№ 476
гр. Враца, 19.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Борис К. Динев
Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Въззивно частно
наказателно дело № 20251400600668 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.8 и ал.9 НПК.
С определение № 234/08.11.2025 г., постановено по ЧНД № 420/25 г.
по описа на Районен съд- Бяла Слатина, е взета мярка за неотклонение
"Задържане под стража" на лицето Г. А. Б., ЕГН:**********, обвиняем по
ДП № 7618/25 г. по описа на РП-Враца /№553/25 г. на РУ-Бяла Слатина/ , за
извършено престъпление по чл.198 ал.3 вр ал.1 НК.
Определението е обжалвано в срок от обвиняемото лице чрез
защитника И. В. от АК-Плевен с искане за отмяната му и вземане на по-лека
мярка за неотклонение. Изтъква се липса на мотиви по същество при дефицит
на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, вкл. и липса на анализ
на показанията на пострадалото лице с твърдения, че е разпитван четири пъти
и не сочи в три от тях предмет на престъпление. Твърди се незаконност на
задържането му по ЗМВР за 24 часа и възможност на полицейски служители
за правокация към обвиняемия предвид твърдян сигнал от последния за
полицейско насилие. Навежда се и доводи за насрочване на делото пред
въззивната инстанция извън законоустановения срок.
Договорният защитник адв. И. В. от АК-Плевен се явява лично.
Пледира, че не са налице в кумулативна връзка предпоставките на чл. 63 ал.1
НПК, като липсва опасност обвиняемият да се укрие или извърши
престъпление, както и липсва обосновано подозрение в извършване на
престъплението в което е обвинен. В тази връзка доразвива доводите във
въззивната частна жалба.
Обвиняемия се явява лично, доведен от органите на ОЗ-Охрана-Враца.
Споделя заявеното от защитника. Моли за по-лека МН.
1
В съдебно заседание пред въззивната инстанция участващият по
делото прокурор от ОП-Враца счита, че определението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите залегнали в
частната жалба, аргументите на страните в съдебно заседание и материалите
по делото, намира следното:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице
/защитник на обвиняем/ в законоустановения по чл.64 ал.7 НПК тридневен
преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
На Г. А. Б., ЕГН: **********, с постановление от 07.11.2025
г.,/л.65 от ДП/ му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.198 ал.3 вр
ал.1 НК, за това, че на 06.11.2025г. в частен дом в с.Търнак, обл. Враца, е отнел
от владението на В. Н. М. от с.с., без негово съгласие с намерение
противозаконно да присвои чужда движима вещ - 1 бр. кутия съдържаща
комплект битове и накрайници за отвертка или гедоре, на стойност 42,50 лв.,
собственост на М., като след заварването на място в частният дом от
пострадалият М., е употребил сила спрямо него, за да запази владението върху
вещта, а именно нанесъл удар и избутал пострадалият в областта на лявото
рамо, при което го повалил на земята, в резултат на което М. е получил
мекотъканна травма /оток/ на лява раменна става и охлузване на ляв лакът,
което отговаря на медико - биологичната квалификация „Временно
разстройство на здравето, не опасно за живота“.
С обжалваното определение спрямо обвиняемото лице Б. е взета от
РС-Бяла Слатина мярка за неотклонение " Задържане под стража"
обоснована с наличието на обосновано предположение обвиняемият да е
съпричастен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и
със съществуването на реална опасност от извършване на престъпление.
След преценка на всички доказателства с представеното в цялост ДП
и материалите по съответното НЧД за вземане на МН "Задържане под
стража", настоящия съдебен състав намира, че контролираният
първоинстанционен съд законосъобразно и правилно спрямо обвиняемия Б. е
взел най-тежката мярка за процесуална принуда.
Съображенията за това се свеждат до следното:
„Задържането под стража“ като най-тежка мярка за неотклонение
измежду тези по чл. 58 НПК е драстично посегателство върху правото на
свободно предвижване в наказателния процес, поради законодателят е
предвидил кумулативно наличието на три предпоставки за преценка взимане
на най-тежката мярка за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал.
1 НПК, а именно от данните по делото да може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил съответното престъпление, това
престъпление следва да се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление, като тази
предпоставка самостоятелно е при условие на алтернативност. Реалната
2
опасност за укриване или извършване на престъпление е винаги налице при
първоначално вземане на мярката за неотклонение, когато съответното лице е
привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при
условията на опасен рецидив - арг.от чл.63 ал.2 т.1 НПК.Наличността на
„обосновано предположение“, съгласно стандартите на НПК на РБ ,в синхрон
с чл.5 §1 б.“с“ и §4 от ЕКПЧ, където се използва синонимен термин
“обосновано подозрение“, обвързани с практиката на Европейският Съд по
Правата на Човека /ЕСПЧ/ , не следва да се смесват с понятието „виновност“
на определено лице в престъпление,т.е с произнасяне по същността на
обвинението. Третирането на различията между тези понятия се свежда до
обобщен анализ на доказателствената съвкупност през призмата на „Prima
Facie“ /на пръв поглед/, от които може да се извади обосновано подозрение, че
обвиняемото лице е съпричастно към престъплението, в което е обвинено.
Практиката на ЕСПЧ сочи, че при необходимост от законен арест следва на
кратко да се отговори на въпроса дали на пръв поглед фактологията, описана
от обвинението не е разколебана от доказателствата. В този смисъл
наличието на обоснованото подозрение не представлява произнасяне по
въпроса за виновността. По делото „Хаушилд срещу Дания“ , Решение
24.05.1989 г., се сочи необходимост от обобщена оценка на наличните данни,
за да се увери съдът, че на пръв поглед разследващите имат основания за
своите подозрения. Наличието на сериозни улики и констатацията за тях чрез
метода на Prima Facie /на пръв поглед/ се сочи и по делото „Нортие срещу
Нидерландия“ – 1993 г. Изтъкнато е, че констатацията за сериозни улики
поставя задача на съда единствено да установи на кратко, че обвинението
разполага с тях, което не значи, че следва да е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Именно анализът за наличие на несъмненост в него
представлява част от процесуалната дейност на съда при произнасяне на акта
по същество на обвинението свързан с неговата субективна страна-вината. В
подобен смисъл е и решение и на делото „Илийков срещу България“ и
„Ясински срещу Полша“. Основания за подозренията си съдът извежда без
произнасяне на въпрос за виновността на лицето, тъй като се касае за
процесуален въпрос свързан със законен арест преди произнасяне на акта по
същество. За да прецени, че обоснованото предположение е налице, е
достатъчно да съществуват доказателства, каквито в случая са налице, като
липсва изискване те да са безспорни, да сочат само на един възможен извод
или да установяват всички факти и обстоятелства, относими към факта на
извършване на престъплението и неговото авторство. Съществуването на
такива доказателства е достатъчно за да се прецени, че тази предпоставка за
вземане на мярка за неотклонение е налице, тъй като обоснованото
предположение представлява единствено индиция за съпричастността на
обвиняемия към конкретно инкриминирано деяние, но не и категоричен извод
за авторството и виновността му, който стои в основата на осъдителната
присъда.
При проверка на атакуваното определение, ВрОС намира ,че
първоинстанционният съд законосъобразно е взел спрямо обвиняемия Б. най-
тежката мярка за процесуална принуда. Съобразявайки изискванията на чл.64
3
ал.4 вр.чл.63, ал.1 от НПК, първата инстанция е направила констатация за
наличието на достатъчно доказателства, от които може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към
престъплението, в което е обвинен. Както правилно е разсъждавал
контролираният съд такива данни се съдържат в показанията на свидетелите
посочени от РС-Враца- свид. В. М. /пострадал-разпитан последователно
четири пъти, вкл. и пред съдия, относно механизмът на деянието, описание на
дееца и последващо уточняване на отнетата вещ/ , свид. Е. Д. /поддържа
камерите в домът на свид. М. и предал запис от тях/, протокол за разпознаване
на лице по снимки, от който е видно , че пострадалият е разпознал
обвиняемият като автор на престъплението, като самият обвиняем е отказал
участие в лично разпознаване. Допълнително въззивната инстанция
установява индиция за съпричастност на обвиняемия и съобразно
заключението на СМЕ установяващо телесни увреждания по лява раменна
става и охлузване на ляв лакът на свид.М., като уврежданията отговарят да са
получени по начин съобщен от М.-бутане от непознат мъж в домът му.
Обосновано подозрение уличаващо обвиняемото лице като вероятно
съпричастно към престъплението в което е обвинен се съдържа и в писмено
доказателство- докладна записка № 20791/07.11.25 г. от полицейски инспектор
изследвал предоставените видеозаписи от дворът на пострадалия, където
визуално се установява лице приличащо на обвиняемият, което носи
правоъгълен предмет със син цвят, т.-е съответства по вид на отнетата вещ.
Самият пострадал в разпита си посочва, че именно в такава кутия се намирали
откраднатите инструменти. Подозрението се подкрепя и от протокол за
претърсване и изземване при условия на неотложност с последващо съдебно
одобрение, като самото ПСД е извършено в домът на обвиняемото лице, при
което са намерени дрехи подобни с описанието на пострадалия с което е бил
облечен извършителя- черно-синьо яке. Обвиняемият отрича съпричастност
към деянието предмет на обвинението.
Правилно първата инстанция е отбелязала, че в настоящето
производство обоснованото предположение към извършено престъпление е
налице от доказателствата събрани до момента, като поради по-ниският
интензитет и степен на доказване в настоящето производство не се изисква те
да са безспорни, да сочат само на един възможен извод или да установяват
всички факти и обстоятелства, така както се изисква при решаване на
въпросите по същество на обвинението намиращи отражение в изготвените
мотиви – арг. от чл.305 ал.3 НПК.
При тези доводи становището на защитата за липса на обосновано
подозрение в извършеното от обвиняемия престъпление са несъстоятелни,
доколкото доказателствената съвкупност дава индиция за подобна
съпричастност. Доколкото тя ще се докаже по несъмнен и категоричен начин,
или ще бъде опровергана, е въпрос по същество на обвинението и отговорът
се дължи с присъдата.
Изложените съображения дават основание на ОС-Враца да приеме, че
е налице първата предпоставка по чл.63 ал.1 пр.1 НПК за взимане на най-
тежката МН "Задържане под стража", в които смисъл е и становището на
4
първата инстанция.
Налице е и втората кумулативна предпоставка по чл. 63 ал.1 пр.2
НПК, тъй като обвинението предявено към обвиняемото лице е за
престъпление наказуемо с наказание "лишаване от свобода".
Относно третата изискуема кумулативна предпоставка по чл.63 ал.1
пр.3 НПК за съществуване на реална опасност обвиняемото лице да извърши
престъпление ОС-Враца отново се солидаризира с изводите на РС-Враца като
обосновани и правилни. Рискът от повторяемост на престъпните действия се
извежда от данните за неговото обременено съдебно минало /осъждан 3 пъти
за извършени 5 престъпления/, от тежестта на обвинението и от лошите
характеристични данни- склонен към саморазправа, употребява наркотични и
упоиващи вещества, с хазартни навици, общува с лица от криминалния
контингент, има образувани 9 бр. ЗМ и седем полицейски регистрации.
Като правилно и резонно е отбелязала и първата инстанция, не може
да бъде игнориран и фактът, че деянието по настоящото обвинение е
извършено в тригодишният изпитателният срок на предходно осъждане с
наказание ЛС по НОХД 476/23 г. на РС- Бяла Слатина , в сила 02.06.2025 г.
отново за престъпление против собствеността по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 НК, а
отделно от това е налице и следващо активно осъждане по НОХД №335/25 г.
на РС-Бяла Слатина, в сила 25.08.2025 г. за извършени престъпления по чл.345
ал.1 и чл.345 ал.2 НК, както и предходно осъждане по НОХД № 539/23 г. на
РС-Бяла Слатина , в сила 18.12.2023 г. за извършени престъпления по чл.325
ал.2 НК и 131 ал.1 т.12 НК с налагане на условно наказание ЛС от една година
и 4 месеца. Не е налице реабилитация за тези осъждания. Всички тези
обстоятелства, преценени в съвкупност, са показателни за завишената степен
на обществена опасност на деянието и личността на обвиняемия и
обосновават извод за съществуваща реална опасност да извърши
престъпление, както правилно е прието и от първата инстанция.
Въззивната инстанция се солидаризира с извода на първият съд , че
липсват основания налагащи прилагането на по-лека мярка за неотклонение.
Здравословното състояние на обвиняемия също не е пречка той да изпълнява
мярката "Задържане под стража".
Предвид изложеното, ВрОС приема, че целите по чл.57 от НПК по
отношение на обвиняемото лице Г. Б. могат да бъдат постигнати към
настоящия момент единствено с най-тежката от мерките за неотклонение. По
делото не се установяват никакви обстоятелства от семейно, здравословно или
друго естество, които да оборват този извод и да налагат прилагането на по-
лека мярка за процесуална принуда спрямо него.
Относно възраженията на защитата отразени във въззивната жалба и
доразвити в с.з съдебният състав не ги споделя. Съобразявайки практиката на
ЕСПЧ и съдебната доктрина в производства по чл.64 и 65 НПК съдът
анализира доказателствата следвайки вече посоченият по-горе принцип
„Prima Facie“ /на пръв поглед/, без да влиза в тяхната задълбоченост и
пълнота с оглед избягване на категоричност по въпросът на вината, която се
установява в крайният съдебен акт /присъда/. Това е сторено от първата
5
инстанция и доразвито за останалите доказателства от въззивният съд, поради
което е недопустимо упрек в тази насока.
Не е вярно и твърдението, че пострадалият в три от разпитите си
твърди, че нищо не му е отнето. Внимателен прочит на тези показания
установява първоначална неяснота по отнетото, която в последствие е
преодоляна с нужната конкретика относно вещта предмет на престъплението.
Относно твърдяно незаконно задържане на обвиняемият по ЗМВР
преди да бъде привлечен в това му качество, проверката на това
обстоятелство е извън предмета на настоящето производство. Отделно от това
защитата е разполагала с право на обжалване, за което липсват данни да е
упражнено.
По идентичен начин като неотносимо към делото е твърдението на
защитата за неправомерни действия на органите на МВР. Съдът такива не
установява във връзка със събирането на доказателствата и тяхната
процесуална годност, а доколкото се касае са твърдени нарушения на
професионални задължения или злоупотреба с тях, то компетентност по
проверка е на съответните ръководни лица от МВР в тяхната субординационна
структура.
Несъстоятелно е и възражението за насрочване на делото пред ОС-
Враца извън законоустановеният срок. Същият не е преклузивен и е съобразен
с графика на ОС-Враца за разглеждане на подобни производства, като е
отчетена времева необходимост от технологична обработка на документите и
движение на делото от един съдебен район към друг.
С оглед всичко изложено въззивният съд приема, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, а
жалбата против него следва да бъде оставена без уважение.
При изложените доводи и на основание чл.64 ал.8 от НПК,
Врачанският окръжен 2.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба на Г. Б. чрез
адв. И. В. от АК- Плевен срещу Определение № 234/08.11.2025 г.,
постановено по ЧНД № 420/25 г. по описа на Районен съд- Бяла Слатина, с
което е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" на лицето Г. А.
Б., ЕГН:**********, обвиняем по ДП № 7618/25 г. по описа на РП-Враца
/№553/25 г. на РУ-Бяла Слатина/, за извършено престъпление по чл.198 ал.3 вр
ал.1 НК. ".
ПОТВЪРЖДАВА като правилно , обосновано и законосъобразно
Определение № 234/08.11.2025 г., постановено по ЧНД № 420/25 г. по описа
на Районен съд- Бяла Слатина, с което е взета мярка за неотклонение
"Задържане под стража" на лицето Г. А. Б., ЕГН:**********, обвиняем по ДП
№ 7618/25 г. по описа на РП-Враца /№553/25 г. на РУ-Бяла Слатина/, за
извършено престъпление по чл.198 ал.3 вр ал.1 НК.
6
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7