Решение по дело №59/2022 на Районен съд - Трън

Номер на акта: 12
Дата: 31 октомври 2022 г. (в сила от 31 октомври 2022 г.)
Съдия: Петър Симеонов Петров
Дело: 20221740200059
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Трън, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221740200059 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Д. И., ЕГН ********** от гр. Трън,*** против
НП № 22-1158-001548 от 14.06.2022 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР-
Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл.183
ал.1 т.1 предл.1 и 2, за нарушения на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е
наложена глоба общо в размер на 1010 лв. /хиляда и десет лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и с процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на НП.
Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - ответник по жалбата - АНО, редовно призован, не се
явява. Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на
чл. 63 от ЗАНН, като прие следното:
1
Св. И. Б. С. и К. Г. М. – служители на сектор пътна полиция при ОДМВР-Перник
били на работа по контрол на движението в гр.Трън на 21.05.2022 г.. Към 01:06 часа
проверили движещ се по *** с посока на движение от механа „ЕРМА“ към ЦГЧ, лек
автомобил *** с рег.№ ***. Водач бил въззивника Е. Д. И., а в автомобила се возели
още две лица (съпругът и детето и). При извършена проверка за алкохол на водача се
установява, че същата управлява с алкохол в кръвта, а именно 0,82 промила в
издишания въздух. За проверката било използвано техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен № ARNA0126 и номер на проба 00074. Издаден бил талон за
изследване № 0044848. Когато служителите на КАТ поискали документите на
автомобила и свидетелството за правоспособност на водача въззивникът Е. И. не
представила СУМПС и контролен талон към него. Тъй като при проверката били
констатирани нарушения по ЗДвП (нарушения съответно на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП), заради което св.И. С. съставил против жалбоподателя АУАН
серия GA № 599765/21.05.22г. В описанието на нарушението като място на
извършването му е изписано: „на 21.05.2022г. в 01.06ч. в гр.Трън, *** с посока на
движение от механа „Ерма“ към ЦГЧ управлява личния си лек автомобил ***, с рег.№
*** ВН, като при извършената проверка на разклона за *** /на чешмата/, се установи,
че водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта, видно от извършената
качествена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
с № ARNА 0126 в 01.06ч. на 21.05.2022г. уредът отчете положителен резултат 0,82
промила на хиляда. Номер на пробата 00074. Издаден талон за изследване с №
0044848. При извършената проверка водачът не представя СУМПС и талон към него.
Св. С. предоставил акта на въззивника, която подписала АУАН, а в графата за
възраженията, отбелязал, че има такива, след което се подписала. Като свидетел се
подписал и св.К. М..
Въз основа на горепосочения АУАН било издадено атакуваното НП 22-1158-
001548 от 14.06.2022 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР-Перник., което било
връчено лично на жалбоподателя на 24.06.2022 г., а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 04.07.2022 г., т. е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, при което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да
инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите И. Б. С. и К. Г. М..
По наказателното постановление :
Въз основа на така съставения акт Началникът на сектор ПП при ОДМВР-
Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на
вътрешните работи на Република България е издал наказателно постановление НП 22-
1158-001548 от 14.06.2022 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174 ал.1 т.2 от
2
ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 , предл.1 и 2 от ЗДвП наложил на Е. Д. И., ЕГН ********** от
гр. Трън, ***, административно наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца и „глоба” в размер на 1010лв., за извършени
административни нарушения на разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Описанието на нарушението в наказателното постановление е идентично на
това с горецитираното в АУАН серия GA № 599765/21.05.22 г. АНО
според констативно-съобразителната част на обжалваното постановление, е възприел,
съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се АУАН,
както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови
разпоредби - чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал1. т.1 от ЗДвП , поради което и на чл. 53
от ЗАНН, чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и 2 от ЗДвП наложил
административно наказание – ГЛОБА в размер на 1010лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. НП е редовно връчено – лично на 24.06.2022г.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели И. Б. С. и К. Г. М., както и от приложените писмени доказателства.
Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите С. и М., които поддържат
изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на
административно нарушение.
При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по
административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода
на съдебното следствие.
От правна страна:
Съдът, на основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и
пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е тя се явява неоснователна по следните причини:
Материалната компетентност на Началника на ПП при ОДМВР-Перник, като
АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се оспорва. Изложената фактическа
обстановка, приета за безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в
АУАН, се доказва от събраните гласни доказателства - показания на св.С. и св.М.,
както и от писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна
преписка. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните
3
по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено,
лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени
източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на
нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на
свидетеля, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на
административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл.
83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение, и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК,
обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура
са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на
акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това
органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно,
независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този
случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на
административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи
служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването
на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай,
че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните
процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното
производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да
докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва
да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът
4
обоснова своето заключение за липса на нарушение на процесуалните правила, както
при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП.
В жалбата, а и в о.с.з. въззивникът навежда доводи, че се касае за
малозначително нарушение, породено от стрес и необходимост водача да откара до
дома им съпруга, който бил употребил алкохол преди проверката, както и тяхното дете.
Не е очаквала да отчете уредът каквото и да било количество алкохол. Разстоянието до
ФСМП било голямо и пункта не работел, затова тя не отишла да даде кръвна проба.
Забраната за движението на МПС по пътищата без употреба на алкохол се
регламентира в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който гласи: „На водача на пътно превозно
средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. За да е налице съставомерно административно нарушение в случая
следва въззивникът да е управлявал автомобил по път след употреба на алхохол над
0,5 промила на хиляда. В случая от описаното в АУАН и НП, както и от показанията на
разпитаните свидетели, е видно, че действително И. е употребила преди да седне зад
волана на автомобила си алкохол. Концентрацията също не подлежи на съмнение, а тя
обосновава административно-наказателната отговорност на водача. Следва да се
отбележи, че възраженията посочени в жалбата и развити в пледоарията на защитника
в съдебна зала като съществено нарушение на настоящият съдебен състав намира са
неотносими към преценката за евентуално осъществено малозначително деяние, тъй
като се касае за съзнателно поет риск при управление на МПС, след употреба на
алкохол, в който се въззивника возела и детето си. Що се касае до довода за това, че на
територията на гр.Трън няма работещо ФСМП то същия не отговаря на
действителността.
Остава въпроса дали е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН за наличие на
маловажен случай, която да изключи наказуемоста на извършеното административно
нарушение. Съдът намира, че не се касае за маловажен случай доколкото поведението
на водача не говори за ниска степен на обществена опасност на нарушението. Касае се
за деец, който при съзнание за погълнат алкохол решава да управлява МПС,
игнорирайки вероятността това количество да повлияе разконцентриращо на
реакциите му при извършване на такава високорискова дейност каквато е
управлението на МПС. Обстоятелство което с оглед всекидневните примери за
високата степен на общественоопасни последици от подобно действие би могло да
мотивира и по-високо наказуема административно-наказателна отговорност, но не и
изключване на такава. От така установеното е видно, че в обжалваната си част
административно наказателното обвинение се явява доказано и съставомерно, поради
което следва да бъде потвърдено. АУАН е бил предявен на жалбоподателя и му е
5
разяснен от актосъставителя. В АУАН е отбелязано, че нарушителят има възражения
по него, което най-вероятно се дължи на факта, че е запознат със съдържанието
му. Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване правото на
защита на нарушителя са били осъществени от контролния орган – актосъставителя,
както и от АНО съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените. Съществено нарушение е такова, което пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността на същия да го
реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото,
където в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата,
срещу които ще се защитава, нито нормите които е нарушил и възможностите, които
законът му предоставя за защита. В случая съдържанието на описанието на
нарушението съответства на текста на ЗДвП, действал по време на констатиране на
нарушенията. След като съдът намира, че правилно е приложена нормата на чл.5 ал.3
т.1 от ЗАНН, и чл.100 ал.1 т.1 от ЗдВп то така определените наказания са изрично
записани в закона без възможност за диференцирането му: лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева, както и глоба в размер на 10
лева.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1158-001548 от 14.06.2022 г. на началник сектор "ПП" при
ОД на МВР-Перник, с което на Е. Д. И., ЕГН ********** от гр. Трън, *** на
основание чл.53 от ЗАНН вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и 2,
за нарушения на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба общо
в размер общо на 1010 лв. /хиляда и десет лева/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването
му пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
6