Определение по дело №4554/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28977
Дата: 18 август 2023 г. (в сила от 18 август 2023 г.)
Съдия: Владимир Станчев Кънев
Дело: 20231110104554
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28977
гр. София, 18.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110104554 по описа за 2023 година
В исковата молба и уточненията от 06.06.2023 г. и 16.06.2023 г. ищецът
А. Г. А. твърди да е сключил договор за паричен заем № 5848532 с ответника
„Вива кредит“ ООД. Размерът на заема бил 500 лв., двуседмична вноска, 7
погасителни вноски, ГЛП в размер на 40.32 % и ГПР в размер на 49.39 %.
Сочи, че била предвидена клауза на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща
такса за експресно разглеждане в размер на 106, 47 лв., която била разсрочена
заедно с погасителните вноски. В чл. 4, ал. 2 от договора била предвидена
неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника да осигури
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора в размер на 70, 98 лв.
Неустойката също била разсрочена, като крайният размер на дължимата
вноска бил 101, 28 лв., а общото задължение – 708, 96 лв.
Твърди, че е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за форма на
договора за кредит. Посочва, че ГПР е посочено като крайна стойност, без да
са описани данните, необходими за изчисляването му. Цитира практика на
СЕС, според която непредоставянето на тези данни е приравнено на липса на
ГПР. Сочи, че размерът на ГПР е неправилно посочен, а действителният е над
законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие със
ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неустойката
била предвидена при неизпълнение на задължение, от което не произтичат
преки вреди. Сочи, че така уговорена, неустоечната клауза заобикаля закона и
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че неустойката е допълнително възнаграждение.
1
Твърди, че същата е неравноправна и нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и
че не е уговорена индивидуално.
Твърди нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно
обслужване, като противоречаща на чл. 10а ЗПК. Същата представлявала
такса по усвояването на кредита, което било забранено от закона. Заедно с
неустойката, таксата за експресно разглеждана представлявала допълнително
възнаграждение, невключено в ГПР, поради което ГПР бил неправилно
изчислен.
Моли съда да прогласи нищожност на клаузите, предвиждащи
неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение и
такса за експресно разглеждане. Моли съда на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да
осъди ответника да заплати сумата от 116, 82 лв., представляваща недължимо
платена сума по договор за заем № 5848532, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.01.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита
предявяването на установителни искове за нищожност на клаузи отделно от
осъдителен за връщане на изначално недължимо платени суми за
недопустимо. Оспорва да е нарушено изискването на ЗПК за посочване на
ГПР. Твърди, че формулата и компонентите, необходими за изчисляването на
ГПР, са посочени в Приложение № 1 към ЗПК, а стойността на ГПР е
посочена в договора. Сочи, че неустойката не следва да се отчита при
изчисляването на ГПР. Оспорва неустоечната клауза да е нищожна, твърди,
че тя не противоречи на добрите нрави, а има обезщетителна функция. Сочи,
че ищецът доброволно е избрал допълнителната услуга за експресно
разглеждане, поради което таксата се явява цена на предоставяната от
кредитора услуга. Претендира разноски.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ ще се произнесе по процесуалните искания на страните в
съдебно заседание.
2
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.11.2023 г., от 9:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по - горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3