РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110161807 по описа за 2022 година
********* е предявило срещу Р. В. И., Д. Б. К., М. М. В., Т. С. И., Н. Н. М.
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да
бъде признато за установено, че същите дължат на ищеца в условията на
разделност при квоти: Р. В. Н. - 3/42, Д. Б. К. - 3/42, М. М. В. - 11/42, Т. С. И. -
11/42 и Н. Н. М. - 11/42, от следните суми: сумата от 4723.94 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия доставена до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: **************, аб. № ********** за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.07.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за
топлинна енергия в размер на 554.01 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
29.06.2021 г., сумата от 43.61 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 26.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
начислена върху главницата за дялово разпределение в размер на 8.95 лв. за
периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по гр. д. № 43640/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
1
страната поддържа исковата молба и претендира разноски и посочва, че в хода
на делото ответникът Р. И. била заплатила сумата от 400 лв., Д. К. била
заплатила сумата от 512.19 лв., а ответникът Н. М. била заплатила сумата от
1396.08 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. С. И. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Посочва, че процесния
имот се владее единствено от М. В. и същият се бил отказал от наследството
на своите родители и не се явявал наследник, поради което моли за отхвърляне
на исковете срещу него. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Н. М. не е подал отговор на
исковата молба, като след изтичане на срока е постъпило становище от
страната, в което посочва, че иска срещу нея е основателен. Посочва, че
признава иска и била погасила всички свой задължения към ищеца. Пред съда
страната не се явява и не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. М. В. е депозирала отговор
на исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните
суми, но не и техният размер. Оспорва качеството си на потребител на
топлинна енергия. Оспорва основанието за начисляване на лихва върху
главницата за дялово разпределение, както и ответникът да е бил поставен в
забава. Претендира разноски. Пред съда страната не се явява и не изпраща
процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. В. И. е подал отговор на
исковата молба, като посочва, че била погасила всички свой задължения към
ищеца. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Б. К. е подал отговор на
исковата молба, като посочва, че била погасила всички свой задължения към
ищеца. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и
разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е
доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
2
**************, аб. № ********** на стойност 4723.94 лв., върху която сума
ищецът е начислил мораторна лихва в размер 554.01 лв. за енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г., че стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 43.61 лв.,
върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 8.95 лв. за
периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г., че през процесния период Н. Н. М. е
била собственик на 11/42 ид. ч. от имота, Д. Б. К. е била собственик на 3/42 ид.
ч. от имота, както и че през процесния период Р. В. Н. е била собственик на
3/42 ид. ч. от имота, както и че Р. И. била заплатила сумата от 400 лв., Д. К.
била заплатила сумата от 512.19 лв., а ответникът Н. М. била заплатила сумата
от 1396.08 лв.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От представения по делото нотариален акт за собственост на апартамент
/жилище/ по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 120 от 17.06.1972 г., том IV, дело № 720, се
установява, че С.И.В. и Р.М. В. са придобили собственост върху апартамент
***********. Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим
имот на основание давностно владение № 85 от 28.09.2020 г., том I, рег. №
2216, дело 066 от 2020 г., съгласно който М. М. В. е призната за собственик на
основание давностно владение на 7/10 ид. ч. от следния недвижим имот, а
именно: жилище, апартамент, самостоятелен обект с идентификатор
**********, ************. От представеното удостоверение с изх. №
******** от 02.12.2013 г. издадено от ********** се установява, че стар адрес
********* се отнася за жилищна сграда с шест входа с настоящ адрес
*****************. Представено е и удостоверение на наследници с изх. №
********** от 15.09.2020 г., издадено от Столична община се установява, че
С.И.В. е починал на 14.03.1988 г., като е оставил наследници по закон: Р.М. В.
– съпруга /починала на 22.02.2001 г. и наследена от Н. Н. М. – дъщеря, Т. С. И.
