№ 13303
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110152501 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Мингов Груп“ ЕООД за
заплащане на сумите, както следва: сумата от 1237,48 лв., представляваща
цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №37
/офис 11Б/, находящ се в гр.София, бул. „Гоце Делчев“ №105, аб. №451150, за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението /25.06.2021г./ до плащането, сумата от 229,64 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода
01.07.2018г. – 17.06.2021г., сумата от 33 лв., представляваща цена за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от месец 05.2018г. до месец
02.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
/25.06.2021г./ до плащането, както и сумата от 6,38 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода 01.06.2018г. –
17.06.2021г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
1
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на сключен писмен договор за продажба на топлинна
енергия. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Мингов Груп“ ЕООД не е депозирал
писмен отговор на исковата молба. В депозираното възражение по ч.гр.д. №
37245/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, твърди, че не е използвал
топлинна енергия, тъй като имотът е бил отдаден под наем на друго лице.
Третото лице помагач на страната на ищеца„ Ен Про Консулт 07“ ЕООД
не взима становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на исковете ищецът следва пълно и главно да докаже,
че през процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Безспорно между страните по делото е, че процесният имот е бил
топлофициран. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ /отм. ДВ, бр.
54/2012г./, потребител на енергия за стопански нужди, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена такава, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди,
както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно §
1, т. 33а. /нова – ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ „небитов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
2
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От цитираните
разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен
договор. В този смисъл са представените по делото Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация
София” EАД на потребителите в гр. София /приети с Решение по Протокол №
23 от 03.08.2007г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД,
на основание чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ, одобрени с Решение № ОУ-033 от
08.10.2007г. на ДКЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ/, които в чл. 1, ал. 2
предвиждат, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София”
EАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. София се
извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на
настоящите общи условия. В настоящия случай от приетия по делото Договор
№ 37147/451150 от 01.01.2018г. се установява, че за процесния период
страните са се намирали във валидно облигационно отношение по договор
при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
касаещ процесния имот, находящ се в гр.София, бул.„Гоце Делчев“ №105, ап.
37, абонатен № 451150.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира
процесния имот, в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., за който е
предявен установителният иск, също не е спорно между страните. Този факт
се установява и от приетите като писмени доказателства по делото документи
за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени
от трето за правоотношението лице – „Ен Про Консулт 07“ ЕООД, както и от
приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ. При кредитиране
заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните
измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания
към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата постъпила топлинна енергия. Съдът кредитира изцяло СТЕ,
доколкото същата не е оспорена от страните, компетентно изготвена и
мотивирана е и пълно е отговорила на поставените задачи. Видно от СТЕ, че
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия, при
съобразяване с изравнителните сметки през процесния период, е в общ размер
на 1 144,07 лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за
3
горницата до пълния предявен размер от 1 237,48 лв. следва да се отхвърли.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 33 лв., които
съобразно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
По исковете по чл.422,ал.1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които са част от
съдържанието на облигационните отношения между страните, плащането на
цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от
продавача данъчна фактура. Ищецът не твърди и не доказва да е изпратил
на ответника издадените от него ежемесечни фактури, които съгласно чл. 39,
ал. 2 е задължен да издава в срок до 5-то число на текущия месец, поради
което и на основание чл.84, ал. 2 ЗЗД за изпадане на длъжника в забава е
необходима покана. По делото е представена покана с изх. № П-11571 от
10.10.2019г. за дължимите от ответника към ищеца вземания за топлинна
енергия и за извършена услуга дялово разпределение за част от исковия
период /до 31.08.2019г./, но до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
ангажирал доказателства същата да е получена от представител на ответника,
както и да е отправил такава за дължимите вземания за останалата част от
исковия период – до 30.04.2020г., поради което съдът приема, че забава за
длъжника в плащането на установената главница до датата на депозиране
пред съда на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, не е налице.
4
По отношение иска за лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение, последният се явява неоснователен по съображенията,
изложени във връзка с обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цената на ползваната топлинна енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер на 62,61
лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в
размер на 444,86 лв., представляваща заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е заявил искане за присъждането им,
такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
ГПК, че „Мингов Груп“ ЕООД, ЕИК ........., дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, сумите както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 1 144,07
лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 37 /офис 11Б/, находящ се в гр.София, бул. „Гоце
Делчев“ №105, абонатен № 451150, за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК /25.06.2021г./ до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1 237,48 лв.
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 33 лв.,
5
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от месец 05.2018г. до месец 02.2020г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /25.06.2021г./ до плащането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу „Мингов Груп“ ЕООД, ЕИК ........., искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че „Мингов Груп“ ЕООД, ЕИК ........., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 229,64 лв. – лихва за забава, начислена върху
вземането за ТЕ за периода от 01.07.2018г. до 17.06.2021г., както и сумата от
6,38 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018г. до 17.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Мингов Груп“ ЕООД, ЕИК
........., да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от
62,61 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 37245/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата
от 444,86 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Ен Про Консулт 07“ ЕООД
като помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6