№ 872
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20205330207892 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-009956 от
24.09.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В. Д. В., ЕГН:**********, с адрес – ***,
1.на основание чл.178Ж, ал.1, пр.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000
лв. /хиляда лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
/три/ месеца, за нарушение на чл.58, т.3 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /птдесет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е изцяло
законосъобразно и неправилно, като при съставянето на АУАН са допуснати
съществени нарушения, а отразената в наказателното постановление
фактическа обстановка е непълна и не отговаря на обективната
действителност. В този смисъл описва, че при движение на жалбоподателя по
1
въпросната автомагистрала, на таблото на автомобила е светнала лампа
спукана гума, което го е принудило да кара бавно в аварийната лента, за да
стигне до близката бензиностанция „Еко“, когато бил спрян и му било
съставен АУАН. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Й. поддържа
жалбата на изложените основания, като сочи представените доказателства за
извършен ремонт на МПС, в този смисъл – че движението на МПС в
аварийната лента е поради авария, а проведения телефонен разговор не е бил
за удоволствие. Още посочва, че има неточност в изписване на
местоизвършване на нарушението, като сочи извадки от „Гугъл мапс“ във
връзка с положението на бензиностанция „Еко“. Също предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в писмено становище посочва, че твърденията на
жалбоподателя не отговарят на истината, в АУАН и наказателното
постановление ясно и недвусмислено са описани извършените от същия
нарушения. Също посочва, че е несериозно твърдението за включени от
водача аварийни светлини, както и че актосъставителят визуално е възприел и
двете извършени от жалбоподателя нарушения. Още посочва, че не са налице
съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено, алтернативно - адвокатското
възнаграждение да бъде намелено до минималния размер по Наредба № 1 от
2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
2
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 30.11.2020г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив на 04.12.2020г., съгласно отразеното пощенско
клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.08.2020г., около 17:15 часа, в община Марица, на път –
Автомагистрала № А-1 – АМ Тракия, 123 километър, посока гр.Бургас
свидетелят А. В. С., в качеството му *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР - Пловдив, забелязал на същото място движещо се лентата за
принудително спиране МПС – лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № „***“,
водачът на който използвал мобилен телефон по време на управление, без
устройство, позволяващо използването на такъв телефон без участието на
ръцете. Свидетелят С. спрял за проверка същото МПС с рег. № „***“ и
установил, че последното било управлявано от жалбоподателя В. Д. В..
С оглед на горното, на място свидетелят С. съставил АУАН с бланков
№ 491625 от 27.08.2020г. срещу жалбоподателя В. Д. В. за нарушение на
чл.58, т.3 от Закона за движението по пътищата, както и нарушение на
чл.104А от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят
подписал, като не отразил възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел А. В. С.. Последните не помнят случая,
което съдът намира за нормално, предвид изминалото време и фактът, че
последният свидетел работи като *** – съответно – ежедневно извършва
подобни проверки. Въпреки това свидетелят С. заявява, че изцяло поддържа
написаното в АУАН, като няма причина да не е било така. Съдът намира
3
показанията на свидетеля С. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на
констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Показанията на свидетелят С. още не противоречат на тези на свидетеля
Г. Н. М., който твърди, че по късно посетил мястото и констатирал
технически проблем с МПС, с „рънфлат-датчикът“, доколкото свидетелят С.,
в описаното в АУАН или пред съда, не изнася данни относно техническото
състояние на МПС. Ето защо съдът изцяло кредитира и показанията на
свидетеля Г. Н. М. като логични и непротиворечиви.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, както и
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г., като за актосъставителя следва да се
има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от
ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане
на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
4
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
I.За нарушението на чл.58, т.3 от Закона за движението по
пътищата;
Въпреки горното съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което В. Д. В., ЕГН:**********, на
27.08.2020г., около 17:15 часа, в община Марица, на път – Автомагистрала №
А-1 – АМ Тракия, 123 километър, посока гр.Бургас, като водач на МПС - лек
автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № „***“, виновно да е нарушил разпоредбата на
чл.58, т.3 от Закона за движението по пътищата.
В този смисъл безспорно се установява един от двата елемента от
фактическия състав на нарушението по чл.58, т.3 от Закона за движението по
пътищата, а именно – че на 27.08.2020г., около 17:15 часа, в община Марица,
на път – Автомагистрала № А-1 – АМ Тракия, 123 километър, посока
гр.Бургас, жалбоподателят В. Д. В. е управлявал МПС - лек автомобил „БМВ
Х 5“ с рег. № „***“ в лентата за принудително спиране. Последното
обстоятелство по същество е и безспорно между страните.
За да бъда обаче осъществен състава на чл.58, т.3 от Закона за
движението по пътищата е необходимо и наличието на втората, по своята
същност – отрицателна предпоставка, а именно – причина за горното
движение да не е повреда на пътното превозно средство или здравословни
проблеми на водача и пътниците.
За последното обстоятелство, а именно – наличие на технически
проблем с пътното превозно средство жалбоподателят ангажира достатъчно
доказателства, включително – съдържащи се в разпита на свидетеля М., който
твърди такъв проблем, както и писмени доказателства за извършен ремонт на
същата дата /л.41 и л.42 от делото/.
От друга страна – от отразеното в наказателното постановление и
АУАН, а също и предвид факта, че свидетелят С. не помни нищо по случая,
то не се установява никаква фактология, която по какъвто и да е начин да
5
поставя под съмнение изнесеното от свидетеля М.,както и горепосоченит
писмени доказателства.
Предвид това липсва всякаква причини съдът да не кредитира горните
доказателства и съответно да приеме, че към 27.08.2020г., около 17:15 часа е
била налична повреда на МПС - лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № „***“.
Ето защо в случая не са налице всички съставомерни елементи от
състава на нарушението по чл.58, т.3 от Закона за движението по пътищата, а
именно- не се установява отрицателната предпоставка – липса на повреда на
управляваното МПС, колкото такава повреда се установява, съгласно вече
мотивираното. Последното мотивира отмяна на наказателното постановление
в тази му част като незаконосъобразно, а именно – по същество неправилно,
доколкото не се установява извършено административно нарушение.
II.За нарушението на чл.104A от Закона за движението по
пътищата;
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което В. Д. В., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.104A от Закона за движението по пътищата – за
това, че на 27.08.2020г., около 17:15 часа, в община Марица, на път –
Автомагистрала № А-1 – АМ Тракия, 123 километър, посока гр.Бургас, при
управлявал МПС – лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № „***“ е използвал
мобилен телефон по време на управление на същото МПС, без устройство,
позволяващо използването на такъв телефон без участието на ръцете.
Горните обстоятелствата се установяват по делото по един несъмнен
начин, като жалбоподателят не ангажирана доказателства в противен смисъл.
Следва още да се посочи, че без значение за съставомерността на
нарушението е каква е причината жалбоподателят да използва телефона,
включително – дали същата не е свързана с повредата, доколкото чл.104A от
Закона за движението по пътищата не прави разлика между „уважителни“ или
не такива причини, а не на последното място – очевидно е, че за създаваната
за движението опасност посредством деянието причината няма значение.
Също за неоснователни съдът намери и възражението относно това, че
6
че има неточност в изписване на местоизвършване на нарушението, като се
сочат извадки от „Гугъл мапс“ във връзка с положението на бензиностанция
„Еко“. Следва да се посочи, че никъде в АУАН и наказателното
постановление не съществува твърдение за бензиностанция „Еко“ и някаква
връзка на последната с мястото на нарушението, а такова се въвежда от самия
жалбоподател, който след това сам констатира и „несъответствие“ на същата
бензиностанция с мястото на нарушението.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушения, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.104А от Закона за движението по пътищата, съобразена от
законодателя при въздигане на същото в нарушение. Процесното нарушение е
такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя, съдът намери за
установено, че съгласно разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 от Закона за
движението по пътищата – за разглежданото нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо
и предл. трето от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-009956 от
24.09.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
7
на ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ , с която на В. Д. В.,
ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.178Ж, ал.1, пр.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.58, т.3 от Закона за
движението по пътищата;
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-009956 от
24.09.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ , с която на В. Д. В.,
ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лв. /птдесет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8