– син, М. С.а В. – дъщеря починала на 20.10.2016 г. и наследена от дъщеря си
М. М. В./, Т. С. И. – син, Н.С.М.а – дъщеря починала на 02.05.1995 г. и
наследена от дъщеря си Д. Б. К., В. С. И. – син –починал на 01.10.1994 г. и
наследена от дъщеря си Р. В. Н. и съпругата си И. Г. И., М. С.а В. – дъщеря
починала на 20.10.2016 г. и наследена от дъщеря си М. М. В..
По отношение на ответника Т. С. И., настоящият състав намира, че
принципно отговорността на същата бил могла да се ангажира на основание
чл. 5, ал. 1 от ЗН. По делото са представени съдебно удостоверение с изх. №
87740 от 20.10.2023 г. издадено от СРС, 84 състав, от което е видно, че Т. С. И.
бил подал заявление, с което се отказвал от наследството на Р.М. В., който
отказ бил вписан в особената книгата на съда под № 2051 от 20.10.2023 г.,
както и съдебно удостоверение с изх. № 87707 от 20.10.2023 г. издадено от
СРС, 91 състав, по гр. д. № 57564/2023, от което е видно, че Т. С. И. бил подал
заявление, с което се отказвал от наследството на С.И.В., който отказ бил
вписан в особената книгата на съда под № 2047 от 20.10.2023 г. С вписване на
3
валидно направените пред районния съдия откази от наследство /доколкото в
случая не се твърди и няма данни същото да е било прието преди това/
настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство, наследникът – в случая ответникът Т.
С. И. се лишава от включените в наследството права и не приема включените в
него задължения. Така той не само престава да бъде наследник, но се счита, че
не е била такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от
открИ.е на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/.
При това положение се налага извод, че в случая не се установява наличието
на основание за ангажиране отговорността на ответника Т. С. И., поради което
предявените искове срещу този ответник се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на ответниците Р. В. И., Д. Б. К. и Н. Н. М. настоящият
състав намира, че в случая посочените предпоставки са налице, доколкото тези
ответници извършват признание на предявените срещу тях искове, още
повече, че с оглед поведението на ответниците Р. В. И., Д. Б. К. и Н. Н. М.,
които са извършил плащане, съдът намира, че е налице извънсъдебно
признание на предявените искове.
По делото е отделено за безспорно, че след завеждане на исковата молба
Р. И. била заплатила сумата от 400 лв., Д. К. била заплатила сумата от 512.19
лв., а ответникът Н. М. била заплатила сумата от 1396.08 лв. С оглед на
гореизложеното и като взе предвид размера на погасените суми и изявленията
на страните, следва да се приеме, че с извършените плащания от ответниците
Р. В. И., Д. Б. К. и Н. Н. М. са погасени именно претендираните от тях
вземания за главница за топлинна енергия и дялово разпределение, мораторна
лихва начислена върху двете главници, както и законната лихва начислена
върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, които са
предмет на настоящото исково производство.
При това положение предявените искове срещу ответниците Р. В. И., Д. Б.
К. и Н. Н. М. се явяват неоснователни, поради погасяването му чрез плащане в
хода на процеса и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на ответника М. М. В., то настоящият състав намира, че с
оглед на гореизложеното в разглеждания случай следва да бъде ангажирана
нейната отговорност. Видно от нотариален акт за собственост на апартамент
/жилище/ по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 120 от 17.06.1972 г., том IV, дело № 720, се
установява, че С.И.В. и Р.М. В. са придобили собственост в режим на СИО
върху апартамент ***********, които имот съгласно удостоверение с изх. №
******** от 02.12.2013 г. издадено от ********** се отнася за жилищна
сграда с шест входа с настоящ адрес *****************. В случая С.И.В. е
починал на 14.03.1988 г., а Р.М. В. е починала на 22.02.2001 г. и е оставила на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН за един от своите наследници М. С.а В., която също е
починал на 20.10.2016 г., като е оставил за наследник на основание чл. 5, ал. 1
от ЗН ответницата М. М. В. – дъщеря. Ето защо именно тази ответница следва
да отговарят за задълженията към ищеца съобразно притежаваните от нея
идеални части.
4
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е
ответницата М. М. В. по силата правото на собственост. Ответницата следва
да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно
притежаваните от нея идеални части през процесния период, а именно 1/3. По
силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането
им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни
се явяват възраженията на ответницата за липсата на облигационна връзка.
Следва да се посочи, че с оглед на диспозитивното начало в процеса,
доколкото се твърди, че същата е притежавала 11/42 ид. ч. от процесния
недвижим имот, то и в този размер следва да се присъдят и претендираните
суми.
Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно
обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за процесния топлоснабден имот възлиза на
сумата от 4723.94 лв., то именно в този размер следва да бъде уважен
предявения иск. В случая ответницата М. М. В. следва да отговора за 11/42
част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата
от 1237.22 лв., в който размер следва да бъдат уважен предявения иск.
След като ответникът М. М. В. не е изпълнила точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и
дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е
уговорено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 554.01 лв.
за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г., доколкото по делото е отделено за
безспорно размерът на мораторната лихва начислена върху главницата за
топлинна енергия. Ответникът М. М. В. следва да отговаря за сумата от 145.10
лв.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
5
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая по делото е отделено за безспорно, че е била осъществена
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. В
нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради -
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следва да бъде
посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях търговец. В случая, доколкото по делото е
отделено за безспорно, че стойността на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 43.61 лв., като ответникът
М. М. В. следва да отговора за 11.42 лв. Действително след като ответникът
М. М. В. не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация би изпаднал в забава и ще се дължи обезщетение в размер
на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправени и получена покана от тази ответница за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
претенцията за лихва в общ размер на 2.34 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението на ответника М. М. В. за погасяване
на задълженията по давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение
на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или различието
на размера на задължението за плащане нямат отношение към
6
характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ********* клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези
срокове вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер,
но същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се смята
предявен на 26.07.2021 г. и при прилагане на изложените по-горе принцип
част от задълженията на ответника М. М. В. за процесния период, а именно за
периода от м.05.2018 г. на стойност 38.63 лв. от общото му задължение са
погасени по давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид
изложеното съдът намира, че непогасени по давност са задължения за
главница в размер на 1198.59 лв. С погасяването на главните вземания са
погасени по давност и акцесорните вземания за лихва за забава начислена
върху главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради което
погасени се явяват вземания за лихва за забава на стойност 5.81 лв.,
/изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а размерът на непогасените по давност
задължения за лихва дължими от ответника М. М. В. възлиза на 139.29 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. претендирани М. М.
В. на стойност 0.47 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия
размер на непогасените по давност суми дължими от същата възлиза на 10.94
лв., за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 106.61 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 106.61 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед неоснователността на
предявените искове срещу ответника Т. С. И., то по отношение на него не
следва на ищеца да му се присъждат разноски. Въпреки отхвърлянето на
предявените искове срещу Р. В. И., Д. Б. К. и Н. Н. М., доколкото се касае за
7
погасяването им в хода на процеса, ответниците дължат направените и
претендирани от ищеца разноски. Съдът намира, че с извършените плащания
от Д. Б. К., че са погасени вземанията за съдебните разноски, като Р. В. И.
следва да заплати на ищеца сумата от 25.94 лв., а Н. Н. М. следва да заплати
сумата от 95.12 лв. С оглед частичната основателност на исковите претенции
срещу ответника М. М. В. на ищецът следва да му бъде присъдена сумата в
размер на 91.90 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника Т. С. И.
следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА
на процесуалния представител на ответницата М. М. В. следва да се присъди
сумата от 13.54 лв. По отношение на претендираните от процесуалния
представител на ответника М. М. В. разноски в заповедното производство
съдът намира, че заповедното производство е уредено като едностранно,
поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други
едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда
с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение
се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение
в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса редакция/ е основание за
отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК.
То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника. В този смисъл не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство по смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски
районен съд отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл.
414 от ГПК по своя характер все пак представлява действие по подаване на
молба, намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, ал. 1 т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждение /в приложимата й редакция/, като в случая следва да се
определи възбаграждение в размер на 50 лв. На процесуалния представител на
ответницата М. М. В. с оглед изхода на спора следва да бъде присъдена сумата
от 1.69 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от
*************, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
********** срещу М. М. В., ЕГН **********, със съдебен адрес
**************, чрез адв. Д. Ч., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. М. В. дължи
на ************* следните суми: сумата от 1198.59 лв., представляваща
главница за топлинна енергия доставена до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: **************, аб. № ********** за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.07.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия
в размер на 139.29 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г., сумата от
10.94 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
26.07.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по гр. д. № 43640/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над уважения
8
размер от 1198.59 лв., до пълния претендиран размер от 1396.08 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 26.07.2021
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018, иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 139.29
лв., до пълния претендиран размер от 145.10 лв., иска за дялово разпределение
за сумата над уважения размер от 10.94 лв., до пълния претендиран размер от
11.42 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 26.07.2021 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.06.2018
г. до 30.06.2018 г., както и иска за сумата от 2.34 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г.
до 29.06.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *************, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление***************, срещу Т. С. И., ЕГН
*************, с адрес********************, искове по реда на чл. 422 ГПК
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че Т. С. И. дължи на
************* сумата от 1237.22 лв., представляваща главница за топлинна
енергия доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
**************, аб. № ********** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 26.07.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия в размер на
145.10 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г., сумата от 11.42 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.07.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за
дялово разпределение в размер на 2.34 лв. за периода от 31.07.2018 г. до
29.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
43640/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *************, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление ***************, срещу Н. Н. М., ЕГН
**********, с адрес ***********, чрез адв. И. Б., искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. Н. М.
дължи на ************* сумата от 1237.22 лв., представляваща главница за
топлинна енергия доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
**************, аб. № ********** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 26.07.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия в размер на
145.10 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г., сумата от 11.42 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.07.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за
дялово разпределение в размер на 2.34 лв. за периода от 31.07.2018 г. до
29.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
43640/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, поради плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *************, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление ****************, срещу Р. В. И., ЕГН
**********, с адрес *******************, искове по реда на чл. 422 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че Р. В. И. дължи на
************* сумата от 337.42 лв., представляваща главница за топлинна
енергия доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
**************, аб. № ********** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 26.07.2021 г. до изплащане на вземането,
9
мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия в размер на
39.57 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г., сумата от 3.11 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.07.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за
дялово разпределение в размер на 0.64 лв. за периода от 31.07.2018 г. до
29.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
43640/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, поради плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *************, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление ********************, срещу Д. Б. К., ЕГН
**********, с адрес***********************, искове по реда на чл. 422 ГПК
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Б. К. дължи на
************* сумата от 337.42 лв., представляваща главница за топлинна
енергия доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
**************, аб. № ********** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 26.07.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия в размер на
39.57 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г., сумата от 3.11 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.07.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за
дялово разпределение в размер на 0.64 лв. за периода от 31.07.2018 г. до
29.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
43640/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Р. В. И., ЕГН **********, с адрес
************************ да заплати на *************, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление **********, на основание чл. 78, ал. 1 във
вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 25.94 лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес г****************, чрез
адв. И. Б. да заплати на *************, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление **********, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от
ГПК сумата от 95.12 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН **********, със съдебен
адрес*************** чрез адв. Д. Ч. да заплати на *************, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление **********, на основание
чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 91.90 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА *************, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление **********, да заплати на Т. С. И., ЕГН ******************, с
адрес *********************,, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100
лв., представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА *************, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление **********, да заплати на адвокат Д. Й. Ч., с личен №
**********, с адрес *********************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 15.23 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на М. М. В. пред СРС в
исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11