Р Е Ш Е Н И Е №
от 02.04.2021 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на четвърти
март, две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2729/2017г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от А.А.Х., чрез
адв. И. Т. - ВТАК, срещу "Уникредит Булбанк" АД, А.Д.Д. и Е.О. Б.
обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК: за приемане на установено по отношение на ответниците, че А.А.Х.
е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, както и за приемане на
установено по отношение на ответниците, че в полза на "Уникредит
Булбанк" АД - град София не съществува ипотечно право по вписана законна
ипотека, която е вписана на основание Договор за ипотечен кредит, сключен на
24.08.2006 година с ответниците А.Д.Д. и Е.О. Б..
С Решение № 812 от 07.08.2018 година на съда по делото е
оставен без разглеждане първият предявен от А.А.Х. установителен иск за правото
на собственост на описания в исковата молба недвижим имот, прекратено е
производството по делото в тази му част и е отхвърлен вторият установителен иск
за несъществуването на ипотечно право в полза на "Уникредит Булбанк" АД
- град София.
С Решение № 194 от 31.03.2020
година по В.гр.д № 788/2020 година на ВТОС
е отменено Решение № 812 от
07.08.2018 година по гр.д. № 2729/2017 година на ВТРС в частта, с която е
оставен без разглеждане първият предявен от А.А.Х. установителен иск за правото
на собственост на описания в исковата молба недвижим имот и е прекратено
производството по делото, и делото е върнато на Районен съд - Велико Търново за
произнасяне по така предявения иск.
В исковата молба процесуалният
представител на ищеца твърди, че той е собственик на недвижим имот на основание
Договор за покупко-продажба от 07.12.2000 година, обективиран в НА № 252, том
II, рег. № 2756, дело № 324 от 2000 година и находящ се в град Велико Търново.
Посочва, че в имота живее от момента на придобиването му и към момента на
подаване на исковата молба. Твърди, че ищецът не е страна по изп. дело № 1376/2016 година, но във връзка с насочване на
изпълнението върху собствения му недвижим имот установил, че с НА № 900, том V,
рег. № 9418, дело № 604/2006 година ответниците А.Д.Д.
и Е.О. Б. са се легитимирали като собственици на имота и върху
имота "Уникредит Булбанк" АД като техен кредитор е вписало законна
ипотека с нотариална заверка на подписите, рег. № 9419 от 30.08.2006 година,
акт № 901, том 5 на основание Договор за кредит предоставен на А.Д. и Е. Б. за
покупка на имота. Развива съображения, че длъжниците по изпълнителното дело А.Д.
и Е. Б. никога не са придобивали собствеността върху имота, тъй като техния
праводател "Екострой 02" ЕООД - град Велико
Търново също не е придобил собствеността върху имота, който им е прехвърлил,
доколкото неговите праводатели А.Л.К. и В.К.К. никога не са били собственици на
този имот. Твърди, че той като собственик на имота не е договарял с тях и не е
подписвал НА за покупко-продажба № 511 от 18.03.2003 година, том III, рег. № 4772,
дело № 295 от 2003 година. Посочва, че същият е неистински документ, а
обективираният в него договор за покупко-продажба на имота е нищожен поради
липса на съгласие, доколкото той не е правил изявление за продажба на имота,
съответно - не е подписал посочения нотариален акт и не е получавал цена за
същия. В този смисъл доколкото А.Л.К. не е придобила собствеността върху имота,
тя и съпругът й не са могли да прехвърлят правото на собственост на "Екострой 02" ЕООД - град Велико Търново с НА № 102,
том I, дело № 48 от 2006 година. На същото основание, доколкото дружеството "Екострой 02" ЕООД - град Велико Търново не е придобило
собствеността върху описания недвижим имот, не е могло да прехвърли правото на
собственост на А.Д. и Е. Б.. Навежда доводи, че посочените лица никога не са
осъществявали фактическа власт върху имота, а същият през годините е във
владение именно на ищеца, което се установява и от протокола за опис на същия
по изпълнителното дело. Направено
е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на "Уникредит
Булбанк" АД, А.Д.Д. и Е.О. Б., че А.А.Х.
е собственик на основание договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 252, том II, рег. № 2756, дело № 324 от 2000 година на
недвижим имот, находящ се в град Велико Търново. Претендира да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника "Уникредит Булбанк" АД
/л. 44 от делото/. В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата /л. 54-60/, в който процесуалния
представител на ответното дружество развива съображения, че предявеният иск е
изцяло неоснователен, като оспорва изложените в исковата молба твърдения.
Развива съображения, че между банката, като кредитор и А.Д., като
кредитополучател и ипотекарен длъжник и Е. Б. /с фамилия Д. към тази дата/,
като солидарен и ипотекарен длъжник е сключен договор за ипотечен кредит № 115,
придобит от тях по силата на НА № 900,
том V, рег. № 9418, дело № 604/2006 година. Посочва, че към момента на налагане
на възбрана върху имота, както и към деня на извършване на описа на същия
длъжниците А.Д. и Е. Б. са
собственици на имота, съгласно посочения нотариален акт. Направено е искане
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да
бъдат присъдени, направените от ответника разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно и на
ответниците А.Д.Д.
и Е.О. Б. /л. 52 и л. 128-130 от делото/, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не
са постъпили отговори на исковата молба от същите.
А.Д.Д. - редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява каквото и да е становище по предявения
иск.
Е.О. Б., с предишна фамилия Д. е
редовно призована чрез процесуалния й представител по делото, който не се явява
и не взема становище по предявения по делото иск. Настоящият съдебен състав
прима, че ответницата е призована редовно чрез адв. О. - САК, въпреки че същият
отказва да получи призовката с твърдение, че няма връзка с ответницата и че се
отказва от упълномощаването му /л. 432 от делото/. В тази връзка в изпратената
чрез последния призовка за насроченото за 04.03.2021 година съдебно заседание,
изрично му е указано, че следва да представи по делото доказателства за
уведомяването на доверителката си за отказа му от поетата защита. Доколкото
такива по делото не са представени, в проведеното на 04.03.2021 година съдебно
заседание съдът е приел, че ответницата е редовно призована. В тази връзка
следва да се има предвид, че действително съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.
2 ЗЗД пълномощникът има право винаги да се откаже от упълномощаването, но за да
се прояви преобразуващият ефект, предвиден в чл. 41 ЗЗД за прекратяване на
пълномощията, е необходимо пълномощникът да упражни потестативното право по чл.
38, ал. 2 ЗЗД чрез едностранно волеизявление, което да достигне до
упълномощителя. В този смисъл е и специалната разпоредба на чл. 35, ал. 2 ЗАдв., която предвижда възможността повереникът да се
откаже от поетата защита, но само като уведоми за това доверителя си. Предвид
изложеното и на основание чл. 51, ал. 3, изр.
последно ГПК, отказът на адвоката да приеме съобщението не засяга редовността
на връчването.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложено заверено
копие на НА № 252, том II, рег. № 2756, дело № 324 от
2000 година /л. 14-15/, по силата на който А.А.Х. е закупил недвижим имот,
находящ се в град Велико Търново.
Приложени са и НА № 511, том III,
рег. № 4772, дело № 295 от 2003 година /л. 16-17/ за покупко-продажба на същия
недвижим имот от А.А.Х. на А.Л.К.; НА № 102, том I, рег. № 1408, дело № 48 от
2006 година /л. 18-19/ за покупко-продажба на същия недвижим имот от А.Л.К. и В.К.К.
*** Търново и съответно НА № 900, том V, рег. № 9418, дело № 604 от 2006 година
/л. 20-21/ за покупко-продажба на същия недвижим имот от "Екострой 02" ЕООД - град Велико Търново на А.Д.Д. и Е.О.Д..
По делото са представени и
заверени копия на: Удостоверение
за данъчна оценка, изх. № ********** от 10.07.2017 година на Община Велико Търново;
Протокол за опис на недвижими имущества № 1357 от 31.05.2017 година по изп. дело № 20167250401376 на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. №
725 на КЧСИ; Молба, вх. № 21729 от 16.12.2016 година на ЧСИ Виктор Георгиев,
рег. № 725 на КЧСИ за образуване на изпълнително дело и други писмени
доказателства /л. 10-13; 107-110/.
По делото е изготвена
съдебно-графическа експертиза /л. 183-187/, по която вещото лице е дало
заключение, че подписът за продавач в НА № 511/2003 година за продажба на
недвижим имот, сключен между А.А.Х., като продавач и А.Л.К., като купувач,
най-вероятно е имитиран подпис на А.А.Х..
В тази връзка е изготвена
повторна съдебно-почеркова експертиза /л. 511-516/,
от заключението по която се установява, че подписът за продавач в НА № 511/2003
година за продажба на недвижим имот не е положен от А.А.Х., с ЕГН **********, а
от друго лице. В заключението си вещото лице е посочило различията в
графическите признаци между сравняваните обекти, както и наличието на прилики в
тях, които са характерни при опит за имитиране на подписа чрез наблюдение.
В проведеното на 12.07.2018
година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелят П. Л. Р.
посочва, че е полицай от РУ - Горна Оряховица. Заявява, че миналата година
провел неформална среща с лицето Ц. Н., който му казал, че при него отишъл К. В.,
във връзка продажбата на апартамент на А.. Ц. му казал, че в апартамента живее А.,
но дошли и му казали да се изнесе, защото имота бил заложен в банка. К. и
сестра му казали, че А.К. - тяхна майка, направила услуга на техен братовчед -
Г. С., който прехвърлил апартамента на нейно име, която услуга направила за
малка сума.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Производството по делото е
образувано по предявен от А.А.Х.,
чрез адв. И. Т. - ВТАК, срещу "Уникредит Булбанк" АД, А.Д.Д. и Е.О. Б.
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане на установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на описания в исковата молба
недвижим имот. В този смисъл, с оглед вида на търсената защита и
доказателствената тежест съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже, че е собственик
на процесния недвижим имот на соченото от него основание, а именно по силата на
договор за покупко-продажба на имота. От друга страна в тежест на ответниците е
да докажат, че А.Д.Д. и Е.О. Б.
са придобили собствеността на имота на соченото от тях правно основание –
покупко-продажба, както и възраженията си срещу предявения иск, от които черпят
изгодни за себе си правни последици.
Няма спор по делото, а и от
приложения по делото НА № 252, том II, рег. № 2756, дело № 324 от 2000 година /л.
14-15/ безспорно се установява, че А.А.Х. е закупил процесния недвижим имот,
респективно - същият е придобил собствеността на процесния недвижим имот.
По делото е представен и НА №
511, том III, рег. № 4772, дело № 295 от 2003 година /л. 16-17/ за
покупко-продажба на същия недвижим имот от А.А.Х. на А.Л.К., като процесуалните
представители на ищеца по делото развиват подробни съображения, че договорът е
нищожен, доколкото продавачът по него - А.А.Х., не обективирал волеизявление за
продажбата му, респективно - че подписът, положен на нотариалния акт не е
негов.
Съгласно чл. 26, ал. 2,
предложение второ ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Липса
на съгласие е налице, когато не е налице действителна воля на лицето да
създаде, измени или погаси едно правоотношение. При
липсата на съгласие волята се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че
изобщо не може да породи правни последици. Следователно трябва да съществува
някакво волеизявление, но това съществуване е само формално, тъй като всъщност
липсва съгласие на едната или на двете страни. Липсата на волеизявление трябва
да е пълна, т.е. такова изобщо да не съществува или то да е приравнено на
несъществуващо. Основанието за нищожност "липса на съгласие" е
налице, когато страната по сделката формално не е изразила воля за сключването
й /Решение №
483 от 15.07.2010 година по
гр.д. № 991/2009 година на I г.о. на ВКС/. Липсата на съгласие е налице,
когато носителят на вещното право не е формирал воля за неговото прехвърляне и
не е направил волеизявление в тази насока
- Решение № 1296 от 18.11.2008 година по гр. д. № 4534/2007 година на IV г.
о. на ВКС.
В случая по делото от събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че подписът, положен от името
на А.А.Х. в НА № 511, том III, рег. № 4772, дело № 295 от 2003 година не е
негов, а представлява имитиран негов подпис. В тази насока са и двете изготвени
по делото експертизи, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло. При
констатираната липса на знание у собственика /ищеца/ за продажбата на процесния
имот и безспорно установените факти, че собственикът не е подписал процесния
нотариален акт, се налага правния извод, че собственикът /ищецът/ не е дал
съгласие и не е изразил волеизявление за продажбата на процесния имот на А.Л.К.,
респективно - договорът за покупко-продажба на недвижимия имот, обективиран в
НА № 511, том III, рег. № 4772, дело № 295 от 2003 година, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД.
По отношение на последващите
договори за покупко-продажба на имота, обективирани в НА № 102, том I, рег. №
1408, дело № 48 от 2006 година /л. 18-19/ и в НА № 900, том V, рег. № 9418,
дело № 604 от 2006 година /л. 20-21/ следва да се има предвид, че е константна
и непротиворечива съдебната практика относно това, че продажбата на чужда вещ
не е нищожна сделка, а не поражда вещно-транслативно
действие. По тази причина, независимо, че придобивната сделка от несобственик
не е нищожна и обвързва страните по нея, на действителния собственик са непротивопоставими правата, които трети лица са придобили
върху имота, доколкото никой не може да прехвърли повече права от тези, които
притежава. В този смисъл са Решение № 786 от 19.11.2009 година по гр. д. №
6231/2007г. на I г. о. на ВКС; Решение № 1296 от 18.11.2008 година по гр. д. №
4534/2007г. на IV г. о. на ВКС; Решение № 318 от 18.05.2004 година по гр. д. № 598/2003 година на II г.
о. на ВКС и много други. Ето защо макар договорите за
покупко-продажба на имот, обективирани в НА № 102, том I, рег. № 1408, дело №
48 от 2006 година и в НА № 900, том V, рег. № 9418, дело № 604 от 2006 година
да са действителни, то купувачите по тях "Екострой
02" ЕООД - град Велико Търново, респективно - А.Д.Д. и Е.О.Д. не са
придобили собствеността на процесния недвижим имот.
Предвид всичко изложено по-горе
настоящият съдебен състав приема, че А.А.Х. е собственик на процесния недвижим
имот, която е придобил по договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 252,
том II, рег. № 2756, дело № 324 от 2000 година, а именно недвижим имот, находящ
се в град Велико Търново. В този смисъл предявеният по делото иск срещу "Уникредит Булбанк" АД, А.Д.Д. и Е.О. Б., с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено, че А.А.Х. е
собственик имота, се явява основателен и доказан, поради което и като такъв
следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на А.А.Х. направените от него разноски по
делото общо размер на 487.74 лева, от които 347.74 лева за внесена държавна
такса по този иск 140.00 лева - депозити за експертиза и свидетели по делото,
като по делото липсват доказателства за заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Районен съд –
Велико Търново
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, със седалище и адрес на управление град
София, район "Възраждане", пл. "Света Неделя" № 7, с ЕИК
*********, А.Д.Д. ***, с ЕГН **********
***, с ЕГН **********, че А.А.Х.
***, с ЕГН ********** е собственик въз
основа на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 252, том II, рег.
№ 2756, дело № 324 от 2000 година, на недвижим
имот, находящ се в град Велико Търново.
ОСЪЖДА "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД,
със седалище и адрес на управление град София, район "Възраждане",
пл. "Света Неделя" № 7, с ЕИК *********, А.Д.Д. ***, с ЕГН ********** ***, с ЕГН ********** да заплатят на А.А.Х. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 487.74 лв. /четиристотин
осемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
направените от него разноски по делото.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: