№ 722
гр. Русе, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520104339 по описа за 2022 година
И*М*, управител на „Водоснабдяване и кА.лизация” ООД заявява, че М. Б. Х., като
потребител на доставяна от дружеството питейна вода в имот с абонатен №373029, находящ
се в гр.Русе, ул.“Т**“№11, вх.1, ет.6 не заплатил изразходвА.та вода и дължима такса кА.л
за периода 22.01.2019г. -24.01.2022г. по партида №373/29 и №373/83 на обща стойност
2499.23 лева, както и сумата 484.75 лева – лихва за забава. Ищецът твърди, че поканил
длъжника да заплати посочените суми, но в определения срок последният не погасил
задължението си.
Във връзка с депозирано заявление, Русенски районен съд издал заповед за
изпълнение №956/05.04.2022г. по реда на чл.410 ГПК по гражданско дело №1832/2022г.
Предвид постъпило от ответника възражение срещу заповедта за изпълнение, съдът
уведомил ищцовото дружество за възможността да предяви иск по общия ред за
установяване на вземането.
И*М* твърди, че договорните отношения между представляваното от него дружество
и М. Б. Х. се основават на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите. Пояснява, че съгласно чл.71, ал.2 потребителите, които не са съгласни с
клаузите имат право, в 30 дневен срок от влизане в сила на Общите условия, да внесат
заявление, с което да предложат различни такива. В установения срок ответникът не
депозирал такова заявление, поради което ищецът счита, че е приел ОУ одобрени на
11.08.2014г. от ДКЕВР, влезли в сила на 27.09.2014г. Според чл.33, ал.2 от ОУ
потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните В и К услуги в 30
дневен срок от фактурирането им. Счита, че в настоящия случай намира приложение
разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и ответникът дължи обезщетение за забава, тъй като в
1
установения срок не е извършила съответните плащания.
„Водоснабдяване и кА.лизация” ООД, представлявано от управителя И*М* моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. Б. Х., ЕГН **********,
дължи на дружеството сумите: 2499.23 лева – стойността на такса кА.л и питейна вода,
доставена в периода 22.01.2019г. - 24.01.2022г. по партида №373/29 и №373/83, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2022г.; 484.75 лева – лихва за забавено
плащане за периода 31.03.2019г. до 04.04.2022г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №956/05.04.2022г. по гражданско дело №1832/2022г. по описа на РРС.
Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. Б. Х. е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Намира претенциите за недоказани по размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
стрА., следното:
Не се спори, че страните по делото са обвързани от облигационни правоотношения,
основани на „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите”. Това
обстоятелство се установява и от приетата по делото справка от СВ, от която е видно, че М.
Х. е собственик на апартамент „Г“ в гр.Русе, ул.“Т**“№11, ет.6. В чл.2 от ОУ са посочени
потребителите на В и К услуги, между които физически лица – собственици или ползватели
на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Визирани са правата и задълженията на
страните. В чл.25 е предвиден реда, по който се разпределят количествата питейна вода,
отведени и пречистени отпадъчни води. Посочен е начинът по който се определя
изразходвА.та вода при липса на индивидуален водомер. Указано е, че индивидуалните
водомери, като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода
подлежат на периодични проверки, които се извършват от и за сметка на потребителите през
10 години, считано от последната метрологична проверка (чл.16, ал.3 и 4 от ОУ). Съобразно
чл.33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
услуги в рамките на 30 дни след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на
това задължение, дължат на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ищцовото дружество.
М. Б. Х. има открита партида във „Водоснабдяване и кА.лизация” ООД – Русе, за
доставка на питейна вода и отвеждане на кА.лни води в имот с абонатен №373/29 и
№373/83, находящ се в гр.Русе, ул.“Т**“№11, вх.1.
Представени са неплатените за периода 22.01.2019г. -24.01.2022г. фактури, издадени
във връзка с предоставените от „Водоснабдяване и кА.лизация” ООД услуги и справка за
законната лихва върху задълженията, за периода от падежа на всяка фактура до 19.08.2022г.
Ищцовото дружество прилага: заповеди, издадени в периода 2018г. – 31.05.2022г. за
цените на водоснабдителните и кА.лизационни услуги; покани за доброволно плащане;
справка за консумацията на абоната.
2
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №956/05.04.2022г. по
гражданско дело №1832/2022г. по описа на РРС срещу М. Б. Х., ЕГН ********** за сумите:
2499.23 лева – стойността на такса кА.л и питейна вода, доставена в периода 22.01.2019г. -
24.01.2022г. по партида №373/29 и №373/83, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.04.2022г.; 484.75 лева – лихва за забавено плащане за периода 31.03.2019г. до
04.04.2022г.; 83.68 лева – разноски по делото.
В срока по чл.414 ГПК, длъжникът депозирал възражение, с оглед което, на
основание чл.415, ал.1 ГПК, заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе
дължимата държавна такса.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и обективно. След
извършена справка в счетоводството на ищцовото дружество и приетите по делото писмени
доказателства, вещото лице е констатирало, че водомер с фабричен №106488 по партида
373029 е с дата на последен ремонт 12.09.1990г., а водомер, отчитащ партида 373083 - с дата
на последен ремонт 12.09.1992г. Установено е, че по двете партиди на ответника е
начислена служебно доставка на питейна вода, съобразно разпоредбата на чл.25, ал.8 и ал.10
от ОУ и за процесния период същата възлиза на стойност 2499.23 лева. В табличен вид са
представени задълженията по периоди и лихвата за забава, последната в размер на 544.85
лева.
От заключението на приетата техническа експертиза е видно, че водомерите в имота
на ответника не са минавали периодични проверки повече от 30 години, т.е. не могат да
бъдат годни измервателни уреди, поради което е невъзможно отчитане на реално
консумирА. вода за процесния период.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 2499.23
лева – стойността на такса кА.л и питейна вода, доставена в периода 22.01.2019г. -
24.01.2022г. по партида №373/29 и №373/83, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.04.2022г.; 484.75 лева – лихва за забавено плащане за периода 31.03.2019г. до
04.04.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №956/05.04.2022г.
по гражданско дело №1832/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №1832/2022г. по
описа на РРС е видно, че длъжникът е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, с оглед
което на 19.07.2022г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
3
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1,
т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и кА.лизационните услуги,
потребители на водоснабдителните и кА.лизационни (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. А.логична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и кА.лизационните системи, предвиждаща, че потребители на услугите
В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
В настоящият казус не се спори и бе установено, че ответникът е собственик на
апартамент „Г“ в гр.Русе, ул.“Т**“№11, вх.1, ет.6 - имот, за който са открити партиди
№373/29 и №373/83, по които са начислени претендираните суми за предоставени В и К
услуги.
При това фактическо положение, съдът приема, че страните по делото са обвързани
от облигационни отношения, основани на договор за доставка на питейна вода и отвеждане
кА.лни води. Основно задължение на потребителя по този договор е да заплаща ежемесечно
извършените от дружеството доставки.
Предвид релевираните от ответника възражения, основните спорни въпроси по
делото се свеждат до следното: дали през процесния период, ищецът е доставил до имота на
ответника фактурираните количества вода и правилно ли ги е остойностил.
„Водоснабдяване и кА.лизация“ ООД – Русе е оператор на водоснабдителни и
кА.лизационни услуги и в това си качество доставя посочените услуги на потребителите на
територията на гр.Русе. Общите условия на дружеството, които са общоизвестни, обвързват
всички абонати. Редът, начина и формата за установяване на облигационните отношения по
доставката на питейна вода за конкретните имоти, начина на плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, установени в ОУ.
Съобразно разпоредбата на чл.22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода,
следва да се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и/или в имотите на потребителите. Изключение от това правило е предвидено в
чл.25, ал.8 и ал.10 - при липса на индивидуални водомери, месечното количество
изразходвА. питейна вода се определя както следва: по 6 куб.м. при топлофицирано жилище
и по 5 куб.м. – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като при сгради – етажна
собственост, след водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални водомери,
определените по реда на ал.8 количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за
всеки обитател, но сборът от водните количества, изчислени по реда на ал.8 не може да
надвишава отчетеното по общия водомер.
От заключенията на приетите по делото експертизи е видно, че водомерите в имота,
4
обитаван от М. Х. не отговарят на изискванията, визирани в Закона за измерванията и
Наредбата на Министерски съвет за СИ, които подлежат на метрологичен контрол.
Ответникът не е изпълнил договорното си задължение, закрепено и нормативно, да постави
в имота измервателно устройство, годно да отчита, потребените количества вода. Наличието
на средство за измерване, което не отговаря на законови изисквания и стандарти за
метрологична годност и преминали проверки, се приравнява на липса на водомер, поради
което операторът на водоснабдителни и кА.лизационни услуги е приложил разпоредбата на
чл.25, ал.8 и ал.10 от ОУ.
Относно размера на задължението е ангажирано заключение на съдебно –
икономическа експертиза, от което е видно, че ищцовото дружество правилно е
остойностило предоставените услуги, при спазване нормативните разпоредби.
В чл.33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях услуги в рамките на 30 дни след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок
на това задължение, дължат на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ищцовото дружество. Размерът на акцесорната
претенция се установява от приложените по делото справки и заключението на
икономическата експертиза.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422
ГПК като основателен следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца:
83.68 лева - разноски по ЧГД №1832/2022г. по описа на РРС, формирани от заплатена
държавна такса и такса за връчване на книжата и
1014.68 лева - разноски по ГД №4339/2022г по описа на РРС (заплатена държавна
такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещи лица).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че М. Б. Х., ЕГН
**********, дължи на „Водоснабдяване и кА.лизация” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр.Русе, ул.”Добруджа”№6, представлявано от управителя
инж.И**М* сумите: 2499.23 лева – стойността на такса кА.л и питейна вода, доставена в
периода 22.01.2019г. - 24.01.2022г. по партида №373/29 и №373/83, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.04.2022г.; 484.75 лева – лихва за забавено плащане за
периода 31.03.2019г. до 04.04.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично
5
задължение №956/05.04.2022г. по гражданско дело №1832/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. Б. Х., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и кА.лизация”
ООД, ЕИК ********* направените по ЧГД №1832/2022г. по описа на РРС разноски в размер
на 83.68 лева.
ОСЪЖДА М. Б. Х., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и кА.лизация”
ООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 1014.68 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6