РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.05.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на единадесети март две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при секретаря Е.Г.,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 9993 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца по
делото „Б.б.д.” ООД, чрез пълномощниците му - адв. М.Д. и адв. П.Д., с надлежно
учредена представителна власт по делото, против Решение ІІІ-81-63 от 22.05.2015
г., постановено по гр. дело № 63010/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 81
състав, с което е отхвърлен предявения срещу „Е.-ВН” ЕООД осъдителен иск с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318 ТЗ за заплащане на сумата 12540,00
лв., представляваща
неизплатена продажна цена на стоки по Договор за покупка на стоки за търговска
верига "Фантастико" № 1-108/2014 г., ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, поради
погасяване на вземането на ищеца чрез прихващане с насрещното вземане, което „Е.-ВН“
ЕООД има към „Б.б.д.” ООД, възникнало на основание чл.6.4. и чл.7.1.
от Анекс за търговските условия от 03.02.2014 г. - неразделна част от Договор
за покупка на стоки за търговска верига "Фантастико" № 1-108/2014 г. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 906,20 лв.
В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното
решение неправилно и необосновано, тъй като в нарушение на т. 8.3 и 8.4 от договора
съдът е тълкувал волята на страните, приемайки че по силата на т.6.4 и т. 7.1
от Анекс
за търговските условия от 03.02.2014 г., „Е.-ВН” ЕООД има
ликвидно и изискуемо вземане за неустойка. Изтъква,
че предвидената в т. 8.2 от договора възможност за прекратяване на същия с
едностранно предизвестие до другата страна, има за последица прекратяване и на
Анекс за търговските условия от 03.02.2014 г., поради което в конкретния случай
не било налице виновно неизпълнение на договорно задължение, което е елемент от
фактическия състав за възникването на задължението за заплащане на неустойка по
смисъла на чл. 92 ЗЗД, уредени в т.6.4 и т. 7.1
от Анекс
за търговските условия от 03.02.2014 г. Моли съда да
отмени обжалваното решение и уважи предявения иск, като присъди и направените
по делото разноски.
Въззиваемият - ответник „Е.-ВН”эЕООД, чрез
процесуалния си представител – адв. Г.П., с надлежно учредена представителна
власт по делото, е
подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата по подробно
изложените съображения. Моли съдът да остави без уважение същата и потвърди
обжалваното решение.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
За
да постанови обжалвано решение, СРС е приел, че страните не спорят, че въз основа
на сключения Договор за покупка на стоки за търговска верига
"Фантастико" № 1-108/2014 г. ищецът е продал и доставил на ответника
стоки, като неизплатената от ответника част от продажната цена на същите е на
стойност 12540,00 лв. Тълкувал е разпоредбата на т.6.4. и т.7.1. от Анекса за
търговските условия и е приел, че всяка от тези клаузи съдържат в хипотезата си
прекратяване на договора предсрочно по причина у продавача, като използваният
термин е недвусмислен и обхващал всички възможни случаи на предсрочно прекратяване
от страна на продавача, като изобщо не се поставял въпросът за наличието или липсата
на вина от негова страна, поради което е счел, че е налице валидно извършено
прихващане с насрещно вземане, което ответникът има към ищеца, възникнало на
основание чл.6.4. и чл.7.1. от Анекс за търговските условия от 03.02.2014 г.
По
делото страните не спорят, а и в отговора на исковата молба ответникът е
признал обстоятелствата, че между тях е съществувало облигационно правоотношение,
произтичащо от Договор за покупка на стоки за търговска верига
"Фантастико" № 1-108/2014 г., по силата на което ищецът е продал и
доставил на ответника стоки, като неизплатената от ответника част от продажната
цена на същите възлиза на стойност 12540,00 лв., както и че договорът е бил прекратен
на основание т. 8.2 считано от 29.09.2014 г. с отправено от ищеца до ответника
едностранно писмено предизвестие. Основният спорен по делото въпрос е свързан с
твърдяното в отговора на исковата молба извършено от ответника извънсъдебно
прихващане до сумата от 12540,00 лв. с негово насрещно вземане по т. 6.4 и т.
7.1 от Анекс за търговските условия от 03.02.2014 г., респективно с евентуално
направеното възражение за съдебно прихващане на същото основание до сумата
12540,00 лв.
По
отношение на първия правен довод във въззивната жалба за необоснованост на
обжалвания съдебен акт, касаещ основният спорен въпрос по делото за наличието
на предпоставки за извънсъдебно, евентуално на своевременно релевираното с
отговора възражение за съдебно прихващане с вземане на ответника, произтичащи
от клаузите на т.6.4. и т.7.1. от Анекса за търговските условия, следва да се
отбележи, че настоящият състав на съда намира същия за основателен. В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на т. 8.2 от Договор за
покупка на стоки за търговска верига "Фантастико" № 1-108/2014 г.
страните са постигнали съгласие всяка една от тях да може да прекрати
едностранно същия с 30 дневно писмено предизвестие, отправено до другата страната,
като страните не спорят, че на 29.08.2014 г. ищецът е отправил такова до
ответника, поради което и на 29.09.2014 г. договорът, както и Анекс за търговските
условия от 03.02.2014 г. към него е бил прекратен на основание чл. 8.2 от същия.
