Решение по дело №308/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д. Е. И. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. И. М. от ПАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1920-000083/01.05.2024 г., издадена от командир на отделение в Първо РУ – П. при ОДМВР – П., с която на основание чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Жалбоподателят счита, че заповедта е необоснована и незаконосъобразна. Прави искане за отмяна на заповедта. Претендира разноски, представя списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът – командир на отделение в Първо РУ – Перник при ОДМВР – Перник, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

А. съд - Перник, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1920-000083/01.05.2024 г., издадена от командир на отделение в Първо РУ – Перник при ОДМВР – Перник, на жалбоподателя Д. Е. И. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Мярката е приложена чрез отнемане на два броя регистрационни табели с номер [рег. номер] и отнемане на СРМПС № *********.

Издаването на заповедта е мотивирано с това, че жалбоподателят Д. Е. И. е собственик на лек автомобил с рег. № [рег. номер], който той е управлявал в [населено място] на паркинга на магазин „К*“, намиращ се на [улица]ти май, с посока на движение от вход/изход на улица Раковска към вход/изход на [улица]ти май, без да е правоспособен водач. При извършената проверка било установено, че И. никога не е имал СУМПС. За установеното нарушение по чл.150 от ЗДвП срещу него било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия GA, № 1021558. Била издадена и заповедта, предмет на разглеждане в настоящото производство.

По делото не са представени доказателства за датата, на която процесната ЗППАМ е била връчена на И., но доколкото тя е издадена на 01.05.2024 г., а жалбата срещу нея е постъпила в съда на 10.05.2024 г., е видно, че е спазен срока за оспорването й.

Като доказателства по делото са приети: АУАН серия GA, № 1021558, издаден от полицай в 01 РУ П. при ОДМВР – П.; Свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на Д. Е. И. с [ЕГН], издадено на 12.11.2021 г., със срок на валидност: до 12.11.2031 г.

Приети са и доказателства, имащи отношение към искането за спиране на процесната ЗППАМ, които са обсъдени от съда в определение № 806/13.05.2024 г.

А. съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка по делото са представени: Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на МВР, и Заповед № 313з-604/10.03.2023 г. на директора на ОДМВР – П., с която са определени длъжностните лица, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и КЗ. Представена е и Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П., с която са определени длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП на обслужваната територия на ОДМВР – П.. Сред тези лица, в т.1.7, са посочени командирите на отделения, каквато длъжност заема издателя на процесната заповед. Ето защо последният се явява материално и териториално компетентнен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма. Същата обаче не отговаря на изискването за обоснованост и мотивираност. Възприетите от издателя й факти и обстоятелства не се подкрепят от представените по делото доказателства. Тъкмо обратното, същата е издадена при неправилно установена фактическа обстановка и липса на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява, да е било управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата по б.“а“ на чл.171, т.2а от ЗДвП: което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

От представеното и прието като доказателство СУМПС [номер], издадено на 12.11.2021 г., с валидност до 12.11.2031 г., на името на жалбоподателя Д. Е. И. с [ЕГН], е видно, че същият е правоспособен водач, а това опровергава вписаната в обстоятелствената част на ЗППАМ обратна констатация, както и това, че „никога не е имал СУМПС“.

От горното следва, че материалноправните предпоставки за издаване на процесната ЗППАМ не са били налице, респ. че същата е незаконосъобразна.

При горния извод съдът намира за ненужно да излага съображения относно липсата на мотиви в заповедта относно срока за който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай не е сторено. По този начин административният орган е нарушил изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, респ. издал е акт, който е несъответен с целта на закона.

Н. следващо място съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които са в размер на 1010,00 лв. /хиляда и десет лева/, от които: 1000,00 лв. /хиляда лева/ - платено адвокатско възнаграждение, и 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса за разглеждане на делото. Същите, на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъдат заплатени от юридическото лице, в чиято структура работи ответника, а именно: ОДМВР – Перник.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1920-000083/01.05.2024 г., издадена от командир на отделение в Първо РУ – П. при ОДМВР – П., с която на основание чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, на Д. Е. И. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, К. Н..

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. Самоков, № 1, Д. З. на Д. Е. И. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], сумата от 1010,00 лв. /хиляда и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.