Р Е Ш Е Н И Е
№ 260255, 22.02.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив шести граждански състав
на двадесет и осми
януари две хиляди
двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Ангелина
Костадинова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2948 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
К.С.Г. против Решение №
260043/02.10.2020г., пост. по гр.д.№ 1306/2019, КРС, с което е отхвърлен предявеният
от жалбоподателката против В.М.П. и Х.Д.П. иск за осъждането им да прекратят неоснователните
си действия, препятстващи упражняването в пълен обем на правото ѝ на собственост,
по отношение на собствените ѝ идеални части от следния недвижим имот, а именно:
1/6 ид.ч. от дворно място на адрес: гр. Карлово, бул. „****, представляващо поземлен
имот с идентификатор 36498.504.1239 по КККР на гр. Карлово и ½ ид.ч. от Самостоятелен
обект в сграда, разположената в дворното място, представляваща с идентификатор
36498.504.1239.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-52/16.11.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ:
90.00 кв.м., прилежащи части: изба, таван и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата,
ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
36498.504.1239.1.4, 63498.504.1239.1.5, 36498.504.1239.1.6, 36498.504.1239.1.7,
над обекта: 36498.504.1239.1.2, както и да бъдат осъдени ответниците да възстановят
първоночалното състояние на общите части от сградата като отворят официалния вход
към дворното място и премахнат стълбите и остъклението покрито с ламарина от изток.
Жалбоподателката К.Г. поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че съдът не е обсъдил обстойно и детайлно доказателствата по делото – развива
доводите си, че с оглед заключението на СТЕ и писмените доказателства – скица на
имота, се установява , че не е издавана заповед за изменение на КККР, няма строителни
документи за затварянето на североизточния вход на сградата и за изграждането на
негово място на нови тоалетна и умивалник. Поддържа, че от СТЕ се установява, че
изграденият ламаринен покрив над стълбището към приземния етаж препятства спокойното
ползване на собствената й тераса. На следващо
място сочи, че процедурата по даване на съгласие за строеж от останалите етажни
съсобственици не е завършена – не е вписано заявлението за съгласие, поради което
и няма надлежно учредено право на строеж за ответниците. Моли за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на ново такова, с което се уважи предявения иск.
Въззиваемите страни Х.Д.П. и
В.М.П. оспорват подадената въззивна жалба.
Считат, че с доводите си във въззивната жалба жалбоподателят излиза извън
предмета на спора, като заявената претенция е, че с действията си ответниците препятстват
жалбоподателя за ползва имота си по предназначение. Поддържат, че са установили
по делото, че всички извършени от тях СМР са със съгласието на всички съсобственици
в имота, със съответните строителни разрешения и проекти. Молят за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание
е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта
на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, произнесъл се е в законен състав и по предявения иск.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че страните са етажни съсобственици, като
ответниците са извършили със съгласието на останалите етажни собственици и при
издадени редовни строителни книжа
промяна на предназначението на притежаваните от тях избени помещения,
като са изградили и стълбище към тях извън обема на сградата. Приел е и че за
избения етаж е съществувало стълбище към дворното място, изградено на северната
страна на жилищната сграда, което е премахнато и преустроено на тоалетна и
предверие с мивка, входът за които е откъм коридора на избения етаж и обслужва
целия този етаж. При тази фактическа обстановка е приел, че не е налице
неоснователно действие от страна на ответниците, т.к. извършените от тях
строителни дейности са съобразно законовите изисквания – след дадени съгласия
от етажните съсобственици и при издаване на съответните строителни документи.
От фактическа страна по делото не
е спорно, че жалбоподателят / ищец в
първата инстанция/ К.Г. притежава идеална част от самостоятелен обект – жилище
с ИД 36498.504.1239.1.1 по КККР на гр. Карлово, ведно с идеални части от общите
части на сградата и от дворното място, съставляващо ПИ с ИД
36498.504.1239, подробно индивидуализирани
и с административен адрес гр. Карлово, бул. Освобождение № 13, ет.1 / НА № 87,
т.1, д.81/2017 на нотариус Т. Р., с район на действие КРС, схема и скица на
имотите/. В.П. и Х.П. се легитимират
като собственици на жилище, находящо се на втори жилищен етаж от същата сграда,
ведно с идеални части от общите части на сградата и от дворното място, както и
с избени и тавански помещения, на
основание покупко-продажба , извършена по време на брака им / НА 78, т.1, н.д.№199/1961г.,
Договор за доброволна делба с нотариална заверка, с рег.№130 и 164 от 2 и 16
март 1966г., НА 160, т.2, н.д.№ 664/1974г. на нотариус при КРС, Удостоверение
за граждански брак №121/20.10.1968г./.
По делото е представена строителна
документация – Разрешение за строеж № 177/08.11.2001г.; - Удостоверение за промяна
на предназначението на сутеренни стаи в магазин; - нотариално заверено
споразумение между В. П. и Х.Г. и Н. Р. / останалите етажни съсобственици видно
от договора за доброволна делба/ , с което му учредяват право на строеж на вход
към обект „магазин за хранителни стоки“, като вместо плащане го задължават да
извърши ремонт на общата тоалетна, находяща се в сутеренния етаж; - нотариално
заверено заявление от Х.Г. и Н. Р. до Кмета на община Карлово за учредяване
право на строеж , съобразно архитектурния проект за обект „Магазин за
хранителни стоки“.; два броя екзекутиви;
- Удостоверение №2/05.09.2003г. за въвеждане на обекта в експлоатация от 2003г.;
- документация за промяна на предназначението на магазина във
ветеринарно-медицинска аптека -
удостоверения, заснемане, нотариално заверени съгласия от етажните
съсобственици, оценка за съответствие, приет от ЕСУТ проект, нотариално
заверена декларация от етажните собственици тоалетната в сутеренния етаж да се
ползва само за целите на ветеринарната аптека, становище от НВМС за
съответствие, заповедна книга с приложени становища за съответствие на
преустройството, обяснителна записка и
екзекутиви, констативен акт за приемане
годността на строежа, удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа „ветеринарна
аптека“ от 2005г., разрешително за
извършване на дейност.
По делото е изготвена и приета и СТЕ
с в.л. С., която съдът кредитира като обективна и компетентна. Същата констатира фактите, установени от
горепосочените строителни книжа и документи и дадени съгласия от етажните
съсобственици, а именно, че е учредено право на строеж на стълбището към
избените помещения на П., че същото е изградено по проект, въведено е в експлоатация,
няма съществени отклонения от проекта / застъпването от около 5 см. в началото
на стълбището отдава на неправилно заснемане на съществуващата сграда/. Според
експерта терасата, за която се претендира, че се препятства спокойното й
ползване, е остъклена, като поради малкото застъпване се следва извода, че
остъклението на терасата е свободно. По отношение на входа на сградата към
двора, вещото лице не е открило строителна документация, а за затварянето му
прави изводи от представените по делото писмени доказателства.
По делото са събирани и гласни
доказателства – разпитване са свидетелите С. Ч., А. А..
Свидетелят Ч. твърди, че от 1999г. до
2015г. е живял на третия етаж в жилищната сграда. До
избените помещения се стигало по вътрешни стълбища, като самите избени
помещения са разпределени още при построяване на сградата. Друг вход за
избените помещения той не е виждал и заварвал. Търговският обект в избата бил
изграден към 2005г, като всички съсобственици дали съгласието си. Според
свидетеля, в избения етаж винаги е
съществувала тоалетна, която била за общо ползване. Знае имота на ищцата Г.,
като още преди направата на стълбището е била остъклена и сега е в същия вид.
Свидетелят твърди, че стълбището към търговския обект не пречи на осветеността
на терасата и не я застъпва.
Свидетелят А. твърди, че е роднина на
ищцата Г. – братовчед на баща й. Твърди,
че често гостува в апартамента на Г. и знае, че заради покрива на стълбището,
тя не може да отвори прозорец на терасата си, т.к. съществува вероятност да
влязат животни / котки/ или дори човек. Твърди, че в избения етаж е съществувал
вход към двора, който е бутнат от П. и е построена тоалетната.Тоалетната стояла
заключена с катинар.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи : Правното основание на предявения
иск е чл.109 от ЗС, който
оправомощава собственикът да получи защита на правото си на собственост от
всякакви неоснователни действия или състояния, които го препятстват да
упражнява спокойно правата си. Тези фактически действия следва да бъдат конкретно
посочени в исковата молба, с което се формира и обема и вида на търсената
защита. Този иск може да бъде предявен и от съсобственик ,
който защитава правата си на
собственост върху общите части в етажната собственост от неоснователни действия
на трети за съсобствеността лица.
Така активно легитимирана
страна по този иск е лицето, което претендира да е собственик, а пасивната
легитимация принадлежи на лицето, за което се твърди да извършва
неоснователните действия, смущаващи собствеността. За да получи търсената
защита ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на
собственост и на извършването на
неоснователни действия по отношение на неговата собственост.
По делото вече бе
установено, че ищецът Х. Г. е собственик
на жилищен етаж и идеални части от общите части на сградата и на дворното място
/ подробно индивидуализирани/.
От писмените доказателства,
СТЕ и свидетелските показания се установява непротиворечиво, че ответниците П.
са преустроили своите избени помещения в търговски обект, като са изградили и
стълбище към него в дворното място, при наличие на учредено право на строеж за
същото от останалите етажни съсобственици и при издадено разрешение от
общинските власти и одобрени строителни
книжа, като същото е и въведено в експлоатация.
При това положение не може да се приеме, че изграденото съставлява
неоснователно действие по отношение на собствеността на ищцата Г., т.к. нейната
праводателка е учредила правото на строеж в полза на ответниците, не се е
противопоставила на одобрението на строителните книжа и на въвеждането на
обекта в експлоатация. Тя в качеството си на частен правоприемник следва да
търпи ограниченията, които нейният праводател сам е наложил на собствеността
си. Неоснователно е твърдението, че
фактическият състав по даване на съгласие не е завършен, т.к. даденото съгласие
не е вписано.
По отношение на второто
действие, за което се твърди в исковата молба, че е неоснователно и препятства
спокойното упражняване на правото на собственост от ищцата – затварянето на
вратата от избените помещения към двора, съдът намира, че по делото не се
доказва, то да е извършено от ответниците. От показанията на свидетеля Ч. се
установява, че това фактическо положение съществува още от момента, в който той
е започнал да живее в имота – през 1999г. В същото време, видно от волята
на етажните собственици при учредяване
правото на строеж, в избения етаж на сградата
е същуствувала тоалетна и тя е била за общо ползване от всички в избения етаж.
Те са приели вместо плащане П. да извърши ремонт на това помещение. В този
смисъл остават изолирани показанията на свидетеля А., като неподкрепени от нито
едно друго доказателство по делото. Поради тази причина съдът и не кредитира същите. Така следва да
се приеме, че не се доказва П. да е извършил неоснователни действия по
затваряне входа на избата към двора и изграждането на това място на тоалетна.
Предвид изложените съображения, съдът намира,
че по делото не се доказва основанието за защита по чл.109 от ЗС, а именно
поведение на ответниците, което да смущава спокойното упражняване на правото на
собственост от страна на ищцата. Ответниците действително са изградили външно
остъклено стълбище към собствените си избени помещения, но това е станало при
учредено право на строеж от страна на останалите етажни собственици и редовни
строителни книжа и въвеждане на обекта в експлоатация. Не се доказва те да са
извършили затваряне на вход от избения етаж към дворното място и изграждане на
негово място на тоалетна. Така по делото
не се доказа извършването на неоснователно действие от страна на ответниците, с
което те да пречат на спокойното упражняване правото на собственост на ищцата.
При това положение искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение е постановено при
установяване на същата фактическа обстановка
и идентични правни изводи, поради което като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК К.Г. ще
следва да бъде осъдена да заплати на В.П. и Х.П. общо сумата от 860лв. разноски
във въззивното производството.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260043/02.10.2020г., пост. по гр.д.№
1306/2019, КРС.
ОСЪЖДА К.С.Г., ЕГН **********,
да заплати на В.М.П., ЕГН **********, и Х.Д.П., ЕГН **********, сумата от общо 860лв., разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :