№ 21
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично при закрити врати
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100902153 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „Ф.К.К.“ ЕООД, ЕИК **** чрез управителя Д.И.И. за
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, евентуално
свръхзадълженост.
Молителят твърди, че дружеството не е в състояние да изпълни публично правните
си задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност и
частноправни задължения. Твърди, че се намира в състояние на неплатежоспособност,
считано от 25.10.2021г., когато плащанията са спрени. Поддържа, че наличното имущество
на дружеството не е достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите
на кредиторите. Не може да изпълнява изискуеми и безспорни парични задължения и е в
обективна невъзможност да посреща текущите си такива, свързани с търговската дейност.
Твърди, че към датата на подаване на молбата дружеството има парични задължения в
размер на 8 110лв. към „Х.Г. Бг“ ЕООД от търговска сделка – ремонт на двигател по
фактура №********** от 08.04.2020г. Задължението е изискуемо и не е заплатено. Към
датата на подаване на молбата задълженията на дружеството към НАП са в общ размер на
103 996,27лв. – незаплатен корпоративен данък и ДДС, установени с РА №Р-
04000620007271 – 091 – 001/22.07.2021г. на ТД на НАП Велико Търново. Обосновава
свръхзадължеността на дружеството с невъзможността му да покрие изискуемите парични
задължения.
Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се обяви
неплатежоспособността/евентуално свръхзадължеността на дружеството като се определи
началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, да бъде постановено
прекратяване на дейността на дружеството и едновременно с това да бъде обявено в
несъстоятелност.
Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните
по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни
1
от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“-
СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа
експертиза и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър
счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.
„Ф.К.К.“ ЕООД, ЕИК **** е еднолично дружество с ограничена отговорност, със
седалище в района на Софийски градски съд.
Към настоящия момент дружеството има следните задължения – към „Х.Г. Бг“
ЕООД по търговска сделка – ремонт на двигател по фактура №********** от 08.04.2020г. в
общ размер на 8 110лв. и към НАП в размер на 103 996,27лв. – незаплатен корпоративен
данък и ДДС, установени с РА №Р-04000620007271 – 091 – 001/22.07.2021г. на ТД на НАП
Велико Търново.
Тези задължения са посочени от самия молител в молбата му по чл. 625 от ТЗ по
делото.
За публичните задължения на дружеството не са били наложени обезпечителни
мерки, видно от приложената справка от ТД на НАП София изх.№10-00-6293/19.11.2021г.
Според заключението на вещото лице по изслушаната съдебна финансово-
икономическа експертиза, от изчислените коефициенти за периода 2017г.-2021г. с
показатели за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под 1, равни са на 0, което
означава, че молителят не е бил в състояние да погаси задълженията си към кредиторите.
Задълженията на „Ф.К.К.“ ЕООД към 25.10.2021г. са към „Х.Г. Бг“ ЕООД по
фактура №********** от 08.04.2020г. в общ размер на 8 110лв. и към НАП в размер на 103
996,27лв. или в общ размер 112 106,27лв. Поради липса на достъп на вещото лице до
инвентаризационните описи и сравнителната ведомост, то дава стойност на имуществото
равна на нула. Според вещото лице дружеството – молител към 25.10.2021г. не може да
обслужва задълженията си и няма данни кога е било извършено последното плащане. Към
30.09.2021г. по данни от счетоводния баланс на „Ф.К.К.“ ЕООД размерът на дълготрайните
активи е равен на 0, размерът на паричните средства е равен на 0, размерът на банковите
депозити е равен на 0, размерът на перо „Други вземания“ е равен на 102 хиляди лева,
размерът на перо „Други задължения“ е равен на 102хил.лева. Към 30.09.2021г. е нулева
способността на дружеството по-бързо да превръща част от имуществото си в пари и
своевременно да извършва текущите си плащания към кредиторите. Предвид характера на
активите - вземания в перо „Други вземания“ и невъзможността те да бъдат превърнати в
ликвидни парични средства, според вещото лице, дружеството не е в състояние чрез тях да
погаси задълженията си към кредиторите.
Изводът е, че дружеството – молител е в много влошено финансово състояние и
изпитва тежки затруднения по отношение покритието на своите текущи и изискуеми
задължения. Предприятието е с много лоша ликвидност, установимо с икономическите
показатели. С оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за
периода от 2017г. – 2021г. е незадоволително и не позволява да се обслужват задълженията
на дружеството. Посочено е в експертизата, че коефициентите са под единица вкл. за
периода 01.01.2021г. – 30.09.2021г. Към 25.10.2021г. по счетоводни отчети към 30.09.2021г.
задълженията на молителя са описаните по-горе в общ размер на 112 106,27лв. и той не
може да обслужва задълженията си. Няма данни кога е било извършено последното плащане
към кредиторите. Направен е извод, че дружеството не може да осигури разноски в
производството по несъстоятелност.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното.
Съгласно разпоредбата на чл.607а ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е
в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
2
търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.
В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи
извод, че молителят е неплатежоспособен.
Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има
изискуеми задължения по търговски сделки, както и парични публичноправни задължения
към държавата, свързани с търговската му дейност. Тези задължения не са изпълнени, което
предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и
обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при
което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.
По въпроса за критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производство по несъстоятелност е формирана последователна и
непротиворечива практика на ВКС / реш.№ 33 по т.д.№ 915/ 2009 г. на ІІ т.о., реш.№ 115 по
т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о., решение № 90 по т.д.№ 1152 / 2011 г. на І т.о., реш.№ 44 по т.д.№
983 / 2011 г. на І т.о., реш.№ 64 по т.д.№ 959/2009 г. на ІІ т.о. , реш.№ 54 по т.д.№ 3035/2013
г. на ІІ т.о. ,реш.№ 225 по т.д.№ 2572/2015 г. на І т.о. на ВКС и др. / , според която началната
дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към
кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед
неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на
неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че
релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна
невъзможност да се изпълнят задълженията към в с и ч к и кредитори с изискуеми и
ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но
не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на
плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на
ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена
невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо
бездействие или нежелание на длъжника , вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора.
От изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява влошено икономическо
състояние на дружеството молител още към 2017г., което обаче, не може да бъде съобразено
при липса на доказано спиране на изискуеми плащания в рамките на същата година, като
предпоставка по смисъла на чл.608 ал.1 ТЗ. Спиране на плащанията към кредитор с
изискуемо вземане – „Х.Г. БГ“ ЕООД е установимо към 09.04.2020г., от която дата
молителят е изпаднал в забава, след като е била издадена фактура №**********/08.09.2020г.
за задължение на „Ф.К.К.“ ЕООД в размер на 8100лева /Р №71/2014г. по т.д.№1598/13Г.
Второ ТО. Установено е, че задълженията на молителя към НАП възлизат на 103 996,27лв.,
натрупани за периода 2015 – 2021г. за дължими данъци, видно от представената справка,
издадена от ТД на НАП София. Но макар и дължими, не се установява тези суми да са
изискуеми с оглед на това, че няма данни за влизане в сила на РА №Р-04000620007271–091-
001/22.07.2021г., поради отбелязване в същата тази справка, че РА се обжалва. Безспорно е
налице трайна и необратима тенденция на задлъжняване, като обективен белег на
проявление на неплатежоспособност. В реш.№ 90 по т.д.№ 1152/2011г. и реш.№ 80 по т.д.№
1565/2014 г. на І т.о. на ВКС, се приема, че нито момента на последното по време плащане,
нито момента на първото по време неизпълнение към кредитор /и/ са от естество, сами по
себе си, да обусловят датата на неплатежоспособност. Но спирането на плащания към
кредитор в случая е съпътствано от вече влошени икономически показатели към
09.04.2020г. : коефициент на обща ликвидност – 0 и на финансова автономност – 0 при
липса на последваща тенденция за стабилизиране на дружеството. Следователно
3
09.04.2020г. е първият момент, към който и след който показателите за ликвидност,
финансова автономност, задлъжнялост и рентабилност и до момента се придържат към
стойности, предпоставящи неплатежоспособност и с тенденция за непрекъснато влошаване.
Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата
09.04.2020г.
След тази дата молителят не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с
наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на
дружеството след 09.04.2020г., коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната
стойност 1 (неоспорвана като съответно приложима), както и под общата норма са били
коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова
задлъжнялост. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички
краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за
състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г.
по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 09.04.2020г. икономическото състояние на
молителя е било трайно влошено, което е и понастоящем. Затрудненията на молителя не са
временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).
Без значение е дали след 09.04.2020г. от молителя са извършвани плащания,
съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл.608, ал. 3,
изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо
неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания
на определени кредитори. Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна
невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което
се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са
достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 202
от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по
т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Извършването на плащания към отделни кредитори не води до извода,
че не е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-
икономически анализ на предприятието се установи, че дружеството не е било в състояние
да изпълни задълженията си.
Посочената от молителя начална дата на неплатежоспособността – 25.10.2021г., не
обвързва съда - неплатежоспособността трябва да бъде определена съобразно обективни
критерии, сочещи действителното изпадане на търговеца в това състояние (така и Решение
№ 140 от 28.12.2015г. по т.д. № 3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
Неплатежоспособността на длъжника трябва да бъде определена съобразно
обективни критерии, сочещи действителното изпадане на търговеца в това състояние (така и
Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. № 3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на
предприятието на молителя, които установяват коефициент на обща ликвидност на
дружеството след 2017г. под единица. Съгласно трайно установената съдебна практика,
коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна
неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща
ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. №
1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о.).
Наличното ликвидно имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност. Разноските за несъстоятелността,
определени от съда на 5 000 лева, не са били предплатени по реда на чл.629б от ТЗ, въпреки
дадената от съда възможност с определението от 14.12.2021г.
Съдът ще обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, като ще определи
4
началната й дата, ще открие производство по несъстоятелност, ще обяви длъжника в
несъстоятелност, като ще допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и
възбрана, ще постанови прекратяване дейността на предприятието, и ще спре
производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.
При извод за основателност на молбата поради настъпила неплатежоспособност на
длъжника, не е налице условие за разглеждане на евентуално наведеното основание –
свръхзадълженост.
На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на
решението, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде
депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността от 5 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в
този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).
За заличаване на дружеството в търговския регистър следва да бъде изпълнено
задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО.
На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ. Сумата ще бъде събрана
от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „ Ф.К.К.“ ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Подуяне“, жк **** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНАТА Й ДАТА на 09.04.2020г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Ф.К.К.“ ЕООД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр. София, район „Подуяне“, жк ****.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Ф.К.К.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Подуяне“, жк ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Ф.К.К.“ ЕООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, район „Подуяне“, жк ****.
ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „ Ф.К.К.“ ЕООД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр. София, район „Подуяне“, жк ****.
СПИРА производството по т.д.н. №2153/2021г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-24 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,
по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно
имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата,
необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 5 000
лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от
вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде
поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде
изпълнено задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от
КСО от дружеството.
5
ОСЪЖДА „Ф.К.К.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Подуяне“, жк **** да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от
250 лева (двеста и петдесет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624
от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл.14 от
ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6