Ето защо и тълкувайки в съответствие с разпоредбата на чл.20 ЗЗД разпоредбите
на т. 6.4 и т. 7.1 от Анекс за търговските условия от 03.02.2014 г. настоящият
състав на съда приема, че същите уреждат отнапред отговорност на продавача за
вреди, но от неточно /виновно/ неизпълнение на задълженията на ищеца, продавач
по договора, т.е. имат характер на неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, а не
характер на икономическа последица, респективно на парична престация, какъвто
правен довод се поддържа в отговора на исковата молба. В този смисъл следва да
се разбира вложеното в същите съдържание по уредените две хипотези на т. 6.4 и
т. 7.1 от Анекс за търговските условия от 03.02.2014 г. - 1. „при неосъществяване на някое от договорените мероприятия”, т.е.
при виновно неизпълнение на задължения на ищеца произтичащи от ангажименти по
договорени /рекламни/ мероприятия и 2.
„при предсрочно прекратяване на Договор за покупка на стоки за търговска верига
"Фантастико" № 1-108/2014 г.
по причина у продавача, т.е. при упражняване на потестативното право на
ответника, купувач по договора, едностранно да развали същия следствие на неизпълнение на договорни задължения
на продавача уредени комисорни клаузи в т. 8.3 и 8.4 от Договор за покупка на
стоки за търговска верига "Фантастико" № 1-108/2014 г. Този извод
следва и от граматическото тълкуване на израза „по причина у продава”, както и от
обстоятелството, че използвания термин за вида на дължимо обезщетение страните
са използвали думата неустойка, а
съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Противното схващане при
тълкуването на договора би обезсмислело и постигната в т.8.2 от договора
обективна възможност всяка една от тях да прекратява същия с 30 дневно писмено
предизвестие. По изложените съображения като е приел, че уговорената в разпоредбите
на т.6.4. и т.7.1. от Анекса за търговските условия неустойка съдържат в
хипотезата си всички възможни случаи на предсрочно прекратяване от страна на продавача,
първоинстанционния съд е поставил едно неправилно и необосновано решение, тъй
като, от една страна не са били налице предпоставките за релевираното от
ответника извънсъдебно прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за установена със
сила на пресъдено нещо дължима от ищеца неустойка в съответния размер или
влязла в сила заповед за изълнение по отношение на нея, за да приеме съдът, че
е настъпило твърдяното извънсъдебно прихващане със сумата от 12540,00 лв.
/не е установено ликвидно и изискуемо вземане/, а от друга страна, въведено при условията на евентуалност възражение за
съдебно прихващане, по което съдът дължи произнасяне с оглед на осъществяване
на вътрешно-процесуалното условие, под което е направено за същата сума от 12540,00
лв. за парично вземане, произтичащо от разпоредбите
на т. 6.4 и т. 7.1 от Анекс за търговските условия от 03.02.2014 г. към договора е неоснователно по изложените по-горе съображения.
Поради
несъвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск въззивната жалба е основателна, а обжалваното
с нея решение на СРС следва да бъде отменено изцяло.
При
този изход на спора на въззивника ищец по делото на основание чл. 78, ал. 1,
вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят направените разноски в настоящето
производство в размер на 1250,80 лв., представляващ сбора от заплатената ДТ за
въззивно обжалване в размер на 250,80 лв. и реално направените разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по договор за правна защита
и съдействие от 06.07.2015 г. в размер на 1000,00 лв., както и такива за
първоинстанционното производство в размер на 1386,20 лв., представляващи сбора
от дължимата ДТ в размер на 480,00 лв. и адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 12.11.2014 г. в размер на 906,20 лв.,
редуцирани предвид своевременно направеното и основателно по същество от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, предвид правната и фактическа
сложност на делото.
С
оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното
решение не подлежи на обжалване. В тази връзка следва да се отбележи, че
въведеното с чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК /редак. ДВ бр. 50
от 2015 г./ ограничение за обжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на
иска до 20 000 лв. се отнася до търговски дела. По отношение на
понятието"търговско дело" липсва легална дефиниция в закона.
Критерият за "търговско дело" е по-широк от преценката на понятието
"търговска сделка" и "търговски спор" по смисъла на чл. 365, т. 1 - т. 5 ГПК, поради което търговско е делото,
което има за предмет спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по
смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение ІІІ-81-63
от 22.05.2015 г., постановено по гр. дело № 63010/2014 г. по описа на Софийския
районен съд, 81 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.-ВН”ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** А да заплати на „Б.б.д.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 12 на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 318 ТЗ сумата 12540,00 лв.,
представляваща неизплатена продажна цена на стоки по Договор за покупка на
стоки за търговска верига "Фантастико" № 1-108/2014 г., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 17.11.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК сумата от 1250,80 лв., представляваща
разноски във възивното производство, както и сумата от 906,20 лв., представляваща разноски по делото пред СРС,
като ОТХВЪРЛЯ направеното от „Е.-ВН”ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** А възражение
за прихващане с парично вземане, което „Е.-ВН“ ЕООД има към „Б.б.д.” ООД,
възникнало на основание чл.6.4. и чл.7.1. от Анекс за търговските условия от
03.02.2014 г. - неразделна част от Договор за покупка на стоки за търговска
верига "Фантастико" № 1-108/2014 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: