№ 24962
гр. София, 16.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110143615 по описа за 2020 година
Делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Делото е образувано по искова молба на „К.“ ЕООД срещу „Б. Е. Е.“ ООД. Исковата
молба е редовна и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.10.2023г. от 14:40 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и
препис от отговора на исковата молба, на ответника- препис от молба с вх. № 25181387 от
07.12.2020г., ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото,
като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до съдебното заседание да представи четливо
копие от бордна карта. При неизпълнение, копието ще бъде изключено от доказателствата
по делото.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 25232/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав, по настоящото
дело за послужване.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 7, т. 1, б.
"б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. вр.чл.99 ЗЗД от „К.“ ЕООД срещу „Б. Е. Е.“ ООД за
признаване за установено, че дължи сумата от 400 евро, представляваща обезщетение по
чл.7, §1, б.„б“ Регламент №261/2004 г. за закъснение при изпълнение на полет от Б. до Н.,
планиран да пристигне в крайната дестинация на 11.08.2019 г., 19,00 ч., а пристигнал на
12.08.2019г., в 01,29 ч., дължимо на пътника Л. Л., паспорт №, адрес-А. А. №, Х., П., ..., Д.,
В., като вземането за обезщетението е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от
1
14.05.2020г. между Л. Л. и „К.“ ЕООД, ведно със законна лихва от 18.06.2020г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 25232/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че Л. Л. купува билет с дестинация Б. - Н., като полетът до крайната
дестинация е следвало да пристигне на 11.08.2019г. в 19.00 часа. В действителност пътникът
достигнал крайната дестинация на 12.08.2019г. в 01:29 часа. Закъснението било 6 часа и 29
минути. Сочи, че на 22.08.2019г. Л. Л. чрез К. ЕООД изпраща съобщение до ответника, с
което претендира дължимото обезщетение. По силата на договор за цесия от 14.05.2020г.
била прехвърлила вземането си на ищеца, както и го упълномощила да уведоми „Б. Е. Е.“
ООД за извършената цесия. На 20.05.2020г. бил уведомен ответникът за цесията и му бил
даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Сочи, че купувайки си билет Л. Л. е
сключила договор за превоз на пътници със самолет с ответника. Поддържа, че полетът бил
закъснял с 6 часа и 29 минути, както и че бил с дестинация между 1500 и 3500 км, поради
което обезщетението било в размер на 400 евро. Твърди, че в конкретния случай не е налице
пречка да се прехвърли правото на парично обезщетение, като цесията ставала
противопоставима на длъжника от момента на уведомяването от стария кредитор. От
приложеното пълномощно се установявало, че било извършено надлежно уведомяване от
стария кредитор, който чрез упълномощено лице уведомява длъжника за новия кредитор.
Сочи, че с получаване на препис от исковата молба ответникът също бил уведомен за
извършеното прехвърляне на вземане. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който са изложени твърдения, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан.
Твърди, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението, извършено от цесионера. Поддържа,
че не може да се счита за валидно уведомление депозирането на исковата молба пред съда,
тъй като съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД съобщението следвало да е извършено от цедента, а
искът бил предявен от цесионера. Сред приложенията към исковата молба липсвало
изходящо от цедента уведомление за цесията, както и пълномощно на цесионера, не били
ангажирани и доказателства за извършено такова. Поддържа, че ищецът не е активно
легитимиран взискател по цесията. Твърди, че по делото не бил представен договор,
доказващ наличието на потвърдена резервация за процесния полет. Сочи, че в счетоводните
регистри на ответника не било отразено плащане, извършено лично от г-жа Л. или от нейно
име. Твърди, че липсата на представен договор изключва възможността да се установи и
дали пътуването не е в рамките на мултимодално такова, а именно включващо повече от
един вид транспорт в рамките на единен договор за превоз. Поддържа, че ищецът не е
доказал наличието на потвърдена резервация за процесния полет. По делото не била
представена и бордна карта /багажен етикет/. Т.е. липсвали доказателства, че лицето, което
има потвърдена резервация за полет се е представило навреме на гишето за регистрация,
допуснато е на борда на самолета и е осъществило пътуване до съответната дестинация. По
2
делото не били представени доказателства и за закъснение на полет, равно на или по-голямо
от три часа спрямо предварително планираното разписание. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
С молба от 07.12.2020г. ищецът е представил самолетен полет, както и нечетливо
копие от бордна карта.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между Л. Л. и ответника е
сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на
11.08.2019г. по релация гр.Б. - гр. Н., закъснение на полета повече от три часа, размер на
претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг, както и валиден договор за цесия, по силата на който е
придобил вземането на Л. Л. срещу ответника.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в
уговореното време до уговореното място/.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
закъснение на полета, размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието
между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, както и валиден
договор за цесия, по силата на който е придобил вземането на Л. Л. срещу ответника.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4