№ 12564
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110104406 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Агенция
„П.и.“ чрез Областно пътно управление - Ямбол искова молба, срещу ЗАД „А.И.“ АД,
с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 890,28
лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди вследствие настъпило на 27.07.2023 г. застрахователно събитие,
ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 24.01.2025 г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата от 136,65 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.12.2023 г. до 24.01.2025 г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
27.07.2023 г. е настъпило застрахователно събитие на АМ „Тракия“ при км 303+740,
вследствие на което били нанесени щети, изразяващи се в увреждане на пътни
принадлежности - 36 м. ограничителни системи за пътища в пътната част. Сочи, че
уврежданията са причинени от лек автомобил Ланд Ровър с ДК № СВ **** СА, с
водач Т.В.Ц.. Излага, че със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение,
получено от ответника на 15.12.2023 г., същият е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, като наред с това била представена и количествено-
стойностна сметка с описани причинени вреди, както и всички съпътстващи
възстановяването им необходими дейности и техния размер, както следва: демонтаж на
стара, единична ограничителна система за пътища в пътната част, без транспорт и
всички, свързани с това присъщи разходи - 36 м при единична цена 15,87 лв/м, или
общо 571,32 лв. без Д ДС; доставка и монтаж на нови ограничителни системи за
пътища - двувълнови N2W4 за пътната част и всички, свързани с това присъщи
разходи, вкл. светлоотражатели - 36 м. при единична цена 107,80 лв/м, или общо 3
880,08 лв. без ДДС. Твърди, че общата стойност на вредите възлиза на 5 341,68 лв. с
ДДС. Сочи, че изготвената количествено-стойностна сметка е съобразена с цената по
позиции 1003 и 1081 от действащия към момента на процесното ПТП Договор № РД-
37-41/27.09.2022 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет Възстановяване,
ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските
пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата, за обособена позиция № 4 Югоизточен район, включващ
1
области Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол, сключен между Агенция „П.и.“, София
и „Ю.05“ ООД, Пловдив. Твърди, че по случая е образувано ДП № 123/2023 г. по описа
на РУ-Стралджа. Излага, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, както и че е отправил до него извънсъдебно заявление за изплащане на
обезщетение с изх. № 53-00-721/14.12.2023 г. Сочи, че на 12.01.2024 г. по сметка на
ОПУ Ямбол е постъпила сумата от 4451,40 лв., поради което претендира остатъка от
890,28 лв. Твърди, че увредените от процесното ПТП пътни принадлежности са
отремонтирани през 2024 г. Претендира и обезщетение за забава. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба /л.54/ и в изпълнение указанията на съда, ищецът е
конкретизирал акцесорната си претенция, като е посочил, че началният момент на
претенцията е 15.12.2023 г. /дата на предявяване на извънсъдебната претенция на
ищеца с изх. № 53-00-721/14.12.2023 г. пред ответника/, а крайният - 24.01.2025 г. /дата
на депозиране на исковата молба/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че с
платежно нареждане от 11.01.2024 г. е платил по сметка на ОПУ Ямбол сумата от
4451,40 лв. с основание образувана щета № 30023000473. Излага, че с писмо-покана с
изх. № 53-00-724/04.11.2024 г. на ОПУ – Ямбол на АПИ, вх. № 001-863/06.11.2024 г.,
АПИ е дала 7-дневен срок на ответника за заплащане на сумата от 890,28 лв., като с
платежно нареждане от 11.11.2024 г. ответникът твърди, че в дадения срок е заплатил
по същата банкова сметка, по която е заплатена и първоначалната сума, сумата от
890,28 лв. отново с основание за плащане щета № 30023000473. С оглед изложеното,
оспорва дължимостта на обезщетение за забава. Оспорва началната дата, от която
ищецът претендира лихва, като в тази връзка сочи, че при предявяването на претенция
с писмо с изх. № 53-00-721/14.12.2023 г., вх. № 001-1073/19.12.2023 г. АПИ не е
представила доказателства за извършено плащане, нито договора за обществена
поръчка, поради което и първоначално било платено обезщетение без начислено ДДС.
С оглед изложеното оспорва изпадането в забава. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на
27.07.2023 г., на АМ „Тракия“ при км 303+740, е настъпило ПТП по вина на Т.В.Ц.,
която е управлявала лек автомобил Ланд Ровър с ДК № СВ **** СА, застрахован при
ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на което са
нанесени щети, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности - 36 м.
ограничителни системи за пътища в пътната част; че ищецът е изпратил до ответника
заявление за изплащане на обезщетение с изх. № 53-00-721/14.12.2023 г., получено на
15.12.2023 г.; че размерът на причинените щети възлиза на 5341,68 лв. с ДДС; че на
12.01.2024 г. ответникът е заплатил по сметка на ОПУ Ямбол сумата от 4451,40 лв.
С молба вх. № 215526/19.06.2025г. /л. 88 по делото/, ищецът признава, че
сумата, предмет на исковата претенция в размер на 890,28 лв., е платена от ответника
преди завеждане на исковата молба, въз основа на която е инициирано настоящото
производство. Този извод намира опора и в приложеното от ответника платежно
нареждане /л. 72 по делото/.
По изложената аргументация исковата претенция се явява неоснователна.
2
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно
наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже по делото погасяване на дълга на падежа.
С уточнителна молба вх. № 215526/19.06.2025г. / л. 88 по делото/, ищецът
признава, че ответното дружество е заплатило сумата от 890.28лв. в допълнително
предоставения му срок за плащане. По изложената аргументация следва извода, че
акцесорната искова претенция се явява неоснователна, доколкото ответното дружество
не е в забава.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ищеца, че
разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото е дал повод за
завеждане на делото, тъй като в платежното нареждане не било посочено коректно
основанието за плащане.
От представените от ответното дружество платежни нареждания л. 68 по делото
за сумата от 4 451.40лв. и л. 72 за сумата от 890.28лв. се установява, че и двете суми
са платени по една и съща банкова сметка на ищеца в „У.Б.“ АД, като и в двата
платежни документа е посочено идентично основание за плащане, а именно – щета
30023000473. На следващо място от платежните документи са установява, че и двете
плащания са извършени преди завеждане на исковата молба, инициирала настоящото
производство.
По изложената аргументация искането на ищеца, разноските по делото да бъдат
възложени в тежест на ответника се явява неоснователно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция „П.и.“, Булстат *********, чрез
Областно пътно управление - Ямбол, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК **********, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумите както следва: 890.28 лв. - неизплатена част от
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие настъпило
на 27.07.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, причинено виновно от Т.В.Ц., в
качеството й на водач на лек автомобил „Ланд Ровур“ с ДК № СВ **** СА,
застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и сумата
от 136.65 лв. - мораторна лихва за периода от 15.12.2023 г. до 24.01.2025 г., като
неоснователни
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“, Булстат *********, чрез Областно пътно
управление - Ямбол, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , да заплати на „А.И.“ АД, ЕИК
**********, сумата от 100.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4