Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1586 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от И.П.Н. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.08.2019
г. в гр. София, ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди,
че на 25.08.2019 г. в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, от бул.
„Околовръстен път“ към с. Долни Богров Н.Д.С. управлявала л.а. „Фолксваген“,
модел „Поло“ с рег. № ******. При движение с несъобразена скорост на прав пътен
участък и поради неспазване на дистанция от намаляващия скоростта пред нея лек
автомобил, Н.С. реализирала ПТП, като се ударила в движещия се пред нея автомобил
марка „Рено“, модел „Туинго“ с рег. № ******,
управляван от В.С.С.. Ищцата била пътник на предна
дясна седалка в л.а. „Рено“. При удара Н. наранила главата си и изгубила
съзнание за продължителен период от време. Получила черепно-мозъчна травма,
разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане на дясно рамо, епилептична
симптоматика, мозъчна контузия и ретроградна амнезия.
След
произшествието било приета по спешност за лечение в УМБАЛ „Света Анна“, където
се извършила хирургична обработка на раните. Тъй като била без заплатени
здравни осигуровки, отказала болнично лечение.
На 30 и
31 август 2019 г., след поредни припадъци, потърсила спешна медицинска помощ.
На
20.09.2019 г. се извършил ядрено-магнитен резонанс, който показал травматични
изменения – посттравматични паренхимни хеморагии вдясно фронтално, в хроничен стадий на развитие.
След изследването получила гърч.
След
инцидента на 25.08.2019 г. и до момента Н. се намирала в тежко физическо
състояние, със силни и продължителни болки. Оплаквала се то главоболие,
световъртеж, залитане. Получавала епилептични припадъци със загуба на съзнание.
Влошило се зрението на дясното й око. Търпените болки и страдания и ежедневните
затруднения в бита довели до срив на самочувствието й и тежък психически шок.
Страхувала се да излиза навън и сънят й бил нарушен.
За
управлявания от Н.С. л.а. „Фолксваген“ имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при З. „Б. и.“
АД, поради което ответникът следвало да поеме отговорността за заплащане на търпените
от Н. неимуществени вреди, които същата оценява на150 000 лева.
На 26.09.2019
г. ищцата подала молба до застрахователя за заплащане на обезщетение за
търпените от процесното ПТП неимуществени вреди, но ответникът не заплатил
такова.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 150 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД е подал отговор, в който е оспорил механизма на произшествието и
виновното и противоправно поведение на водача Н.С.. Оспорва и причинната връзка
между описаните в исковата молба увреждания и механизма на процесното ПТП. След
инцидента Н. отказала консултация с неврохирург, а оплакванията се появили
месец след произшествието. Ответникът навежда възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен колан.
Претенцията от 150 000 лева счита за прекомерно завишена.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си
пред ответното дружество на 26.09.2019 г.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК № ****** и З. „Б.и.“. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ и
ответника към 25.08.2019 г. е отделено като безспорно между страните
обстоятелство с определение от 05.08.2020 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
Въз основа
на материалите по преписка по АУАН сер. АА № 364535 и показанията на свидетелите
Н.С. и В.С. е изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Според вещото лице
доц. д-р инж. А., липсват обективни данни, а и поради противоположни свидетелски
показания, не е възможно да се определи точния механизъм на ПТП. Най-общо
механизмът е описан в отговор по т. 10 от комплексната експертиза. На
25.08.2019 г. в гр. София около 14.00 часа по бул. „Ботевградско шосе“ в посока
от бул. „Околовръстен път“ към с. Долни Богров, стария път, в района на около
200 м след кръговото кръстовище до магазин „Джъмбо“ в
дясна пътна лента се движил л.а. „Рено“, модел „Туинго“
с рег. № ******, управляван от В.С. със скорост 50-60 км/ч. Зад него, в дясна
пътна лента се движил л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ******,
управляван от Н.С.. Когато л.а. „Рено“ се приближавал към намиращия се вдясно
черен път, от него се появил неизвестен автомобил, който „стъпил“ на асфалта.
Затова С. предприел маневра за навлизане в съседна лява лента. Същата маневра
предприел и водачът на л.а. „Фолксваген“ Н.С.. С. намалил рязко скоростта, при
което настъпил удар в автомобила му от движещия се зад него л.а. „Фолксваген“.
При тези
данни вещото лице е заключил, че Н.С. е допуснала по-малка надлъжна дистанция
от безопасната спрямо движещото се пред нея превозно средство. По този начин не
е успяла да спре и да предотврати удара.
При така
даденото заключение, съдът намира за безспорно доказано виновното и противоправно поведение на Н.С.. То се изразява в нарушение
на задължението й да се движи на такова разстояние от движещото се пред нея
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Вместо да следи пътната обстановка и да спазва
необходимото отстояние спрямо л.а. „Рено“, тя е изгубила концентрация, следейки
появилия се отдясно неизвестен автомобил. Скоростта й не е била съобразена със състоянието
на пътя и условията на видимост, за спре при възникнала опасност за движението.
Поведението й на водач е в разрез с нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, поради което съдът намира за осъществен състава на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Във връзка
с установяване на увредите, причинени при процесното ПТП и приносът на ищцата
за получаването им са събрани гласни доказателства и е изслушана комплексна
авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза.
Вещото
лице д-р П. е заключил, че при ПТП на 25.08.2019 г. И.П.Н. е получила
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в лека степен на тежест на контузия на
мозъка, контузионно-кръвоизливно огнище в десния челен дял на мозъка,
разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата и травма на
опорно-двигателния апарат, включваща контузия на дясна раменна става без
рентгенови данни за костни промени. Черепно-мозъчната травма причинила на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а раната в
челната област и контузията на дясна раменна става – болки и страдания.
След
изясняване на генезиса и диагностицирането на
посттравматичната епилепсия, вещото лице е заключило, че в случая медицинската
документация не съдържа категорични данни за изява на това заболяване като
следствие от процесното произшествие. Данни за това се съдържат само в
анамнезата, снета по показания на пострадалата. Година и десет месеца след
травмата Н. не провела ЕЕГ изследване за епилептичните пристъпи. Поради това и
тази диагноза се явявала недоказана.
След
произшествието на 25.08.2019 г. Н. е намерена на мястото на катастрофата
объркана, но в съзнание, без отпадна неврологична симптоматика. В деня на
инцидента раната в челната област била обработена хирургично в УМБАЛ „Света
Анна“. Тъй като ищцата отказала преглед от неврохирург и болнично лечение, била
освободена с диагноза „рана на главата“.
След пет
дни в дома й повикали спешна помощ. При прегледа се установила нервна криза, за
овладяване на която лекарят приложил обезболяващ медикамент.
При
прегледи и изследвания на 20.09.2019 г., 25.08.2020 г., 17.12.2020 г. и
11.03.2021 г. не са установени отклонения в неврологичния статус. Според вещото
лице д-р П. П., епилептичните припадъци се съдържат само в анамнестичните
данни, а „епилепсия, неуточнена“ е вписана в консултациите не като водеща, а като
придружаваща диагноза.
В тази
част съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно дадено и
основано на приетата по делото медицинска документация. Прави впечатление
продължителният период от време след произшествието, в който, по данни на
пострадалата, са се появили оплакванията, както и многобройните изследвания,
нито от едно от които не доказва твърдяната посттравматична епилепсия. Тази
увреда, както и причинната й връзка с ПТП на 25.08.2019 г. съдът приема за
недоказана.
Тъй като Н.
не се явила за преглед от вещото лице, то е дало заключението си по
установените медицински показатели. Контузионно-кръвоизливното
огнище в десния челен дял на мозъка се резорбирало за около месец, месец и половина. На негово място оставала нарушена мозъчна
структура. Разкъсно-контузната рана е оздравяла, като конците са свалени на 8-9
ден, контузията на дясна раменна става отзвучала за около 10-15 дни, а
възстановителният период при леката мозъчна контузия варирал от шест месеца до
една година. Към момента липсвали невъзстановени увреди. За изключване на
посттравматична епилепсия се налагало специализирано изследване, което до
момента не е било проведено.
Съобразявайки
даденото от д-р П. заключение и данните от показанията на свидетеля С., съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението е 8 000 лева. Данни за
предходни заболявания на ищцата не се съдържат в медицинската документация, а
трайни негативни последици за здравословното й състояние, които да се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, липсват. Пострадалата не е
провеждала продължително болнично лечение, не е търпяла оперативни интервенции,
а болки и страдания при хирургичната им обработка в деня на инцидента. Следователно,
възстановителният период за 40-годишната И.Н. е приключил за по-малко от два
месеца.
За да
определи размера на обезщетението на 8 000 лева съдът съобразява обстоятелството,
че мозъчното сътресение не е довело до изпадане в безсъзнателно състояние, нито
е причинило, макар и временно, опасност за живота на Н.. Травмите не са
наложили и постоянно ползване на чужда помощ, включително за хигиенно-битово
обслужване. Домашното лечение не е включвало изцяло постелен режим. Трайни
негативни последици за здравословното състояние на ищцата липсват.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента).
В случая възражението се състои в
нарушение на задължението на И.Н. да пътува в превозно средство с правилно
поставен обезопасителен колан.
Като съобрази обстоятелствата,
при които се е случило произшествието, движението на л.а. „Рено“ със скорост
50-60 км/ч и получената от ищцата рана в дясна челна област, съдът намира, че
пострадалата е допринесла за уврежданията. Това се потвърждава и от
заключението на комплексната експертиза. При удар в задна част на автомобила,
тялото на пътника И.Н. е прилепнало плътно към седалката. В този момент
предпазният колан няма действие. При този механизъм камшичният
удар причинява увреди в шийния отдел на гръбначния стълб, каквито при Н. не са
описани. При последвалото придвижване на колата напред, при правилно поставен
предпазен колан, главата на пътника на предна дясна седалка не би трябвало да
достигне до арматурното табло или предното стъкло. Наличието на увреди в дясна
челна област на главата с разкъсно-контузна рана и травматичен подкожен кръвоизлив
се дължи на непоставен предпазен колан към момента на настъпване на
произшествието. Контузията на дясна раменна става обаче не се дължи не
непоставения колан, тъй като горната част на тялото е свободно подвижна
настрани и може да се засегне от удар в твърди части на купето, каквато е
рамката на вътрешната част на дясната врата.
При тези
данни съдът приема 25% съпричиняване от страна на ищцата, поради което дължимото
от ответника обезщетение възлиза на сумата от 6 000 лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
На
ищцата е оказана безплатна правна помощ, поради което на адвокат В.О. се следва
адвокатско възнаграждение в размер на 222.24 лева.
Ответникът
е представил списък по чл. 80 от ГПК, включващ разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 6 000 лева. Възражението на ищцовата страна за
прекомерност на заплатения от З. „Б.и.“ АД хонорар е неоснователност. Неговият
минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. е 5 556 лева. Съобразявайки
извършените по делото процесуални действия и оказаната от представителя на
ответника правна помощ, основания за намаляване на възнаграждението липсват. Съразмерно
на отхвърлената част от иска, дължимите на ответника разноски са на стойност 5
760 лева.
Тъй като
ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски, З. „Б.и.“
АД дължи по сметка на СГС сумата от 240 лева държавна такса и 19.20 лева
депозити за експертиза и за призоваване на свидетели.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на И.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 25.08.2019 г.,
ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат В.В.О.,
с адрес *** сумата от 222.24 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.П.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 5 760 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 240 лева държавна такса и 19.20 лева депозити за призоваване на
свидетели и за експертиза.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: