Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
26.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 27
по описа за 2021г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба на П.Р.П. ***, депозирана чрез адвокат А.Д. от Адвокатска
колегия – Шумен, срещу Решение №260147/27.11.2020г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 1414/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № 18-0869-002929/20.11.2018год. на ВПД
началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание
чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП на П.Р.П. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Излага доводи за нищожност на процесното НП
поради издаването му от некомпетентен орган. Твърди също, че е налице
съществено нарушаване на производствените правила, визирани в ЗАНН. Оспорва се
и решаващия извод на съда относно безспорната установеност на приписаното на
водача нарушение. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния
акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представя писмено становище, в което заявява, че поддържа доводите в
касационната жалба, като излага и допълнителни такива, обосноваващи искането му
за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна, ОД на МВР –
Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която
оспорва предявената жалба и моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в
сила.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено
при следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят П.П. на
25.06.2018г. закупил от М.К.И.и съпругата му С.В.И.лек автомобил марка „Ауди
А4“ с регистрационен номер *********. След придобиването му, П.П. не
регистрирал автомобила на негово име в КАТ, а продължил да го управлява като
собственост на продавачите.
На 04.10.2018г. в 23.50ч. в
гр.Шумен по ул.Университетска до дискотека „ЖАК“ в посока сектор „Пътна
полиция“ П. управлявал процесния автомобил, когато бил спрян за проверка от
служители на КАТ гр. Шумен. След извършена служебна проверка, проверяващите
установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил е негова собственост от
25.06.2018г., видно от договор за покупко-продажба № 7025 от 25.06.2018г., като
МПС с рег. ********* не е регистрирано по надлежния ред в двумесечен срок от
сключването на гореспоменатия договор и същото е с прекратена регистрация от
26.08.2018г.
За констатираното свидетелят П. Г.М.съставил
АУАН серия Д № 533615, като сметнал, че водачът П. е нарушил изискванията на
чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП. П. подписал и получил акта си, без да отрази
възражения по него. Не се възползвал и от правомощията си по чл.44 ал.1 от ЗАНН
и не депозирал писмени възражения в тридневния срок.
След извършена проверка по чл.10,
във вр. с чл.9 от ЗМВР материалите по случая били изпратени в ШРП за преценка
относно извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. По така изпратените
материали била образувана преписка вх. № 2705/2018г. на ШРП. На 13.11.2028г.
преписката била приключена с отказ за образуване на наказателно производство и
върната на ОД МВР - гр.Шумен с оглед преценка за търсене на административна
отговорност. Въз основа на материалите по преписката административно
наказващият орган издал впоследствие оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че АУАН и атакуваното НП са издадени от
компетентни за това органи и в хода на административно наказателното
производство, не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният състав приел за безспорно
установено от обективна и субективна страна извършването на описаната в НП
деятелност от страна на санкционираното лице, поради което потвърдил процесния
правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка
в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка както и направените въз
основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на
отговорността на касатора. Касационната инстанция намира за неоснователни
твърденията на инициатора на настоящото производство за наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство. Конкретни
такива жалбоподателят не сочи, а единствено бланкетно излага твърдение за
несъблюдаване на императивния законов ред, регламентиран в чл.42-46 от ЗАНН.
Противно на изложеното в жалбата, касационният състав намира, че санкционното
производство е протекло при стриктно съблюдаване на изискванията на ЗАНН, като
до издаване на НП се е стигнало след като е била образувана преписка вх. №
2705/2018г. на ШРП, която приключила на 13.11.2028г. с отказ за образуване на
наказателно производство и върната на ОД МВР - гр. Шумен с оглед преценка за
търсене на административна отговорност. В рамките на регламентирания законов
срок административно наказващият орган, надлежно оправомощен с посочената в
обстоятелствената част на НП заповед на министъра на вътрешните работи, е
пристъпил към ангажиране на отговорността на дееца, правилно възприемайки
поведението му за противоправно по смисъла на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Шуменският административен съд се
солидаризира и с решаващото становище на районния съд относно безспорната
установеност от обективна и субективна страна на вмененото на водача нарушение.
С разпоредбата на чл.140, ал.1,
изр.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.),
законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от наредбата при промяна в регистрацията,
собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се
попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът
представя редица изброени в нормата документи, а според чл.14, ал.1 от същата
наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за
превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация,
смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна
регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна
уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е
закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на
свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от
разпоредбата на чл.4, ал.1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да
представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на
регистрацията, а нормата на чл.3, ал.1 регламентира, че моторните превозни
средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния
митнически орган. Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда
налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на
управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6,
т.25, предл.първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно
средство.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, касаторът П.П. е
управлявал закупения от него автомобил марка „Ауди А4“ с регистрационен номер *********,
като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за
обществено ползване, както и че това МПС, към датата на управлението е било със
служебна прекратена регистрация, считано от 26.08.2018г. В тази връзка,
настоящата инстанция намира, че не са били налице сочените от касатора
извинителни обстоятелства, свеждащи се до няколкодневен болничен престой в края
на месец август 2018г., доколкото неправомерното управление е било установено
значително по-късно след изписването му от болничното заведение, а именно на
04.10.2018г., като и в този последващ период собственикът не е изпълнил
възложеното му задължение да регистрира автомобила си. Срокът за регистрация на
превозното средство е изтекъл, при което от 26.08.2018г. то е било с прекратена
регистрация.
Прекратяването на регистрацията
на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по
силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е
било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на
регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез
правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на
чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Ирелевантно за
отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или
не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация.
На водача на автомобила, в случая неговия собственик, е вменено задължението да
управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че
регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от
отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на
факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на
небрежност.
Установените по делото факти и
анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус
обосновава извод, че П.П. е осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият е
управлявал собственото си превозно средство, без да съобрази вмененото му
задължение да не управлява автомобил без действаща регистрация. Като не е
сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно
правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността
се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не
е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата
на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда,
че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, касаторът
следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право
действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. Всеки
правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени
пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по
надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая не
е имало обективни пречки за водача да установи дали управляваният от него автомобил
е редовно регистриран.
Касационният състав приема, че
административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ в минималния
размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за минималния срок от 6
месеца, са определени в минимален размер. Не са налице основания за приложение
на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С оглед на това оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото правилно
е било потвърдено от районния съд.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260147/27.11.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1414/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 26.02.2021 г.