РЕШЕНИЕ
№ 22113
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110167450 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.
Предявени са искове от В. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „З.“, бл..,
вх. ., ет. ..., ап. ..., срещу „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„О.“ № ..., по чл. 439 ГПК за признаване на установено, че не дължи на ответника следните
суми в общ размер на 1210,13 лв., от които: 700,92 лв. – главница, ведно със законна лихва
от 23.12.2015 г. до изплащане на вземането; 117,75 лв. – възнаградителна лихва за периода
05.12.2014 г. – 05.11.2015 г.; 66,46 лева – мораторна лихва за периода от 05.01.2015 г. –
11.12.2015 г.; 325,00 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 80317/2015 г. на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ...на
ЧСИ С. Я., рег. № ..., с район на действие - СГС.
Ищцата твърди, че е получила Съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 42936
от 29.09.2023г., което дело е образувано под № 20238440401455 по описа на ЧСИ С. Я., с per.
№ ..., с район на действие—СГС, въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2016 г., издаден
на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.03.2016г. по гражданско дело №
80317 от 2015 г., по описа на Софийски районен съд. Изтъква, че съгласно този
изпълнителен лист ищцата била осъдена да заплати горепосочените суми.
Изтъква, че процесните вземания са погасени по давност, тъй, като изпълнителния лист е
издаден на дата 01.07.2016 г., а изпълнителното дело е образувано през 2023 г. Заявява, че
видно от Съобщението за образуване на изпълнително дело, срещу ищцата са налагани
запори върху трудовото й възнаграждение и банковите й сметки, както и има наложена
възбрана върху притежавани ¼ идеални части от земеделски имот.
С оглед на гореизложеното, счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
Моли съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника горепосочените
суми, произтичащи от процесния Изпълнителен лист.
1
В писмения си отговор ответното дружество оспорва иска със следните твърдения:
Счита, че вземането по процесният изпълнителен лист не е погасено по давност, тъй като
давностният срок е бил прекъсван многократно от датата на издаването на изпълнителният
лист до датата на образуване на изпълнителното дело. Посочва, че ищцата многократно е
признавала вземането във връзка, с което е издаден изпълнителния лист. Изтъква, че с
молбата за образуване на изпълнителното дело има направени искания от взискателя за
извършване на изпълнителни действия срещу длъжника. Заявява, че съгласно трайната
съдебна практика с молбата за образуване на изпълнително дело се прекъсва давността на
основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Счита, че в рамките на изпълнителното производство
давността е многократно прекъсвана с редица изпълнителни действия. Поддържа, че
вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност, тъй като давностният срок е бил
прекъсван многократно, както преди образуване на изпълнителното производство, така и с
образуване на изпълнителното дело и извършваните действия по него, като след всяко
прекъсване е започвал да тече нов давностен срок, който не е изтекъл към датата на
предявяване на иска.
Въз основа на горното изложение ответникът счита, че притезанието не е погасено по
давност. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от дата 01.07.2016 г.,
издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от дата
09.03.2016 г., издадена по ч.гр.д. 80317 по описа за 2015 година на СРС, 118 състав, с който
на длъжника е разпоредено да заплати на ответното дружество сумите в размер на 700,92
лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски заем от 15.11.2014
г., вземанията по който са станали предсрочно изискуеми на 05.01.2015 г., ведно със законна
лихва за периода от 23.12.2015 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 117,75 лева,
за периода от 05.12.2014 г. до 05.11.2015 г.; сумата в размер на 66,46 лева представляваща
мораторна лихва за периода от 05.01.2015 г. до 11.12.2015 г., и сумата в размер на 325,00
лева, представляваща разноски по делото, от които 25,00 лева държавна такса и 300,00 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
По делото е представено Съобщение за образувано изпълнително дело с изх. №
42936/20.09.2023 г., с което длъжникът по изпълнителното дело (ищцата) е уведомена, че
задължението й по изпълнителното дело възлиза в размер на 2312,53 лева, от които
Главница в размер на 700,92 лева със законна лихва в размер на 564,13 лева за периода от
23.12.2015 г. – 04.10.2023 г.; 184,21 лева - неолихвяеми вземания (мораторни лихви,
обезщетения и др.); 325,00 лева – присъдени разноски; 50,00 лева – разноски по
изпълнителното дело; 488,27 лева – такси към ЗЧСИ, дължими към дата 04.10.2023 г. В
същото съобщение е отразено още, че при образуването на изпълнителното производство са
наложени запори и възбрана върху имуществото на длъжника.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна
до следните правни изводи.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
2
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдът намира предявените искове за допустими. Наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от
ГПК, с който се оспорва изпълнението. С отрицателния установителен иск за недължимост
на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в
прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с
отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК в тежест
на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти (с
оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при
условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които
обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на
обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва
погасяване на вземането по давност.
Погасителната давност е институт, регламентиран в полза на длъжника, който може да се
позове на погасителна давност, ако в определен период от време кредиторът бездейства.
Законът не регламентира приложимата давност за вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение. Съдът приема, че приложимата давност за парични суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение е общата петгодишна давност при съобразяване на разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Цитираната разпоредба предвижда, че за парични суми, присъдени с
влязло в сила съдебно решение се прилага общата петгодишна давност. Съдът счита, че и по
отношение на вземания въз основа на Заповеди за изпълнение е приложима петгодишната
давност. Съгласно чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази срещу издадената Заповед за
изпълнение, а с изтичането на срока за депозиране на възражение, Заповедта за изпълнение
се стабилизира и вземането може да бъде оспорено или въз основа на нови писмени
доказателства или въз основа на новоузнати обстоятелства. – чл. 424 от ГПК. Предвид това,
че разпоредбата на чл. 424 от ГПК е идентична с разпоредбата на чл. 303 от ГПК, съдът
приема, че влязлата в сила Заповед за изпълнение има правни последици, идентични с
правните последици на влязлото в сила съдебно решение. Развитите съображения
мотивираха съда да приеме, че вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение има
последици, с каквито се характеризират вземанията, присъдени по влезли в сила съдебни
решения, т.е. приложимата погасителна давност е общата петгодишна давност.
За да бъде уважена исковата претенция на ищцата, необходимо е да бъде доказано дали има
период, по–дълъг от пет години, без да са предприемани изпълнителни действия. Според
приетото Тълкувателно решение от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №
2/2013 г. по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко изпълнително
действие или с всяко действие, което изгражда съответния изпълнителен способ.
Изпълнителният лист е издаден през 2016 г., като от този момент започва да тече
петгодишната погасителна давност. През 2023 г. е образувано изпълнително дело, но самото
образуване не представлява изпълнително действие. Налагането на запор и възбрана, ако
бяха доказани с отделни документи, би прекъснало давността. Съдът счита, че самото
съобщение от 2023 г. не удостоверява нито конкретните действия, нито техните дати, като
дори да съдържа фразата „наложени са запори и възбрана“, не удостоверява фактическото
предприемане на тези действия, тъй като то има уведомителен характер и самото изпращане
само съобщава волята на съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение.
Уведомителният характер на съобщението не му придава качеството на изпълнително
действие. За да се приеме прекъсване на давността е необходимо наличието на
постановление за налагане на запор или възбрана, придружено от данни за неговото
изпращане и осъществяване. Тъй като обаче няма доказателства за реално налагане на запор
3
и възбрана, съдът приема, че тези действия в периода от 2016 г. до 2023 г. не са доказани и
давността е изтекла.
Съдът намира, че към момента на депозиране на исковата молба правото на взискателя да
извърши принудително изпълнение е погасено. съдът приема, че не е доказано дали и какви
изпълнителни действия са предприемани от страна на взискателя, които по естеството си да
прекъсват давността, поради което и предявеният отрицателен установителен иск подлежи
на уважаване. Както беше посочено в тежест на ответника е да установи настъпването на
обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва
погасяване на вземането по давност. Ответникът по настоящото дело не ангажира
доказателства, които да доказват настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи
давностния срок, като в настоящия случай е налице изрична констатация на съда в открито
съдебно заседание, че към отговора на исковата молба не са приложени никакви
доказателства, въпреки твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че такива
съществуват. С оглед на гореизложеното искът по чл. 439 от ГПК подлежи на уважаване
изцяло за предявените суми.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
направените от него разноски в исковото производство. Ищецът е представил доказателства
за сторени разноски в размер на 50,00 лева за платена държавна такса, 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ съдът намира, че претендираното възнаграждение не
надвишава минимума, определен в НМРАВ, поради което възражението
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от
ГПК по отношение на „Ю.. Б.“ АД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О.“
№ ..., че В. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „З.“, бл. ., вх. ., ет. ..., ап. ...,
не дължи сумите от 1210,13 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски заем от 15.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода
от 23.12.2015 г., до окончателното изплащане на същата, сумата от 117,75 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 05.11.2015 г., сумата от
66,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.01.2015 г. до 11.12.2015 г.,
както и сумата в размер на 325,00 лева, представляваща разноски по делото за които е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 80317/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ..., седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „О. п.“ № ..., да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ж.к. „З.“, бл..., вх. .., ет. .., ап. .., разноски за исковото производство в размер на
450,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4