Решение по дело №270/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производство по делото е по реда на чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба с вх.№11114/23.12.2024г. на И. П. С., с [ЕГН], понастоящем в Затвора-гр.Пазарджик, чрез адв.Т. Ж. - особен представител срещу Решение №4729/10.12.2024г. по адм. дело №31/2024г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е: отхвърлен като неоснователен иска на И. П. С. против Министерството на правосъдието, с който претендира сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, представляващи обезвреда за неимуществени вреди за периода от м.11.2021г. до 10.04.2023г., произтичащи от незаконосъобразно действие/бездействие на заместник-министъра на правосъдието; оставен без разглеждане като недопустим иска на И. П. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за неимуществени вреди за периода от м.05.2019г. до 31.01.2022г., причинени от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора-гр.Пазарджик, изразяващи се в спиране на терапията за психиатричното му заболяване; отхвърлен като неоснователен иска на И. П. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата от 400 000 лева, ведно със законната лихва, представляващи обезвреда за неимуществени вреди за периода от 01.05.2019г. до 10.04.2023г., причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на Затвора-гр.Пазарджик и на ЗОЗТ „Кремиковци“, както и за периода от 01.02.2022г. до м.05.2022г. по отношение на спряното лечение на психиатричното му заболяване.

Подадена е и касационна жалба с вх.№1910/26.02.2025г. от И. П. С., чрез адв.Т. Ж. - особен представител срещу Решение №487/07.02.2025г. по адм. дело №31/2024г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е допълнен пункт трети от диспозитива на Решение №4729/10.12.2024г. по адм. дело №31/2024г. на Административен съд-Пазарджик с текста: „и за периода от м.01.2018г. до 30.04.2019г. за непроведено лечение на Хепатит С“, с оглед на което диспозитивът да се чете: Отхвърля като неоснователен иска на И. П. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата от 400 000 лева, ведно със законната лихва, представляващи обезвреда за неимуществени вреди за периода от 01.05.2019г. до 10.04.2023г., причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на Затвора-Пазарджик и на ЗОЗТ „Кремиковци“, както и за периода от 01.02.2022г. до м.05.2022г. по отношение на спряното лечение на психиатричното му заболяване и за периода от м.01.2018г. до 30.04.2019г. за непроведено лечение на Хепатит С. Оставено е без уважение искането за допълване на Решение №4729/10.12.2024г. по адм. дело №31/2024г. на Административен съд-Пазарджик за периода от 01.05.2019г. до м.12.2022г. за непроведено лечение на Хепатит С.

С подадените касационни жалби се твърди, че обжалваните решения са постановени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и са неправилни и необосновани. Моли се да бъдат отменени и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав, респ. да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски по делото.

Ответниците - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София и Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител, депозират в срок писмени отговори на касационните жалби, с които оспорват същите. Изразяват становище за неоснователност и необоснованост на касационните жалби. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик взема становище за неоснователност на касационните жалби.

Административен съд-Пазарджик, ХV-ти състав счита, че касационните жалби са допустими, като подадени от легитимирано лице, в срока по чл.211 ал.1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. П. С. срещу Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която са предявени обективно съединени искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на заместник-министър на правосъдието за периода от м. ноември 2021г. до 10.04.2023г. с цена на иска 100 000 лв. и действия и бездействия на администрацията при Затвора-Пазарджик за периода от 01.05.2019г. до 10.04.2023г. с цена на иска в размер на 400 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

По отношение на ответника Министерство на правосъдието, в исковата молба и допълнителни уточняващи я молби, ищецът твърди, че през м.11.2021г. е подал сигнал до министерството, в който е изложил факти за съществуването на организирана престъпна група в Затвора-Пазарджик. Твърди, че във връзка с този сигнал заместник-министърът на правосъдието е отправила заплахи за живота му, от който момент ищецът развил „страхова невроза“, проявяваща се в безпокойство и тревожност за живота му и този на детето и майка му, появили се болки в ставите и костите, изпадал в депресивни състояния и липса на нормален сън. Сочи, че е подал още един сигнал рег.№94-И-267/22.12.2022г. в МП, като по него бил получил отговор.

Иска да бъде осъдено Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие/бездействие за периода от м.11.2021г. до 10.04.2023г. на заместник-министъра, ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до окончателното й изплащане.

По отношение на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ищецът твърди, че е нарушил разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, изразяваща се в непредоставяне на медицинско обслужване и отказване на нормално лекарско лечение, както следва:

1.През м.май 2019г. претърпял операция на ставите, поради скъсани коленни връзки и му било назначено изследване с ядрено-магнитен резонанс на 13.01.2023г. в гр.София, но същото не било проведено и бил конвоиран обратно в Затвора-Пазарджик;

2.От 2014г. имал установено психиатрично заболяване от психиатър от Словения. На 04.04.2019г. лекар от Затвора-София потвърдил диагнозата и му предписал лекарства. От м.05.2019г. до м.05.2022г. терапията му била спряна от органите по изпълнение на наказанията, вследствие на което му се влошило психичното състояние;

3.На 25.11.2021г. бил прегледан от кардиолог в гр.Пазарджик, като след проведен тест било установено, че се е разболял от Ковид. Не му било назначено и не му било проведено лечение, поради което заболяването преминало тежко и продължително;

4.През 2014г. претърпял операция за отстраняване на жлъчката и заболял от Хепатит С, като в периода от м.01.2018г. до м.12.2022г. не му било назначено лечение. Твърди, че страда от множество други заболявания - дископатия, остеопороза и коксартроза, като за нито едно не му било провеждано лечение. Твърди, че с поведението си ответникът е уронил човешкото му достойнство, създал му дискомфорт, изразяващ се в невъзможност да спи нормално, в притеснения за здравето му, унижил го пред други лишени от свобода, които започнали да му се подиграват, че не го лекуват. Влошило се психичното му здраве, чувствал се потиснат, понякога – раздразнителен;

5.Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от това, че бил държан в продължителна изолация без възможност за общуване, както и от извършвани ежедневни претърсвания на спалното му помещение. Сочи, че за периода от 10.04.2021г. до 10.04.2023г. били извършени над 600 проверки. Твърди, че на 30.12.2020г. бил пребит от служители на ГДИН в ЗОЗТ „Кремиковци“ и бил изолиран в единична килия за 24 часа, като тези действия уронили човешкото му достойнство и породили у него чувство на страх, незащитеност и малоценност.

Иска да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати обезщетение от 400 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на Затвора-Пазарджик за периода от 01.05.2019г. до 10.04.2023г., изразяващи се в непредоставяне на медицинско обслужване, отказване на нормално лекарско лечение, употреба на сила и държане в продължителна изолация.

С обжалваните решения – основно и допълнително, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав е: отхвърлил като неоснователен иска на И. П. С. против Министерство на правосъдието, с който претендира сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, представляващи обезвреда за неимуществени вреди за периода от м.11.2021г. до 10.04.2023г., произтичащи от незаконосъобразно действие/бездействие на заместник-министъра на правосъдието; оставил без разглеждане като недопустим иска на И. П. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за неимуществени вреди за периода от м.05.2019г. до 31.01.2022г., причинени от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора-гр.Пазарджик, изразяващи се в спиране на терапията за психиатричното му заболяване; отхвърлил като неоснователен иска на И. П. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата от 400 000 лева, ведно със законната лихва, представляващи обезвреда за неимуществени вреди за периода от 01.05.2019г. до 10.04.2023г., причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на Затвора-гр.Пазарджик и на ЗОЗТ „Кремиковци“, както и за периода от 01.02.2022г. до м.05.2022г. по отношение на спряното лечение на психиатричното му заболяване и за периода от м.01.2018г. до 30.04.2019г. за непроведено лечение на Хепатит С; оставено без уважение искането за допълване на Решение №4729/10.12.2024г. по адм. дело №31/2024г. на Административен съд-Пазарджик за периода от 01.05.2019г. до м.12.2022г. за непроведено лечение на Хепатит С.

Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и им е направил обстоен и задълбочен анализ, Административен съд-Пазарджик е приел, че исковете за присъждане на обезщетения са предявени от процесуално легитимирано лице, което през процесния период е изтърпявало присъда лишаване от свобода в ЗОЗТ „Кремиковци“ и в Затвора-Пазарджик, срещу надлежни ответници по чл.205 от АПК, във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.

Приел е, че материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица, както и че основателността на предявените искове предполага установяване наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка от нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, а нормата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл.3 ал.2 от закона, за такова се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, като изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният й характер означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

При правилно очертаната материално правна уредба и дадена правилна квалификация на предявените искове, и след анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция по отношение на ответника Министерство на правосъдието е недоказана. Отчел е обстоятелствата, че първоначално в исковата молба ищецът твърди, че сигналът е във връзка със съществуваща ОПГ в Затвора-Пазарджик, в писмото от Министерство на правосъдието се говори за сигнал за международна организирана престъпна група, в прокурорската преписка - за действаща група за пране на пари, а ищецът твърди, че сигналът е за ОПГ с участието на съдия в СГС. Това, че съдържанието на получените от заместник-министъра отговори, в качеството й на представляващ Министерство на правосъдието, не удовлетворяват ищеца не води до самостоятелно основание за търсене на отговорност. Съдът е приел, че в справката от Затвора-Пазарджик е посочено, че в книгата за влезли и излезли през КПП външни лица, не фигурира запис през м. ноември 2021г. заместник-министърът на правосъдието М. П. да е посещавала затвора. Обосновал се е защо не е кредитирал показанията на свидетеля Т. – тъй като същият не е присъствал на такава среща между ищеца и заместник-министъра на правосъдието. Предвид това е отхвърлил исковата претенция като недоказана.

По претенцията на ищеца за обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, като последица от проявните форми на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, във връзка с чл.3 от КЗПЧОС: действие/бездействие на администрацията на Затвора-Пазарджик да му осигури медицинско обслужване, адекватно лечение, употреба на сила и държане в продължителна изолация, първостепенният съд е взел предвид разпоредбата на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, в която е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Посочил е, че по отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл.2, т.3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание, като мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

Като е съобразил горепосочените разпоредби и въз основа на събраните множество писмени и гласни доказателства, съдът е прил следното:

Във връзка с представената от началника на Затвора-Пазарджик и приета по делото справка, в която е отразено, че ищецът И. С. е преведен в Затвора -Пазарджик на основание Заповед №Л-1697 от 20.05.2021г. на главния директор на ГДИН и доколкото твърденията на ищеца са свързани с действия/бездействия на длъжностни лица при Затвора-Пазарджик /с изключение на твърденията за нанесения побой в ЗОЗТ „Кремиковци“/, съдът е приел, че исковата претенция за периода от 01.05.2019г. до 19.05.2021г. следва да бъде отхвърлена.

По отношение на конкретно изложените претенции в исковата молба, първоинстанционният съд е приел следното:

1. По делото няма доказателства, от които да е видно, че на 13.01.2023г. ищецът И. С. е имал назначено изследване с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). За този си извод първоинстанционният съд подробно е анализирал противоречието в показанията на майката на ищеца, както и приложената епикриза от Хирургичното отделение при Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС)-гр.София. Отчел е обстоятелството, че изследването ЯМР се извършва от лекар специалист по образна диагностика на основание на издадено „Направление за медико-диагностична дейност“ от лекар специалист от извънболничната помощ или се заплаща с лични средства на пациента и че по делото липсват доказателства такова направление на ищеца да е било издавано от специалист.

2. Във връзка с твърденията на ищеца, че от м.05.2019г. до м.05.2022г. терапията за психичното му заболяване е била спряна от органите по изпълнение на наказанията, вследствие на което се е влошило психичното му състояние, първоинстанционният съд е приел, че от приложеното по делото Решение №77/20.02.2023г. по адм. дело №92/2022 г. на Административен съд-Пазарджик е видно, че съдът е бил сезиран с искова молба, подадена от И. П. С. за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 28.06.2018г. до 31.01.2022г. с твърдения за лоши битови условия и неадекватно лечение на заболяванията му, в това число и на психичното му заболяване. Поради това и доколкото с настоящата искова молба се твърдят претърпени вреди от спряна терапия на психичното му заболяване, обхващаща част от период, за който вече има произнасяне с влязло в сила на 12.10.2023г. решение, е приел, че за периода от м.05.2019г. до 31.01.2022г. искът се явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане. Съдът е приел, че дължи произнасяне само по отношение на периода от 01.02.2022г. до м.05.2022г. След задълбочен анализ на събраните във връзка с тази претенция доказателства, а именно медицинската справка за ищеца И. С., Етапна епикриза от 27.10.2015г. и заключението на лекаря от извършения на ищеца медицински преглед на 21.06.2021г. в Затвора-Пазарджик, съдът е достигнал до правилния извод, че от страна на ищеца е налице отказ да приеме предписаната му терапия и да взема изписаните му медикаменти, поради което не може да се вмени като бездействие на ответника да осигури на лишения от свобода адекватно лечение. Желанието на ищеца да се лекува с посочени от него лекарства противоречи на мнението на специалистите, които при изписване на терапията са съобразили здравословното му и личностното му състояние и са преценили, че И. С. е имал зависимости, включително и от лекарства, поради което му е предписана именно заместващата терапия, която той отказва да приема.

3. За недоказани съдът е прил твърденията на ищеца, че при прегледа от кардиолог на 25.11.2021г. му е бил направен тест и е било установено, че е болен от Ковид, за което заболяване не му е проведено лечение. Така приетото се основава на приложения амбулаторен лист от прегледа, от който е видно, че ищецът И. С. се е оплакал от болка в областта на сърцето, във връзка с което му оплакване му е извършен преглед от специалист кардиолог, направена му е електрокардиограма и му е предписана терапия. В амбулаторния лист никъде не е отбелязано, че ищецът има заболяване от Ковид. Освен това от здравния картон на ищеца е видно, че на датата 25.11.2021г. му е направен бърз антигенен тест за Ковид, който е бил отрицателен. При тези данни правилен е изводът, че твърденията на ищеца, че тежко е изкарал това заболяване са недоказани и неоснователни.

4. Във връзка с твърденията на ищеца, че не му е било назначено лечение на заболяването му от Хепатит С, първоинстанционният съд е извършил обстойно обсъждане на събраните във връзка с тези твърдения писмени и гласни доказателства, обосновал се е на кои от свидетелските показания дава вяра и защо, съответно кои и по какви причини не кредитира, като е достигнал до правилното заключение, че лечението е било проведено и резултатът от взетата проба на 11.08.2023г. е отрицателен. Иначе казано лечебният курс е бил успешен и ищецът е бил излекуван. Предвид това и като е съобразил, че процесът по отпускане на лекарства, заплатени от държавата е продължителен и изисква определено време, съдът е приел, че не е налице бездействие от страна на длъжностни лица при ГДИН.

По твърденията на ищеца, че страда от множество други заболявания – дископатия, остеопороза и коксартроза и че за нито едно от тях не му е провеждано лечение, поради което ответникът е уронил човешкото му достойнство, създал му дискомфорт, изразяващ се в невъзможност да спи нормално, в притеснения за здравето му, чувствал се потиснат, понякога раздразнителен, унижил го пред други лишени от свобода, които са започнали да му се подиграват, че не го лекуват, влошило се психичното му здраве, след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, в това число и множество медицински документи, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че на И. С. се извършват всякакви прегледи с оглед неговите оплаквания и че му се предоставя своевременно необходимото медицинско обслужване. Това, че ищецът отказва да приема предписаната му терапия, за което има и писмени откази, е негово лично разбиране и отношение, с което той сам се поставя в положение да не бъде лекуван и което е извън пределите на действията на служителите на администрацията на затвора.

5. Претенцията на ищеца за претърпени неимуществени вреди от това, че бил държан в продължителна изолация без възможност за общуване с други лица, първоинстанционният съд е приел за неоснователна. Обосновал се е с това, че ищецът търпи наказанието си в условията на строг режим и съжителства с други лишени от свобода, което се установява и потвърждава от показанията на свидетелите Н. и Т., които са заявили, че са били в общи спални помещения с ищеца, а в последствие в различни килии, както и от показанията на свидетелката Ц. - че всеки ден ищецът разговаря с нея по телефона, че тя е първият човек, на когото той се обажда сутрин и последният за деня. От представената справка за проведените свиждания за периода от м.11.2021г. до 10.04.2024г. е видно, че ищецът И. С. е имал 12 свиждания, от които едно с майка си, а останалите - със свидетелката Ц..

Във връзка с твърденията на ищеца, че незаконосъобразно са извършвани претърсвания на спалното му помещение, съдът е съобразил разпоредбата на чл.85 ал.1 от ППЗИНЗС, съгласно която за предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода се извършват обиск на затворниците и претърсване на жилищните, производствените и сервизните помещения, като претърсване се извършва задължително най-малко един път месечно по предварително утвърден график от началника на затвора - чл.86 ал.1 от ППЗИНЗС. При необходимост могат да се извършват допълнителни обиски и претърсвания по всяко време на денонощието, според чл.86 ал.2 от ППЗИНЗС. Въз основа на представените по делото протоколи за претърсване на спалното помещение на ищеца, съдът е установил и приел, че същите отговарят на утвърдените от началника на затвора графици.

За недоказани съдът е счел твърденията на ищеца, че на 30.12.2020г. бил пребит от служители на ГДИН в ЗОЗТ „Кремиковци“ и бил изолиран в единична килия за 24 часа, с които действия били уронени човешкото му достойнство и които породили у него чувство на страх, незащитеност и малоценност. Във връзка с така приетото, съдът е кредитирал показанията на свидетеля Ц., който посочва, че не знае през м. декември 2020г. ищецът И. С. да е бил бит от полицаите, но знае, че лишените от свобода са го били. Предвид това съдът е приел, че нанесеният на ищеца побой е извършен от други лишени от свобода, а не от органи по изпълнение на наказанието. В потвърждение на този извод е и докладната записка на ИСДВР при ЗОЗТ „Кремиковци“, в която е посочено, че за краткия си престой там ищецът е преразпределян в различни групи и отделения поради конфликти с други лишени от свобода. По делото е представена и приета и докладна записка от лекар ординатор в ЗОЗТ „Кремиковци“, в която също е записано, че на посочената дата му е нанесен сериозен побой от други лишени от свобода. Подкрепя се и от показанията на майката на ищеца - свидетелката С., която знае, че побоят е нанесен от „съкилийниците му“.

След извършения подробен анализ на събраните по делото напълно достатъчни относими писмени и гласни доказателства, съдът е достигнал до правилния извод, че не е налице бездействие на затворническата администрация при диагностицирането и при провеждането на съответните лечения на ищеца в амбулаторни и стационарни условия. Напротив установено е, че за същия са полагани своевременно достатъчно медицински грижи и са провеждани лечения, освен когато той ги е отказвал. Предвид това не е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана, поради неустановяване на незаконосъобразно бездействие на ответника, което е първата и основна предпоставка, за да бъде ангажирана отговорността му по чл.284 от ЗИНЗС.

Неоснователността на главния иск обуславя отхвърлянето и на акцесорния иск – този за законна лихва.

Обжалваните решения - основно и допълнително са правилни.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.221 ал.2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Следва да се посочи, че за да бъде приет искът за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за основателен, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което/които се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, както и причинна връзка между тях.

Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция, към която принадлежи органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод за установени незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на ответниците - МП и ГДИН. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че след като липсват незаконосъобразни действия/бездействия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, исковете за вреди се явяват неоснователни.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Съдебните решения – основно и допълнително са правилни и при постановяването им не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за тяхната отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е постановил правилни решения, които следва да бъде оставени в сила.

Въпреки изхода на делото, разноски в полза на ответниците не следва да се присъждат. Направеното искане от процесуалния представител на ответниците за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство е неоснователно, доколкото общото тълкуване на разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 и чл.143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника дори и при отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд-Пазарджик, XV-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4729/10.12.2024г. по адм. дело №31/2024г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

ОСТАВЯ В СИЛА допълнително Решение №487/07.02.2025г. по адм. дело №31/2024г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.