Определение по дело №1590/2023 на Административен съд - Варна

С Решение № 1317/16.10.2023г. по адм.д. № 1590/2023г., Варненският административен съд, VІІІ-ми състав е: отменил по жалбата на „ТЕХНОФЕР“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, мълчалив отказ на областния управител на област с административен център - Варна, да се произнесе по заявление с вх.№ РД-23-2600-95/05.06.2023г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост или за отписване от актовите книги за имот: сграда с ид.***, обл.Варна, гр.Варна, район Аспарухово, Южна промишлена зона; върнал е преписката на областния управител на област с административен център Варна за произнасяне по заявление с вх.№ РД-23-2600-95/05.06.2023г. на „ТЕХНОФЕР“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона; определил е 7-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление вх.№ РД-23-2600-95/05.06.2023г. на „ТЕХНОФЕР“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение; осъдил е Областна администрация - Варна да заплати на „ТЕХНОФЕР“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, р-н Аспарухово, Южна промишлена зона, представлявано от управителя П.С.Д., разноски за производството в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева, от които 50,00лв. за държавна такса и 1000,00лв. адвокатско възнаграждение.

С молба С.д. № 15014/24.10.2023г. областният управител на област с административен център - Варна, чрез юрк.Д., е направил искане за изменение на решението в частта за разноските по съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно. Наведени са и доводи, че липсват доказателства сумата да е реално изплатена.

Със С.д. № 15576/02.11.2023г. от адв.М.Т. е постъпил отговор, с който моли искането за изменение на решението в частта за разноските да бъде оставено без уважение. Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение сочи, че същото е несвоевременно заявено, а относно твърдението, че липсват доказателства възнаграждението реално да е изплатено сочи, че по делото са представени фактура и разписка към нея, от които се установява изплащане на възнаграждението в размер на 1250,00лв. на 07.07.2023г.

Молба С.д. № 15014/24.10.2023г. е подадена от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 ГПК, вр.чл.144 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

Видно от протокола от с.з., проведено на 10.10.2023г., адв.Т. е представил и по делото е приложен списък на разноските, в който е вписано възнаграждение за адвокат - 1000,00лв. В съдебното заседание е присъствал процесуален представител на ответника - юрк.Г. Д., която не е направила възражение за прекомерност. Възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение не е направено и с отговора по жалбата, независимо че към нея са приложени и доказателствата за изплатеното възнаграждение, поради което възражението, сторено след постановяване на решението, в срока за неговото обжалване, се явява просрочено.

Отделно, възражението е и неоснователно. Както е изложено и в мотивите на самото Решение № 1317/16.10.2023г. по адм.д. № 1590/2023г., договореното и изплатено възнаграждение в размер на 1000,00лв. е в минималния размер съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2 (за делата по ЗУТ и ЗКИР, КСО, ЗМВР, ЗНС, ЗОП, ЗБЛД, ЗПЗЗ, ЗЗК, ЗЗП и ЗЗЛД), възнаграждението е 1000,00лв.

Неоснователно е и твърдението, че липсват доказателства адвокатското възнаграждение да е реално изплатено. За удостоверяване на разхода с жалбата е представена фактура № 396/07.07.2023г. и разписка към нея от същата дата, според които сумата в размер на 1000,00лв. е заплатена в брой.

По изложените съображения молбата за изменение на Решение № 1317/16.10.2023г. по адм.д. № 1590/2023г. в частта на присъдените разноски следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, вр.чл.144 АПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба С.д. № 15014/24.10.2023г. на областният управител на област с административен център - Варна, чрез юрк.Г. Д. за изменение на Решение № 1317/16.10.2023г. по адм.д. № 1590/2023г. в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението!

	Съдия: