№ 2
гр. Котел, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодорка Ст. Цончева
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно
наказателно дело № 20212210200160 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23зд от 30.08.2021 година
на Началника на Районно управление – Котел към Областна дирекция на
МВР - Сливен, с което на, И. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Котел, кв. И
№ *, за нарушение по чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето и на
основание чл. 45, ал. 3 от същия Закон е наложена глоба в размер на 300
(триста) лева.
В съдебно заседание И. Д. Ч. чрез процесуалния си представител адв.
Чолакова от АК Сливен моли Наказателното постановление да бъде отменено
по изложените в Жалбата му съображения (за незаконосъобразност, а
алтернативно – с приложението на чл. 28 от ЗАНН), като в хода по същество
твърди, че на инкриминираната вечер е позволил на сина си да посети
нощното заведение, но със свой пълнолетен познат.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Сливен, редовно призовани, не
изпраща представител. Представили са становище рег. № 287000-4418 / 2021
година излага доводи и моли да се остави Жалбата без уважение, като се
потвърди Наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
1
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от
основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 19 срещу 20.03.2021 г., полицейски служители при РУ-Котел
извършвали обход из гр. Котел за установяване на малолетни и непълнолетни
лица, които се движат без придружител. Около 22, 00ч. на ул. Р. Д.
свидетелите Ш.Б. и Х.Д. видяли група от 3-4 лица, които били видимо
непълнолетни. При приближаването и извършената проверка полицаите
установили, че едно от лицата е Д. И. с ЕГН **********, който не е
навършил 18-годишна възраст. Непълнолетният бил отведен в сградата на
РУ-Котел, където били извикан родителят на непълнолетния, т.е.
жалбоподателят.
За констатираното нарушение св. Ш.Б. в присъствието на
жалбоподателя, съставил акт за установяване на административно нарушение
№ 2Ззд/19.03.2021 г., като описал, че на 19.03.2021 г. около 22. 20 часа в гр.
Котел, И.Ч., като родител допуснал непълнолетния си син Д. И., ЕГН
********** след 22.00 ч. на обществено място, без да го придружава или без
да му осигури пълнолетно лице да го придружава. Описал също, че с
действието си Ч. виновно е нарушил чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила па детето
(ЗЗД). Актът бил връчен на настоящия жалбоподател И.Ч., който подписал
акта без възражения.
Въз основа на така съставения акт административно - наказващият
орган е пристъпил към издаването на процесното наказателно постановление
№ 23зд/30.08.2021 г., с което за описано нарушение на чл. 8, ал. 3 от Закона
за закрила на детето, на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗакр. Детето на
жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
300 /триста/ лева.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 17.10.2021 г.,
видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е
получено в адм. -наказващия орган на 22.10.2021 г. - видно от поставения
2
входящ номер - т. е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се установяват от акта за установяване на
административно нарушение № 2Ззд/19.03.2021 г., НП № 23зд/30.08.2021 г.
на Началника на РУ- Котел, показанията на актосъставителя Ш.Б. и свидетеля
по съставянето на акта Х. М. Д.., както и от приетите като доказателства
писмени документи - приложени по делото, които доказателства са
кредитирани от съда по начин и в обем - описан по-долу.
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба
от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано
като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните
предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно
нарушение № 254р-206/30.01.2021 г., като цяло са спазени изискванията на
чл. 42 от ЗАНН.
В случая описанието на извършеното нарушение е достатъчно ясно и
конкретно, съдържащо всички изискуеми елементи, за да бъде
конкретизирано едно административно нарушение. Също така описанието на
нарушението в АУАН дава възможност за конкретното му разбиране, без
възможност за объркване или неразбиране. Текста като цяло е относим с
текста на нарушената законова разпоредба.
Съдът намира за установено и доказано по безспорен начин, че
непълнолетния Д. И. е бил в нощта на 19 срещу 20 март 2021 г. на обществено
място, след 22, 00ч., без родител или пълнолетен придружител. Показанията
на разпитаните свидетели Б. и Д. са показателни за тези обстоятелства, като те
се явяват очевидци на действията на непълнолетния И.. В показанията си тези
свидетели са категорични, че времето е било след 22.00 часа на посочената
дата, като в района на ул. Р. Д. в гр. Котел е бил непълнолетния И..
Категорични са и за това, че този непълнолетен е бил именно Д. И.. Тези
показания, са безпротиворечиви и поради тяхната взаимна подкрепеност и
3
обективност, съда възприе и кредитира като достоверни. Още повече, същите
са дадени от полицейски служители- възприели тези обстоятелства в рамките
на своите служебни задължения и правомощия.
Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 и на ал. 4 от ЗЗакр. Детето,
законът задължава и двамата родители (солидарно в общия случай) да
положат грижа детето им, навършило 14-годишна възраст, но ненавършило 18
години, да е придружено на обществени места след 22: 00 часа от тях или от
осигурен от тях придружител.
Безспорно се установи по делото, че жалб. И.Ч. е родител на 17-
годишния Д. И., намиращ се на процесната дата без родител или пълнолетен
придружител на обществено място след 22, 00часа. Срещу кого от родителите
на непълнолетно лице, заварено на обществено място след 22, 00ч. да бъде
образувано административно-наказателно производство, ЗЗДетето не сочи.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН регламентира, че административно-
наказателната отговорност е лична. В този смисъл и двамата родители
самостоятелно са административно-наказателно отговорни. Дали да бъде
ангажирана отговорността и на двамата родители или само на единия от тях,
на кой от двамата, и дали такова решение е съответно на целите по чл. 12 от
ЗАНН, е оставено в преценката на компетентния наказващ орган и зависи от
спецификата на всеки отделен случай. В рамките на проверяваното
административно-наказателно производство за съда е достатъчно, че лицето
притежава изискваното от закона качество - на лице, което по закон полага
грижи за това дете, в случая родител. Това го прави адресат на процесното
задължение, респективно субект на административно-наказателна
отговорност в случай на неговото неизпълнение.
Правилна е и дадената от контролния и наказващия орган
материално-правна квалификация на извършеното нарушение. Задълженията
по чл. 8, ал. 3 от ЗЗД да придружава детето или да му осигури придружител
са дадени алтернативно. Едва ако изпълнението на това задължение по
отношение на непълнолетно лице е невъзможно (законодателят не ограничава
източника на невъзможността до обективни причини), негов сурогат е
задължението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДетето за осигуряване на пълнолетен
дееспособен придружител на детето. Основното задължение по ал. 3. При
изпълнение на едно от тези две задължения, не би възникнала адм. -
4
наказателната отговорност на родителя. Но в случая е налице неизпълнение и
на двете задължения- непълнолетното дете е било на обществено място след
22, 00ч. без да е било придружено от родителите си (ал. 3) и без да му е бил
осигурен пълнолетен придружител (ал. 4). Въпреки, че целта на тези
задължения е една и съща и изпълнението й може да се осъществи с всяко
едно от тях, неизпълнението им е въведено от законодателя като две отделни
нарушения. Това е така поради отграничаването им в различни алинеи, макар
на един и същи член, както и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 45, ал. 3
от ЗЗДетето предвижда алтернативна наказуемост за нарушение по чл. 8, ал. 3
и по ал. 4 от закона чрез използвания от законодателя съюз "или". В случая
административно-наказващия орган е наложил наказание единствено за
нарушение по ал.3.
Законовите разпоредби не предвиждат правомерна възможност за
придружаване на обществени места на непълнолетно лице от дееспособно
пълнолетно лице- различно от родител, настойник или друго лице, полагащо
грижа за него. Вторичното задължение, установено в чл. 8, ал. 4 от ЗЗДетето
възниква за родителя само ако той не може да изпълни основното си
задължение, което се установява в ал. 3 на чл. 8. В случая не се установиха
дори и данни за наличието на някакви пречки жалбоподателят Ч. да може да
придружи непълнолетния си син на процесните дата и място. В случая при
описание на нарушението е описан правилно обективните признаци на
разпоредбата на ал. 3, като административно-наказващият орган е приел, че
само тя е нарушена, цифрово също е описано като отделно нарушение,
наложено е и само едно наказание, без да съществува вероятност от
объркване или превратно тълкуване.
С оглед горното и след извършената служебна проверка, съдът
намира, че в производството материалният и процесуалният закон са
приложени правилно. По делото е безспорно установено и доказано, че на
посочените дата и място и към описания час, жалбоподателят не е
придружил, нито е осигурила придружител на непълнолетното си дете,
навършило 14 години, но ненавършило 18-годишна възраст, на обществено
място. Осъществен е състав на административно нарушение на основното
задължение по чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето, за което е наложено
предвиденото по вид и размер административно наказание.
5
Санкционната норма, на основание на която е наложено
административното наказание - чл. 45, ал. 3 от ЗЗДетето предвижда:
"Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете,
което наруши чл. 8, ал. 3, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300
до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от
500 до 1000 лв. ".
В случая размерът на наложеното административно наказание е
минималния предвиден, като не съществува възможност за изменението му.
Този размер се явява адекватен и съотносим към тежестта на извършеното
адм. нарушение и нарушител. Съдът счита също така и че извършеното
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, защото то влиза в категорична и непреодолима колизия с
целите по чл. 3, от Закона за закрила на детето, липсват понижаващи степента
му на обществена опасност фактори, а всичко това изключва активирането на
този правен институт.
Съдът намира, че административно-наказателно производство е
протекло законосъобразно, като не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на
жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да реализира правата
си по един адекватен начин.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № № 23зд/30.08.2021
г. на Началник РУ Котел, с което на И. Д. Ч., ЕГН **********, за това, че на
19.03.2021 г. около 22: 20 часа в гр. Котел, на ул. Р. Д., е установено, че Ч., в
качеството си на родител на Д. И. с ЕГН **********, който не е навършил
18-годишна възраст, не го е придружил на горепосоченото обществено място,
както и не му е осигурила пълнолетно дееспособно лице с него след 22: 00ч.,
6
с което за виновното нарушение на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето,
на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗакр. Детето му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
7