№ 22408
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110121194 по описа за 2024 година
Предявен е от “ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД,с ЕИК : ********* срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“АД ,ЕИК : ********* осъдителен иск ,с правно основание чл.
411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 3 546, 43 лв., представляваща незаплатена част от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско”, във връзка с щета № 44011712304499, за вреди на л.а. „Тойота”, с рег.№
Р9205АК от ПТП на 26.04.2021год. ,причинено от застрахован при ответника по
застраховка „ГО“ на автомобилистите водач на „Ауди”, с рег.№ Р0567РР , ведно със законна
лихва от предявяване на иска 12.04.2024год., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът “ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД,с ЕИК : ********* , твърди ,че на
16.02.2023 г., около 15,00 ч. в гр. Русе на кръстовището на бул.“Христо Ботев“ с бул.“Васил
Левски“, водачът Н. Рашков В. на лек автомобил „Ауди”, с рег.№ Р0567РР, нарушил
правилата за движение по пътищата, поради неправилно преминаване на „жълт сигнал“ на
светофарната уредба, се ударил в лек автомобил „Тойота”, с рег.№ Р9205АК, управляван от
Г. А. П.-В., ЕГН **********, собственост на Цветан Диков Върбанов, ЕГН ********** и в
МПС-3 .За събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
127/41 от дата 16.02.2023 г. от органите на ПП при ОДМВР-Русе,
Твърди ,че при настъпилото ПТП били нанесени значителни щети на лек автомобил
„Тойота”, с рег.№ Р9205АК, състоящи се в: увреждане на преден капак, облицовка предна
броня, решетка предна броня, ляв фар, десен фар, преден ляв калник, радиатор воден, преден
десен калник, основа преден ляв калник, преден десен рог и др.
За същия била налице застраховка „Автокаско”, „Клауза Пълно Каско” в „ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД, съгласно застрахователна полица № 440122171001606, със срок на
действие от 02.03.2022 г. до 01.03.2023 г. като въз основа на уведомление за щета била
образувана щета № 44011712304499. В дружеството били изготвени опис - заключение по
щета и калкулация по претенция.
1
Ремонта на увреденото МПС бил извършен от автосервиз “Дунав Ауто 2012“, ЕИК
********* и приет от собственика без възражения, като за стойността на извършения
ремонт били издадени фактури от автосервиза . С ликвидационен акт бил определен размера
на щетата, както и обезщетението.,възлизащо на сумата в размер на 7 043, 06 лв., платена
съгласно платежно нареждане от 20.06.2023 г.Твърди и че била заплатена и сума в размер
на 34, 80 лв., съгласно платежно нареждане от дата 27.03.2023 г. на УС на СБА,
представляваща „Пътна помощ“ за увреденото МПС „Тойота”, с рег.№ Р9205АК.
Тъй като гражданската отговорност на автомобилистите за лек автомобил „Ауди”, с
рег.№ Р0567РР била застрахована при ответника ,то отправил към същия регресна
покана,предвид направеното плащане и встъпване в правата на застрахования, за
възстановяване на изплатеното от дружеството обезщетение в размер на 7 092, 86 лв., от
които 15 лв. направени ликвидационни разноски . На основание предявената претенция
ответното дружество заплатило сумата в размер на 3 546,43 лв., съгласно преводно
нареждане от дата 13.11.2023 г.. Останалата част от претендираната сума по щетата в размер
на 3 546, 43 лв, не била заплатена от ответника до настоящия момент.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД ,ЕИК : *********, оспорва
предявените искове, с отговор в срока по чл. 131 ГПК по основание и размер,предвид ,че с
плащането на сумата от 3546,43лв. е погасено задължението ,в размер на действителната
стойност на вредите по автомобила.Направено е възражение за надзастраховане на
процесното МПС „Тойота”, с рег.№ Р9205АК ,с твърдения ,че сумата от 3546,43лв. ,която е
заплатена е съобразена с реалната стойност на автомобила към датата на ПТП ,при
съобразяване и на 50% принос.В тази връзка се навеждат доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от другия водач ,който е нарушил чл.20 от ЗДвП ,движел се е със
несъобразена скорост и при несъобразяване с извършващият пред него маневра
автомобил,преминал е през кръстовището на забранителен червен светофар ,без да се
съобрази с изтеглящите се и напускащи го автомобили,в нарушение на чл.50а от
ЗДвП.Предвид посоченото моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, приема за установено следното :
Не е спорно ,че на 16.02.2023 г., около 15,00 ч. в гр. Русе , на кръстовището на
бул.“Христо Ботев“ с бул.“Васил Левски“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди”, с
рег.№ Р0567РР,управляван от Н. Рашков В., лек автомобил „Тойота”, с рег.№ Р9205АК,
управляван от Г. А. П.-В., ЕГН **********, и МПС-3 ,за което е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 127/41 / 16.02.2023 г. от ПП при ОДМВР-Русе.
Съгласно последния ,съставен от полицейски служител,посетил
местопроизшествието ,участник 1 не се съобразява със сигналите на светофарната
уредба,работеща в нормален режим.Навлиза в кръстовището на жълт сигнал и се блъска в
участник 1 и участник 3, като причинява ПТП с материални щети.
Представено е и НП № 23-1085-000634 от 01.03.2023год.,влязло в сила на
31.03.2023год. , с което на Н. Рашков В. е наложено на основание чл.179,ал.2,вр. ал.1,т.5 от
ЗДвП административно наказание Глоба в размер на 200лв., за нарушение на чл.6,т.1 от
ЗДвП,тъй като не съобразява поведението си със светлинните сигнали и допуска ПТП.
Не е спорно ,че за лек автомобил „Тойота”, с рег.№ Р9205АК към датата на ПТП е
съществувала валидна имуществена застраховка „Автокаско“ при ищеца, а гражданската
отговорност на автомобилистите за лек автомобил „Ауди”, с рег.№ Р0567РР е била
застрахована от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД ,ЕИК : *********.
Въз основа на Уведомление за щета № 44011712304499 от 17.02.2023год. ,подадено
представител на застрахования , е образувана при ищеца преписка ,по която е извършен
2
опис заключение на вещо лице ,в който са отразени констатирани увреждания,приключила с
Ликвидационен акт ,с който е определено обезщетение в размер на 7043,06лв.Определеното
обезщетение е заплатено на сервиз Дунав Ауто 2012 ООД ,на когото с Възлагателно писмо
от 01.12.2023год. е възложен ремонт на увредения автомобил.Същия е бил предаден от
Дунав Ауто 2012 ООД ,след извършения ремонт на собственика ,съгласно Приемо-
предавателен протокол от 10.06.2023год. като е издадена фактура №
**********/16.06.2023год. на стойност 7043,06лв.
Не е спорно, че сумата от 7043,06лв. е заплатена от ищеца ,съгласно платежно
нареждане и опис към него,както и сумата от 34,80лв. – за предоставена пътна помощ.
С регресна покана ,получена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД ,“ДЗИ Общо
Застраховане“ЕАД е поискал възстановяване на сумата по процесната щета.
Не е спорно ,че по отправена регресна покана , ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД
,ЕИК : ********* е заплатил на 13.11.2023год. сумата от 3 546,43лв.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза.
Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е
изготвено след запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че
механизмът на процесното ПТП бил следният: На 16.02.2023 г., около 1550 часа, лек
автомобил „Ауди 80“ срег.Ке Р0567РР, се движи по бул. „Васил Левски“ и на кръстовището с
бул. „Христо Ботев“, водачът навлиза на жълт сигнал на светофарната уредба, вследствие на
което реализира ПТП с лек автомобил „ Тойота Приус“, с рег.Хе Р9205АК и лекотоварен
автомобил „Форд Транзит“, с рег.№ СВ6212СТ.
Според вещото лице ,от техническа гледна точка и от представените по делото
доказателства, причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а.
„Ауди 80“ с рег.№ Р0567РР, който е навлязъл в кръстовището образувано между бул. Христо
Ботев и бул. Васил Левски на жълт сигнал на светофарната уредба. като не е имал
възможност да го напусне преди навлизането на другите превозни средства. Същият от
техническа възможност е имал възможност да предотврати настъпването на
произшествието, ако не е преминал на жълт сигнал на светофарната уредба.
Също така вещото лице сочи ,че от данните по делото не може да се определи
скоростта на движение на всяко едно от превозните средства, участвали в процесното ПТП
,както и на какъв сигнал е навлязъл в кръстовището водача на л.а. „ Тойота Приус“.
