№ 35084
гр. София, 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110157787 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. А. А. против **** ЕАД. Препис от исковата молба
и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок е подаден
писмен отговор на исковата молба.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
във чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото и да насрочи
съдебно заседание.
Основателно е искането на страните за приемане на писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1 ГПК вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищцата Р. А. А. твърди в исковата молба от 26.09.2024 г. и в молба уточнение от
08.11.2024 г., че в периода 2016 г.-28.08.2024 г. била служител при ответника против ****
ЕАД, последно на длъжността „сортировач“. В нощната смяна била тя, колежката **** и
****, която станала й контрольор на смяната, главен контрольор била **** В.а. Мениджър
на пощите бил ****, а ръководител – ****. Докато била служител на ответника, ищцата
била жертва на тормоз и унижения. Така, на 28 май 2024 г. около 02:30 часа през нощта
**** и още 5-6 служители наобиколили ищцата, **** ритала по масата и тропала с ръка, а
**** започнала да псува и да се бие в гърдите, казвайки: „Аз каквото ти кажа, това ще
правиш и защо пишеш срещу майка ми докладни?“. **** В.а сутринта дошла и убеждавала
ищцата да търпи **** и ****. На следващия ден ищцата се оплакала на **** и ****, като
ръководството обещало да вземе мерки против поведението на **** и ****. На 6 юни 2024 г.
1
било обявено, че **** е назначена за контрольор и след това започнал тормоз над ищцата –
**** и В.а постоянно обвинявали ищцата, че допуска грешки по време на работа,
принуждавана да подписва декларации със съгласие за удръжки от трудовото
възнаграждение, което тя отказвала. В средата на юни 2024 г. ищцата подала докладна до
ръководството, като преди това В.а я заплашила, че ако подаде такава декларация, тя щяла
да я скъса. На 19 август 2024 г. се състояло вечерно събрание, на което **** пред 15 човека,
вкл. **** В.а, **** и ****, прочел декларацията и заявил на ищцата, че тя е отрова за
смяната и трови смяната, както и, че **** ще бъде контрольор независимо от това дали
ищцата харесва това, или не. Ищцата попитала **** защо говори така пред смяната за нея,
но той й казал да се оправя и я заплашвал с думите: „Ти ли, ти ли?“. В.а и **** пък
обвинявали ищцата за грешка с пратка от дата 12.12.2023 г., когато ищцата не била на
работа. **** дал разрешение на **** да се разправя с ищцата, а на **** В.а – да уволнява
такива като ищцата. На 7 август 2024 г. ищцата получила сърдечни проблеми и посетила
кардиолог, а впоследствие и психиатър. Ползвала болничен, сторила разноски от 200 лв. по
лечението си. Претърпяла неимуществени вреди – психично разстройство, стрес, страх, от
тормоза и липсата на осигурена от работодателя безопасна среда на работа в размер на 5000
лв. Ето защо ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 5000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, и 200 лв., обезщетение за имуществени вреди, от
липсата на ефективни мерки за предотвратяване на тормоз на работното място и на липсата
на полагане на дължимата грижа за прекратяване на тормоз и търсене на дисциплинарна
отговорност за тормоза върху ищцата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
26.09.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът **** ЕАД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че всички
негови действия били съобразени с нормативната уредба и с нуждите на работния процес.
Оспорва да е бил налице тормоз. Оспорва ищцата да е претърпяла вреди. Твърди, че е платил
своевременно обезщетението за болничния на ищцата. Моли за отхвърляне на исковете, а в
условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в справедливия размер по чл. 52
ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 19 вр. чл. 17 и чл. 18
ЗЗДискр.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже твърдяното неравенство в
третирането, тормоз и преследване по посочените защитени признаци (включително лично
положение), или факти, от които може да се направи извод за дискриминация, а на ответника
– в последния случай – че правото на равно третиране не е нарушено (чл. 9 ЗЗДистр), както
и обстоятелствата по чл. 17 и чл. 18 ЗЗДискр.: незабавно да извърши проверка при
оплакване за тормоз, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане
на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител, да
предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на
работното място.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за твърдените актове на тормоз и на
2
бездействие на работодателя, както и за твърдените вреди.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за обстоятелствата по чл. 17 и чл. 18
ЗЗДискр.: незабавно да извърши проверка при оплакване за тормоз, да предприеме мерки за
прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е
извършен от друг работник или служител и да предприеме ефективни мерки за
предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да изрази становище по представените от ответника писмени
доказателства.
НАСРОЧВА делото за 08.10.2025 г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищцата – и с препис от отговора на исковата молба и
приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3