Решение по дело №2053/2019 на Районен съд - Казанлък

 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. К., 28.02.2020 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А    

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 27.02.2020 г., в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 2053 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Гражданско дело № 2053/2019 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „*********“ № 87, представлявано от С.П. и К.К., чрез пълномощник адв. М.Г.,***, против Х.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание: чл. 500 КЗ и цена на иска 162,47 лева.

Ищецът твърди, че на *****.2016 г. в района на с. Р. на ул. „**** Х.“ пред дом № 48 било реализирано ПТП с участието на МПС „********“ с рег. № ********, собственост на Р.Ц. ****ов, управлявано от Х.В.Х. и паркирано МПС „*********“ с рег. № ******, собственост на Т.В.Ц..

Според представения Протокол за ПТП № *******/*****.2016 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължали по вина и противоправно неведение на Х.В.Х., който поради несъобразена скорост и под въздействието на алкохол, блъснал паркираното МПС „*********“ с рег. № ******, с което реализирал ПТП с материални щети, след което напуснал мястото на ПТП.

Сочи, че МПС „******** ***“ с рег. № ******** бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна Полица № ВG/02/*********, която била валидна към момента на събитието. В дружеството била заведена щета под № ********* от собственика на пострадалото МПС. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 147,47 лв. на Т.В.Ц. - собственик на увредения лек автомобил МПС „*********“ с рег. № ******.

Видно от Протокола за ПТП № *******/*****.2016 г. Х.В.Х. бил неправоспособен по време на произшествието и е напуснал мястото на ПТП, в следствие на което виновно се отклонил от проверка за алкохол. Сочи, че на основание чл. 500 от КЗ, ЗД „БУЛ ИНС“ АД имало право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомили ответника да заплати претендираната сума, но до момента не била изплатена.

За ЗД „БУЛ ИНС“ АД възниквал правния интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

С оглед на изложеното моли да бъдат призовани на съд и след установяване на основателността на претенциите да бъде осъден ответника да заплати претендираната искова сума в размер 162,47 лв., представляваща изплатеното от ЗД „БУЛ ИНС“ АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

***ование чл. 127, ал. 4 ГПК представя банкова сметка *** „БУЛ ИНС“ АД – „Банка ДСК“ ЕАД, BIC: ***, IBAN: ***носки по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адвокат Н.Т., в качеството ѝ на особен представител на ответника Х.В.Х., ЕГН **********.

Заявява, че предявеният иск бил допустим за разглеждане по същество от Районен съд - гр. К. предвид депозирането на исковата молба от и срещу правосубектни страни и при спазване изискванията за родова и места подсъдност.

Сочи, че поради това, че е особен представител на ответника и няма връзка с него, не може да изложи неговото становище относно спора. Искът би бил основателен в случай, че ищецът докажел при условията на пълно и главно доказване наличие на някоя от хипотезите, изброени в чл. 500 от КЗ.

Твърди, че представените доказателства към исковата молба на ищцовото дружество не били достатъчни, за да направи правен извод относно основателността на претенцията. Съществували твърде много противоречия и неясноти в самата искова молба и между твърденията в същата и приложените към нея писмени доказателства.

Сочи, че в изложението към исковата молба се твърдяло, че Х. В. Х. „е напуснал мястото на ПТП, следствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол“. А след това като доказателствено искане ищецът молел съда да му издаде удостоверение, което да послужи пред КАТ при ОДМВР В., за да се снабди с резултат от кръвната проба на Х.Х. за установяване наличието на алкохол. От една страна ищецът в исковата молба твърдял, че ответникът се отклонил от проверка за алкохол, а след това изисквал кръвната проба, която била взета. От една страна ищецът твърдял, че ответникът напуснал ПТП, а прилагал Протокол от настъпилото ПТП, който бил вероятно подписан от Участник № 1 в ПТП - Х.Х.. Заявява, че тъй като няма връзка с ответника не може да потвърди дали самият той подписал протокола, но твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства си противоречали.

Поради изложеното, счита, че доказателствените искания на ищеца са необходими и относими към спора, поради което не възразява да бъдат уважени.

Окончателно становище по основателността на иска ще даде след събиране на всички доказателства по делото.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

            От представения по делото протокол за ПТП № *******/*****.2016 г. се установява, че на съответната дата *****.2016 г. в района на с. Р. на ул. „**** Х.“ пред дом № 48 било реализирано ПТП с участието на МПС „********“ с рег. № ********, собственост на Р.Ц. ****ов, управлявано от Х.В.Х. и паркирано МПС „*********“ с рег. № ******, собственост на Т.В.Ц.. В протокола е посочено, че участник 1 /МПС с рег. № ******** / при движение с несъобразена скорост удря паркиралия лек автомобил  Участник 2 /МПС  с рег. № ******/ и напуска мястото. В протокола е отбелязано още, че водачът на МПС „********“ с рег. № ******** не притежавал свидетелство за управление на МПС.

            МПС „*********“ с рег. № ******, собственост на Т.В.Ц. към датата на ПТП, има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на МПС“, сключена в „Бул Инс“ АД.

            Във връзка с щетата, по делото е представено Искане за  оценка по „Гражданска отговорност на МПС“, Доклад по щета № ********* за изплащане на застрахователно обезщетение, където е посочена сумата за изплащане по щетата в размер на  147,47 лева; Опис на претенция; Опис – заключение по претенция със сума в размер на 147,47 лева.

Видно от изходящ банков превод от 20.02.2017 г. на *** АД, сумата от 147,47 лева е платена на Т.В.Ц..

По делото е представена и Регресна покана относно щета № ********* до  Х.В.Х., получена лично от същия.

 

            При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Протоколът за ПТП представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Доколкото същият не е оспорен по надлежния ред от ответника, съдът приема за установен фактът на настъпване на ПТП-то при описаните в исковата молба обстоятелства и констатираните повреди по процесния автомобил. Протоколът е подписан без забележки от участниците в ПТП и не е бил оспорен като документ в съдебното производство. Неоспореният документ удостоверява фактите, посочени в него и по-конкретно, че ответникът е управлявал на *****.2016 г. МПС без да има свидетелство за управление на МПС.

Съобразно разпоредбата на чл. 500 (2) КЗ  -  Застрахователят има право на регрес и да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

От събраните писмени доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав.

В хода на производството се доказа съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ на автомобилистите между ищцовото дружество от една страна, като застраховател и трето за спора лице, тъй като застрахователната полица - правопораждащ го факт, е сключена между посочените правни субекти. Процесуално легитимираният ищец „Бул Инс” АД е покрил риска със сключената  застраховка.

Ищецът- застраховател в изпълнение на задължението си по застрахователния договор, е заплатил на увреденото лице обезщетение за причинените от реализираното на *****.2016 г. ПТП вреди в размер 147,47 лева, видно от приложеното платежно от 20.02.2017 г.  

Основателността на предявения регресен иск предполага съществуването на деликтно правоотношение с всички елементи от фактическия му състав, за да възникне валидно задължение за ответника в настоящото производство, да възстанови причинените имуществени вреди /чл. 45 ЗЗД/. По делото е безспорно установено, че на *****.2016 г. ответникът, като водач на МПС „********“ с рег. № ********, без свидетелство за управление на МПС е  предизвикал ПТП.

На основание сключения договор за застраховка и настъпилото застрахователно събитие, ищцовото дружество е платило по заведена щета на увреденото лице на 20.02.2017 г. сума в размер на 147,47 лева, видно от представените по делото доказателства за извършено плащане.

Поради това, именно изплатената сума от 147,47 следва да бъде присъдена, както и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2019 г. до окончателното й изплащане.

 Ищецът е посочил банкова сметка на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК: **********************, BIC:***, „Банка ДСК“ ЕАД, титуляр „ЗД „Бул инс“ АД.

 

 По въпроса за разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца е уважен  изцяло. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството в размер на 450,00 лева. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 50,00 лв;  възнаграждение за особен представител - 300,00 лева и юрисконсултско възнаграждение - 100,00 лева.

 

 По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА  Х.В.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* гр. София, бул. „*********“ № 87, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. М.Г.  следните суми:  147,47  лева - главница, представляваща изплатено обезщетение по щета № ********* за настъпили имуществени вреди по лек автомобил марка МПС „*********“ с рег. № ******, собственост на Т.В.Ц., вследствие на ПТП, причинено на *****.2016 г. от Х.В.Х., който е управлявал моторно превозно средство лек автомобил „********“ с рег. № ******** без  свидетелство за управление на МПС;  15,00 лева  -  ликвидационни разноски;  ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2019 г. до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА  Х.В.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* гр. София, бул. „*********“ № 87, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. М.Г. сумата от направените по делото разноски в размер на 450,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                      Районен съдия: