№ 3122
гр. Бургас, 12.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря ЖА. Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско
дело № 20252100501694 по описа за 2025 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение, подадено от А. С. Н., чрез адв. Георги
Атанасов Кличанов от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Заповед №
170/18.01.2019 г. по ч. гр. д. № 196/2019 г. на Районен съд – Бургас за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена срещу съпруга й
А. Д. Н., починал на 31.12.2024 г., в полза на „ПРОКРЕДИТ БАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД.
Молителката твърди, че заповедта, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 424/2019 г. на ЧСИ
В. П., не е редовно връчена на длъжника. Сочи се, че длъжникът не е бил
открит на адреса си, защото към този момент не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България, а във
Великобритания. За изпълнителното дело молителката разбрала едва на
01.09.2025 г., когато й било връчено съобщение за конституирането й като
наследник на съпруга й по горепосоченото изпълнително дело. На 15.01.2025
г. подала възражение по чл. 414 ГПК. Счита, че са налице основанията по чл.
423, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена
на длъжника и той не е узнал навреме за производството, поради което е бил
лишен от възможността да оспори заповедта. Иска се от настоящия съд да
приеме възражението по чл. 423 ГПК и да върне делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по заповедното дело.
Съдът е конституирал по делото „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като частен
правоприемник на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД по силата на
1
договор за цесия. В писмен отговор дружеството заявява, че възражението по
чл. 423 ГПК е недопустимо поради пропускане на едномесечния преклузивен
срок за подаването му. В тази връзка се навеждат доводи, че връчването при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК също следва да се счита за редовно уведомяване
на длъжника. Освен това заповедта за изпълнение била връчена и на особения
представител на длъжника, назначен в изпълнителното производство. На
следващо място, ответникът не смята, че са налице достатъчно данни, от които
да се направи несъмнен положителен извод за обичайното местопребиваване
на длъжника извън територията на Република България към момента на
връчване на заповедта за изпълнение. Към 2014 г. не бил налице достатъчно
дълъг непрекъснат период от време, през който по несъмнен начин да се счете,
че длъжникът се установил преимуществено да живее извън територията на
Република България. Не била представена справка за адресна регистрация на
длъжника във Великобритания. Изтъква се, че на гърба на уведомление за
опис на недвижим имот от 29.03.2019 г., адресиран до А. Н., е отбелязано, че
на адреса е намерено лице, представящо се за нейна свекърва, т.е. майка на
АтА.с Николов, която е заявила, че не може да приеме документа, тъй като й е
забранено да приема документи за лицата. Според ответника това доказало, че
длъжникът се укрива. Въз основа на изложеното се иска възражението да бъде
оставено без разглеждане, евентуално – без уважение.
Съдът е насрочил открито съдебно заседание, за което е призовал
страните. Явил се е само процесуалният представител на молителката, който е
заявил, че поддържа молбата и я счита за основателна. Позовава се на
събраните по делото писмени и свидетелски показания.
По допустимостта на възражението:
Настоящият състав намира, че възражението по чл. 423 ГПК е
допустимо. На първо място, то е подадено от процесуално легитимирано лице
– единствен наследник на длъжника, срещу когото е издадена заповедта. Това
качество на молителката се установява от представеното удостоверение за
наследници на А. Д. Н., починал на 31.12.2024 г., и от представените
удостоверения за отказ от наследство от стрА. на двете му деца Ж. А. Н. и Д.
А. Н.. Молителката, в качеството си на наследник на длъжника, който е и
адресат на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, има правен
интерес да подава възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК и да установява, че
връчването на заповедта за изпълнение на наследодателя й не е извършено
надлежно. В резултат на настъпилото наследствено правоприемство
наследодателката придобива всички права и задължения на наследодателя,
включително правото да заяви онези процесуални права, касаещи възражения
за недължимост на вземането на кредитора, за които по една или друга
причина не са били надлежно предявени от наследодателя, докато той е бил
жив, за да може да се защити по съответния процесуален ред. Тези права
преминават също в наследство на наследодателя и няма пречка да бъдат
реализирани в настоящия процес.
Едномесечният срок за предявяване на възражението по чл. 423, ал. 1 от
2
ГПК е спазен. Узнаването от длъжника за издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу наследодателя й е стА.ло известно на 01.09.2025 г.,
когато пълномощникът й адв. Г. Г.ев е получил препис от покА. за доброволно
изпълнение. Няма данни за по-ранно узнаване от молителката или съпруга й.
Уведомяването по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление не може
да се счита за редовно, тъй като именно преодоляването му е целта на
производството по чл. 423 ГПК. Възражението е подадено на 15.09.2025 г., т.е.
в рамките на едномесечния срок.
Въз основа на данните по делото и доводите на страните
настоящият състав намира следното за установено от фактическа и
правна стрА.:
На 11.01.2019 г. „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу А. Д. Н., с адрес: гр. Б., ул. "А." № **, солидарно с
„ПОШ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, за следните суми: 34 164,31 евро – главница по
Договор за банков кредит № 034-1129167 от 20.03.2017 г.; 514,80 лв. –
наказателна лихва за забава за периода от 15.08.2018 г. до 02.12.2018 г.; 325,28
евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 09.02.2018 г. до
10.09.2018 г.; 55,22 евро – такси и разноски, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане. Към
заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката.
Заявлението е уважено, като е издадена Заповед № 170/18.01.2019 г. по
ч. гр. д. № 196/2019 г. на Районен съд – Бургас и Изпълнителен лист № 293 от
21.01.2019 г. по същото дело.
На 15.02.2019 г. по молба на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИ)“ ЕАД е
образувано изпълнително дело № 424/2019 г. на ЧСИ В. П., което е приложено
към настоящото дело.
На 20.02.2019 г. до длъжника А. Д. Н. е изпратена покА. за доброволно
изпълнение. Видно от разписката, връчителят е потърсил длъжника на
25.02.2019 г. на адреса, посочен в заявлението по чл. 417 ГПК, но е установил,
че не пребивава там. Получил е данни от семейство Кехайови, живущи в
съседна къща, както и други съседи, живущ на улицата, че г-н Н. и цялото му
семейство от десет години пребивават в Англия, не са го виждали от две
години, когато се е върнал за около месец в България и пак е заминал за
Англия. На адреса е открита майката на длъжника, която е отказала да получи
съобщението, защото не поддържа отношения със сина си и не знае телефона
му. Направен е опит за връчване и на 08.02.2019 г., но безуспешен. На
08.03.2019 г. на входната врата на къщата е залепено уведомление по чл. 47
ГПК.
Съдебният изпълнител е поискал от Адвокатския съвет на Адвокатска
колегия – Ловеч да определи адвокат, който да бъде особен представител на
длъжника Николов. С уведомително писмо от 12.10.2022 г. колегията е
уведомила съдебния изпълнител, че за особен представител на длъжника е
определена адв. Валентина Недялкова от Адвокатска колегия – Ловеч.
3
На 08.11.2022 г. на адв. Валентина Недялкова е връчена поканата за
доброволно изпълнение.
На 14.02.2025 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подало молба за
конституиране като взискател по делото въз основа на договор за цесия, чрез
който „ПРОКЕРДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД му е прехвърлило вземанията
по договора за кредит с длъжника Николов. Съдебният изпълнител е уважил
искането с резолюция от същия ден.
С молбата от 14.02.2025 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е уведомило
съдебния изпълнител, че длъжникът е починал. Изискано е удостоверение за
наследници, от което се потвърждава, че длъжникът е починал на 31.12.2024 г.
Изпратени са покани за доброволно изпълнение на тримата наследници по
удостоверението.
На 01.09.2025 г. А. С. Н., в качеството й на наследник на г-н Н., е
получила покА. за изпълнение чрез пълномощника й адв. Г. Г.ев.
На 15.09.2025 г. г-жа Н. е подала възражение по чл. 414 ГПК по
заповедното дело, по което е издадена заповедта за изпълнение, както и
възражението по чл. 423 ГПК до настоящия съд.
По настоящото дело са събрани писмени доказателства: разписки за
местни данъци и такси от длъжника към Община Питърбъроу,
Великобритания, заплатени на следните дати: 15.03.2020 г., 15.03.2021 г.,
14.03.2022 г., 16.03.2023 г., 20.03.2023 г.; сертификат за данъчната година до
05.04.2020 г., от която е видно, че длъжникът е получавал доходи от трудово
правоотношение във Великобритания, върху които е дължал данъци; фиш за
заплата от 24.04.2019 г., от който е видно, че длъжникът е получил заплата от
работодател във Великобритания.
Пред съда са разпитани и двама свидетели: М. Н. Р. – братовчедка на
длъжника, и Й. Д. Р. – приятел на г-н Н..
Според Радева съпрузите Николови са заминали да живеят във
Великобритания още през 2009-2010 г., а след 1-2 години са взели и децата при
себе си. Оттогава досега пребивавали постоянно във Великобритания, като се
връщали в България само за Коледните празници и през лятото, но не винаги.
Връщали се за не повече от 10-14 дни. Според свидетелката г-н Н. никога не й
е споделял да е имал проблеми.
Свидетелят Русев сочи, че г-н Н. се е преместил да живее във
Великобритания преди 15-18 години. Връщал се в България, но много рядко,
за празниците. Виждал е снимки в социалните мрежи на г-н Н. и семейството
му от Питърбъроу, Великобритания. Свидетелят дори го посетил веднъж там.
Сочи, че г-н Н. никога не му е споделял да е имал проблеми.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са
непротиворечиви и се подкрепят от посочените по-горе писмени
доказателства. Установява се по безспорен начин, че в периода, в който е
издадена и е връчвА. заповедта за изпълнение, А. Д. Н. е имал обичайно
местопребиваване във Великобритания. Същите данни се съдържат и в
разписката на връчителя, който е търсил г-н Н. на адреса му в гр. Бургас.
4
Според чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния
съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България. В случая предпоставките, посочени в тази разпоредба са
налице. Поради изложеното съдът намира подаденото възражение по чл. 423
ГПК за основателно.
Според чл. 423, ал. 3 ГПК, ако възражението бъде прието, изпълнението
на издадената заповед по чл. 410 се спира. В случая обаче заповедта е по чл.
417 ГПК, а съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1,
т. 1-9 ГПК. Тъй като заповедта е издадена въз основа на документ по чл. 417,
ал. 1, т. 2 ГПК, настоящият съд не може да спре изпълнението й.
Съгласно чл. 423, ал. 4 ГПК разглеждането на делото от
първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението по чл. 423 ГПК на А. С. Н., с ЕГН
**********,в качеството й на наследник на А. Д. Н., с ЕГН **********,
починал на 31.12.2024 г., срещу Заповед № 170/18.01.2019 г. по ч. гр. д. №
196/2019 г. на Районен съд – Бургас за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК, издадена в полза на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД.
ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Бургас за
продължаване на съдопроизводствените действия по заповедното дело чрез
даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5