РЕШЕНИЕ
№ 105 / 20.5.2019 г.,
град Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа
докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер 1510 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
постъпилата искова молба от И.М.М.,ЕГН ********** и Е.И.М., ЕГН **********, двамата съпрузи
с постоянен адрес *** против М. А. А., ЕГН ********** и А.Д.
С., ЕГН **********,***.
В исковата си
молба ищците излагат твърдения, че са собственици на недвижим имот в кв.Морава,
с. Съединение представляващо дворно
място от 1050 кв.м., съставляващо УПИ III-114 в кв. 12, а ответниците са техни съседи и
притежават дворно място от 1040 кв.м., находящо се в
кв.Морава, с. Съединение, община Сунгурларе, съставляващо УПИ I-115 в кв. 12. В
имота на ответниците били изградени жилищна сграда, строена през1982г. от
масивна конструкция състояща се от две стаи кухня и салон с баня и тоалетна с
обща застроена площ 67кв.м.; лятна кухня, строена през 1982г. от масивна конструкция,
състояща се от една стая и коридор с обща застроена площ 59 кв.м.; навес с
паянтова конструкция строен през 1951г. с площ 18 кв.м. и гараж строен през
1980г. с масивна конструкция със застроена площ 18 кв.м. Ищците посочват, че с нотариалния
акт ответниците не са признати за собственици на двуетажна жилищна сграда, но
такава съществувала и била разположена в северозападни край на имота им.
Ответниците нямА. съответните строителни книжа и
разрешителни за тази сграда, не било спазено отстоянието
от 3 метра от границата на имотите, а и сградата била изградена на западната
улична регулация. Ищците и техните праводатели не са давА. съгласие за построяването на тази двуетажната жилищна
сграда, разположена под формата на буквата „Г“ в северозападната част на имота
на ответниците. Тази сграда пречела на ищците да ползват пълноценно имота си,
тъй като създавала сянка в техния имот и в
резултат на засенчването от тази сграда, отглежданата от ищците асма и
други насаждения и посеви не можели да растат, поради което искат от съда да
постанови решение с което да задължи ответниците да премахнат сградата на свои
разноски.
С първоначално
постъпилата искова молба ищците са посочили, че е нА.це спор между тях и ответниците за границата между двата
имота и искат съдът да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците
да преустановят действията си по незаконното заемане на част от техния недвижим
имот – 20 кв.метра, заети от ответниците.
След оставяне на
исковата молба без движение, с допълнителна молба вх. № 1020/26.02.2018г. ищците
са посочили, че втората заявена от тях претенция, касаеща
20кв. метра е по чл.108 от ЗС/лист 34 от делото/, като са заявили, че процесните 20кв.метра са тяхна собственост и се владеят от
ответниците без правно основание.
В съдебно
заседание на 24.10.2018г., ищците посочват, че площта от 20 кв.м. е с граници от уличната регулационна граница по перпендикуляр
до северозападния ъгъл на жилищната
сграда на ответниците по протежение на
цялата северна фасада на сградата,
която е ориентирана на север до
североизточния ъгъл на жилищната сграда,
който граничи с регулационната граница на двата имота е
тяхна собственост и отново посочват и се владеят от ответниците без правно
основание.
БВ срока по
чл.131 от ГПК ответниците са депозира. писмен отговор, с който заявяват, че
исковете са допустими, но неоснователни.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния
си представител адв.В., поддържат исковите претенции.
Ангажират доказателства. Претендират разноски по делото.
Ответниците, чрез упълномощения си
представител адв.К. оспорват исковете, ангажират
доказателства и претендират разноските по делото.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следната фактическа обстановка:
Не се спори от страните, а и от представените доказателства – нот. акт № 63, том. I, дело № 96 от 1984 г. и нот.акт № 2, том V,дело №323 от 2016 на нотариус с район на действие
РС-Карнобат се установява, че ищци са собственици на недвижим имот, находящ се в село Съединение, кв. „Морава“, община
Сунгурларе, област Бургас представляващ дворно място с площ 1050 кв.м.,
съставляващ УПИ № III-114 в кв. № 12 по застроителния и регулационен/
подробен -устройствен/ план на кв. „Морава",
село Съединение, община Сунгурларе, при граници на имота: УПИ № VII- 109, УПИ VIII – 112, УПИ IV – 135, юг- УПИ II -115, УПИ I -115 и улица, ведно с изградените в имота жилищна сграда и второстепенни
постройки.
Няма спор и за това, че ответниците са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в кв.
„Морава“ село Съединение,
община Сунгурларе, съставляващ УПИ № I- 115 в кв.12, представляващ
дворно място с площ 1040 кв.м съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
на основание давностно владение № 104, том III, рег.№ 1700,
дело № 303, от 2013г.
на нотариус
с район на действие РС- Карнобат, ведно с изградени в него жилищни сгради, при граници на имота: УПИ III -114, УПИ II – 115, а от запад и юг-улица. Имотите на страните по
делото са съседни, като имотът на ищците УПИ № III-114 е разположен на
север от имота на ответниците УПИ № I- 115.
Към исковата молба е представено заверено копие от писмо на Община
Сунгурларе изх. № 194-И-108 до И.М.М., с което го уведомяват, че по негова молба е извършена
проверка и е констатирано, че съседът му
М. А. А. е започнал строителни работи без да има необходимите строителни
документи. При поискване е представил скица за проектиране и предписание №
23/11.04.2005 по чл.135 ал.3 от ЗУТ на кмета на община Сунгурларе за
изработване на ПУП –ПЗ и за УПИ № I- 115
кв.Морава с.Съединение, по смисъла на чл.110, ал.1 т.3 от ЗУТ. От писмото става
ясно, че община Сунгурларе е задължила собственика на УПИ № I- 115 да спре започналото строителство и
да представи проекти по даденото предписания, но не става ясно в коя част се
намира започналото строителство и за коя от сградите в УПИ № I- 115
се отнася.
От представения нотариален акт на основание давностно владение № 104, том III, рег.№ 1700,
дело № 303, от 2013г.
на нотариус
с рег. № 581 на
нотариалната камара с район на действие
РС- Карнобат, ответниците са признати
за собственици на построените в УПИ № I- 115 сгради: Жилищна сграда строена
през 1951 г. от масивна конструкция, състояща се от две стаи, салон и баня с
обща застроена площ 64 кв.м.; жилищна сграда, строена през1982г. от масивна
конструкция състояща се от две стаи кухня и салон с баня и тоалетна с обща
застроена площ 67кв.м.; лятна кухня, строена през 1982г. от масивна конструкция
състояща се от една стая и коридор с обща застроена площ 59 кв.м.; навес с
паянтова конструкция строен през 1951г. с площ 18 кв.м.; гараж строен през
1980г. с масивна конструкция със застроена площ 18 кв.м. Издадено е удостоверение за търпимост № 4/14.01.2013г. на посочените по
–горе сгради.
С представената от община Сунгурларе административна преписка е представено разрешение за строеж № 3/21.1.2016г. Представено
е и удостоверение за фактическо състояние № 69/11.06.2018г., от което се
установява, че в имота на ответниците е изградена жилищна сграда масивна
конструкция на два етажа: първи етаж, състоящ се от антре, дневна, кухня
–трапезария, спалня тоалетна и баня, стълбище с обща застроена площ 152 кв.м.;
втори етаж състоящ се от антре дневна –трапезария, спалня, тоалетна и баня,
тераса с обща застроена площ от 167 кв.м., като етажът е в груб строеж, с
изграден покрив и монтирана дограма, без изградени ВиК
и ел.инсталации. От заключението на назначената и приета по делото СТЕ се
установява, че за с. Съединение съществува
един изработен кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 1082/5.III.1951 г. копие, от който е
приложен на лист 248 от делото. Този кадастрален
план е изработен пo ортогонален метод, придружен с изработен трасировъчен
карнет за всеки квартал, вкл.
