Решение по НАХД №1383/2019 на Районен съд - Русе

 

РЕШЕНИЕ  №

гр.Русе, 19.09.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                         Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, в присъствието на прокурора Радослав Батанов, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1383/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА А.Р.А., роден на ***г***, български гражданин, неженен, с основно образование, ученик, неосъждан, ЕГН-**********, за

 

ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2017г., в гр.Русе, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие с Х.М.А., като извършител, причинил на А.В.А. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, в резултат от кръвонасядания и оток на лява скула, повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, повърхностни наранявания и кръвонасядания на лигавицата на долната устна и кръвонасядане на шията, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.6, вр. чл.78а, ал.6, вр. ал.1, вр. с чл.57 ал.1 от НК го

 

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му

 

НАЛАГА възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.5 ЗБППМН „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от 6 /шест/ месеца.

 

 

ПРИЗНАВА Х.М.А., роден на ***г***, български гражданин, неженен, с основно образование, не учи и не работи, настанен във ВУИ с.Ракитово, неосъждан, ЕГН-**********, за

 

ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2017г., в гр.Русе, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие с А.Р.А., като извършител, причинил на А.В.А. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, в резултат от кръвонасядания и оток на лява скула, повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, повърхностни наранявания и кръвонасядания на лигавицата на долната устна и кръвонасядане на шията, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.6, вр. чл.78а, ал.6, вр. ал.1, вр. с чл.57 ал.1 от НК го

 

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му

 

НАЛАГА възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.5 ЗБППМН „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от 9 /девет/ месеца.

 

ОСЪЖДА обвиняемия А.Р.А., със снета по-горе самоличност да заплати в полза на ОД на МВР-Русе сумата от 61.50лв. за разноски на досъдебното производство.

 

ОСЪЖДА  обвиняемия Х.М.А., със снета по-горе самоличност да заплати в полза на ОД на МВР-Русе сумата от 61.50лв. за разноски на досъдебното производство.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Русенския Окръжен съд.

                                               

 

Районен съдия :

МОТИВИ

КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД №1383/2019г. по описа на РРС-първи наказателен състав

 

Обвиняемият А.Р.А., ЕГН-********** ***, е обвинен от РРП в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.6 от НК, за това, че на 27.12.2017г., в гр.Русе, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие с Х.М.А., като извършител, причинил на А.В.А. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, в резултат от кръвонасядания и оток на лява скула, повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, повърхностни наранявания и кръвонасядания на лигавицата на долната устна и кръвонасядане на шията, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Обвиняемият Х.М.А., ЕГН-********** ***, е обвинен от РРП в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.6 от НК, за това, че на 27.12.2017г., в гр.Русе, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие с А.Р.А., като извършител, причинил на А.В.А. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, в резултат от кръвонасядания и оток на лява скула, повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, повърхностни наранявания и кръвонасядания на лигавицата на долната устна и кръвонасядане на шията, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Делото е внесено в РРС с постановление на РРП, с което се предлага обвиняемите А.А. и Х.А. да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, за които били предадени на съда и бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Обвиняемият А.А., редовно призован, се явява лично и с  упълномощен защитник. Признава извършеното деяние, изразява съжаление за стореното и не дава други обяснения. Защитникът му моли Съда да определи наказание за обвиняемия „Обществено порицание“.

Обвиняемият Х.А., редовно призован, се явява лично и с  упълномощен защитник. Признава извършеното деяние, изразява съжаление за стореното и не дава други обяснения. Защитникът му моли Съда да определи за обвиняемия възпитателна мярка по ЗБППМН.

РРП поддържа обвинението и предлага на съда да признае А.А. и Х.А. за виновни, да ги освободи от наказателна отговорност и им наложи възпитателни мерки по ЗБППМН.

 

Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

 

Обв. А.Р.А. е роден на ***г***, български гражданин, неженен, с основно образование, ученик, неосъждан, ЕГН-**********.

Обв. Х.М.А. е, роден на ***г***, български гражданин, неженен, с основно образование, не учи и не работи, настанен във ВУИ с.Ракитово, неосъждан, ЕГН-**********

 

Обвиняемите А. и А. се познавали отпреди и били в приятелски отношения. На 27.12.2017г., около 18.00ч. двамата се разхождали по пътен възел „Охлюва“, в жк.“Дружба-2“, като вървели в посока магазин „Била“. По същото време, пред тях вървели свидетелите А. А., Г.Б.и К.Т.. Обв.Х.А. видял пострадалия и предложил на обв.А. да го набият, защото според него вървял много наперено. Двамата се приближили към групичката от три лица, сред които бил и А. А. и го попитали защо върви така. Свид.А. А. не отговорил нищо, при което, без никаква причина, двамата обвиняеми започнали да му нанасят юмручни удари в лицето. След като му нанесли седем-осем удара, обвиняемите А. и А. си тръгнали, а пострадалият се прибрал в дома си. Там разказал на баща си – свид.В. А. какво се е случило, а бащата видял, че лицето на сина му е зачервено, а устните му са подути. На следващият ден двамата отишли в Първо РУ при ОД МВР-Русе и подали жалба за инцидента. Същият ден свид.А. А. се явил в Отделение “Съдебна медицина” при МБАЛ-Русе и бил освидетелстван от съдебен лекар.

В хода на разследването била назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която става ясно, че нанесените на свид.А. А. телесни увреждания са кръвонасядания и оток на лява скула, повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, повърхностни наранявания и кръвонасядания на лигавицата на долната устна и кръвонасядане на шията. Вещото лице намира, че уврежданията на А. са резултат на действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени по описания от пострадалия и останалите свидетели начин, а именно удари с юмруци в лицето.

 

Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана по несъмнен начин от събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства  - показанията на свидетелите А. А., Г.Б., К.Т., В. А., Д.И., М.А. и Р.М.и свид.И. Д. дадени в хода на досъдебното производство. Те се подкрепят и от  приложените и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства – заключението на съдебномедицинската експертиза с обект на изследване свид.А. А., сведение-характеристика за непълнолетния А.А., сведение-характеристика за непълнолетният Х.А., Справка от МКБППМН за двамата обвиняеми,  медицинско свидетелство, справки за съдимост, декларации за семейно и имотно състояние, биографични справки.

 

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

От обективна страна обвиняемият Х.М.А. осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 27.12.2017 г., в гр. Русе, причинил на А.В.А. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, в резултат от кръвонасядания и оток на лява скула, повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, повърхностни наранявания и кръвонасядания на лигавицата на долната устна и кръвонасядане на шията, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Тези увреждания, обвиняемият причинил на свид.А. с непредизвикано нанасяне на удари с юмрук в лицето му. Налице е пряка причинно-следствена връзка между ударите и причинените телесни увреждания на пострадалия.

Несъмнено, обвиняемият А. нанесъл юмручните удари, причинили установеното телесно увреждане на пострадалия, с явният мотив да изрази грубо неуважение към обществото, незачитане на приетите норми на поведение и телесната неприкосновеност на гражданите. Чрез тези си действия, обвиняемият, непредизвикан и неповлиян от противоправно поведение на пострадалия, несъмнено искал да изяви себе си като погази установения ред и искал да демонстрира, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото. Безспорно, в настоящият случай липсва какъвто и да било личен мотив и видими поводи за побоя, които да са създадени от пострадалия. Основният мотив на обвиняемия бил да демонстрира пренебрежение към обществените ценности и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, да прояви груба сила над личността на другиго, чрез посегателство върху пострадалия. Деянието било извършено на обществено място, в присъствието и на други лица.

Това от своя страна, дава основание на Съда да приеме по несъмнен начин, че е налице и квалифициращия признак на чл.131, ал.1, т.12 от НК.

 

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. Обвиняемият съзнавал, че извършва действия /нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето на пострадалия/, годни да причинят на пострадалия А. А. телесно увреждане, от вида на инкриминираното. Независимо от това, извършил тези действия и насочили всичките си усилия към осъществяването на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на престъпния резултат.

Независимо, че към датата на деянието обв.А. бил непълнолетен, съвкупният анализ на доказателства и последващото му процесуално поведение налагат извода, че той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

 

От обективна страна обвиняемият А.Р.А. също осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 27.12.2017г., в гр.Русе, причинил на А.В.А. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, в резултат от кръвонасядания и оток на лява скула, повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, повърхностни наранявания и кръвонасядания на лигавицата на долната устна и кръвонасядане на шията, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Тези увреждания, обвиняемият причинил на свид.А. с непредизвикано нанасяне на удари с юмрук в лицето му. Налице е пряка причинно-следствена връзка между удара и причинените телесни увреждания на пострадалия.

Несъмнено, обвиняемият А. нанесъл юмручните удари, причинили установеното телесно увреждане на пострадалия, с явният мотив да изрази грубо неуважение към обществото, незачитане на приетите норми на поведение и телесната неприкосновеност на гражданите. Чрез тези си действия, обвиняемия, непредизвикан и неповлиян от противоправно поведение на пострадалия, несъмнено искал да изяви себе си като погази установения ред и искал да демонстрира, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото. Безспорно, в настоящият случай липсва какъвто и да било личен мотив и видими поводи за побоя, които да са създадени от пострадалия. Основният мотив на обвиняемия бил да демонстрира пренебрежение към обществените ценности и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, да прояви груба сила над личността на другиго, чрез посегателство върху пострадалия. Деянието било извършено на обществено място, в присъствието и на други лица.

С оглед на това, Съда намира, че е налице и квалифициращия признак на чл.131, ал.1, т.12 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. Обвиняемият съзнавал, че извършва действия /нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето на пострадалия/, годни да причинят на пострадалия А. А. телесно увреждане, от вида на инкриминираното. Независимо от това, извършил тези действия и насочили всичките си усилия към осъществяването на акта, съзнавайки обществено опасния характер на деянието си и желаейки настъпването на престъпния резултат.

Независимо, че към датата на деянието обв.А. бил непълнолетен, съвкупният анализ на доказателства и последващото му процесуално поведение налагат извода, че той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Налице е общност на умисъла у обвиняемите Х.А. и А.А., обективиран от конкретните им действия по задружно нанасяне на побой над А. А., като всеки от двамата съзнавал и това, че деянието осъществява съвместно с другия, преследвайки една обща цел, а именно да нанесат побой на А. А., демонстрирарайки по този начин неуважение към установените обществени порядки и незачитане личната физическа неприкосновеност.

Поради изложеното дотук Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.6 от НК, поради което обвиняемите Х.А. и А.А. следва да бъдат признати за виновни в извършването на това престъпление.

 

При индивидуализацията на наказанието по отношение на обвиняемия Х.А., Съдът намира, че са налице  предпоставките на чл.78а, ал.6, вр. ал.1 от НК. Същият към момента на деянието бил непълнолетен. За престъплението се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до 1 година или пробация. Престъплението е умишлено. Обвиняемия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.

Съдът намира, че за поправяне на обвиняемия А. и оказване на възпиращо въздействие върху него, наказанието „Обществено порицание“ е с недостатъчен интензитет и тежест, поради което е целесъобразно налагането на възпитателна мярка по ЗБППМН. Това е така, тъй като от доказателствата по делото става ясно, че обв.Х.А. е с лоши характеристични данни и независимо от младата му възраст, срещу него вече са били образувани и разгледани девет възпитателни дела в МКБППМН-Русе за кражби. Понастоящем А. е настанен във ВУИ Същият не посещава училище, контактува с криминално проявени лица, склонен е да лъже и да проявява агресия. Налице е занижен родителски контрол върху постъпките му и липсва какъвто и да било възпитателен авторитет от страна на родствениците му. Освен това следва да се отчете и обстоятелството, че в настоящият случай, инициатор за нанасянето на побоя върху пострадалия бил именно Х.А..

Поради изложеното, Съдът намира, че най-подходяща за обв.Х.А. е възпитателната мярка по чл.13, ал.1, т.5 ЗБППМН „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от 9 /девет/ месеца.

При определяне на тази мярка Съдът отчете и смекчаващи отговорността обстоятелства,  а именно изразеното съжаление за стореното от отбвиняемия, тежките социално-битови условия, при които протекло детството му и признанието на вината.

Така определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.

 

При индивидуализацията на наказанието по отношение на обвиняемия А.А., Съдът отново констатира, че са налице  предпоставките на чл.78а, ал.6, вр. ал.1 от НК. Към момента на деянието А. бил непълнолетен, а за престъплението, което е извършил се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до 1 година или пробация. Престъплението е умишлено. Обвиняемия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.

Съдът намира, че за поправянето и на обвиняемия А.А. и оказване на възпиращо въздействие върху него, наказанието „Обществено порицание“ е явно несъответно, поради което и по отношение на него е целесъобразно налагането на възпитателна мярка по ЗБППМН. От доказателствата по делото става ясно, че обв.А.А. е с лоши характеристични данни и срещу него били образувани и разгледани пет възпитателни дела в МКБППМН-Русе за кражби и бягства от дома. Същият не посещава редовно училище, като му е наложено наказание „Последно предупреждение за изключване“. Склонен е да лъже и да проявява агресия, като през летните месеци скита из града. Родителският контрол върху А. е силно занижен, като близките му не са в състояние да контролират постъпките и поведението му.

Поради изложеното, Съдът намира, че най-подходяща за обв.А.А. е възпитателната мярка по чл.13, ал.1, т.5 ЗБППМН „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от 6 /шест/ месеца.

При определяне на тази мярка Съдът отчете и смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно признанието на вината, именно изразеното съжаление за стореното, тежките социално-битови условия и семейна среда, при които протекло детството му, посещаването на училище и активното упражняване на спорт.

Така определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.

На обвиняемите следва да се възложат и разноските направи в хода на досъдебното производство по делото в размер на 123.00 лв., като всеки от тях бъде осъден за заплати сумата от 61.50 лв.

Мо­ти­ви­ран та­ка Съ­дът постанови решението си.

 

                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: