№ 300
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20211100512007 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20109619 от 03.05.2021г., постановено по гр.д. № 67091 по описа за
2019г. на Софийския районен съд, 58 състав, е отхвърлен предявеният от “А.ЗА С.НА В.”
ЕООД срещу Т. С. К. искове за установяване вземането на ищеца за сумата 1459,82 лева,
представляваща задължение по договор за стоков кредит № 245988 от 09.02.2017г., скл.
между „Б. ДСК“ ЕАД и Т. С. К., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
29.09.2017г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „Б. ДСК“
ЕАД, Приложение № 1 от 10.10.2017г. и с договор за прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „А.ЗА С.НА
В.“ ЕАД, Приложение № 1 от 03.05.2019г., сумата 357,39 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 09.03.2017г- 10.10.2017г., сумата 33,16 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г.
Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част е постъпила въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство. В жалбата са наведени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, тъй като съдът не
изпълнил вмененото му задължение да укаже на страната с доклада по делото за кои
правнорелевантни факти не сочи доказателства, с което е допуснал съществено процесуално
нарушение, довело до отхвърлянето на предявените искове.
В срока и реда по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
ответната по жалбата страна.
С определение № 5319/ 20.12.2021г., постановено по в.гр.д. № 12007 по описа за 2021г.
на Софийския градски съд, като въззиваеми страни по делото, на мястото на Т. С. К., са
конституирани И. М. К., А. Т. С., Н. Т. К., Р. Т. С., Д. Т. С., С. Т. К., И. Т. С., Н. В. С., Н. В.
С., на основание чл. 227 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Ищецът извежда субективните си права при твърдения за сключен на 09.02.2017г.
договор за стоков кредит между “Б. ДСК” ЕАД и Т. С. К., по силата на който “Б. ДСК” ЕАД
предоставило на Т. С. К. сумата 1459,82 лева, а ответникът се задължил да върне получената
в заем сума на 30 месечни вноски. Навежда доводи, че посоченото вземане е прехвърлено с
договор за цесия от 29.09.2017г., Приложение № 1.1 от 10.10.2017г., сключен между “Б.
ДСК” ЕАД и “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД. В последствие
процесното вземане е прехвърлено с договор за цесия от 03.05.2019г., Приложение № 1 от
03.05.2019г., сключено между “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и
“Агенция за контрол на вземанията” ЕАД. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си да плаща в срок дължимите погасителни вноски. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането му за сумата 1459 лева, представляваща задължение по договор за стоков кредит,
за сумата 357,39 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
09.03.2017г.- 10.10.2017г. и за сумата 33,16 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Не се спори между страните, а и се установява от представения в първоинстанционното
производство договор за стоков кредит, че на 09.02.2017г. между между “Б. ДСК” ЕАД и Т.
С. К., по силата на който “Б. ДСК” ЕАД предоставило на Т. С. К. сумата 1459,82 лева, а
ответникът се задължил да върне получената в заем сума на 30 месечни вноски, всяка от
които 74,94 лева.
Между страните не е спорно и, че сумата, предмет на кредита е усвоена.
От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства се
установява, че посоченото вземане е прехвърлено с договор за цесия от 29.09.2017г.,
Приложение № 1.1 от 10.10.2017г., сключен между “Б. ДСК” ЕАД и “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, като в последствие същото вземане е прехвърлено с договор
за цесия от 03.05.2019г., Приложение № 1 от 03.05.2019г., сключено между “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД и “Агенция за контрол на вземанията” ЕАД.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, с оглед което съдът следва да разгледа оплакванията за неправилност на
обжалвания съдебен акт, ангажирани от въззивника с жалбата.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, чл. 422 ГПК вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове следва да бъде установено при условията на
пълно и главно доказване от ищеца кумулативното наличие на следните факти: валидно
сключен договор за стоков кредит между “Б. ДСК” ЕАД и Т. С. К., въз основа на който за
ответника е възникнало задължение да върне на "Б. ДСК" ЕАД предоставената му сума,
ведно с договорената възнаградителна лихва; настъпване на падеж на вземанията; начална
дата, период и размер на обезщетението за забава, прехвърляне на посоченото вземане с
валидни договори за цесия, съответно от “Б. ДСК” ЕАД на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД и от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 ГПК, доказването на посочените предпоставки е в тежест на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. ЗПК "договорът за потребителски кредит" е
писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни
по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е
всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в
рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо
или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Настоящият състав приема, че между “Б. ДСК” ЕАД и Т. С. К. е бил сключен договор за
стоков кредит от 09.02.2017г. носещ подписа на длъжника и неоспорен от него, с посоченото
по- горе съдържание, както и че процесната сума е получена от него. Предвид горното,
правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че
Досежно валидността на сключения договор за кредит, въззивната инстанция приема
следното:
Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл.
9 и сл. ЗПК. Процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните
изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК. Посочени са датата и мястото на
сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът
на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният
процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на
3
кредита - брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането
им, срока на договора за кредит – доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за
издължаване на последната вноска, че са дължими 30 месечни вноски, както и останалото се
изискуемо съдържание според цитираните разпоредби.
Спорен между страните е въпросът прехвърлено ли е процесното вземане с договорът
за цесия, скл. между “Б. ДСК” ЕАД и “Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД.
По делото е представен препис от приложение № 1 от 10.10.2017г. към договор за
цесия от 29.09.2017г., сключен между “Б. ДСК” ЕАД и “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, заверен от ищеца, в което са направени заличавания по начин, че в
същото да фигурират единствено вземанията, произтичащи от договора за стоков кредит.
Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от
страната препис, т.е. преписът следва да възпроизвежда пълното съдържание на документа-
чл. 183 ГПК. Ищецът основава претенциите си, респ. качеството си на кредитор, на договор
за цесия и Приложение № 1 от 10.10.2017г. с характер на допълнително споразумение към
договора, но е представил препис- извлечение (извадка) от това Приложение № 1, което е
двустранно подписано- в него се съдържа избрана от него част от волеизявленията на
страните по горепосочения рамков договор, а останалата част е видимо заличена при
изготвянето му.
Писмените доказателства следва да се преценяват съобразно с изискванията за
доказателственото им значение, установени в чл. 178- чл. 180 ГПК. Ако в един писмен
документ са направени различни поправки: зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на
текст, заличаване на текст и пр., без изрична уговорка от издателите, че това е извършено по
общо съгласие, възниква несигурност относно действителната им воля. Кога те са
подписали документа – след нанасянето на поправките или преди това, респективно дали са
съгласни с тях или не, е фактически въпрос за автентичността на документа, обуславящ
неговата доказателствена сила, който следва да бъде решен от съда. Неговото вътрешно
убеждение се формира въз основа на всички доказателства по делото, включително и
свидетелски показания- чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК.
В разглеждания случай ответникът не е оспорил съществуването на първообразния
документ (оригинала) на Приложение № 1 от 10.10.2017г., не е изложил твърдения, че и в
него са налице външни недостатъци или че съдържанието на препис- извлечението не
съответства на това на оригинала в частта му, която се отнася до вземането, произтичащо от
процесния договор, респективно не е направил и искане по чл. 183, изр. 1 ГПК- за
представянето му, респ. на официално заверен препис от него. В този смисъл няма
основание да бъде напълно отречена или занижена доказателствената стойност на
представения по делото препис-извлечение от Приложение № 1 от 10.10.2017г., с характер
на допълнително споразумение към договора за цесия, който по своето правно естество е
частен документ- чл. 180 ГПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд, в т.ч. и
с мотива, че липсва идентичност между прехвърлените вземания и претендираните такива
4
(според чл. 99, ал. 2 ЗЗД всяко едно от прехвърлените вземания включва всички непогА.и
задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, към датата на подписване на съответното Приложение №
1).
Следователно доказано е, вземането на “Б. ДСК” ЕАД, произтичащо от договор за
стоков кредит от 09.02.2017г. е прехвърлено на “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД по силата на договор за цесия от 29.09.2017г., Приложение № 1 от
10.10.2017г., като в последствие същото вземане е прехвърлено с договор за цесия от
03.05.2019г., Приложение № 1 от 03.05.2019г., сключено между “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД и “Агенция за контрол на вземанията” ЕАД.
Конкретиката на случая сочи, че Т. С. К. е починал на 19.09.2021г. и е оставил
наследници по закон съпругата си И. М. К. и низходящите си А. Т. С., Н. Т. К., Р. Т. С., Д.
Т. С., С. Т. К., И. Т. С., В. Т. С., починал на 19.02.2016г. и заместен от низходящите му Н.
В. С., К. В. С., И. В. С. и Н. В. С.. При това положение всеки от низходящите и
преживялата съпруга са наследили по ⅛ ид.ч. от дълга на Т. С. К.. Конкретиката на случая
сочи, че В. Т. С. е починал преди своя възходящ от първа степен, поради което същият е
заместен от своите низходящи от първа степен Н. В. С., К. В. С., И. В. С. и Н. В. С.. В
случая Н. В. С. се е отказал от наследство, поради което, съгласно разпоредбата на чл. 53
ЗН, неговата част от наследството уголемява дела на наследниците от коляното на В. Т. С.,
които са наследили по 1/24 ид.ч. от дълга на Т. С. К..
Първоинстанционният съд е достигнал до друг правен извод, което налага отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове за
установяване съществуването на вземането на ищеца да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
Относно разноските в първоинстанционното производство:
Предвид основателността на предявените искове, на ищеца в първоинстанционното
производство следва да се присъдят разноски. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. При това положение, на първоначалният ищец следва
да се присъдят направените в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 87,01 лева и тези в първоинстанционното
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 221,38 лева.
Относно разноските във въззивното производство:
При този изход на делото, на въззивника- ищец следва да се присъдят направените
разноски за държавна такса, депозит за възнаграждение на особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 479,20 лева. Разноските за депозит за
възнаграждение на особен представител в размер на 300 лева (част от сумата 479,20 лева)
следва да се възложат изцяло в тежест на К. В. С..
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20109619 от 03.05.2021г., постановено по гр.дело № 67091 по
описа за 2019г. на Софийския районен съд, 58 състав, като вместо това постановява
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. К., с ЕГН **********,
заместила в процеса Т. С. К., с ЕГН **********, починал на 19.09.2021г., съществуването на
вземането на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ******* за сумата 182,40 лева (сто осемдесет и
два лева 40 ст.), представляваща главница по договор за стоков кредит № 245988 от
09.02.2017г., скл. между „Б. ДСК“ ЕАД и Т. С. К., което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 29.09.2017г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „Б.
ДСК“ ЕАД, Приложение № 1 от 10.10.2017г. и с договор за прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „А.ЗА С.НА
В.“ ЕАД, Приложение No 1 от 03.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.02.2018г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 44,67 лева (четиридесет и четири лева 67 ст.), за
периода 09.03.2017г- 10.10.2017г. и сумата 4,15 лева (четири лева 15ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на
Софийския районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Т. С., с ЕГН **********,
заместил в процеса Т. С. К., с ЕГН **********, починал на 19.09.2021г., съществуването на
вземането на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ******* за сумата 182,40 лева (сто осемдесет и
два лева 40 ст.), представляваща главница по договор за стоков кредит № 245988 от
09.02.2017г., скл. между „Б. ДСК“ ЕАД и Т. С. К., което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 29.09.2017г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „Б.
ДСК“ ЕАД, Приложение № 1 от 10.10.2017г. и с договор за прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „А.ЗА С.НА
В.“ ЕАД, Приложение No 1 от 03.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.02.2018г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 44,67 лева (четиридесет и четири лева 67 ст.), за
периода 09.03.2017г- 10.10.2017г. и сумата 4,15 лева (четири лева 15ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на
Софийския районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Т. К., с ЕГН **********,
6
заместила в процеса Т. С. К., с ЕГН **********, починал на 19.09.2021г., съществуването на
вземането на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ******* за сумата 182,40 лева (сто осемдесет и
два лева 40 ст.), представляваща главница по договор за стоков кредит № 245988 от
09.02.2017г., скл. между „Б. ДСК“ ЕАД и Т. С. К., което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 29.09.2017г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „Б.
ДСК“ ЕАД, Приложение № 1 от 10.10.2017г. и с договор за прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „А.ЗА С.НА
В.“ ЕАД, Приложение No 1 от 03.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.02.2018г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 44,67 лева (четиридесет и четири лева 67 ст.), за
периода 09.03.2017г- 10.10.2017г. и сумата 4,15 лева (четири лева 15ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на
Софийския районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Т. С., с ЕГН **********,
заместил в процеса Т. С. К., с ЕГН **********, починал на 19.09.2021г., съществуването на
вземането на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ******* за сумата 182,40 лева (сто осемдесет и
два лева 40 ст.), представляваща главница по договор за стоков кредит № 245988 от
09.02.2017г., скл. между „Б. ДСК“ ЕАД и Т. С. К., което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 29.09.2017г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „Б.
ДСК“ ЕАД, Приложение № 1 от 10.10.2017г. и с договор за прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „А.ЗА С.НА
В.“ ЕАД, Приложение No 1 от 03.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.02.2018г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 44,67 лева (четиридесет и четири лева 67 ст.), за
периода 09.03.2017г- 10.10.2017г. и сумата 4,15 лева (четири лева 15ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на
Софийския районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. С., с ЕГН **********,
заместила в процеса Т. С. К., с ЕГН **********, починал на 19.09.2021г., съществуването на
вземането на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ******* за сумата 182,40 лева (сто осемдесет и
два лева 40 ст.), представляваща главница по договор за стоков кредит № 245988 от
09.02.2017г., скл. между „Б. ДСК“ ЕАД и Т. С. К., което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 29.09.2017г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „Б.
ДСК“ ЕАД, Приложение № 1 от 10.10.2017г. и с договор за прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „А.ЗА С.НА
В.“ ЕАД, Приложение No 1 от 03.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.02.2018г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 44,67 лева (четиридесет и четири лева 67 ст.), за
7
периода 09.03.2017г- 10.10.2017г. и сумата 4,15 лева (четири лева 15ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на
Софийския районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Т. С., с ЕГН **********,
заместил в процеса Т. С. К., с ЕГН **********, починал на 19.09.2021г., съществуването на
вземането на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ******* за сумата 182,40 лева (сто осемдесет и
два лева 40 ст.), представляваща главница по договор за стоков кредит № 245988 от
09.02.2017г., скл. между „Б. ДСК“ ЕАД и Т. С. К., което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 29.09.2017г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „Б.
ДСК“ ЕАД, Приложение № 1 от 10.10.2017г. и с договор за прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „А.ЗА С.НА
В.“ ЕАД, Приложение No 1 от 03.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.02.2018г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 44,67 лева (четиридесет и четири лева 67 ст.), за
периода 09.03.2017г- 10.10.2017г. и сумата 4,15 лева (четири лева 15ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на
Софийския районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Т. С., с ЕГН **********,
заместил в процеса Т. С. К., с ЕГН **********, починал на 19.09.2021г., съществуването на
вземането на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ******* за сумата 182,40 лева (сто осемдесет и
два лева 40 ст.), представляваща главница по договор за стоков кредит № 245988 от
09.02.2017г., скл. между „Б. ДСК“ ЕАД и Т. С. К., което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 29.09.2017г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „Б.
ДСК“ ЕАД, Приложение № 1 от 10.10.2017г. и с договор за прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „А.ЗА С.НА
В.“ ЕАД, Приложение No 1 от 03.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.02.2018г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 44,67 лева (четиридесет и четири лева 67 ст.), за
периода 09.03.2017г- 10.10.2017г. и сумата 4,15 лева (четири лева 15ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на
Софийския районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. В. С., с ЕГН **********,
заместил в процеса Т. С. К., с ЕГН **********, починал на 19.09.2021г., съществуването на
вземането на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ******* за сумата 60,8 лева (шестдесет лева 80
ст.), представляваща главница по договор за стоков кредит № 245988 от 09.02.2017г., скл.
между „Б. ДСК“ ЕАД и Т. С. К., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
29.09.2017г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „Б. ДСК“
8
ЕАД, Приложение № 1 от 10.10.2017г. и с договор за прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „А.ЗА С.НА
В.“ ЕАД, Приложение No 1 от 03.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.02.2018г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 14,89 лева (четИ.десет лева 89 ст.), за периода
09.03.2017г- 10.10.2017г. и сумата 1,38 лева (един лев 38 ст.), представляваща обезщетение
за забава за периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. В. С., с ЕГН **********,
заместил в процеса Т. С. К., с ЕГН **********, починал на 19.09.2021г., съществуването на
вземането на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ******* за сумата 60,8 лева (шестдесет лева 80
ст.), представляваща главница по договор за стоков кредит № 245988 от 09.02.2017г., скл.
между „Б. ДСК“ ЕАД и Т. С. К., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
29.09.2017г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „Б. ДСК“
ЕАД, Приложение № 1 от 10.10.2017г. и с договор за прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „А.ЗА С.НА
В.“ ЕАД, Приложение No 1 от 03.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.02.2018г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 14,89 лева (четИ.десет лева 89 ст.), за периода
09.03.2017г- 10.10.2017г. и сумата 1,38 лева (един лев 38 ст.), представляваща обезщетение
за забава за периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. С., с ЕГН **********,
заместила в процеса Т. С. К., с ЕГН **********, починал на 19.09.2021г., съществуването на
вземането на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ******* за сумата 60,8 лева (шестдесет лева 80
ст.), представляваща главница по договор за стоков кредит № 245988 от 09.02.2017г., скл.
между „Б. ДСК“ ЕАД и Т. С. К., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
29.09.2017г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „Б. ДСК“
ЕАД, Приложение № 1 от 10.10.2017г. и с договор за прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД и „А.ЗА С.НА
В.“ ЕАД, Приложение No 1 от 03.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.02.2018г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 14,89 лева (четИ.десет лева 89 ст.), за периода
09.03.2017г- 10.10.2017г. и сумата 1,38 лева (един лев 38 ст.), представляваща обезщетение
за забава за периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ******* против Н. В. С., с
ЕГН ********** за установяване съществуването на вземането на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД за
сумата 60,8 лева (шестдесет лева 80 ст.), представляваща главница по договор за стоков
кредит № 245988 от 09.02.2017г., скл. между „Б. ДСК“ ЕАД и Т. С. К., което вземане е
9
прехвърлено с договор за цесия от 29.09.2017г., скл. между „Агенция за контрол на
просрочени вземания“ ЕООД и „Б. ДСК“ ЕАД, Приложение № 1 от 10.10.2017г. и с договор
за прехвърляне на вземания от 03.05.2019г., скл. между „Агенция за контрол на просрочени
вземания“ ЕООД и „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, Приложение No 1 от 03.05.2019г., сумата 14,89
лева (четИ.десет лева 89 ст.), за периода 09.03.2017г- 10.10.2017г. и сумата 1,38 лева (един
лев 38 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода 09.03.2017г.- 30.01.2018г., за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д. № 8993 по
описа за 2018г. на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА И. М. К., с ЕГН ********** да плати на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК
******* сумата 10,88 лева (десет лева 88 ст.), представляваща направени в производството
по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, сумата 27,70 лева (двадесет
и седем лева 70 ст.), представляваща направени в производството по гр. дело № 67091/
2019г. по описа на Софийския районен съд разноски, сумата 22,40 лева (двадесет и два лева
40 ст.), представляваща направени във въззивното производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Т. С., с ЕГН ********** да плати на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК
******* сумата 10,88 лева (десет лева 88 ст.), представляваща направени в производството
по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, сумата 27,70 лева (двадесет
и седем лева 70 ст.), представляваща направени в производството по гр. дело № 67091/
2019г. по описа на Софийския районен съд разноски, сумата 22,40 лева (двадесет и два лева
40 ст.), представляваща направени във въззивното производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Т. К., с ЕГН ********** да плати на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК
******* сумата 10,88 лева (десет лева 88 ст.), представляваща направени в производството
по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, сумата 27,70 лева (двадесет
и седем лева 70 ст.), представляваща направени в производството по гр. дело № 67091/
2019г. по описа на Софийския районен съд разноски, сумата 22,40 лева (двадесет и два лева
40 ст.), представляваща направени във въззивното производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Т. С., с ЕГН ********** да плати на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК *******
сумата 10,88 лева (десет лева 88 ст.), представляваща направени в производството по ч.гр.д.
№ 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, сумата 27,70 лева (двадесет и седем
лева 70 ст.), представляваща направени в производството по гр. дело № 67091/ 2019г. по
описа на Софийския районен съд разноски, сумата 22,40 лева (двадесет и два лева 40 ст.),
представляваща направени във въззивното производството разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Т. С., с ЕГН ********** да плати на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК
******* сумата 10,88 лева (десет лева 88 ст.), представляваща направени в производството
по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, сумата 27,70 лева (двадесет
и седем лева 70 ст.), представляваща направени в производството по гр. дело № 67091/
10
2019г. по описа на Софийския районен съд разноски, сумата 22,40 лева (двадесет и два лева
40 ст.), представляваща направени във въззивното производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Т. С., с ЕГН ********** да плати на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК
******* сумата 10,88 лева (десет лева 88 ст.), представляваща направени в производството
по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, сумата 27,70 лева (двадесет
и седем лева 70 ст.), представляваща направени в производството по гр. дело № 67091/
2019г. по описа на Софийския районен съд разноски, сумата 22,40 лева (двадесет и два лева
40 ст.), представляваща направени във въззивното производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Т. С., с ЕГН ********** да плати на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК
******* сумата 10,88 лева (десет лева 88 ст.), представляваща направени в производството
по ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, сумата 27,70 лева (двадесет
и седем лева 70 ст.), представляваща направени в производството по гр. дело № 67091/
2019г. по описа на Софийския районен съд разноски, сумата 22,40 лева (двадесет и два лева
40 ст.), представляваща направени във въззивното производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. В. С., с ЕГН ********** да плати на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК
******* сумата 3,63 лева (три лева 63 ст.), представляваща направени в производството по
ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, сумата 9,22 лева (девет лева 22
ст.), представляваща направени в производството по гр. дело № 67091/ 2019г. по описа на
Софийския районен съд разноски, сумата 307,47 лева (триста и седем лева 47 ст.),
представляваща направени във въззивното производството разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. В. С., с ЕГН ********** да плати на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК
******* сумата 3,63 лева (три лева 63 ст.), представляваща направени в производството по
ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, сумата 9,22 лева (девет лева 22
ст.), представляваща направени в производството по гр. дело № 67091/ 2019г. по описа на
Софийския районен съд разноски, сумата 7,47 лева (седем лева 47 ст.), представляваща
направени във въззивното производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН ********** да плати на “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК
******* сумата 3,63 лева (три лева 63 ст.), представляваща направени в производството по
ч.гр.д. № 8993 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, сумата 9,22 лева (девет лева 22
ст.), представляваща направени в производството по гр. дело № 67091/ 2019г. по описа на
Софийския районен съд разноски, сумата 7,47 лева (седем лева 47 ст.), представляваща
направени във въззивното производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ******* да плати на Н. В. С., с ЕГН
********** сумата 300 лева (триста лева), представляваща направени във въззивната
инстанция разноски.
11
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12