и процесния квартал 12. Трасировъчният карнет е изработен на база трасирана осова мрежа в
координатна система от 1950 год. – лист 256 от делото.
През 1989
година е изработен нов
кадастрален план на с.
Съединение. За този кадастрален
план не са изработени нов регулационен и
застроителен план и
съответно не са извършени процедури пo
обявяване и одобряване пo отм. ЗTCУ (лист 249 от
делото). Община Сунгурларе през 1997 год. възлага
изработване на комбиниран цифров модел на кадастралния и регулационен план на селото от 1951 гoдина с координати на осовата
мрежа в система от 1950 г. и съвместяване на кадастралната основа oт новия неодобрен
кадастрален план oт 1989г. Този цифров модел
се използвал и понастоящем, без да са били извършвани процедури пo ЗKИP и ЗУТ(лист
250 от делото). По този цифров
модел е извършено и трасирането и
координирането на регулационната граница
между УПИ I-115 и УПИ III-114 в кв.12 пo приложения към дeлoтo протокол
от „АУТОКАД" EOOД-Ямбол oт 04.02.2016 г.
Извършено е от вещото лице по СТЕ геодезични измервания за заснемане на
съществуващите сгради и огради, както и заснемане на извършеното ново строителство в УПИ I -115 ; трасиране
на регулационните граници на УПИ I -115 и УПИ III-114 в кв.12.
От справката в архива
на заповедната книга в отдел ТСУС Община Сунгурларе по регулационния и
кадастрален план от 1951 г., действащ и по настоящем поддържан с всички изменения
през годините, се установява, че със заповед № 398/30.09.1999 г. по чл.93 от
ЗТСУ(отм.) по взаимно съгласие е извършено изменение на дворищната регулация
между двата парцела, а със заповед № 156/04.05.2004 г. по чл.134 от ЗУТ е
извършено изменение на уличната регулация за УПИ I-115
в кв.12. (лист 248
от делото). Представен е протокол № 1 от 16.07.1996 г. от архива на ТСУС в община
Съединение за трасиране на дворищна регулация между УПИ I-115 и УПИ III-114 в кв.12 (лист 257 от делото). Изменения на дворищната регулация между УПИ I-115 и УПИ III-114 в кв. 12 не са извършвани до
настоящия момент.
За сградите едноетажна жилищна сграда, строена през
1951 г., масивна конструкция, състояща се от две стаи, салон и баня, с обща
застроена площ от 64 кв.м. и избено помещение, с полезна площ 24 кв.м., жилищна
сграда строена през 1982 година, масивна конструкция, състояща се от две стаи,
кухня, салон и баня с тоалетна, с обща застроена площ 67.00 кв.м., лятна кухня
строена през 1982 година, масивна конструкция, състояща се от една стая и
коридор, с обща застроена площ 59.00 кв.м., навес строен през 1951 година,
паянтова конструкция със застроена площ от 18.00 кв.м., гараж строен през 1980
година, масивна конструкция с обща застроена площ 18.00 кв.м., находящи се в имота на ответниците УПИ I -115 в кв.12 по
ПУП на село Съединение в кв.Морава е издадено
удостоверение за търпимост № 4 от 14.01.2019 година.
Община Сунгурларе е издала на ответниците Разрешение
за строеж № 3/21.01.2016 година да извършат строителство на обект
„Преустройство, пристройка и надстрояване на съществуваща жилищна сграда"
в УПИ I - 115 в кв.12 по ПУП на с. Съединение, кв. „Морава", обл. Бургас. Разрешението е издадено на база одобрения
инвестиционен проект, обхващащ преустройство и надстрояване на сгради по т. 1 и
по т.2 от удостоверението за търпимост № 4 от 14.01.2013 година, издадено от
Община Сунгурларе и описани сгради в нот. акт
104/2013 г. „едноетажна жилищна сграда, строена през 1951 г. с площ от 64 кв.м“ и „жилищна сграда, строена през 1982 г. с обща
застроена площ от- 67 кв.м“.
По делото съдът допусна гласни доказателства. Бяха
разпитани свидетелите Иззет М./внук на ищците/, който свидетелства, че пушекът
от комините на ответниците им пречи да отварят прозорците си откъм имота на
ответниците. Свидетелства също така, че в южната част на двора им пада голяма сянка
от дома на ответниците и астмата била изсъхнала. В обратната посока са
показанията на свидетелите Исуф Хасан и Бейтула М. - съседи и роднини на
страните, които съдът цени като незаинтересовани от изхода на спора. Св.Хасан и
св.М. посочват, че къщата на ответниците, разположена в северната част на имота
им, не създава голяма сянка в имота на ищците, че астмата не е изсъхнала, тъй
като ищците прибира. грозде от нея, както и че пространството пред южната част
на къщата на ищците, има циментова пътека, широка около 1,20-1,50 метра, а след
нея в посока юг към границата с имота на ответниците ищците имат астма, тоалетна
и кокошарник.
Въз основа на така установеното от фактическа страна
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.109 от
ЗС и чл.124 ал.1 от ГПК.
С доклада по делото, съдът е ква.фицирал исковете по чл.109 и чл.108 от ЗС, но видно от исковата
молба, ищците са предявили иск за приемане за установено, че те са собственици
на 20 кв.метра, които се владеят без правно основание от ответниците, т.е.
касае се за положителен установителен иск. Нито с
исковата молба, нито с допълнителните молби е направено искане за осъждане на
ответниците да им предадат владението на 20 кв.метра, заключени в границите
посочени с молбата от 26.02.2018г. и с уточнението направено в с.з. на
24.10.2018г.
Независимо, че съдът е ква.фицирал втория иск като ревандикационен
по чл.108 от ЗС, вместо по чл. 124 от ГПК, това не налага нов доклад по делото.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по тълк.дело
№ 4/2014г. на ОСГК при ВКС, дори при сезиране единствено с осъдителен иск по
чл.108 от Закона за собствеността, съдът следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума
на ищеца. В този смисъл не е на.це нарушаване правата
на страните, тъй като произнасянето по положителен установителен
иск за правото на собственост е в съдържанието на иска по чл.108 от ЗС и съдът
е указал на ищците, в с.з. на 24.10.2018г., че в тяхна тежест е да установят,
че процесните 20 кв.метра заключени в пространстото от имотната граница до северната фасада на
сградата ответниците са тяхна собственост.
По иска с правна ква.фикация по чл. 109 от ЗС.
Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно действие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и
пречи на пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Предпоставките
за уважаване на негаторния иск са ищецът да е
собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта, спрямо която е
насочено неоснователно въздействие на ответника, както и действията, извършвани
от последния и нарушаващи правата на ищеца.
В конкретния
правен казус се установява, че за сградите едноетажна жилищна сграда, строена
през 1951 г., масивна конструкция, състояща се от две стаи, салон и баня, с
обща застроена площ от 64 кв.м. и избено помещение, с полезна площ 24 кв.м.,
жилищна сграда строена през 1982 година, масивна конструкция, състояща се от
две стаи, кухня, салон и баня с тоалетна, с обща застроена площ 67.00 кв.м.,
лятна кухня строена през 1982 година, масивна конструкция, състояща се от една стая
и коридор, с обща застроена площ 59.00 кв.м., навес строен през 1951 година,
паянтова конструкция със застроена площ от 18.00 кв.м., гараж строен през 1980
година, масивна конструкция с обща застроена площ 18.00 кв.м., находящи се в имота на ответниците УПИ I -115 в кв.12 по ПУП на село
Съединение в кв.Морава има издадено удостоверение за търпимост № 4 от 14.01.2013
година, т.е. сградите описани в удостоверението за търпимост не подлежат на
събаряне и премахване. Безспорно се установява от заключението на СТЕ, че
издаденото разрешение за строителство е дадено „на съществуваща жилищна
сграда“, като се касае за неточност в издаденото разрешение/лист 243 от
делото/, тъй като одобреният проект съгласно заключението на вещото лице, касае
и двете жилищни сгради, а именнно сграда 1 и сграда
2, посочени на скица- лист 247 от делото, съответстващи на посочените в
удостоверението за търпимост сгради по т.1 и т.2. От заключението на
експертизата става ясно, че на кадастралния план от 1989 година сграда 1 по
скицата на лист 247 от делото, разположена успоредно на западната граница на имота на ответниците е била вече заснета като двуетажна
независимо, че в удостоверението за
търпимост и в нотариалния акт е посочена като едноетажна, т.е. сградата е била
застроена в предходен период 1982 година – 1989 година с втори етаж без проект.
Извършено е
преустройство на двуетажна жилищна сграда, отбелязана в удостоверението за
търпимост по т.2, разположена в северната част на имота на ответниците, и
надстрояване на едноетажната жилищна сграда посочена в същото удостоверение по
т.1, разположена успоредно на западната граница на УПИ № I- 115/отразени
на л. 247 от делото в скица от СТЕ приложение № 2 като сграда 1 и сграда 2/.
Съгласно заключението на вещото лице изградената двуетажна жилищна сграда 2, в
северната част на имота на ответниците, отговаря на проекта одобрен от Община
Сунгурларе, сградата е с покрив и предстоят довършителни работи, но при
надстрояването на втория са нарушени нормите за разрешаване на двуетажно
строителство на намалено отстояние. Строителството на
намалено отстояние е допустимо за застрояване ниско
етажно строителство до 10 метра при одобрен ПУП, но в настоящия случай това не
е на.це тъй като липсва одобрен ПУП.
Визата за строеж е издадена на 01.10.2015г./лист 144
от делото/, а разрешението за строеж у издадена на 21.01.2016г. /лист 117 от
делото/. От визата за строеж е видно, че надстрояването на втория етаж на
сградата, разположена на северната граница на имота, е следвало да стане при
спазване на отстоянието от 3 метра от границата на
имота на север. От представената скица приложение № 1 по СТЕ /лист 246 от
делото/ разстоянието между сградата на ответниците под номер 2 на скица приложение № 2 от СТЕ/лист 247 от
делото/ и дворищната регулационна линия с имота на ищците е 2,83 метра в най
–западната част на сградата и 2,04 метра в края на сградата/вж
лист 246/. От всичко изложено съдът прави извод, че строителството на вторите
етажи на сградите, отбелязани като 1 и 2 в скицата приложение № 2 от СТЕ -лист
247 е осъществено в нарушение на нормите на ЗУТ и същите са „незаконен строеж“.
Въпреки на.чието на незаконен строеж, последният сам
по себе си не представлява действие на ответника, което във всички случаи да
пречи на ищеца да упражнява в пълен обем или над допустимите от закона
ограничения своето право на собственост. Напротив, във всеки един конкретен
случай, ищецът следва да докаже, че твърдяното от него действие пречи на
пълноценното упражняване на собственическото му право, в който смисъл е и ТР от 06.11.2017 год. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 4/2015 г.
По делото не се ангажираха доказателства от ищците в тази посока и от фактическа страна по делото
не бе доказано
как ответниците пречат и смущават ползването на имота на
ищците. Установи
се по делото, от гласните доказателства, че в пространството на юг от сградата
на ищците, след циментовата пътека има цветя, тоалетна и кокошарник. Ищците не
доказаха, че е на.це засенчване на сградата им от
сградата на ответниците в северната част на имота им. От изслушването на вещото
лице, стана ясно, че между сградата в имота на ищците и сградата в имота на
ответниците има разстояние повече от 6 метра. От показанията на свидетелите Хасан
и М.– съседи на страните, които съдът кредитира напълно като обективни и
незаинтересовани, не се установи, че астмата на ищците в южната част на имота
им е изсъхнала, но дори и да беше доказано, че е изсъхнала, ищците следваше да
докажат, че причината е засенчването от незаконно построения втори етаж на
сградата на ответниците.
При тази фактическа обстановка съдът
приема, че построените до имотната граница сгради не пречат и не създават
неудобства за спокойното и обичайно ползване на имота на ищците и предявеният негаторен иск, с който се иска ответниците да бъдат осъдени
да премахнат масивна двуетажна сграда построена под формата на буквата „Г“ в
северозападния край на имота си е неоснователен.
По претенцията на ищците за приемане за установено, че
процесните 20 кв.м. са собственост на ищците и
ответниците ги владеят без правно основание.
Съгласно експертното заключение, което съдът приема за
обективно, безпристрастно и компетентно, за имотите на ищците и ответниците
е извършено трасиране на
улично-регулационните и дворищно-регулационни граници, като имотът на
ответниците съгласно заключението на вещото лице е с площ от 1083 кв.м., от
която площ те владеят 1012 кв.м. Установи се че дворищнорегулационната
граница между имотите на страните съвпада с имотна им граница. За имота
на ответниците УПИ I -115 е извършено
изменение на уличната регулация по
чл.134 от ЗУТ, със заповед № 156/04.05.2004 г. и към имот УПИ I -115 има придаваеми 33 кв.метра от запад, до уличната регулация,
които не се владеят от ответниците. За село Съединение има изработен един
кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 1082/05.03.1951 г., като
дворищно регулационната граница между УПИ 1-155 и УПИ Ш-144 не е променяна до
настоящият момент. Процесната площ от 20 кв.м., която
ищците твърдят че е тяхна собственост, е с граници от дворищно регулационната граница между двата имота и северната
фасада на сградата в северната част на имота
на ответниците. Процесното място е разположено в пространството
от 38 кв.м. защриховано в червен цвят на скица приложение № 1 от СТЕ лист 246
от делото. Неоснователни са твърденията на ищците, че тези 20 кв.м. са тяхна
собственост. Доказа се поделото, че площта от 38 кв.м. се владеят от ищците без
правно основание.
По изложените съображения
искът на ищците за приемане за установено, че ответниците владеят без правно основание 20кв.м. от
техния имот е неосноветелен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото ищците
следва да бъдат осъдени да платят на ответниците сумата от 1150 лева от които
800 лева за ангажирания от тях адвокат и 350 лева за извършената СТЕ.
Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.М.М.,ЕГН ********** и Е.И.М., ЕГН **********,
двамата съпрузи с постоянен адрес *** против
М. А. А., ЕГН ********** и А.Д. С., ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат за своя
сметка изградената в техния имот находящ се в кв.
„Морава“, село Съединение, община Сунгурларе, Бургаска област, съставляващ УПИ
№ I- 115 в кв.12, представляващ дворно място с площ 1040 кв.м според нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно
владение № 104, том III, рег.№ 1700, дело № 303, от 2013г. на нотариус с рег. №
581 на нотариалната камара с район на действие РС- Карнобат, масивна двуетажна
жилищна сграда разположена на буквата „Г“ в северозападният край на имота им,
като скица приложение № 2 от СТЕ на вещото лице приложена по делото на лист 247
е неразделна част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от И.М.М.,ЕГН
********** и Е.И.М., ЕГН **********, двамата съпрузи с постоянен адрес *** за
приемане за установено по отношение на ответниците М. А. А., ЕГН ********** и А.Д. С., ЕГН **********,***,
иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено,
че ищците са собственици на 20 кв.м., с граници от западната улична
регулационна граница по перпендикуляр до северозападния ъгъл на жилищната
сградата в северната част на имота на ответниците -УПИ I-115, в кв.12
с.Съединение, по протежение на цялата северна фасада на сградата, ориентирана
на север до североизточния ъгъл на жилищната сграда, която граничи с
регулационната граница на двата имота, като скица приложение № 1 от СТЕ на
вещото лице, на лист № 246 от делото, която площ е защрихована в червен цвят е
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА И.М.М.,ЕГН **********
и Е.И.М., ЕГН **********, двамата съпрузи с постоянен адрес *** да платят на
М. А. А., ЕГН ********** и А.Д. С., ЕГН **********,*** сумата от 1150 /хиляда сто и петдесет лева/,
представляващи направените от ответниците разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: