РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
04.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІ
състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
525 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от
24.02.2015 г.).
Постъпила е жалба от М.Ц.Е. *** против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3443#10 от 12.07.2019 г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което по заявление
за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/250516/73962 е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично
земеделие“ в размер на 0,00 лева. В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния
закон, при съществени процесуални нарушения на административното производство и
несъответствие с целта на закона. Претендира се още нищожност на акта поради
липса на годно правно основание на обективирания отказ.
Иска се от съда да обяви нищожността
на оспореното уведомително писмо или алтернативно да го отмени изцяло като
незаконосъобразно, като реши въпроса по същество, а при невъзможност –
преписката да бъда изпратена на административния орган с изрични указания за
удовлетворяване на искането на жалбоподателя за отпускане на подпомагане.
Претендира се и присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него
разноски по делото. Същите съображения се поддържат и представени по делото
писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – Зам.
изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.
оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена, въз основа на представената
административна преписка, като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лева, като
прави и възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски
хонорар.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок видно от изготвения протокол за уведомление по телефон (л. 7 от
преписката) и саморъчно вписан текст в самото уведомително писмо (л. 5 от
преписката), удостоверяващ, че оспореният административен акт е съобщен на
жалбоподателя на 24.07.2019 г., а жалбата е изпратена чрез куриерска служба на
05.08.2019 г. (л. 23 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за
което е налице правен интерес от оспорване, доколкото съдържанието на административния
акт сочи на фактически отказ за подпомагане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3443#10 от 12.07.2019 г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по заявление за
подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/250516/73962 е оторизирана субсидия по
мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева. При постановяването му
административният орган изрично е посочил, че произнасянето по заявлението на
жалбоподателя с процесното уведомително писмо е второ по ред, след като
предходното уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3443/12.11.2018 г. е било
отменено при обжалване по съдебен ред с влязло в сила Решение № 21/15.05.2019
г., постановено по адм.д. № 172/2019 г. по описа на АдмС – Русе. Сочи се, че
новото произнасяне на административния орган е при съобразяване на указанията
на съда и разпоредбите на Глава пета, Раздел І от АПК. Следва уведомяване на
жалбоподателя, че по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 18/250516/73962
и приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 му е оторизирана субсидия от 0,00 лева, т.е. налице е отказ за
подпомагане на земеделския стопанин по мярка 11.
В уведомителното писмо се посочва, че
общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със съответната
налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани на основание
чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във
връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г.
Конкретните мотиви за определяне на
този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ за подпомагане,
са посочени в табличен вид в таблица на стр. 2 и в таблица на стр. 3 от
уведомителното писмо.
В първата таблица (на стр. 2 от УП) е
озаглавена „Таблица – Пчелини с неспазени базови и други изисквания“. В същата
са изброени като отделни колони пет изисквания, както следва: 1. Спазено е
изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11,
ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; 2. Заявената от кандидата биологична
дейност не се различава от тази, установена от контролиращото лице.; 3.
Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни
пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона
за пчеларството).; 4. Постоянни и временни пчели не се устройват на разстояние
по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на
елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в
райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни
майки. и 5. Спазено е изискването на чл. 14, ал. 1, т. 6 и/или ал. 2, т. 4 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
От петте посочени изисквания, по
отношение на пчелина, заявен за подпомагане от жалбоподателя за кампания 2016
г. е посочено като неизпълнено единствено първото условие, т.е. прието е, че не
е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход,
съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В разяснения под тази
таблица е направено позоваване на т.ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“,
втори абзац, от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед РД
09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните (за краткост Методиката),
в която практически е преповторен текста на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., според който след изтичане на минималните периоди на преход към
биологично производство съгласно чл. 36, параграф 1, чл. 37, параграф 1 и чл.
38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила
за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола не се предоставя финансово
подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане
по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на преход).
Посочено е още, че в случая на
несъответствие(“различаване“) на информацията на контролиращото
лице и заявената от земеделския производител / кандидатът декларира, че е в преход, контролиращото лице
върне информация, че
е биологичен или обратния случай/, ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със
сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства не е
спазен ангажимент, свързан
с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой
пчелни семейства. Този текст е напълно аналогичен на абзац втори от раздел А „
Базови изисквания“ по направление „ Биологично пчеларство“ на т. V “ Намаления при неспазване на базови
и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично
пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от
ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от
Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г.
В таблицата на стр. 3 от
уведомителното писмо, озаглавена „Таблица с изчисление на финансово подпомагане
по направление „Биологично пчеларство“, е посочено, че от заявените за
подпомагане 150 броя пчелни семейства са санкционирани всичките 150, като
сумата на финансовото подпомагане за тези пчелни семейства – 10 267,95
лева е отразена в колона 7 от таблицата в раздела „Санкции и редукции на
субсидията“. Колона 7 е именована „Неспазени базови и други изисквания“, а в
поясненията под таблицата относно тази колона е вписан следният текст: „Санкция
за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на
базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР
2014-2020, б. b
„Направление „Биологично пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на
плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД
09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.
Административната преписка,
представена от административния орган по настоящото производство съдържа
единствено заявлението за подпомагане на жалбоподателя, включително сключения
между него и контролиращото лице договор и Методиката за намаляване и отказване
на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“. Тези документи се съдържат и в административната
преписка, приложена по адм.д. № 172/2019 г. по описа на АдмС – Русе, приложено
към настоящото дело.
По делото няма спор, че
жалбоподателят, със заявление за подпомагане УИН 18/250516/73962 от 03.05.2016
г., е заявил за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично пчеларство“, 150 пчелни семейства като същите са посочени с код по
мярката БПП6 – биологично пчеларство в преход. В самото уведомително писмо,
предмет на оспорване в настоящото производство, се посочва, че 2016 г. е втора
година от последно поетия от жалбоподателя ангажимент по направление
„Биологично пчеларство“.
С Решение № 21/15.05.2019 г.,
постановено по адм.д. № 172/2019 по описа на АдмС – Русе, е отменено
уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3443 от 12.11.2018 г. на зам.-изп.
директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя фактически е отказано финансово
подпомагане по мярка 11. В мотивите на решението съдът сочи, че в отмененото
уведомително писмо липсва посочване на фактическите основания за постановяването
му, а дори и да се приеме, че такива са изложени в други документи по
преписката, включително и след издаването на акта, то е налице несъответствие
между фактически и правни основание. Изводите на съда в тази насока са
аргументирани с това, че констатираното от органа надвишение на минималния
период на преход, който за пчелните семейства е 12 месеца, не спада към
базовите изисквания при биологично земеделие, които са нормативно определени. Съдът
е посочил, че не е налице несъответствие между декларираните от земеделския
производител данни и данните от контролиращото лице, което е посочило, че за
жалбоподателя въведените данни в електронната система по чл.49 от Наредба
4/2015г. са за състояние“ в преход“. Акцентувал е още , че дори и в Методиката,
на която се основава оспореният административен акт, се посочва, че при
несъответствие между декларираните от заявителя данни и данните от
контролиращото лице по отношение на статуса на пчелините – биологичен или в
преход, това обстоятелство се отчита като неспазен ангажимент, което е различно
от неспазени базови изисквания, а в случая не е налице такова разминаване в
данните на заявителя и на контролиращото лице.
Съдът е разгледал подробно характера
на периодите на преход към биологично земеделие, уредени в Регламент № 889/2008
г., а именно като минимални периоди, а не като абсолютни такива в съответствие
с текста на чл.26 т.5 от отменената Наредба 1/2013г./отм от 12.11.2018г./.
Изрично освен това в съдебното решение е посочено, че ограничението при
изплащане на финансово подпомагане по мярка 11, уредено в чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., в редакцията на нормата към момента на подаване
на заявлението за подпомагане, не се прилага за периодите на преход при
пчелните семейства по чл. 38, § 3 от Регламент № 889/2008 г.
В заключение административният съд е
отменил уведомителното писмо на ответника, с което последният се е произнесъл
по заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2016 г. по мярка 11
и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Със
съдебното решение са дадени задължителни указания за органа, който следва при
новото произнасяне да установи по надлежен начин всички относими факти и
обстоятелства, свързани с предоставянето на исканото финансово подпомагане, респективно
всички факти, които да са пряко относими и въз основа на тях да прецени –
налице ли е фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а ако не – да постанови позитивен за искателя
административен акт.
С оспореното в настоящото
производство уведомително писмо, административният орган е извършил
разпореденото му със съдебното решение ново произнасяне, като изрично е
посочил, че това произнасяне е съобразено с указанията на съда. Настоящият
съдебен състав счита, че такова съобразяване в настоящия случай не е налице.
Видно от съдържанието на уведомителното писмо, както и от приложената както по
настоящото, така и по предходното административно дело преписка, при новото
произнасяне административният орган не е установявал никакви нови или
допълнителни обстоятелства. Новият административен акт отново сочи, че са
налице неспазени базови изисквания по мярка 11 „Биологично земеделие“, като в
този случай различието с първото произнасяне е единствено в това, че този път в
отделна таблица е посочено спазването на изискването за ненадвишаване на
минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.,
наред с нормативно определените базови изисквания, за които няма данни, а и
твърдения да не са изпълнени, като не се и твърди несъответствие между
заявената от жалбоподателя биологична дейност „в преход“ и информацията от
контролиращото лице. При това положение е налице напълно идентично по
фактически и правни основания произнасяне с вече отмененото по съдебен ред.
Несъответствието, установено от съдебния състав по адм.д. № 172/2019 г., е
преповторено, макар и в съвсем леко изменена форма (чрез добавяне на
допълнителна таблица), още повече, че при новото произнасяне надвишението на
минималните периоди на преход един път е обвързано с т. ІV 4 „Изчисляване и
налагане на намаленията“, втори абзац от Методиката – в разясненията под
таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо, а втори път – с Раздел V
„Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление за
направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г.“ (пояснения към колона 7 на
таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо). Отново не се сочи никое конкретно
основание за отказ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – чл. 13, чл. 14 и чл. 26.
Посочването на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. не може да се приеме да надлежно основание за отказ, предвид
факта, че както е посочено и в съдебното решение по адм.д. № 172/2019 г., тази
норма за кампания 2016 г. не обхваща периодите на преход към биологично
пчеларство по чл. 38, § 3 от регламент № 889/2008 г., тъй като изрично в
приложимата към датата на заявлението от жалбоподателя действаща редакция на
нормата на чл.11 ал.4 от наредбата не е упоменат периода на преход към
биологично пчеларство.
Както и при предходното обжалване на
уведомителното писмо, така и в настоящето производство административният орган
е приел, че посочването на състояние на стопанството „в преход“ за втора година
не отговаря на изискванията на Наредба № 4/2015 г., но при постановяване отново
на отказа се е позовал на неизпълнение на базови изисквания, каквото
установеното несъответствие не е.
Позоваването в оспореното
уведомително писмо на нормата на чл.36
от Наредба № 5 /03.09.2018г., /издадена от министъра на земеделието, храните и горите,
обн., ДВ, бр. 75
от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г., изм. и доп., бр. 93
от 9.11.2018 г., в сила от 12.11.2018 г., бр. 35 от 30.04.2019 г., в сила от
30.04.2019 г./ и която не е част от
действащото законодателство към датата заявлението за подпомагане, независимо
от това, че посочената норма е идентична с отменената разпоредба на чл.23 ал.2
от Наредба № 1 /07.03.2013г., действаща към датата на заявлението, относно сключения с контролиращото лице
договор от 03.12.2013г., не е ново обстоятелство, тъй като това се съдържа в
преписката по оспорване на предходното уведомително писмо. Независимо от това,
следва да се посочи, че и при действието на отменената и сега действащата
уредба в Наредба №5/03.09.2018г. преходният
период към биологично производство започва да тече от датата на уведомлението
по чл.36 ал. 1, т. 2 и т.3, а не от сключването на договора с контролиращото
лице. По делото липсват доказателства кога министъра на земеделието е уведомен
от производителя/оператора/, предвид обстоятелството, че последният е
разполагал с един месец от сключването на договора за контрол, и в последствие
от анекса, т. е. до 01.02.2014 г.респ. до 01.02.2015г. При това положение към крайната дата за подаване на
заявлението, посочена от ответника 13.05.2016 г. е възможно периода на преход
все още да не е изтекъл, тъй като не е налице разминаване между декларираните
данни и данните от контролиращото лице, което също посочва че жалбоподателят е
„ в преход“. Още повече, че чл.36 ал.4 от Наредба 5/2018г./ съответна на
отменената разпоредба на чл.23 ал.4 от наредба 1/2013г./ препраща към установената продължителността на
преходните периоди съгласно дял II, глава 5 от
Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията / чл.36 и чл.38/. А както бе
посочено по-горе в решението си по адм.дело 172/2019г. съдът е посочил, че периода
на преход според регламента не е абсолютно фиксиран, а е определен като
минимален.
Налице е изричен диспозитив в съдебно
решение № 21/15.05.2019 г. на АдмС – Русе, с който преписката по заявлението на
жалбоподателя за кампания 2016 г. е върната за ново разглеждане при
задължително съобразяване с указанията по приложението на закона, дадени в
мотивите на решението. Указанията, както вече се посочи, са за установяване на
конкретни фактически обстоятелства, изпълняващи фактически състав на някое от основанията
за отказ, регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като при липса на
такива установявания съдът е указал да се постанови позитивен за жалбоподателя
акт. В случая, видно от данните по настоящото дело и от съдържанието на
оспореното в настоящото производство уведомително писмо, административният
орган не е установил никакви нови или допълнителни обстоятелства, нито е подвел
вече установените факти под друго правно основание, което счита, че е приложимо
за конкретния случай. В такава хипотеза съдът е указал на административния
орган точно какъв акт следва да постанови, а именно позитивен за заявителя, т.е.
да му бъде отпуснато търсеното финансово подпомагане. При това положение
административният орган е постановил своя административен акт – уведомително
писма № 02-180-6500/3443#10/12.07.2019
г. в пряко противоречие със съдебен акт – Решение № 21/15.05.2019 г. по адм.д.
№ 172/2019 г. по описа на АдмС – Русе.
По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК
актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло
в сила решение на съда, са нищожни. Това налага настоящият съдебен състав да
обяви нищожността на оспореното в настоящото производство уведомително писмо.
Дори да се приеме, че формално
административния орган е изпълнил указанията дадени с решението по адм.д.
171/2019г. на Адм.С.-Русе оспореният административен акт противоречи на целта
на закона, поради което е незаконосъобразен, а жалбата отново е основателна.
Действително разпоредбата
на чл. 26 от Наредба
№ 1 / 2013 г. /отм./ за прилагане правилата за биологично производство на
растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, продукти от
аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и
етикирането, предвижда преходния период за отглеждане на пчелни
семейства в абсолютни стойност –
дванадесет месеца. В Държавен
вестник брой 75 от 11.09.2018 г. е обнародвана Наредба № 5 от 3.09.2018 г. за
прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за
издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на
биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху
контролиращите лица, с която е отменена Наредба № 1 / 2013 г. В
Наредба № 5 / 2018 г./ в сила от 12.11.2018г./ не съществува текст, идентичен с
този на чл. 26 от предходната наредба. По отношение на периодите на преход към
биологично производство е налице препращане към разпоредбите на дял II, глава 5 от
Регламент № 889/2008 на Комисията. Глава 5 от дял II,
глава 5 от Регламент № 889/2008 е наименована "Разпоредби за
прехода" и в чл. 38, параграф 3 е разписано правилото по отношение на
пчелните продукти, изискващи преходен период най-малко от една година. Такова е
и законодателното решение в чл.11 ал.4 Наредба 4/ 2015г. в измененията от
27.02.2018г.
След отмяната на Наредба
1/2013г. следва прякото действие на Регламент № 889/2008г. Според дефиницията на чл. 2, б.
"з" от Регламент (ЕО) № 834/2007 "преход"
означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен
срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното
производство. Според съображение 23-то от преамбюла на Регламент (ЕО) №
889/2008 на Комисията, преходът към метод на биологично производство
изисква определени периоди на адаптация на всички използвани средства като в
зависимост от предишното земеделско производство следва да се установят специфични
периоди от време за различните сектори на производство. Продължителността на
периода на преход е фактически въпрос като въвеждането на биологичното
производство изисква и по – големи по размер инвестиции, което обосновава и
подпомагането през този период на земеделските производители при по-голяма
ставка на плащанията за периода на преход съгласно чл. 11, ал. 1 и ал.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
Подходът на европейската
комисия е за определяне на минимално изискуемия времеви период на преход, а не
на абсолютен по размер преходен период. Същият е логичен и в съответствие с
целта на закона – минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата
на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят
от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално
време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който
производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и
допълнително гарантира крайния целян резултат – произвеждане на биологична
продукция. В този смисъл по-дългия период на преход е във вреда на земеделския
стопанин, тъй като продукцията му не може да бъде реализирана като биологична.
Следователно период на преход към биологично производство, по- дълъг от
определения с дял II, глава 5 от
Регламент № 889/2008 на Комисията не води до нарушаване на
разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и
основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление
Биологично земеделие.
Освен това преходът към
биологично стопанство не става автоматично с изтичането на дванадесет месеца/ една
година/ от уведомлението. Преди издаване на първото за дадено стопанство
писмено доказателство по чл. 29 от
Регламент № 834/2007 г. за биологична продукция контролиращото лице
взема най-малко една проба и я предоставя за анализ в акредитирана лаборатория
за установяване наличието на продукти и/или вещества, които не са разрешени за
биологично производство. В срок до 10 работни дни от получаване на лабораторния
анализ, удостоверяващ липса на неразрешени продукти и/или вещества и след
изтичане на преходния период на всеки оператор, отговарящ на изискванията за
биологично производство, се издава писмено доказателство по цитирания чл. 29 от
Регламента за биологична продукция. Това нормативно решение допълва извода, че периода
на преход е фактически въпрос.
Следователно изцяло нелогично и в противоречие
с целта на закона е при липса на установени нарушения от страна на земеделския
производител и при спазване от страна на последния на изискванията за
поетапното въвеждане на биологичното стопанство, на същия да се отказва
плащане, именно поради това, не че този преход фактически не е завършил, а на база отменена вече норма,
фиксираща в минимален като абсолютна стойност период на преход, макар че
препращането към чл.38 ал.3 Регламент (ЕО) № 889/2008 следва да се прилага съобразно целта на
регламента. Съдът намира, че целта на закона - на Регламент (ЕО) №
834/2007 и Регламент (ЕО) №
889/2008, е чрез по-високия размер на финансирането на земеделските
стопанства в преход да се осигури безпрепятствено осигуряване на периода на
адаптация към биологично производство. Действително няма максимален
регламентиран период на преход, но последният не е самоцел. Периодът на преход
трябва в крайна сметка да доведе до биологично производство на продукция със
съответното качество. Това тълкуване съответства на целите, заложени в чл. 3
Регламент/ЕО/ № 834/2007 г. и
съображение 23-то от преамбюла на Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията.
Съдът намира, че целта на закона - на
Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, е чрез по-високия размер
на финансирането на земеделските стопанства в преход да се осигури
безпрепятствено осигуряване на периода на адаптация към биологично
производство. Щом това е така очевидно е, че незавършилият период на преход,
който, разбира се, следва да бъде разумен като продължителност, ще е основание
за по-високо по размер плащане, а не за отказ за плащане. По тези съображения и
разпоредбата на чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., с която ответникът
по жалбата обосновава оспореният отказ за плащане, противоречи на целта на
Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, доколкото цитираната
норма a priori ограничава
размера на плащанията до минималния едногодишен срок на преход. Поради
установеното противоречие с регламент на ЕС тя не следва да се прилага, на
основание чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.2 от ЗНА.
Въпреки възраженията на жалбоподателя, с
които същият иска въпросът да бъде решен по същество с настоящото съдебно
решение, съдът счита, че искането е неоснователно, тъй като естеството на акта
не позволява решаването на въпроса по същество, поради което съгласно чл.173,
ал.2 АПК следва делото да се върне като преписка на
административния орган - Заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие”, гр. София, за ново произнасяне
по Заявление за подпомагане с УИН: № 18/250516/73962 на М.Ц.Е. и приложение за
кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., съобразно
указанията, дадени с Решение № 26/13.05.2019 г. по адм.д. № 105/2019 г. по
описа на АдмС – Русе.
Нищожният административен акт
съобразно правната теория и практика се счита за несъществуващ акт, който
изначално не поражда и не би могъл да породи каквито и да е правни последици,
което в настоящия случай означава, че фактически липсва повторно произнасяне на
административния орган съобразно постановеното от съда с решение № 21/15.05.2019
г. по адм.д. № 172 /2019 г. по описа на АдмС – Русе. Това налага преписката да
бъде върната на ответника за постановяване на административен акт, съобразно мотивите
на решението на съда, като определи и подходящ за това срок по реда на чл. 174 от АПК.
С оглед изхода на спора на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, съобразно представения от пълномощника списък,
в размер на 810 лева, от които 10 лева държавна такса и 800 лева – заплатен в
брой адвокатски хонорар, съгласно представен договор за правно съдействие и
защита (л. 65). Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение, тъй като размерът на същото е под минималния размер,
определен по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 10 267,95 лв.,
какъвто е размерът на отказаното на жалбоподателя финансово подпомагане.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2, предл. 1, чл. 177, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г.
изх. № 02-180-6500/3443#10
от 12.07.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/250516/73962
е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева.
ВРЪЩА делото като преписка на административния орган - Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие”, гр. София за ново
произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН: № УИН 18/250516/73962 на М.Ц.Е.
и приложение за кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2016 г., съобразно указанията, дадени в
мотивите на решението, в срок от 1 месец от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие”, гр. София
да заплати на М.Ц.Е. , ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, сума в размер на 810,00
(осемстотин и десет)
лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: