твърденията на
страната и представения протокол за строителна линия и ниво.
Следва да се има предвид и че нито една от сградите не
е описана с предназначение „стопанска сграда“ по представените скици.
СРС е следвало като се има предвид характера на производството
да укаже да се уточни възражението по отношение на обекта, тъй като е длъжен
служебно да съдейства на страните за изясняване на фактите, за да е ясно по
какво спорят страните и по какво не спорят и предвид служебното му задължение
да изследва въпроса дали има съсобственост между страните върху спорните обекти
и съответно да се постанови делба.
Вместо това СРС едва с решението и след като явно е
установил разминаването посочва, че действително е придобила жалбоподателката
собственост по давност върху сградата с идентификатор 48393.4990.529.4, но
възражението ѝ било за другата сграда.
Като е установил разминаването СРС е следвало да
отмени дадения ход по същество на делото и да укаже да се направи конкретизация
на възражението.
Формалистичния подход приложен от СРС не може да се
сподели от СГС при дело с предмет право на собственост върху недвижим имот.
Разминаването на практика е отстранено с въззивната
жалба.
По основателността на възражението за изключителна
собственост:
Първото въведено основание е, че сградата е изградена
със съгласие на собственика на земята - тоест твърди се суперфиция в хипотезата
на чл. 56, ал. 2, предл. 2-ро от ЗТСУ /отм./, действал в периода на разрешаване
и извършване на конкретния строеж (1993г-1994г. видно от протокола на л. 32 и
показанията на свидетеля). Тази хипотеза не е налице. Наследодателя до 1988 г.
е бил в брак, а парцела е придобит 1987г. След смъртта на съпругата и майка на
страните имота е станал съсобствен между страните и техния баща-починалия
наследодател. Следователно, за да има суперфиция е необходимо да има съгласие и
на ищцата съгласно чл. 56, ал. 3 ЗТСУ/отм./, а такова не се твърди и няма
представено по делото.
Отделно няма данни съгласието на бащата (дадено пред
кметски пълномощник, което е допустимо според действалия тогава чл. 97 от
закона за устройство на съдилищата) да е вписано в нотариалните книги, както
изисква чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ /отм./
Правилно СРС е приел за установено второто посочено
основание- придобивна давност.
Установява се от протокола за строителна линия и ниво,
че строежа е разрешен на ответника-жалбоподател. От показанията на незаинтересованата
свидетелка Симова се установява и че жалбоподателката е строила магазина и
винаги го е ползвала без възражения от ищцата.
Изграждането на магазина и неговото ползване за
търговска дейност са действия явни и обективират своене на изградената вещ. От
построяване на магазина през 1994г. до исковата молба са изминали много повече
от 10 години, поради което и СГС приема, че тази сграда е станала изключителна
собственост на Е.Б. по оригинерен способ- придобивна давност.
Ето защо решението в обжалваната му част следва да се
отмени, а искът на Й.П. за делба на сградата с идентификатор 48393.4990.529.4
да се отхвърли.
Разноските между страните се разпределят едва във
втората фаза на производството.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 8762/13.01.2020г. по
гр.д. 52342/2018г. на СРС, 56 с-в, в частта, с която е допуснат до делба между Й.С.П.
и Е.С.Б. при квоти по ½ идеална част следния недвижим имот: сграда с
идентификатор 48393.4990.529.4 по КККР на село Мировяне, Столична община,
област София- столица, одобрени със заповед РД-18-15/23.01.2012г. на изп. дир.
на АГКК, с адрес на сградата в Столична Община, р-н Нови Искър, село Мировяне,
ул. „********със застроена площ от 56 кв.м. на два етажа и с
предназначение-друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 48393.4990.529
КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ иска на Й.С.П. срещу Е.С.Б. за делба на
сградата с идентификатор 48393.4990.529.4.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2