Р Е Ш Е Н И Е
№ 4183/11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми септември
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. К.
при участието на секретар Д. Д., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2744 по
описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от К.Л.М., ЕГН **********,***
срещу „З. „Л.И." АД, ЕИК *********, със седалище *** иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 1 250.00 лева, частичен иск от претенция в общ размер общо 2 259.00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се
в увреждане на: Спойлер задна броня хромиран и капак теглич хромиран, причинени
в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 93001710105709 от
08.12.2017г., за „Каско", Клауза - 1 всички рискове на лек автомобил марка
„Ауди Кю7", с ДК № В 2399 НК, както и законната лихва от датата на
Исковата молба – 19.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 08.12.2017г. сключват с ответника З. „Л.И."
АД договор за застраховка „Каско" на МПС, Клауза - 1 всички рискове, на
личния му лек автомобил марка „Ауди Кю7" с ДК № В 2399 НК. Застраховката е
със срок на действие от валидност 00.00 часа на 09.12.2017 г. до 24.00 часа на
08.12.2018 г.
Автомобилът бил застрахован за 30 000 лева, като застрахователната
премия, която трябвало да заплати, съгласно застрахователната полица №
93001710105709 от 08.12.2017г. възлизала на 1 725,84 лева, разсрочена на четири
вноски, като към момента всички вноски били платени.
На 12.06.2018 г. паркирал на заден ход зад блока на бул. Осми Приморски
полк" (бар playboy), като не е съобразил колко е висок бордюра и е ударил
спойлера на задната броня отдолу. За случая бил уведомен незабавно ответника
чрез мобилна група 0800 15 333. На 12.06.2018 г. била регистрирана щета №
0003-1201-18-408075. Било съставено опис
- заключение от служител на З. „Л.И.", съгласно което били увредени
следните части:
1. Спойлер задна броня хромиран
- смяна
2. Капак теглич хромиран - смяна
На 29.06.2018 г. ищецът получил по личната си банкова сметка *** 810,16
лв., като е била приспадната един брой вноска (четвърта по ред) по полица каско
в размер на 431,46 лв. Общият размер на застрахователното обезщетение бил
определен на 1 241,62 лв..
Извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и
възстановяване на повредени автомобили, от което установил, че сумата,
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3 501,00 лв.
Моли се за уважаване на предявения иск поради изложените аргументи и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с
който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват
твърденията на ищеца относно настъпилите материални щети по автомобила. Считат
иска за завишен по размер и не отговарящ на действително претърпените вреди,
като не е съобразено овехтяването на автомобила. Твърдят, че с изплащане на
сумата от 1241.61 лева е изплатено полагаемото се застрахователно обезщетение
за действителните щети на автомобила.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представените с исковата молба, приети, като
доказателство и неоспорени от страните полица „КАСКО“ на МПС
№93001710105709/08.12. 2017 г. – л.6 и Анекс към Застрахователна полица
№03058287/9300 **********/21.12.2017 г. – л.10 удостоверяват наличие на валидно
сключена застраховка Каско", Клауза - 1 всички рискове за лек автомобил „Ауди
Кю7" с ДК № В 2399 НК със срок на действие 12 месеца, считано от 00.00
часа на 09.12.2017 г. до 24.00 часа на 08.12.2018 година и че автомобилът е
застрахован за 30 000,00 лева
Приложените по делото Уведомление за настъпило застрахователно
събитие по полица 93001710105709 от дата 12.06.2018 г. – л.13;
Опис-Заключение по щета от 12.06.2018 г.
на Лев инс – л.14;Опис на необходимите документи за приключване на щета от 12.06.2018
г. на Лев инс – л.15 установяват че на 12.06.2018г. ищецът уведомява
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като същият извършил
оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис-заключение от
12.06.2018 г.. В описа, като увредени детайли били описани: Спойлер задна броня
хромиран – смяна и Капак теглич хромиран - смяна, по което е образувана
преписка по щета при застрахователя.
Не е спорно между страните, че дължимите съобразно
договора застрахователни премии, са заплатени.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно извършена. В заключението си вещото лице Р.Н. установява, уврежданията
може да са в причинна връзка с описаната в исковата молба фактическа обстановка
и могат да бъдат причинени от съприкосновение с друго МПС, както и че общата
стойност необходима за възстановяване на увредения автомобил от ПТП по пазарни
цени в сервизи притежаващи сертификат ISO 9001 – 2008 е в размер на сумата от 2595,70 лева, а по пазарни
цени в сервизи не притежаващи такъв сертификат е в размер на сумата от 2560,12
лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ предвижда, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от
15 дни и започва да тече от деня, в който застрахования е изпълнил задълженията
си за уведомяване за настъпилото събитие и за допускане на застрахователя за
извършване оглед и представяне на поисканите документи (чл. 108, ал.
1 или евентуално ал. 2 КЗ).
В разглеждания случай е налице договорна
отговорност на застрахователя пред застрахования за обезщетяване на вредите,
настъпили от уговорено със застрахователния договор застрахователно събитие. За
да е основателна претенцията на застрахования, то следва да са налице при
кумулативна даденост следните обстоятелства: наличие на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка тип „Каско” между ищеца и ответника
по отношение на процесния лек автомобил, валидно към датата на настъпване на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие; изпълнение на
задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото
събитие; установяване размера на щетите, настъпили в следствие на това
застрахователно събитие; установяване на причинната връзка между щетите и
застрахователното събитие.
По делото не се спори, а и се установява от
представената застрахователна полица наличие на застрахователно правоотношение
между двете насрещни по правния спор страни.
Описът-заключение по регистрираната щета, както и
документите съдържащи се в цялата преписка по щетата отразяват недвусмислено
обстоятелствата по изпълнение на задължението на застрахования да представи на
застрахователя увреденото имущество. Същият отразява и настъпилите щети и
необходимите части, манипулации и действия по отстраняването им, като сам по
себе си съставлява признание от страна на ответника за наличието на щетите и
тяхното естество.
По този начин бе установена и втората предпоставка на
отговорността на застрахователя, а именно – наличието на конкретна вреда по
застрахованото имущество.
Налице е и следващата предпоставка за уважаване на застрахователната
претенция, а именно наличие на уведомяване на застрахователя, от страна на
застрахования, а именно на 30.09.2018г. представител на ответника се е явил и
представил пострадалия автомобил за оглед пред застрахователя.
По делото липсва спор относно причинната връзка между
настъпилото застрахователно събитие и вредите, като такава се установи също от
заключението на вещото лице.
Безспорно е между страните и обстоятелството, че по
образуваната преписка за щета е признато и изплатено от застрахователя
обезщетение в размер на 810,16 лв., като е била приспадната един брой вноска
(четвърта по ред) по полица каско в размер на 431,46 лв, като общият размер на
застрахователното обезщетение бил определен на 1 241,62 лв.
Главен
за спора по делото се явява въпросът
относно пазарната стойност на увреденото имущество към момента на
застрахователното събитие.
В
случая ищецът не претендира пълната стойност на автомобила, а иска
възстановяване размера на необходимите средства за възстановяването му.
Установи
се от заключението на вещото лице, че размерът на необходимите средства за
възстановяването на МПС в сервизи притежаващи сертификат ISO 9001 – 2008 е в
размер на сумата от 2595,70 лева, а по пазарни цени в сервизи не притежаващи
такъв сертификат е в размер на сумата от 2560,12 лева. Това означава, че
средната пазарна цена за ремонта на автомобила възлиза на възлиза на сумата от 2577,91
лева, която е средноаритметичната от посочените по-горе две суми. Предвид
липсата на твърдения от страна и на двете страни в процеса за наличие на
тотална щета съдът приема, че именно последната сума следва да определи размера
на необходимите средства за възстановяване на патримониума на застрахования
ищец в състоянието в което е бил към момента на застрахователното събитие.
В
създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика решение № 235 от
27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от
23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този отговор е застъпен е в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
уреждаща че по имуществена застраховка, застрахователят дължи действителната
стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество,
арг. чл. 400, ал. 1 КЗ. В този смисъл неоснователни са възраженията на
ответното дружество за определяне стойността на щетата по методиката на
застрахователя.
Съобразно
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на
направените по-горе заключения, съдът счита ищцовата претенция за основателна. Определената
от вещото лице сума за възстановяване на щетите в размер на 2577,91 лева напълно
се покрива от уговореното в договора застрахователно покритие от 30000,00 лева
и поетият от застрахователното дружество риск, за който риск не се установи
наличието на намаляващи покритието уговорки. От тази сума безспорно е платена частично
на ищеца и прихваната за част от застрахователната премия такава в размер от 1
241,62 лв, поради което исковата претенция е основателна до размера от 1336,29
лв, като за разликата до заявения, като общ размер 2 259.00 лева, същата е
неоснователна. Предвид частичното ѝ предявяване в размер от 1 250.00 лева,
искът по същата подлежи на уважаване в този претендиран размер.
Относно
разноските:
При този изход на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски изразяващи
се в заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение
в размер на сумата общо от 650,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Л.И." АД, ЕИК
*********, със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.М., ЕГН **********,*** 250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева, като
частичен иск от претенция в общ размер на 2 259.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на:
Спойлер задна броня хромиран и капак теглич хромиран, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие по договор № 93001710105709 от 08.12.2017г.,
за „Каско", Клауза - 1 всички рискове на лек автомобил марка „Ауди
Кю7", с ДК № В 2399 НК, както и законната лихва от датата на Исковата
молба – 19.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405,
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „З. „Л.И." АД, ЕИК
*********, със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.М., ЕГН **********,***, сумата от 650,00 лева (шестстотин и петдесет
лева) представляващи заплатена държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: