№ 11220
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110107688 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД искова молба и
уточнителна такава насочена против Л. П. И. и М. Д. И., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 7.., ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно на ищеца сумите както следва:
Л. И. – ½ - 2..2.41лв. – доставена топлинна енергия за периода м.08.2021г. –
м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно заплащане на сумата, 6...83лв. – мораторна лихва за периода 15.04.2022г.
– 30.04.2024г. върху платена главница за периода м.02.2022г. – м.06.2022г., включваща
и лихва за периода 15.0...2022г. – 04.02.2025г. върху главница за периода м.08.2021г. –
м.04.2023г., 3.81лв. – дялово разпределение за периода м.07.2022г. – м.04.2023г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата и 0.84лв. – мораторна лихва за периода 15.04.2022г. – 30.04.2024г. върху
платена главница за периода м.02.2022г. – м.06.2022г. включваща и лихва за периода
15.0...2022г. – 04.02.2025г., върху главница за периода м.07.2022г. – м.04.2023г.
М. И. – ½ - 2..2.41лв. – доставена топлинна енергия за периода м.08.2021г. –
м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно заплащане на сумата, 6...83лв. – мораторна лихва за периода 15.04.2022г.
– 30.04.2024г. върху платена главница за периода м.02.2022г. – м.06.2022г., включваща
и лихва за периода 15.0...2022г. – 04.02.2025г. върху главница за периода м.08.2021г. –
м.04.2023г., 3.82лв. – дялово разпределение за периода м.07.2022г. – м.04.2023г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата и 0.84лв. – мораторна лихва за периода 15.04.2022г. – 30.04.2024г. върху
платена главница за периода м.02.2022г. – м.06.2022г. включваща и лихва за периода
15.0...2022г. – 04.02.2025г., върху главница за периода м.07.2022г. – м.04.2023г.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците, като собственик на
процесния апартамент е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
1
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Сочи, че дяловото
разпределение е извършено от „Т“ ЕАД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили идентични по своето съдържани отговори
на исковата молба от двамата ответници, чрез процесуалните им представители, с
които се прави изрично искане да не се допускат исканите от ищеца експертизи,
доколкото се признава извършаната доставка на топлина енергия, количеството и
стойността на същата, както и обстоятелството, че не са извършвани плащания.
Навеждат се доводи, че не се установява по делото наличие на облигационна връзка по
договор за доставка, в каквато насока са изложени подробни съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 7.., ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 7.., ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 7.., ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
2
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия за недвижим имот с абонатен № ..., представляващ ап. .., находящ се в гр. С...
От приложеното на л. .. по делото копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ...., се установява, че през 2006г. правото на собственост върху
процесното жилище е придобито от Д. В. И..
От приложената на л. 20 по делото справка от НБД „Население“ се установява,
че Д. В. И., ЕГН ********** и починал на 02.02.2021г., като е оставил за свои
наследници ответниците Л. П. И. /съпруга/ и М. Д. И. / дъщеря/.
По аргумент от чл. .., ал. 1 ЗН всеки от наследниците е носител на правото на
собственост на ½ идеална част, респективно ответниците са имали качеството
потребители на топлинна енергия и всеки отговаря за половината от задълженията за
доставена топлинна енергия и дялово разпределение.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че сградата, в
която се намира процесния топлоснабден имот с абонатен № ... е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, представляващ ап. ..,
находящ се в гр. С..., е бил топлофициран, че през исковия период ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия /БГВ/ в количество и с качество
индивидуализирани в исковата молба, на посочената стойност, че е извършено услуга
дялово разпределение на посочената стойност.
Така изложеното обуславя извода за основателност на заявените искови
претенции, поради което съдът дължи произнасяне по формулирани от ответниците
възражения за погасяване на част от вземанията на ищеца по давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
3
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
В процесния случай исковата молба е депозирана на 10.02.2025г., респективно
погасени по давност са вземанията станали изискуеми преди 10.02.2022г. В процесния
случай погасени по давност са вземанията на ищеца за периода м.08.2021г. –
м.12.2021г.
От заключението на вещото лице се установява, че претендираната от ищеца
сума за доставена топлинна енергия в размер на 584.82лв. обхваща периода м.07.2022г.
– м. 04.2023г., а дяловото разпределение в размер на 7.63лв. е за периода 07.2022г. –
м.04.2023г.
По изложената аргументация следва извода, че няма погасена по давност част от
претенциите на ищеца, доколкото видно от заключението сумата, предмет на исковата
претенция се дължи за период, който не е погасен по давност.
По изложената аргументация следва извода, че исковите претенции се явяват
основателни срещу всеки ответник за сумата от 2..2.41лв. – доставена топлинна
енергия за периода м.07.2022г. – м. 04.2023г. и 3.81лв. – дялово разпределение за
периода м.07.2022г. – м.04.2023г.
Претенциите за останалата част от периодите се явяват неоснователни.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху претенцията
за доставена топлинна енергия, съдът намира следното.
За процесния период приложение намират общите условия от 2016г., приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т” ЕАД и са
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката. В чл. 33, ал. 1 от същите е прието, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
От заключението на вещото лице е видно, че размерът на мораторната лихва
върху доставената топлинна енергия за периода м.07.2022г. – м.04.2023г. е 13...52лв.,
респективно акцесорната претенция срещу всеки ответник се явява основателна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение срещу всеки ответник се явява неоснователна.
По разноските:
Срещу всеки ответник са предявени искови претенции в общ размер на
366.88лв., уважената част е в размер на 366.04лв., респективно отхвърлената част е в
размер на 0.84лв., при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските
по делото.
Ищецът претендира разноски в размер на 750.00лв., от които 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 250.00лв. – депозит за вещо лице и 400.00лв. –
държавна такса.
Настоящият съдебен състав намира, че разноските за вещо лице в размер на
250.00лв. следва да останат за сметка на ищеца, доколкото ССчЕ е допусната
4
единствено във връзка с формулираното от ответниците възражение за давност, като от
заключението на експерта се установи, че за периода, който е погасен по давност няма
дължими се суми и претенцията на ищеца в тази й част се явява неоснователна.
По изложената аргументация следва извода, че на ищеца следва да се признаят
разноски в размер на 500.00лв.., от които 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 400.00лв. – държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, всеки от ответниците следва да заплати
на ищеца разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 24...42лв.
На процесуалните представители на всеки ответник следва да се признае
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 400.00лв.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., ищецът следва да заплати на
всеки от процесуалните представител на ответниците адвокатско възнаграждение с
оглед отхвърлената част на исковете в размер на 0...1лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. П. И., ЕГН **********, да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С..., на основание чл. 7.., ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 2..2.41лв. – доставена топлинна
енергия за периода м.07.2022г. – м.04.2023г., до обект с абонатен № ...,
представляващ ап. .., находящ се в гр. С... ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.02.2025г. до окончателно заплащане на сумата,
6...83лв. – мораторна лихва за периода 15.0...2022г. – 04.02.2025г., 3.81лв. – дялово
разпределение за периода м.07.2022г. – м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба 10.02.2025г. до окончателно изплащане на сумата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия за периода м.08.2021г. – м.
06.2022г. и иска за сумата от 0.84лв. – мораторна лихва за периода 15.04.2022г. –
30.04.2024г. върху платена главница за дялово разпределение за периода м.02.2022г. –
м.06.2022г. включваща и лихва за периода 15.0...2022г. – 04.02.2025г., върху главница
за дялово разпределение за периода м.07.2022г. – м.04.2023г., една част като погасен
по давност, друга част като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. И., ЕГН **********, да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., на основание чл. 7.., ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 2..2.41лв. –
доставена топлинна енергия за периода м.07.2022г. – м.04.2023г., до обект с абонатен
№ ..., представляващ ап. .., находящ се в гр. С..., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.02.2025г. до окончателно заплащане на сумата,
6...83лв. – мораторна лихва за периода 15.0...2022г. – 04.02.2025г., 3.82лв. – дялово
разпределение за периода м.07.2022г. – м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба 10.02.2025г. до окончателно изплащане на сумата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия за периода м.08.2021г. – м.
06.2022г. и иска за сумата от 0.84лв. – мораторна лихва за периода 15.04.2022г. –
30.04.2024г. върху платена главница за дялово разпределение за периода м.02.2022г. –
м.06.2022г. включваща и лихва за периода 15.0...2022г. – 04.02.2025г., върху главница
за дялово разпределение за периода м.07.2022г. – м.04.2023г., една част като погасен
по давност, друга част като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. П. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 24...42лв. – разноски.
ОСЪЖДА М. Д. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
5
да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 24...42лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв. да заплати на адв. С. С. С., сумата от 0...1лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв. да заплати на С. Й. Д., сумата от 0...1лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6