Р Е Ш Е Н И Е №260094
Град Несебър, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 243 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “Р.Р.” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.Д.Р., против Наказателно постановление № 45150 от 06.01.2020г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” при К.з.з.н.п. с което на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Отрича да е извършил вмененото му административно нарушение и оспорва констатациите на наказващия орган, като ги счита за неверни, тъй като в Удостоверението за регистрация на сезонен обект за обществено хранене № 1010/14.06.2019г., издадено от Областна дирекция “Безопасност на храните” – Бургас, стопанисваното от дружеството-жалбоподател заведение за хранене и развлечение, находящо се в град Несебър, улица **********, е посочено като ресторант с национална кухня. За да приеме, че обектът не е ресторант, а кафе-аператив “П.” с две звезди, наказващият орган се е позовал на Удостоверение за категоризация № 12089, без да отчете типа на заведението и обстоятелството, че от Община Несебър е следвало да бъде издадено удостоверение за категоризация именно на ресторант с национална кухня. Това обаче не се е случило поради грешка. Поради правото на дружеството-жалбоподател да предлага като ресторант национална чешка кухня, информацията “ресторант” не представлява нелоялна търговска практика. Излага становище и за маловажност на деянието. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от законния си представител и от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 04.09.2019г. в 13:20 часа е била извършена проверка на кафе-аператив “П.” с адрес град Несебър, улица **********, стопанисван от жалбоподателя “РАДЕВИ РР” ООД, от Р.Л.С. – главен инспектор в КЗП-РД-Бургас и С.Н.П.– сътрудник в КЗП. За резултатите от проверката е бил съставен Констативен протокол № К – 2662794 / 04.09.2019г., подписан и от управителя на дружеството, според който проверката е извършена във връзка с местна кампания на КЗП, а проверяваният обект е чешки ресторант “П.”, видно от рекламния надпис на обекта. На видно място са поставени рекламни листовки на чешки език, където обектът се рекламира като ресторант. На видно място е поставено удостоверение за категоризация и категорийна символика. Обектът е категоризиран като кафе-бар “П.”. Разполага с 45 седящи места. Има меню на 5 езика с обявени грамажи и цени в български лева. Предлагат се за консумация топли и студени напитки, алкохол, супи, традицинни чешки ястия, аламинути, десерти. Има регистър за рекламациите, има информация за работно време, МОЛ, седалище на дружеството, което го стопанисва, телефон за връзка. Търговецът “Р.Р.” ЕООД използва нелоялна търговска практика като рекламира стопанисвания от него обект като ресторант, независимо, че е категоризиран като „кафе-бар”. Наредено е било на управителя на дружеството да се яви на 05.09.2019г. в 10:30 часа в к.к. Слънчев бряг, в сградата на “Слънчев бряг” АД, където да представи удостоверение за категоризация.
По делото липсва съставен протокол за проверка на документи от 05.09.2019г., но на тази дата е съставен АУАН № К – 0045150 / 05.09.2019г. от Р.Л.С. – главен инспектор в КЗП-РД-Бургас, според който при проверката се установило, че на фасадата на сградата има рекламен надпис “Ресторант П.”; на видно място в заведението има рекламни листовки на чешки език, където заведението е рекламирано като ресторант. Обектът е категоризиран като кафе-аператив “П.” (Удостоверение за категоризация № 12089, две звезди). Търговецът “РАДЕВИ РР” ООД извършва заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като предоставената от него информация в рекламните листовки и рекламния надпис на фасадата е невярна и подвеждаща. Безспорно е установено, че заведението е категоризирано като кафе-аператив, а не като ресторант. Предоставената информация е заблуждаваща и съдържа невярна информация и е в състояние да подведе средния потребител, който може да вземе решение, което не би взел без използването на нелоялна търговска практика. Нарушен е чл. 68д, ал.1, предл.1, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68в от ЗЗПт. Актът е бил подписан от съставилия го, от свидетеля по акта и нарушението и от управителя на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от него срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили възражения срещу акта от името на дружеството, в което се твърди, че при подаване на документите за категоризация в Община Несебър, към тях е приложено и Удостоверението, издадено от ОД “БХ“ – Бургас, според което обектът е регистриран като ресторант с национална кухня – чешка, но от общината са отказали да издадат удостоверение за категоризация за ресторант, защото старият документ е издаден за кафе-аперитив, а за искането на представителя на дружеството е било необходимо да бъде съставен нов Акт обр. 16. В действителност в обекта се предлага чешка кухня на базата на удостоверението, издадено от ОД „БХ“ – Бургас, и по този начин не подвежда гостите си.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на “Р.Р.” ЕООД, ЕИК **********, е наложено административно наказание – имуществена санкция на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите в размер на 1 000 лева за нарушението по чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1, предл.първо от Закона за защита на потребителите.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, който при разпита си като свидетел заявява, че поддържа констатаците в акта и заявява, че е за проверката не е било меродавно Удостоверението, издадено от ОД „БХ“ – Бургас, тъй като то няма отношение към Закона за туризма и Закона за защита на потребителите.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 17.02.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 24.02.2020г.
