№ 43487
гр. София, 25.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110165142 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 341602/28.11.2023 г., подадена
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу В. И. П., с която е предявени обективно съединени
установителни искове по чл. 422 ГПК за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 9150/2023 г. по описа СРС, 88 с-в, както следва
сумата 14 047,80 лева - представляваща главница по договор за кредит №
FL857459/22.06.2017 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 438,50 лева - представляваща възнаградителна лихва за период от
22.11.2020 г. до 13.10.2021 г., сумата 2726,02 лева - представляваща мораторна лихва за
период от 22.11.2020 г. до 13.02.2023 г., сумата 24,00 лева - представляваща разходи за
уведомяване за период от 19.01.2022 г. до 13.02.2023 г
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна. В отговора
на исковата молба е поискано спиране на изпълнението на изп.д. № 20238580401068/2023 г.
по описа на ЧСИ Уляна Димитрова, за което се твърди, че е образувано въз основа на
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9150/2023 г. В отговора на исковата молба са
оспорени исковите претенции с доводи за неоснователност на претенциите, липса на
валидно облигационно отношение между страните, нищожни клаузи на сключения договор
за кредит, липса на законоизискуемо съдържание и неравноправни клаузи – чл. 3 от
договора.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Направеното искане е с правно основание чл. 420 ГПК, а на основание чл. 420, ал. 5
ГПК компетентен да се произнесе по него е исковият съд.
Искането за спиране е допустимо, а по същество – основателно.
Въз основа на подаденото на 21.02.2023 г. заявление от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
1
съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 25.03.2023 г., с която е
разпоредил длъжникът В. И. П. да заплати на заявителя следените суми 14 047,80 лева -
представляваща главница по договор за кредит № FL857459/22.06.2017 г., ведно със законна
лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 438,50 лева -
представляваща възнаградителна лихва за период от 22.11.2020 г. до 13.10.2021 г., сумата
2726,02 лева - представляваща мораторна лихва за период от 22.11.2020 г. до 13.02.2023 г.,
сумата 24,00 лева - представляваща разходи за уведомяване за период от 19.01.2022 г. до
13.02.2023 г., държавна такса в размер на 344, 73 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 1 394, 18 лв.
Допуснато е незабавно изпълнение на така издадената заповед на основание чл. 418,
ал. 1 ГПК.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително №
20238580401068 по описа на ЧСИ Уляна Домиларова.
В срока по чл. 414 ГПК длъжницата е подала възражение срещу заповедта по чл. 414
ГПК.
Съгласно чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не
спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, освен когато
длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона
за задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до
една трета от вземането. Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без
да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с
писмени доказателства, че вземането не се дължи, вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител.
На първо място следва да се отбележи, че ответницата твърди между страните да е
сключено последващо допълнително споразумение относно процесния договор за
потребителски кредит, като прилага същото като писмено доказателство по делото, а
ищецът изобщо не споменава, че между страните е постигната последваща договореност.
Освен това от страна на ответницата са изложени аргументирани съображения относно
евентуална нищожност и неравноправност на клаузи на договора за потребителски кредит
от 22.06.2017 г., като се твърди, че по неправомерен начин е определен годишният лихвен
процент по договора, доколкото същият е обвързан от променлива величана на СОФИБОР,
респективно договорът не съдържа реален годишен процент на разходите.
С оглед изложените съображения, представените доказателства и качеството
потребител на ответната страна, съдът намира, че искането за спиране на допуснатото
незабавно изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение е основателно и
същото следва да бъде допуснато без обезпечение. По основателността на възраженията на
ответницата съдът ще се произнесе с крайния си акт по същество на спора.
Съгласно чл. 420, ал. 4 ГПК определението за спиране подлежи на незабавно
2
изпълнение, независимо от обжалването му.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 88-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 25.03.2023 г. по ч. гр. д. №
9150/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав, въз основа на която и на
издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20238580401068/2023 г. по описа на
ЧСИ Уляна Димитрова
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3