Вещото лице сочи ,че механизмът на ПТП, както и описаните в описа на
застрахователя и в протокола за ПТП видими увреждания, давали основание да се счита, че
същите са в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. От заключението
се установява, че към датата на процесното ПТП увреденият автомобил бил в експлоатация
6 години 1 месец и 26 дни от датата на първоначална регистрация - 11.02.2010 г. като
стойността ,необходима за възстановяването му от нанесените в следствие процесното ПТП
щети,изчислена на база средни пазарни цени, възлизала на 8619,83 лв.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
За установяване на спорните факти са допуснати свидетелски показания.
Свидетеля Г. П.-В. сочи в показанията си ,че е управлявала л.а. „ Тойота Приус“
,като на кръстовището на бул.“Христо Ботев“ и бул.“Васил Левски“ в гр.Русе била в третата
лента ,първи автомобил ,с посока на движение „направо.Сочи ,че във втората лента до нея
имало МПС ,“бус“ ,което също било за направо.Свидетелката сочи ,че не виждала светофара
,но след като погледнала надясно видяла ,че „буса“ тръгва ,поради което малко след него
потеглила и тя.Твърди че не помни как е настъпил удара ,но след това й обяснили ,че била
ударена от автомобил,който минала „червено“.Удара първо бил в „буса“,а след това и в
нейния автомобил.Свидетелката сочи ,че се движела с ниска ,скорост ,под 40/км.ч. ,като
3
предполага ,че това е била и причината да не се отвори „еърбег“ й. Сочи и че уврежданията
на автомобила й били в ляво отпред.
Свидетеля Н. В. сочи в показанията си ,че произшествието настъпило на
кръстовището на бул. Христо Ботев и бул. Васил Левски в гр. Русе. Сочи ,че имало колона
от коли ,като при навлизане в кръстовището светофара светел „зелено“ .Той бил последен
автомобил, зад него нямало други.Твърди ,че докато излезе от същото ,товарен автомобил
,който бил до него не го видял и се изнесъл ,в следствие на което последвал удар ,а в
последствие твърди и за втори удар с друга кола.Твърди ,че след като дошли полицаите
констатирали ,че е минал кръстовището на „жълто“ ,докато той твърди ,че е навлязъл на
„зелен „ сигнал, а в последствие „светна жълто“ като сочи и че „слънцето светеше много“
.Сочи и че уврежданията по неговия автомобил били в лявата част.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице,
причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател,
това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил
на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено
по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на
суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП .
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил, застрахователно
обезщетение по регистрираната щета в размер на 7092,86 лева, към които били начислени 15
лева ликвидационни разходи.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото
застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в
настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма
данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не
изплаща обезщетение.
4
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От протокол за настъпило ПТП ,показанията на свидетелите ,както
и от заключението на съдебната автотехническа експертиза беше установен механизмът на
настъпване на произшествието, както и противоправното поведение на водача, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.
Следва да се приеме ,че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на МПС „Форд Транзит“, с рег.№ СВ6212СТ, който в нарушение на разпоредбата
на чл.6,т.1 от ЗДвП , при навлизане в кръстовището от бул.“Васил Левски“ не се е
съобразил със сигналите на светофарната уредба ,като навлязъл в същото на „жълт“ сигнал
,при което не е пропуснал движещите се по бул.“Христо Ботев „ ,в посока „направо“
автомобили ,поради което е станал и причина да настъпи ПТП с л.а. „ Тойота Приус“, с
рег.Хе Р9205АК.
В резултат на противоправното поведение на водача са били причинени щети на
процесния автомобил, като вещото лице установило, че от техническа гледна точка е налице
съответствие между механизма на сблъсъка и повредите по автомобила. Следователно,
доказана е и причинно – следствената връзка между противоправното поведение на водача и
причинените щети.
Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са
неоснователни. Видът и характерът на вредите по процесния автомобил се установяват
както от писмените доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По
делото липсват доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия водач.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая ответникът не представи
доказателства ,че водача на лекия автомобил ,застрахован при ищеца е нарушил чл.20, от
ЗДвП.
В тази връзка следва да се отбележи ,че съдът кредитира изцяло показанията на св.
Г. П.-В. ,които са логични и последователни, и от които се установява ,че същата е била
спряла на светофара на третото платно за движение на бул.“Христо Ботев“ .След като същия
светнал „зелено“ ,тя потеглила с автомобила си ,като малко след навлизането в
кръстовището е настъпило и произшествието ,поради което не би могло да се приеме ,че се е
движела с несъобразена скорост или че не се е съобразила с другите участници в
движението.Още повече ,че първоначалния удар между автомобила ,управляван от св.В. е
настъпил с друго МПС,което било в дясната съседна лента и тръгнало малко преди това , а
след това настъпил удар и с нейния автомобил.
Съдът не кредитира показанията на св.В. ,в частта в която той твърди ,че е навлязъл
в кръстовището на „зелен“ сигнал на светофарната уредба .Показанията му са колебливи
,тъй като твърди и че слънцето светело силно ,в последствие сочи ,че навлязъл на „зелено“
,а после „светнало жълто“.Освен това са и нелогични , и целят явно да го оневинят , тъй като
за да настъпи произшествието ,очевидно свидетеля е навлязъл в кръстовището на „жълт“
сигнал на светофарната уредба ,а след това в кръстовището сигналът вече е бил „червен“
,при което за стоящите в дясно от него автомобили на бул.“Христо Ботев“ ,той вече е бил
разрешителен „зелен“.Ето защо съдът приема ,че не е основателно и възражението на
ответника ,че св.В. е навлязла в кръстовището на забранителен „червен“ режим на
5
светофарната уредба ,а освен това не се доказва в този момент тя да е имала задължение да
съобрази поведението си с чл.50а от ЗДвП ,тъй като не е доказано ,че в кръстовището е
имало такава обстановка ,която да я принуди да спре ,още по-малко тя да възпрепятства
напречното движение.В подкрепа на това е и че в дясно ,малко пред свидетелката се е
намирал друг автомобил, който вече е бил навлязъл в кръстовището и с който е настъпил
първоначалния удар ,от което следва че св.В. е навлязъл по-скоро рязко в кръстовището
,което е станало и основната причина за настъпване на застрахователното събитие.
Или не се доказва опосредяване на вредоносния резултат от други обстоятелства,
извън поведението на застрахования при ответника водач, включително от действия или
бездействия на другия участник в ПТП, поради което съдът намира, че не е налице
основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика, намира, че изчислената
от вещото лице средна пазарна стойност в размер на 8619,83 лева представлява
възстановителната стойност на увреденото имущество.
Възражението на ответника ,че е налице надзастраховане ,по смисъла на чл.388,ал.1
от КЗ е неоснователно ,тъй като не се доказва уговорената застрахователна сума от 14 000лв.
да е по-голяма от действителната стойност на застрахованото имущество.
В случая ищецът претендира сума от 7043,06лв.,поради което регресната
отговорност на ответника е до този размер / по-малката от двете суми – стойността на
щетите и извършеното застрахователно плащане.
Също така съдът приема ,че сумата от 34,80лв. ,платена за „Пътна помощ“ за
увредения л.а. „ Тойота Приус“, с рег.№Р9205АК е пряка и непосредствена вреда от
настъпилото ПТП ,поради което застрахователното обезщетение ,платено и претендирано от
ищеца се доказва до пълния размер от 7092,86лв./ с вкл. 15лв. ликвидационни разходи/.
Следва да се вземе в предвид и заплатената от ответника по извънсъдебната
претенция сума от 3546,43лв.
Ето защо, предявеният иск по чл. 411 КЗ за сумата от 3546,43лв. се явява
6
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2024год., до окончателното изплащане на
дължимата сума.
По разноските :
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцовата страна направените по делото разноски ,в размер на 1076,58лв., представляващи
141,88лв. – държавна такса, 654,70лв. - адвокатско възнаграждение , 200лв. възнаграждение
на вещо лице и 80 лв. депозит за свидетел,съобразно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК .
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве“АД,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в гр.София,бул.“Г.М.Димитров“ № 1 , да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД ,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.“Витоша“ № 89Б на основание основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 3
546, 43 лв., представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско”, във връзка с щета №
44011712304499, за вреди на л.а. „Тойота”, с рег.№ Р9205АК от ПТП на 26.04.2021год.
,причинено от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на автомобилистите л.а.
„Ауди”, с рег.№ Р0567РР , ведно със законна лихва от предявяване на иска 12.04.2024год., до
окончателното изплащане на задължението , ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата
в размер на 1076,58 лв., представляваща деловодни разноски по първоначалния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7