О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, ………….11.2019г.
Варненският
административен съд, ІІ-ри състав, в
закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Чолакова адм. дело N 2989 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по делото е образувано по жалба на Главния
архитект на община Варна против заповед № ДК-11-ВН-05/04.10.2019г. на Началника
на РДНСК-Варна, с която е отменено разрешение за строеж №170/19.09.2019г.,
ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж: „Жилищна
сграда“, находящ се в УПИ VІІ-9, кв.318 /с идентификатор ***/ по плана на 9-ти,
м.р. ***, гр. Варна.
Ответната страна, в писмено становище
сочи, че жалбата е недопустима и моли същата да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно чл.215, ал.5 ЗУТ в производството пред съда
по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за
строеж по реда на чл.156, ал.3, се призовават Дирекцията за национален
строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните
лица. Съгласно чл.156, ал.2 ЗУТ органите на ДНСК проверяват служебно
съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни
проекти, с предвижданията на подробния устройствен план и в случай, че се
констатират такива нарушения или други, водещи до незаконосъобразност на
строителните книжа, съгласно ал. 3, началникът на ДНСК или упълномощено от него
длъжностно лице издава мотивирана заповед за отмяната им.
По отношение на главния архитект в качеството му на
издател на разрешението за строеж, заповедта за отмяната му с правно основание
чл.156, ал.3 ЗУТ се явява контролен акт, постановен от орган на ДНСК при
упражненото му правомощие за служебен контрол - чл.156, ал.1 ЗУТ.
Правото на оспорване на индивидуалните административни
актове имат само лица с доказана активна процесуална легитимация. Това са
физическите и юридически лица, чиито законни права и интереси са засегнати или
нарушени с акта, или за които този акт създава задължения. Заинтересовани лица
по отношение на разрешение за строеж или отказът да се издаде такова са лицата
по чл.149, ал.2 ЗУТ и главният архитект на общината като издател на акта не
попада сред тях, т.е. няма право да обжалва оспорената заповед.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че за подателят
на жалбата не е налице правен интерес, поради което производството по делото следва да се прекрати.
Предвид гореизложеното и на основание чл.159,т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане № 14556/01.11.2019 г.
постановено по адм. дело № 2989/2019 г. по описа на Административен съд-Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 2989/2019 г. по описа на Административен съд- Варна, втори състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.