Решение по дело №1753/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 декември 2017 г. (в сила от 29 януари 2019 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20171720101753
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№1178

гр.П., 18.12.2017 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

Районен съдия : Явор Джамалов

при секретаря : Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 01753 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявения иск е правно основание чл. 108  от ЗС.

              По изложените в исковата молба обстоятелства и съображения П.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, е поискал да се признае за установено, по отношение на  З.Б.И. с ЕГН **********, Д.В.Б. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, и С.Г.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, че ищеца е собственик въз основа на наследство от родителите си Б.И. Д. и И.Т.Д.,  на следния недвижим имот :  *** **-***/ / в кв.58 по плана на град Б., община П., с площ от 386 кв.м., при граници: улица „И.“, *** ***-***, ///, от изток-*** ***-*** и *** ***-***, заедно с всички подобрения и посаждения в имота: едноетажна сграда с площ от 80 кв.м., лятна кухня с площ от 12 кв.м., гараж с площ от 40 кв.м., второстепенна постройка с площ от 9 кв.м., външна тоалетна, както и ответниците да бъде осъдени да предат владението върху описания имот на ищеца, както и ответниците да бъдат осъдени да му заплатят и    направените по делото разноски.

Ответниците  са оспорили исковете по основание, като молят да бъдат отхвърлени като неоснователни.    

Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

По делото е изслушана съдебно техническа експертиза, като вещото лице Р.н. е посочило в заключението си, че процесният имот влиза в регулация с плана на с. Б., Р. околия, за който уличната регулация е утвърдена с указ № ***/*.***.**** г., а дворищната регулация е утвърдена със заповед ***/*.***.**** г. Парцел I в кв. 24 е отреден за имот пл. № 274. Парцел 1-274 в кв. 24 е образуван от части от имоти пл.№№ 274, 275, 276, 277, 266 и 263. В разписния лист към плана, имот пл.№ 274 е записан на С.Г.. По КРП на с. Т., окръг П., утвърден със заповед № ****/*.*.**** г. парцел 1-274 в кв. 24 по плана от 1921 г. става парцел 1-103,104, в кв. 44, като парцелът е съставен от два имота - имот пл.№ 103 и имот пл.№ 104. По действащия КРП на гр. Б., община П., утвърден със заповед № 550/04.05.1995 г., парцел 1-103,104, в кв. 44 по плана от 1961 г. е разделен на две части - имот пл.№ 237 отговаряща на имот пл.№ 103 от плана от 1961 г. - част от *** ***-***,238 и имот пл.№ 249 отговаряща на имот пл.№ 104 от плана от 1961 г. - *** **-*** и двата УПИ в кв. 58. В разписния лист към плана, имот пл.№ 249 е записан на В.Б.И. на основание НА № 49, т. I., дело 1409/89 г.

Видно от представения по делото като писмено доказателство, Нотариален акт №*, том.** дело №***/****г. на Народен съдия Р.Р., се установява, че бащата на ищеца Б.И. Д. е закупил процесния имот.  В последствие Б.И. Д. и И.Т.Д., с нотариален акт №**, тм**, дело №****/****г. са дарили процесния имот на сина си В.Б.И.. Последния е починал през 2016г. и след неговата смърт , наследниците му З.Б.И.  и Д.В.Б.  са продали имота на  С.Г.Н. с нотариален акт №*** том** дело №***/****г. на нотариуса Р.М..

За да се уважи иск, с правно основание чл. 108 ЗС, е необходимо съществуването на три кумулативно дадени предпоставки, а именно: съществуващо право на собственост върху претендирания имот, държане или владение на имота от ответника и осъществяване на владението или държането без наличието на правно основание за това. Горните три предпоставки са подредени по степен на важност, като наличието на първоначалната, предполага задължителното изследване на следващата, докато се установи наличието на всичките. Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира иска за недоказан по основание, тъй като не е доказана първата предпоставка,  а именно ищеца да е собственик на процесния имот  въз основа на наследство от неговите родители. Както бе посочено Наследодателите надлежно са отчуждили правото на собственост върху процесния имот, като са го дарили на сина си В.Б.И.. Съотвено наследниците на последния, първите двама ответници са прехвърлили собствеността придобита по наследство от В.Б.И., на третия по делото ответник.

              С молба депозирана в първото по делото съдебно заседание, ищцовата страна е направила възражение, че е нарушена запазената част от наследството на ищеца . В тази връзка съдът намира, че иска с правно основание чл.30 от ЗН, е самостоятелен иск и не може да се предявява инцидентно под формата на възражение . Съгласно тълкувателно решение №4/2014г. на ВКС, допустимо е по реда на изменение на иска - чл.214 ГПК, ищец по предявен собственически иск да се позове при условията на евентуалност и на друго придобивано основание, различно от посоченото в обстоятелствената част. В случая нито е предявен надлежно иск по реда на   чл.30 от ЗН, нито е направено искане за изменение, респективно допълнение на първоначалния иск, което да е било допуснато от съда. Предвид на това съдът и не разглежда доводите изложени от ищцовата страна в тази насока. За пълнота следва да бъде отбелязано, че съобразно практиката на ВКС, правото на възстановяване на запазената част е имуществено право, признато от закона на наследниците с право на запазена част - чл. 30 ЗН във връзка с чл. 28 ЗН и за разлика от иска за делба, това право може да бъде упражнено в определения от закона срок - общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Петгодишният давностен срок започва да тече от момента,  на откриване на наследството. Доколкото втория общ наследодател е починал през 2005г.,  то и след 2010г. това право на ищеца за възстановяване на запазената му част от наследството е погасено по давност, на което обстоятелство се позовава и ответната страна.

По време на устните прения по делото, като реплика процесуалния представител на ищеца е изразил становище, че същия е придобил имота по давност. Настоящия състав намира, че възможността да се навежда такова възражение, по време на устните прения по делото е преклудирана. С ТР №1/2013г. на ВКС, е посочено, че ответника може да прави такова възражение най късно с отговора по реда на чл.131 ГПК. От това следва, че такова възражение може да се прави от ищеца най късно с исковата молба. Ако се приеме, че в настоящия случай ищеца не е знаел за акта на дарение на процесния имот и за първи път е разбрал за това от отговора на исковата молба, то и това възражение е следвало да бъде направено най късно в първото по делото съдебно заседание, за да може съда да съобрази доклада си по реда на чл.146 ГПК, и да разпредели доказателствената тежест между страните. Предвид на горното съдът не разглежда и това възражение.

С оглед изхода на делото ищеца следва да бъде осъдена да заплати на първите двама ответници сумата в размер на 400.00 лева разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение а на третия ответник 200.00 лева разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. 

Водим от горното и в същия смисъл, районният съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу З.Б.И. с ЕГН **********, Д.В.Б. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, и С.Г.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, че ищеца е собственик въз основа на наследство от родителите си Б.И. Д. и И.Т.Д.,  на следния недвижим имот :  *** **-***/петнадесети за имот пл.№ двеста четиридесет и девет/ в кв.58 по плана на град Б., община П., с площ от 386 кв.м., при граници: улица „И.“, *** ***-***, 238, от изток-*** ***-*** и *** ***-***, заедно с всички подобрения и посаждения в имота: едноетажна сграда с площ от 80 кв.м., лятна кухня с площ от 12 кв.м., гараж с площ от 40 кв.м., второстепенна постройка с площ от 9 кв.м., външна тоалетна, както и ответниците да бъде осъдени да предат владението върху описания имот на ищеца, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.Б.И. с ЕГН **********, Д.В.Б. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***,  сумата от 400.00 лева, направени разноски по делото .

ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.Г.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 200.00 лева, направени разноски по делото .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                     

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: