Р Е Ш
Е Н И Е
№
03.06.2020 г. гр.
Балчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд-Балчик граждански
състав
на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цонко Иванов
секретар Радостина Стоилова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.дело № 891 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1,
във връзка с чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване съществуването на вземания, за
които по ч.гр.д. №755/2017 г. по описа на РС - Балчик на ищеца е била издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Претендира се от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, С.А.,
Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, С.А., Клон България, гр.София,
да се признае за установено в отношенията между страните, че на основание
Договор за потребителски заем от 06.01.2015 г. ответникът дължи на ищеца
следните суми: Главница в размер на 4322.48 лв.; Възнаградителна лихва в размер
на 3119.02 лв.; Мораторна лихва в размер на 373.70 лв. Твърди се от ищеца също,
че поради преустановяване на 05.12.2016 г. на плащането на вноските по кредита,
на основание чл. 5 от договора, кредитът е станал предсрочно изискуем в целия
му размер, считано от 05.01.2017 г.
В условията на
евентуалност, при отхвърляне на установителните искове, са предявени осъдителни
за претендираните парични суми. Претендира разноските по делото и тези по
заповедното производство.
Ответникът Г.С.Г.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. М. оспорва исковата претенция и твърди, че
договорът е недействителен поради нарушение изискванията на ЗПК. Моли съдът да
отхвърли исковите претенции и да му присъди разноските.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата, приема:
Не се спори, че
на 06.01.2015 г. страните са сключили процесния договор, но се оспорва от
ответника, че договорът е недействителен поради нарушаване чл. 22,
изискванията на чл. 10, ал. 2, чл. 11,
ал. 1, от т. т. 7 до 12, т. 20, и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т.т. 7 и 9 от ЗПК.
По делото не е
спорно, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
От назначената
по делото експертиза се установява, че договорената сума е преведена по сметка
на ответника, като същият е погасил 21 месечни вноски по 214.50 лв.
Настоящият
състав приема, че по отношение на твърдения, неоспорен от страните за сключен
между страните и обективиран в приложените към исковата молба писмени
доказателства договор за револвиращ кредит, следва да се приложат разпоредбите
на ЗПК. Процесният договор има характер на потребителски такъв по смисъла на
чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания уредени в Закона за потребителския кредит.
Съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.т. 9а и 10 ЗПК. Методиката
на изчисляване не е представена, а разпоредбата на т. 10 сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
представения по делото Договор е посочен размер на лихвен процент от 37.80%,
както и размер на ГПР от 45,57%, като липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 45,57%/. Съгласно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Следвало е по ясен и разбираем
за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора.
Ето защо, дори
да е налице сключен договор за заем с ответника, усвоим чрез предоставена на
последния кредитна карта, то кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Следва да се
подчертае също, че нормите на ЗЗП относно материята на неравноправния характер
на клаузи в потребителски договори са повелителни, поради което по отношение на
тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл е практиката на ВКС
(Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.,
постановеното по реда на чл. 290 ГПК), както и практиката на СЕС относно
тълкуване на чл. 6, § 1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори /Решение по дело С-243/08 на
СЕС, Решение по дело С-397/11 на СЕС и др. /
С оглед
гореизложеното и съображенията за недействителност на договора, то предявените установителни
искове, съдът намира се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Поради извода за
неоснователност на предявените установителни искове, безпредметно е обсъждането
на предявените осъдителни за претендираните парични суми поради
недействителност на договора.
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същите се констатираха от съда в размер на 100
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за които са представени
доказателства по делото да са сторени реално от ответника и следва да му бъдат
присъдени.
Водим от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж, рег. № *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д. – зам. управител, против Г.С.Г., ЕГН: **********,***,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че Г.С.Г., ЕГН: **********, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България, ЕИК: *********, сумата от 4322.48 лева – главница, дължима по договор
за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта PLUS-11109032/06.01.2015 г., с максимален кредитен
лимит от 5000 лева; 3119.02 лева - възнаградителна лихва за периода 05.12.2017
г. - 05.02.2020 г.; 373.70 лева - мораторна лихва за периода 05.01.2017 г. -
11.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.11.2017 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 456/29.11.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 755/2017 г. по описа на РС - Балчик.
ОСЪЖДА БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д. – зам. управител, ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.Г., ЕГН: **********,***,
СУМАТА 100 лева /сто лева/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Добрич в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: