О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 03 април 2019 година.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на трети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
в.гр. дело № 568 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 и е образувано по молба на „Енерго Про
Продажби“ АД, ЕИК ********* против Определение № 1919 от 08.02.2019 година,
постановено по гр.дело № 4431/2018 година, по описа на ВРС, с което е Била
присъдена в полза на дружеството – молител сумата от 693.34 лева и било
отхвърлено искането да претендирания размер за горницата над 693.34 лева до
пълния размер от 1 656 лева.
Молбата е основана на доводи за неприсъждане на
дължимото ДДС, обстоятелство, което решаващия съд не е съобразил, като е
изчислявал сумата.По същество искането е да се добави и сумата от 138.66 лева,
дължим ДДС.
Отговор не е постъпил.
Становището
на съда е следното:
Жалбата против отхвърлителната част от
Определението се явява процесуално допустима; тя е предявена в срок, от активно
легитимирана страна и по същество е основателна:
В производството по делото е представен документ за
заплащане на възнаграждението – касае за Банково бордеро /вж.л.72/, от които е
видно, че дружеството – молител е получило сумата в размер 1 656
лева.Прекратявайки производството ВРС не се е произнесъл по разноските, но е бил
сезиран за това в срока по чл.248 от ГПК.С оглед депозираното възражение за
прекомерност, съдът е намалил размера на възнаграждението на 693.34 лева,
изхождайки от правилото на чл.7 ал.2 т.3 от НМАВ.
Съгласно т. 1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТКВКС съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това. Представените
от страната платежни нареждания – Банково бордеро, са достатъчни за
установяване предприето от страната плащане. Следователно страната е доказала
договорени и действително понесени разноски от заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 656 лева, с включено ДДС.
Съгласно съдебната практика по приложението на чл.
75, ал. 3 от ЗЗД /аналогичен на чл. 305 от ТЗ/, банков документ, удостоверяващ
заверяване сметката на длъжника, се ползва с доказателствена сила за плащането
на задължението, при липса на оспорване от противната страна по облигационното
правоотношение, каквато в случая е процесуалният представител на страната, а не
противната по спора страна. Съгласно задължителната съдебна практика /Р № 12 по
т.д.№ 181/2009г. на ІІ ТО, Р № 29 по т.д. № 535/2008г. на ІІ ТО ВКС и др./
банков документ, установяващ заверяване сметката на длъжника, вкл. само
платежното нареждане, съставляват достатъчно доказателство за плащането на
задължението, когато кредиторът не го оспорва. По отношение адвокатското
възнаграждение, страни по облигационната сделка, към която е приложим чл. 75,
ал. 3 от ЗЗД, са съответната страна – Упълномощител и процесуалния й
представител – адвокат, а не противната по спора страна.
Възражението за прекомерност е било сторено
навременно и това е дало възможност на съда да намали размера на хонорара до
сумата от 693.34 лева, без обаче да съобрази, че дружеството – молител е
регистрирано по ДДС.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за
регистрираните адвокати по ЗДДС на следващо място, дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Доколкото в случая направените
разноски се претендират с ДДС, Адвокатско дружество „Величков, Желязков и
Партньори“, на което е платено възнаграждението е регистрирано по ЗДДС и има
право да начислява ДДС върху възнагражденията, то съдът е следвало да присъди и тази сума в размер на
138.66 лева, поради което и доводите за недължимостта на ДДС не могат да се
споделят.
С оглед изложеното, по – горе, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ
Определение № 1919 от 08.02.2019 година,
постановено по гр.дело № 4431/2018 година, по описа на ВРС, двадесет и четвърти
състав, като присъжда в полза на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********
допълнително сумата ДДС в размер на 138.66 лева, или общо възнаграждение в
размер на 831.99 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: