№ 15319
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110129852 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от ФИРМА ЕООД, с ЕИК:
...... срещу ФИРМА ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 266, ал.1 ТЗ за установяване на вземанията в размер от: 8 594,40 лева (осем хиляди
петстотин деветдесет и четири лева и 40 стотинки), представляваща неплатено задължение
по фактура № ....../30.09.2021 г. за период от 30.09.2021 г. , ведно със законна лихва за
период от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 365,26 лева (триста шестдесет и
пет лева и 26 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2021 г. до
02.03.2022 г., 2 574,00 лева (двe хиляди петстотин седемдесет и четири лева),
представляваща неплатено задължение по фактура № ......./15.10.2021 г. за период от
15.10.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 98,67 лева (деветдесет и осем лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 16.10.2021 г. до 02.03.2022 г., 1 884,00лева (хиляда осемстотин осемдесет и
четири лева), представляваща неплатено задължение по фактура № ......./29.10.2021 г. за
период от 29.10.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 04.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 64,89 лева (шестдесет и четири лева и 89 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 30.10.2021 г. до 02.03.2022 г., 1 494,00лева (хиляда
четиристотин деветдесет и четири лева), представляваща неплатено задължение по фактура
№ ....../15.11.2021 г. за период от 15.11.2021 г. , ведно със законна лихва за период от
04.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 44,41 лева (четиридесет и четири лева и 41
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.11.2021 г. до 02.03.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 11691/2022г. по описа на СРС , 176 състав.
Ищецът твърди, че между страните са налице облигационни отношения по договор за
1
транспортни услуги, с предмет – извършване на транспортни услуги от ищеца по възлагане
от ответника, на посочените стойности, за които суми са издадени фактура №
....../30.09.2021; № ......./15.10.2021; № ......./29.10.2021; № ....../15.11.2021г., които не са били
заплатени от ответника. Моли да бъде признато за установено наличието на вземане на
ищеца срещу ответника за горепосочените суми. Претендира разноски.
Ответникът – „ФИРМА“ ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба. В
представеното в о.с.з. становище оспорва възлагането на превози на ищеца, за които са
издадени процесните фактури, както и посочените превози да са били реално извършени.
Счита представените товарителници за негодни доказателства, доколкото не съдържат
подписи на представител на ответното дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приети са като писмени доказателства по делото фактура № .... от 30.09.2021 г. за
извършени транспортни услуги на стойност 8 594,40 лв., фактура № .... от 29.10.2021 г. за
извършени транспортни услуги на стойност 1884 лв., фактура № .... от 15.10.2021 г. за
извършени транспортни услуги на стойност 2574 и фактура № .... от 15.11.2021 г. за
извършени транспортни услуги на стойност 1494 лв. Фактурите са издадени от ищеца на
името на ответното дружество, като същите не носят подписи на издател и изпращач.
Представени са протоколи и превозни документи за извършени от страна на ищеца
транспортни услуги – превози на стоки до различни крайни получатели.
За установяване на релевантните факти по делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Й. – назначен при ищеца на длъжност „шофьор“. Той
споделя, че след като отиде в склада на ищцовото дружество, получава документ за
товарене, на който са описани стоките, които следва да се натоварят в камиона. След като
натовари стоката, шофьорът получава товарителница и пломба. Когато пристигне на място
при магазина – получател на стоките, същите се разтоварват и товарителницата се
подпечатва от получателя.
Други доказателства, релевантни по спора, не са били приети.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Ищецът е предявил искове за заплащане цена на доставена стока, както и за заплащане
на обезщетение за забава в изпълнение на това задължение, които вземания произтичат от
договори за превоз на стоки, обективирани във фактури, в условия на трайни търговски
отношения.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът му е
възложил извършването на посочените в исковата молба услуги на стойност, съответстваща
на претендираната; че е извършил услугите. Следва да докаже и че приложените към
исковата молба фактури са получени, респ. приети от ответника.
2
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението за плащане на цената по фактурите.
От представените по делото фактури и товарителници не се установява наличието на
валидно възникнало облигационно отношение между страните по договор за извършване на
транспортни услуги.
В конкретния случай, към исковата молба са представени фактури, издадени от ищеца
в качеството му на доставчик/изпълнител на името на ответника – „ФИРМА“ ЕООД в
качеството му на получател/възложител, които по същността си представляват частен
писмен документ, изходящ от страна по спора, като правилото на чл. 180 ГПК изрично
постановява, че тези документи съставляват доказателство само за обстоятелството, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги издали. Върху
фактурите липсва подпис на представител на ответника, поради което и тези документи не
могат да бъдат противопоставени на страната, респективно не може единствено въз основа
на издаването на такива фактури да се приеме, че са възникнали задължения за ответника.
Не се установява и фактурите да са получени от ответното дружество, още по – малко
същите да са били осчетоводени или по тях да е бил ползван данъчен кредит в полза на
„ФИРМА“ ЕООД.
В същото време сред приетите в производството писмени доказателства няма
документ, който да обективира изявление, направено от представител на ответното
дружеството, с което то да възлага на ищеца извършването на процесните превози на стоки.
В нито един от издадените от ищеца търговски документи, в това число стокови и складови
разписки, товарителници и приемо – предавателни протоколи не е посочено ответното
дружество като страна по правоотношението, респективно като изпращач на доставените
стоки. От съдържанието на представените товарителници е видно, че същите са съставени
във връзка с превозването на стоки до различни магазини за хранителни стоки в страната, но
същите не съдържат данни за изпращач на товара. По своето правно естество,
товарителницата удостоверява договора за превоз и установява посочените в нея
обстоятелства – страни, факта на приемане на товара, място и дата на приемане, място на
получаване, вид, количество на товар, опаковка, както и правата и задълженията по
договора за превоз. Товарителницата удостоверява сключване на договор за превоз на
товари, съдържанието му и предаването на товара от товародателя на превозвача в
съответното състояние. В настоящия случай от съдържанието на представените по делото
товарителници не се установява ответникът да е участвал в каквото и да било качество при
сключване на договор за превоз с ищеца.
Фактът на сключване на договор за извършване на транспортни услуги между ищеца и
ответното дружество не се доказва и от събраните по делото свидетелски показания,
доколкото същите не съдържат данни по отношение възложителя на услугите/изпращача на
стоките, а се изяснява единствено процеса на товарене на стоките, превозването им и
разтоварването при получателя.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че в производството не се установи, че
3
ищецът и ответникът са сключили договор за транспортни услуги с елементите, описани в
исковата молба. С оглед разпределената от съда доказателствена тежест, това прави
предявения в процеса главен иск неоснователен и като такъв трябва да се отхвърли.
Следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, доколкото е
неоснователна главната претенция.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, който не доказва да е извършил такива и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК:
...... срещу „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ....., искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ТЗ и чл. 86
ЗЗД за установяване на вземания за сумата 14 546,40 лева, представляваща неплатено
задължение по фактури № ....../30.09.2021 г., № ......./15.10.2021 г., № ......./29.10.2021 г. и №
....../15.11.2021 г., ведно със законната лихва за период от 04.03.2022 г. до изплащане на
вземането и сумата 573,23 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2021 г.
до 02.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11691/2022 г. по описа на СРС , 176 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4