РЕШЕНИЕ
№ 6939
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110151188 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу Л. А. Г. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 29401/2023 г.
по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Л. А. Г. за: сумата от 337,33
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 94,15 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 16.10.2020 г. до 22.05.2023 г., сумата от 37,91 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 6,53 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.05.2023
г., както и за разноски: държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Длъжникът по заповедта в срока по чл. 414 ГПК е подал възражения срещу нея,
поради което съдът е указал на ищеца в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да
предяви установителен иск за съответните суми в заповедта за изпълнение. След
указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение срещу Й. К
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия, като
1
той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, бул. „П. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Л. А. Г. е постъпил писмен отговор чрез
назначения му по делото особен представител. С депозирания отговор се оспорва
основателността на предявените искове поради факта, че ответникът не е потребител
на топлинна енергия. Сочи, че от представените по делото доказателства не се
установявал фактът, че ответникът е единствен собственик на имота, като счита, че по
силата на нотариален акт за дарение от 1996 г. същият е придобил само ½ част от
имота, като дарителката е запазила и правото си на пожизнено ползване на същия.
Сочи, че през процесния период в имота е живяла ползвателката на имота. Счита, че
искът е неправилно насочен срещу него, като в условията на евентуалност намира, че
следва да отговаря само за ½ част от дълга. Прави възражение за изтекъл период на
погасителна давност на част от процесните вземания. Счита, че не дължи главница за
дялово разпределение и лихва върху нея. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище по
основателността на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
2
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 08.03.2025 г. и
обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 10.04.2025 г., на
осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-
счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите
съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното
допускане.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано.
От приетия по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и отказ от наследство от 23.04.1976 г. по описа на I нотариус
при СРС се установява, че лицето А Г. е придобило по наследство от своите родители
процесният недвижим имот, представляващ апартамент на партерен етаж, с адрес: гр.
София, бул. „
Установява се освен това, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № .
по описа на нотариус Б с район на действие СРС, В Г.а дарява на сина си и ответник
по делото Л. А. Г. ½ ид. част от собствения си имот, представляващ апартамент на
партерен етаж, с адрес: гр. София, бул. „П Отразено е в нотариалния акт, че
дарителката В Г.а си запазва право на пожизнено, безвъзмездно ползване върху
прехвърления от нея недвижим имот.
По делото е прието удостоверение за наследници на лицето В.а, издадено на
12.03.2025 г. от Столична община, р-н Средец, от което се установява, че същата е
починала на 12.11.2015 г., като е оставила един наследник по закон, а именно нейният
син и ответник по делото Л. А. Г..
Въпреки пропуска на Столична община да изпрати и изисканото удостоверение за
наследници на лицето А Г., то следва да се приеме, че ответникът е негов наследник.
На първо място е отразено в удостоверението за наследници, че В Г.а е вдовица, като
няма данни за преживял съпруг. На следващо място в проведеното открито съдебно
заседание от ответната страна е заявено, че не се оспорва твърдяната от ищеца
роднинска връзка между ответника и А Г..
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на
процесния имот в процесния период по силата на дарение и наследствено
правоприемство. Като собственик на процесния имот, ответникът има и качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и
3
следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в
сграда в режим на етажна собственост.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници на В Г.а, същата е
починала на 12.11.2015 г., тоест преди процесния период, поради което е
неоснователно възражението на ответника, че следва да се вземе предвид, че тя е
насител на задължението с оглед запазеното право на ползване на имота. Същото е
погасено с настъпването на смъртта на наследодателката на ответника, поради което
последният е носител на задълженията за заплащане на топлинна енергия в процесния
период.
Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че отговорите на
въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на
ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният
от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е
доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в
производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на
погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и
услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 31.05.2023 г., от която дата установителният иск се
счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 31.05.2020 г., са погасени по давност. В настоящия
случай началният момент на процесния период е от 01.05.2019 г., но видно от приетата
по делото подробна справка за задълженията, в която са описани фактури, въз основа
на която се претендират процесните суми /л. 32/, първата издадена фактура, за която се
претендира плащане, е от 31.07.2020 г. и е за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г.
Ето защо, не са налице задължения, погасени поради изтекъл давностен срок.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия е основателен
в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга. Изцяло
основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Това се установява и от приетите по делото фактури за процесния период,
видно от които таксите да ДР са фактурирани отделно. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.
12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
4
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява от
документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е
извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да
не е приета. Цялата претендирана сума за ДР е с настъпила изискуемост след
31.05.2020 г., поради което вземането не е погасено по давност, тъй като най-старото е
от м. 01.2021 г.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените
по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника. В
смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора са напр.
Решение № 490/24.01.2025 г. по в. гр. дело № 10079/2023 г. по описа на СГС, Решение
№ 7056/18.12.2024 г. по в. гр. дело № 10028/2023 г. по описа на СГС, Решение №
1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по описа на СГС, Решение от
15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС и др.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
5
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, като ответникът не е представил доказателства за сторени такива.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 474,52 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 80,29 лева държавна такса, 78,85 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен минимален размер, 315,38 лева
възнаграждение за особен представител.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответника в размер на 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза
на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 59,13 лева, от които:
19,71 лева държавна такса и 39,42 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Л. А. Г., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 337,33 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб. № 63455 и
адрес: гр. София, бул. апартамент партерен етаж, както и сумата от 37,91 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в
периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 31.05.2023 г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 94,15 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 22.05.2023
г. и за сумата от 6,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 22.05.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
08.06.2023 г. по ч. гр. дело № 29401/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. А. Г., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 474,52 лева разноски в исковото производство и
сумата от 59,13 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Далсия“ ООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7