РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110210570 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на М. АЛ. Д. против Наказателно постановление № 17-4332-
018873/29.09.2017 г., издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 750 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП, както и лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца. Били
отнети и 12 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи процесуални нарушения (липса на
яснота – стационарна или мобилна камера; неотчетен толеранс; липса на компетентност на
актосъставителя и наказващия орган; липса на предупредителен знак); за недоказано обвинение
(неясно ограничение на скоростта; липса на протокол за използване; неодобрен тип техническо
средство).
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
На 03.08.2017 г., в 18:11 ч. жалбоподателят управлявал л. а. в с. Волуяк, по бул. „Ломско
шосе“, с посока на движение от гр. Костинброд към гр. София, като при № 271 се движел със
скорост от 108 км/ч, при въведено общо ограничение на скоростта от 50 км/ч.
Нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на
скоростта TFR1-M № 560.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП;
удостоверение за одобрен тип; протокол от техническа проверка; протокол за използване; снимков
материал; часови график; разпечатка от техническо средство; картон на водач; заповед за
компетентност; справка от ОПУ-София.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което
и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е
наложителен. Нарушението се установява от приложения снимков материал от техническото
средство за контрол на скоростта и справки за ограничение на скоростта и техническа изправност,
като, доколкото нарушението е заснето с техническо средство, разпит на актосъставителя на
практика е безпредметен. Независимо от това, същият удостоверява оспорено от жалбоподателя,
но потвърдено от справката от ОПУ-София обстоятелство – че нарушението е извършено, в
рамките на населеното място, а не – извън него. Същевременно, от приложения снимков материал
се установява приспаднат толеранс, в полза на водача – от 111 на 108 км/ч, а контролните органи
са представили надлежни доказателства за одобрен тип и техническата годност на средството за
контрол на скоростта, както и протокол за използването му, вкл. и касателно разположението на
техническото средство.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
По допустимостта
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
2
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения, явяващи се
отменителни основания. Представени са надлежни доказателства за материална и териториална
компетентност на актосъставителя и наказващия орган, като наличието на кумулативно наказание
„лишаване от правоуправление“ неизменно налага ангажиране на отговорност, по реда на
съставяне на АУАН и НП (аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП).
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 03.08.2017 г., в 18:11 ч. жалбоподателят
управлявал л. а. в с. Волуяк, по бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от гр. Костинброд към
гр. София, като при № 271 се движел със скорост от 108 км/ч, при въведено общо ограничение на
скоростта от 50 км/ч, а нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за
контрол на скоростта TFR1-M № 560.
Касае се за общо въведено ограничение на скоростта за градски условия, поради което и
законосъобразно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.
От субективна страна, констатира се наличие на общоважащо за населените места ограничение,
поради което и субективните представи на водача са непротивопоставими на
административнообвинителната теза. Предвид сериозното надвишение (повече от 100% над
разрешения максимум) и данните за многобройни предходни нарушения на ЗДП, случаят не би
могъл да бъде квалифициран, като маловажен, а доколкото наглостта е гражданско понятие,
евентуално възражение в подобна насока би могло да бъде окачествено, като силно неуместно.
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, водач, за превишаване над 50 km/h - с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Санкциите са във
фиксиран размер, като този на глобата е съобразен с установената скорост, поради което и
подробни разсъждения по размера им са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
3
административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3
ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и,
като такова, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-4332-018873/29.09.2017 г., издадено
от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП,
на М. АЛ. Д. била наложена глоба, в размер на 750 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП, както и
лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. АЛ. Д., в частта, касаеща отнемането на
12 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4