№ 20
гр. Бургас , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря К. М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20202120203368 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Я. С. И., ЕГН********** срещу Наказателно
постановление № 589/29.07.2020г. на директора на РДГ гр.Бургас, с което на основание
чл.275 ал.1 т.2 вр.чл. 270 от ЗГ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл.148 ал.1 вр. ал.2 т.4 от ЗГ.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото постановление, като се
поддържа, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение
на материалните и процесуалните правила, поради което се моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява, по същество твърди, че не той е
управлявал въпросният камион, а неговия баща.
Наказващият орган, редовно призована, изпрати представител в съдебно заседание,
който моли за потвърждаване на обжалваното постановление.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я
намира за процесуално допустима.
1
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Административно наказателното производство е образувано с акт за установяване на
административно нарушение сериен № 103160 от 15.07.2020г. съставен от св.М. - горски
инспектор при РДГ Бургас, за това, че при извършена проверка на 15.07.2020 г., в
землището на с.Ясна поляна, подотдел 250а, жалбоподателят извършвал престой с превозно
средство Щаер, с per.№ *** с натоварени 10 куб. м. дърва за огрев, без издадено
разрешително за достъп до горски територии, издадено от кмета на съответната община.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 148, ал.1 вр.ал. 2, т. 4 от Закона
за горите. Жалбоподателя отказал да подпише акта. В законния 3-дневен срок в РДГ не е
постъпило възражение от жалбоподателя. При тези данни АНО е счел, че е налице състава
на посоченото нарушение и издал НП на жалбоподателя, като му наложил глоба в размер на
100 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и се кредитират от съда
изцяло.
При така приетите за установени факти по делото, от правна страна, съдът намери
следното:
Съдът не констатира съществено процесуално нарушение, което да е довело до
накърняване правата на жалбоподателя. Недоказано обаче остана авторството на така
вмененото на жалбоподателя деяние. Разпитан в хода на съдебното следствие
актосъставителя – св.М. заявява, че въпросният камион е бил управляван от жалбоподателя
*** и след като той не му предоставил исканото разрешение решил да издаде АУАН срещу
него. Различна фактическа обстановка излага свидетеля/очевидец/ по акта. Св.Г., който
също е присъствал на място заявява, че при извършване на проверката бащата на
жалбоподателя е управлявал натоварения с дървесина камион. По тази причина Г. поискал
именно от него да представи разрешително за достъп. След като управляващия товарното
МПС С.И. /баща на жалбоподателя/ представил на св.Г. разрешение за достъп до горски
територии било установено, че в него били вписани други подотдели, но не и 250а, в който
те се намирали. След като двамата проверяващи изнасят различна фактическа обстановка
относно кой е навлязъл и управлявал товарния автомобил в съответния подотдел, съдът
приема, че не е доказано по категоричен начин авторството на соченото нарушение. Съдът
намира за необходимо да отбележи, че в тежест на административнонаказващия орган е да
докаже от обективна и субективна страна административното нарушение, съобразно чл.103,
ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали
да издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството
по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена
2
сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. В случая не е и
налице и хипотезата по чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е установено по безспорен начин
извършването на нарушението и вината на нарушителя. С тези мотиви НП следва да се
отмени, поради недоказване на авторството.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 589/29.07.2020г. на директора на РДГ
гр.Бургас, с което на Я. С. И., ЕГН********** на основание чл.275 ал.1 т.2 вр.чл. 270 от ЗГ
му е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.148 ал.1 вр. ал.2 т.4 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3