Безспорно жалбоподателят “Р.Р.” ЕООД по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗПт, тъй като предлага за продажба и продава стоки в проверения от контролните органи обект с адрес: град Несебър, улица **********, а съгласно § 13, т.23 от ДР на ЗЗПт „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стоки или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл.68в от ЗЗПт забранява императивно използването на такава. Видно от чл.68г, ал.4 от ЗЗПт, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д – 68к от ЗЗПт. Съгласно разпоредбата на чл.68д, ал.1 от ЗЗПт, търговската практика е заблуждаваща и когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършена във всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Фактическият състав на нелоялната търговска практика по чл.68д, ал.1, предл. 2 от ЗЗПт изисква да се установи съдържанието и верността на предоставената от търговеца информация и обстоятелството в състояние ли е цялостното й въздействие да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без тази практика.
Видно от удостоверението за регистрация № 1010/14.06.2019г., издадено от ОД“БХ“ – Бургас, заявлението, подадено от „Р.Р.“ ЕООД, с него е удостоверено, че обектът – „Ресторант с национална кухня – чешка“, е регистриран като сезонен обект за обществено хранене, като в удостоверението са изброени и групите храни, които търговецът ще приготвя в обекта по чл.12, ал.4 от Закона за храните (отм. ДВ, бр. 52/09.06.2020г., в сила от 09.06.2020г.). Удостоверението е издадено въз основа на заявление на търговеца от 22.05.2019г. и извършена проверка по ал.8 на чл.12 от ЗХ (отм.), за което е съставен протокол от 03.06.2019г.
Същевременно обаче търговецът е декларирал същия този обект в Община Несебър (т.6.2.) със заявлението-декларация по чл.129, ал.1 от Закона за туризма (в редакцията му ДВ, бр.37 от 2018г., в сила от 04.05.2018г.) не като ресторант, а като питейно заведение (кафе-аперитив). Съдът не приема нито, че търговецът е заявил обекта като ресторант, нито, че е станала някаква „грешка“, когато Удостоверението за категоризация от 18.06.2019г. е издадено за кафе-аперитив „П.“. Това е така, защото предложението по чл.130, ал.6 от ЗТ съдържа определянето на вида и категорията на туристическия обект, които СА ЗАЯВЕНИ или които са установени от експертната група. Ако не е бил доволен или твърди грешка, търговецът е имал възможност на основание чл.130, ал.11 от ЗТ да обжалва заповедта на категоризиращият орган по чл.130, ал.7, т.1 от ЗТ, с която са определени вида и категорията на обекта.
В конкретния случай категорично е установено, че към датата на извършената проверка, пред входа на туристическия обект е била поставена рекламна табела с указание, че обектът като вид е „ресторант“, а на практика същият е бил категоризиран като „кафе-аперитив“. Следва да се има предвид, че се касае до два различни типа заведения за хранене и развлечения съгласно чл.5 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение и реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (отм. ДВ, бр.59 от 03.07.2020г.), като „кафе-аперитив“ е вид питейно заведение, а „ресторант с национална кухна“ е вид ресторант и е налице конкретна разлика преди всичко в предлагания от двата типа заведения за хранене и развлечения асортимент. Това означава, че в случая действително е установено, че търговецът-жалбоподател е предоставял невярна информация като обектът му на практика е рекламиран посредством стояща на фасадата на сградата рекламна табела, указваща тип заведение за хранене и развлечение, различен от действително утвърдения за конкретния обект такъв. В тази насока правилно и актосъставителят и наказващият орган са отразили, че е налице осъществяване на нелоялна (заблуждаваща) търговска практика. Наличието на рекламен надпис, поставен на входа на заведението, указващ неговия вид, в тази насока е именно такава реклама, която е пряко свързана с насърчаването и доставката на услуги на потребителите, доколкото указва какъв е обектът, съответно насърчава потребителите да го посетят, ако търсят получаването на такива по вид стоки и услуги, които се рекламират. В случая, като е проявило бездействие и не е извършило подмяна на съществуващия на място рекламен надпис с оглед съобразяването му като съдържание с действителния вид на туристическия обект, дружеството и към датата на извършената му проверка на практика е предоставяло невярна информация на потребителите. Без основание са възраженията му, че има регистрация като ресторант в ОД“БХ“ – Бургас като ресторант, нито има значение дали произвежда и предлага за продажба или не изброените в издаденото от тази институция Удостоверение от 14.06.2019г. видове храни, както и какви са били резултатите от проверката по чл.12, ал.8 от Закона за храните (отм.), извършена на 03.06.2019г. от служители на ОД“БХ“ – Бургас, и е било прието, че обектът отговаря на нормативните изисквания по смисъла на чл.12, ал.9 от Закона за храните (отм.). Правилно не са приети за възраженията на търговеца срещу акта, които възражения са въведени и като доводи в жалбата срещу НП. С тях търговецът счита, че може да се позовава на два взаимноизключващи се и противоречиви по съдържание документа – двете удостоверения, съответно от ОД“БХ“ – Бургас и от Община Несебър (за категория две звезди), в зависимост от конюнктурата и потребността да представя търговския си обект веднъж като ресторант, друг пък като кафе-аперитив. Именно удостоверението за категоризация, издадено от Община Несебър, е задължавало ако рекламира търговския си обект, да го рекламира като кафе-аперитив. Всичката останала реклама на обекта като друг тип обект, представлява невярна информация, която обуславя заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗПт, макар и наличието на удостоверение от ОД“БХ“ – Бургас, че обектът е регистриран като ресторант, да означава, че „представената информация в рекламата да е фактически точна“.
Предвид изложеното и съдът намира, че напълно законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като тук се отчита фактът, че нарушението е извършено от юридическо лице, поради което и не подлежи на издирване въпросът за вината.
Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да се отразят на правото на сащита на санкционирания субект, доколкото, както е видно и от възражението по АУАН и от съдържанието на жалбата, за жалбоподателя е станало пределно ясно за какво именно негово поведение бива ангажирана административно наказателната му отговорност и въз основа на кой закон.
Не се касае за маловажен случай, доколкото с нарушената разпоредба се охраняват особено важни обществени отношения, свързани със защитата на потребителя при вземането на търговско решение, като нарушението е типично за вида си и не се характеризира с някаква по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид.
При определяне на санкцията правилно е посочено основанието на чл.210а от ЗЗПт, който предвижда за нарушение по чл.68в от ЗЗПт да се налага на юридическите лица имуществена санкция в размер от 1 000 до 30 000 лева. Правилно и законосъобразно и в съответствие с наличието на смекчаващите обстоятелства санкцията е наложена в минимален размер, и като такова наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 45150 от 06.01.2020г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” при К.з.з.н.п. с което на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите на “Р.Р.” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.Д.Р., е наложено адвинистративно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева) за нарушение по чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: