РЕШЕНИЕ
№____________
гр. Брезник 25.09.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Брезник гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОМАН
НИКОЛОВ
при
участието на секретаря ______________, след като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 293 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С Определение от 21.01.2020 г. постановено по гражданско дело № 763 по описа на Окръжен съд Перник за 2019
г., състав на съда е върнал делото за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК, за
произнасяне по молбата на Р.С.К.,
обективирана в жалба вх. № ****/10.09.2019 г. срещу
Решение № 6 от 22.07.2019 г., постановено по гр. дело № 293 по описа на БРС за
2017 г. относно предявеният насрещен иск.
На
основание чл. 250, ал.
2, изречение второ от ГПК, съдът следва да се произнесе по молбата
за допълване на решението в закрито заседание, тъй като счита, че не е необходимо
явяването и призоваването на страните по делото с оглед изясняване на
неразрешената част от спора, след изчерпателното събиране на доказателства и
съответно разглеждането на делото.
С
Определение от 06.10.2017 г. съдът е съединил за
разглеждане в едно производство гр. дело № 293/2017 г. по описа на
РС-Брезник и гр. дело № 294/2017 г. по описа на РС Брезник, като
производството е продължило под № 293/2017 г. на РС Брезник.
С Решение № 6 от 22.07.2019 г., съдът се е произнесъл по
същество на спора.
Съгласно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е
произнесъл „по цялото й искане”. Видно от петитума на насрещната исковата молба
подадена от Р.К. по гр. д. № 294/17 г., е направено искане съда да постанови решение, с което да уважи
частичната насрещна искова претенция на ответника спрямо ищцата и осъди същата
да му заплати (върне) част от недължимо платените суми в размер на 3400 лв.
(три хиляди и четиристотин лева), представляваща част от дължимите се от ищцата
на ответника и платена без основание повторно сума в размер на 5400 лева по
разписка от 29.07.2013 г., получена от ищцата срещу подпис на 29.07.2013
г. намалена със сумата от 3353.95 лева по главния иск, т.е. до размера на
по-малкото задължение, ведно с законната лихва върху нея от датата на
настоящата насрещна частична искова претенция до окончателното и изплащане.
В
мотивите на Решение № 6 от 22.07.2019 г., съдът е посочил, че в хипотезата на
съдебно прихващане с неликвидни насрещни
вземания (или едно от тях), с влизане в сила на решението спорното, неликвидно
насрещно вземане става ликвидно. Прихващането
винаги има обратно действие, независимо от това дали се касае до прихващане с безспорно вземане или за такова
със спорно вземане, което е поставено под условие, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал.
1, изр. 2 от ЗЗД. В този случай по силата на чл. 298, ал.
4 от ГПК решението се ползва със сила на пресъдено нещо и по
отношение на разрешеното с него възражение за прихващане.
В случаите, когато едно от двете вземания - това на ищеца и на ответника, или
едно от двете е спорно, прихващането е
предявено под предвиденото в разпоредбата на чл. 104, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД условие, при сбъдването на което настъпват предвидените
в чл. 104, ал.
2 от ЗЗД последици. Действието на прихващането
се изразява в това, че двете насрещни вземания се погасяват до размера на
по-малкото, а обратното му действие води до това, че задължението на прихващащия се счита погасено към предвидения в
разпоредбата на чл. 104, ал.
2 от ЗЗД момент. Отбелязано е, че в процесния случай към момента, в
който прихващането е могло да бъде
извършено, активното вземане не е погасено по давност. Налице са елементите от
фактическия състав на правото да се извърши прихващане
по чл. 103, ал.
1 от ЗЗД: съществуването на две действителни вземания (задължения);
вземанията са насрещни (без значение на какво основание страните си дължат
взаимно, в каквато насока ищецът възразява в писменото си становище); двете
вземания имат за предмет пари и поради това са еднородни; вземането на
страната, която прихваща (активното
вземане) е изискуемо; изключението от изискването за ликвидност на активното
вземане, защото прихващането е предявено
под условието, че предявеното в съд вземане ще бъда уважено (чл. 104, ал.
2, изр. 2 от ЗЗД).
При така формираната в мотивите на решението воля на съда,
същата следва да намери отражение и в диспозитива като се посочи, че с оглед
изводите, изложени по първоначалния иск за основателност на възражението за
прихващане, дължимата сума от ищцата на ответника е в размер на 46.05 лв. Съдът
приема, че предявения насрещен иск за връщане на сумата 3400 лв. получени без
основание надплатени арендни вноски и с оглед
възражението за прихващане за сумата от 3400 лв., се явява основателен и
доказан до размер на 46.05 лв., и в този размер, следва да бъде уважен, а за
разликата до претендираните 3400 лв., да се отхвърли.
Като резултат от
извършената компенсация предявеният иск (за по-малкото вземане) в размер на
3353.95 лв., от които сумата от 2882,81 лв., за дължимото 80 % арендно плащане
за стопанската 2015/2016 г. и мораторна лихва за забава върху главницата от
2882,81 лв. (80%) в размер на 471.14 лв., за периода от 03.11.2015 г. до
12.06.2017 г., подлежи на отхвърляне, като двете насрещни вземания се погасяват
до размера на по-малкото от тях.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 6
от 22.07.2019 г., постановено по гр. дело № 293 по описа на Районен съд Брезник
за 2017 г. в следния смисъл:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.И.
***, с ЕГН: **********,
иск с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, против Р.С.К.,***, с ЕГН: **********, за
заплащане на сумата от
3353,95 лв., от които главница, в размер на 2882,81 лв., за дължимото
80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. и мораторна лихва
за забава върху главницата, възлизаща на 471,14 лв., върху
сумата от 2882,81 лв. (80%), за периода от 03.11.2015 г. до 12.06.2017 г.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, като
погасен чрез прихващане между вземането на ищеца от ответника за арендни вноски за стопанската 2014/2015 г. и на ответника
срещу ищеца – за надплатена арендна вноска изцяло за стопанската 2013/2014 г.
ОСЪЖДА М.Г.И. ***, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.С.К.,***, с ЕГН: **********,
сумата от 46.05 лв., получени без основание надплатени арендни
вноски по договор за аренда на земеделска земя от 29.07.2013 г. за стопанската
2013/2014 г., ведно със законната лихва от 29.09.2017 г. до окончателното
заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния претендиран размер
от 3400 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник, в 14 - дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.