Решение по дело №13642/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3660
Дата: 13 ноември 2023 г. (в сила от 13 ноември 2023 г.)
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20223110113642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3660
гр. Варна, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110113642 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „*” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, срещу М. П. К., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр.*, за приемане на установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 227,18лв., представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит от 16.07.2012 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 29.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от
8,72 лв., представляваща възнаградителна лихва по кредита, начислена за
периода от 16.02.2017 г. до 16.07.2017 г., сумата от 112,37 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
16.02.2017 г. до 12.03.2020г., сумата от 41,40 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.05.2020 г. до
16.12.2021г., сумата от 147,50лв., представляваща такси и разноски по
кредита за периода от 16.02.2017 г. до 16.12.2021 г., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение №7315/30.12.2021 г. по ч.гр.д. № 18349/2021
г. по описа на ВРС, 50 състав, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба, с която моли да се постанови неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, поради което делото с определение № 6377/26.05.2023 год. е
насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 20.10.2023г., като редовно
1
призования ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че че между страните
е налице сключен договор за потребителски кредит от 16.07.2012 г. Страните
договорили заплащане на лихва при забава в размер на 13,2 %. Сочи се, че
16.01.2017 г. ответникът е преустановил плащанията и изпаднал в забава.
Излага се, че на 16.07.2017 г. е настъпил крайният срок за издължаване на
кредита. Предвид забава в плащанията била начислена мораторна лихва от 10
% върху главницата. Поради неизпълнение на задължението е инициирано
заповедно производство и предвид връчване на заповедта за изпълнение по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и дадените указания от съда, се инвокира интереса
на ищеца от предявяване на исковете. При тези съображения моли за
уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията за
незаплатени парични притезания от ответника по договор за кредит.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и
претенциите следва да се уважат по този ред.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в
производството по установителния иск, а също така и в производството по
заповедното производство.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК в размер на 705лв. за исковото производство /за платена
държавна такса от 225лв. и 480лв. адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК/ и 385 лева за заповедното производство /25лв. за заплатена
държавна такса и 360 лв. адвокастко възнаграждение/.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. П.
К., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.*, дължи на „*” АД, ЕИК *, със
2
седалище и адрес на управление: гр. *, следните суми: сумата от 227,18лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит от
16.07.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.12.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 8,72 лв., представляваща възнаградителна лихва по
кредита, начислена за периода от 16.02.2017 г. до 16.07.2017 г., сумата от
112,37 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 16.02.2017 г. до 12.03.2020г., сумата от 41,40 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.05.2020 г. до
16.12.2021г., сумата от 147,50лв., представляваща такси и разноски по
кредита за периода от 16.02.2017 г. до 16.12.2021 г., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение №7315/30.12.2021 г. по ч.гр.д. № 18349/2021
г. по описа на ВРС, 50 състав, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.*, да заплати
на *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 705
лева (седемстотин и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в
исковото производство, както и сумата от 385 лв. (триста осемдесет и лева),
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3