№ 12987
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110155405 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД и
уточнена с молба от 11.12.2023 г., срещу Е. Н. Н., с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 4 706, 42
лв. – главница, представляваща стоиност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на
09.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, 812, 84 лв. – мораторна лихва за забава
за периода от 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г., 25, 65 лв. – главница, представляваща дължима
цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 09.12.2023 г. до окончателно изплащане на
сумите и 5, 88 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 02.10.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по
отношение на топлоснабден имот в
*************************************************** въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът
е собственик на топлоснабдения имот и като такъв е титуляр на качеството потребител на
топлинна енергия. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия,
одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
1
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по
изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на
етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва
от „Бруната“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет
на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на
цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която
разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия
цената на услугата дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е. Н. Н. чрез
назанчения му особен представител адв. Г. Д.. Оспорва се основателността на предявените
претенции. Отвеникът оспорва да е потребител на топлинна енергия и поддържа, че от
представените доказателства не се установявало същият да е собственик на процесния имот.
Оспорва Общите условия да са го обвързвали, твърди, че не са представени към исковата
молба, нито са представени доказателства за публикуването им. Оспорва точното
изпълнение на задължението на ищеца да предостави топлинна енергия. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност.
С определение от 12.02.2025 г. като трето лице - помагач на ищеца по делото е
конституирано „Бруната“ ООД / с ново наименование на фирмата „Далсия“ ООД/.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
2
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото се
установява, че именно ответникът е потребител на топлинна енергия по отношение на
процесния топлоснабден имот за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. Видно от приетия
като доказателство Нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху
собствено място на учредителите на жилищно-строителна кооперация № 188, том XII, дело
№ 2279 от 1966 г. на 20.05.1966 г. родителите на ответника Н. Н. Н. и Б. С. Н.а придобИ.т
собствеността върху ап. 9, на третия етаж в жилищна сграда с адрес в
******************************. Видно от приетите като доказателства удостоверения за
наследници Н. Н. Н. и Б. С. Н.а, както и удостоверението за родствени връзки на ответника
– Е. Н. Н. е единственият им низходящ, респективно единственият на наследник и
собственик на имота. Възражението на ответника, че същият се е отказал от наследството на
праводателите си остана недоказано, доколкото от изисканата справка се установи, че за
периода от 01.01.1986 г. до 10.04.2025 г. липсва вписан отказ от наследството на Е. Н. Н. в
особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Софийски районен съд.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ..
Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което
Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил
сключването на индивидуално споразумение, поради което и с оглед изложените по-горе
съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния
недвижим имот, съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
3
сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според
чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като доказателства
Протокол от 25.07.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за
сключване на договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за
извършване на услугата дялово разпределение с „Бруната България“ ООД. Приети като
писмено доказателства са още Договор от 18.09.2002 г., сключен между „Бруната България“
ООД и собствениците при сграда в режим на етажната собственост с адрес в
************************* въз основа на взетото решение на Общото събрание, както и
договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД и „Бруната“ ООД от 28.05.2018 г. От приетите писмени доказателства съдът
прави извод, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била
топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
При справка в Търговския регистър се установи, че дружеството, осъществяващо дяловото
разпределение е сменяло фирмата, както следва от „Бруната България“ ООД на „Бруната“
ООД, на „Далсия“ ООД. Обстоятелството, че в списъка на собствениците във връзка с
взетото решение на ОС на ЕС за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ е
отразено, че ответникът Е. Н. Н. е „зад граница“ не обосновава извод, че същият няма
качеството потребител, респективно, че в собствения му топлоснабден имот не се доставя
топлинна енергия. Липсват каквито и да било събрани доказателства в тази посока, а и от
служебно извършените справки в НБД се установява, че постоянният и настоящият адрес на
ответника са именно на адреса на процесното жилище.
Страните не спорят относно факта на предоставяне на топлинна енергия, нито относно
количеството предоставена топлинна енергия. Деистващата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стоиността на деиствително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
4
индивидуалните уреди за измерване. Въз основа на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава обща фактура за отоплителния сезон относно
дължимите вземания.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес
************************* е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката
средство за измерване – общ топломер, които е отчитан по електронен път в края на всеки
месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Изяснява се, че през процесния период в имота на ответника са начислявани суми за
отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детаилно е посочено как се
формират те, достигаики се до краиния извод, че това е ставало съобразно изискванията на
деистващата нормативна уредба. През процесния период не е осигурен достъп за отчитане
на консумираната топлоенергия за отоплителен сезон 2020/2021 г. и за отоплителен сезон
2021 г./2022 г., поради което служебно са начислени на база инсталирана мощност на 5 броя
отоплителни тела. Сградната инсталация е изчислена на върху пълната отопляема кубатура
от 200 куб.м., като за отоплителния период от 2021/2022 г. е съобразено изменението на
формулата за изчисление в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Тъй като не е осигурен
достъп до имота за двата отчетни периода, има служебно начислена топлинна енергия за
битова гореща вода на база три броя потребители, съгласно представен формуляр за отчет от
топлинния счетоводител. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение
също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните
изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното
количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и
реално дължимата сума. Съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-
техническата експертиза по делото са установени по категоричен начин доставената и
потребена в имота топлоенергия в определено количество и неините стоиности за исковия
период. Заключението на експерта е обосновано и изготвено въз основа на професионалните
му знания и компетентност, същото не е оспорено от страните, поради което съдът го
кредитира с доверие и го поставя в основата на правните си изводи.
Вещото лице е извършило проверка и е изчислило, че цената на общо доставената
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е 4 794, 51 лв., доколкото
ищецът претендира сума в по-нисък размер от 4 706, 42 лв., то искът доказан по размер
изцяло.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от
начислените суми ответниците дължат да заплатят, като бъде разгледано своевременно
релевирано възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните,
разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
5
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях
се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на давността,
като в случая исковата молба е подадена в съда на 09.10.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и деиствията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост не след и на 09.10.2020 г. г., а след и на 02.08.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията за м. май 2020,
тъи като то е станало изискуемо на 15.07.2020 г., т. е. преди 02.08.2020 г., поради което то
следва да бъде отхвърлено. В отговор на поставен вещото лице е посочило, че цената на
доставената топлинна енергия за м. 08.2020 г. е 29, 67 лв., поради което и искът следва да
бъде отхвърлен за тази част. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът
претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на
топлинна енергия, които са погасени по давност, позоваваики се на обща фактура, издадена
едва на 31.07.2021 г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото
с това деиствие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на
топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стоиността на деиствително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стоиността на деиствително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не променя
срока, в които месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от които
започва да тече погасителната давност за тях.
С оглед изложените съображения съдът намира, че общо искът за цена на доставена
6
топлинна енергия е основателен за месеците от м. юни 2020 г. до м. април 2022 г. и са
сумата от общо 4 676, 75 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 4 706, 42 лв.
следва да бъде оставен без уважение.
Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение следва от
разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на
Продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като
стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето
на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя
на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Към стоиността на
задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност не се спори, че се равнява
на посочения от ищеца размер от общо 25, 65 лв., дължимо за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г. Това е така, тъи като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл.
61, ал. 1 от Наредба No 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите
условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение
се претендира от ищеца, считано от месец август 2020 г., следователно не е погасено по
давност.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят
7
клиентите в забава. Доколкото главното вземане за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. е
погасено по давност, то погасено по давност е и акцесорното вземане за мораторна лихва за
този период. Съгласно приетото заключение на вещото лице вземанията за първия
отоплителен сезон /2020 г. – 2021 г./ възлизат на 2 112, 91 лв., от тях следва да се извади
погасената по давност сума от 29, 67 лв., дължима остава главница в размер на 2 083, 24 лв.
Видно от издадената обща фактура от 31.07.2021 г. срокът за плащане е до 14.09.2021 г.,
респективно ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2021 г. Съгласно приетото заключение
на вещото лице вземанията за втория отоплителен сезон /2021 г. – 2022 г./ възлизат на 2 681,
61 лв. Видно от издадената обща фактура от 31.07.2022 г. срокът за плащане е до 14.09.2022
г., респективно ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2022 г. При това положение
мораторната лихва, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на компютърна
програма, с която разполага, възлиза на сумата от общо 790, 99 лв., а искът следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 812, 84 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 09.10.2023 г. и касаеща
процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в общ размер на 5,88 лв., начислена за
периода от 16.10.2020 г. до 02.10.2023 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват част от направените
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 1 236, 34
лв. - платена държавна такса и такса за издаване на съдебни удостоверения, депозит за
особен представител, депозит за вещо лице и така и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като
съобрази вида и обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в
***************************************************** да заплати на
8
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следните суми: 4 676, 75 лв. – дължима, но незаплатена цена на топлинна енергия
за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 09.10.2023 г. до окончателно изплащане, 790, 99 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г., 25, 65 лв.
–дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от
м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от 09.10.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 4 676, 75 лв. до пълния предявен размер от 4 706, 42 лв. и
за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; иска за лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 790, 99 лв. до пълния
предявен размер от 812, 84 лв. и иска за лихва за 5, 88 лв. за периода от 16.10.2020 г. до
02.10.2023 г.
ОСЪЖДА Е. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в
***************************************************** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 236, 34 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9