№ 3861
гр. Варна, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Г.а
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.
като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
20253110110595 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
насилие.
Образувано е по молба, подадена от И. Д. Д., ЕГН **********,
действаща лично и като майка на детето М. А. А., ЕГН ************, двете с
адрес: град В., ж.к. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** срещу М. К. В., ЕГН
**********, адрес: град П., ул. „Св. Св. К. и М.“ № **, ет.**, с искане за
налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.
В депозираната молба се излагат твърдения, че с ответника са се
намирали във фактическо съжителство, по време на което същият е
упражнявал физическо и психическо насилие спрямо И. Д., но същата не е
търсила защита по реда на ЗЗДН, а е прощавала проявената агресия.
Отношенията им са прекратени през октомври 2024 г., но ситуацията е
ескалирала, тъй като ответникът непрестанно я е следял и заплашвал. Заявява,
че с майка й работят на пазара в Кайсиева градина, където имат два магазина и
ответникът минава, с различни МПС като гледа ехидно и заплашително. На
07.09.2025 г. е изпратил съобщение по „Вайбър“ на голямата й дъщеря като е
искал от нея да предаде на майка си и баба си, че ще приключи двете
магазинчета съвсем скоро и всеки ще си получи заслуженото. Това уплашило
двете молителки и затова майката извикала нейна приятелка в дома им.
Подавал сигнал на тел. 112 и в Трето РУ. Моли за уважаване на молбата.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си
представител заявява, че на 07.09.2025 г., това което е описано, действително
се е случило, но не по този начин. Всички останали факти и твърдения, които
са описани в обстоятелствата част на молбата ги оспорват. Не оспорва, че на
07.09.2025 г. е имало изпратено съобщение, но не в този вариант, в който се
1
заявява от молителката. Не оспорва факта на изпратено съобщение до М. А..
Ответникът В., лично заявява, че оспорва молбата като твърди, че молбата
няма нищо общо с истината. Не оспорва, че е изпратил съобщение до М. А.,
тъй като е искал да види децата, поне да се сбогува с тях и понеже знае, че
ядат бой често в тях и им разбиват главите във вратите и тъй като много ги
обича е искал да знае дали са добре. Твърди, че като са се разделили е звънял
два месеца, три месеца по-късно и тогава е изпратил съобщението, бил е в
град Обзор тогава. Посочва, че съобщението, което изпратил е със
съдържанието, което е по делото „че ще си получат заслуженото, защото ги
тормозят“, това е. Твърди, че не е изпращал такова съобщение „Ще приключа
двете магазинчета съвсем скоро и всеки ще си получи заслуженото“.
Уточнява, че е изпратил съобщението, защото първо не си вдига телефона и
защото го е яд, че са го лъгали четири години и второто понеже не е
нормално, да му поиска И. Д. деветнадесет хиляди лева, които й е дал и после
да я хване да се целува с друг мъж на терасата. Моли за отхвърляне на
молбата, тъй като се касае до лични взаимоотношения, а не до домашно
насилие, а в евентуалност се иска да се наложат мерки за минимално
предвидения в закона срок.
От събраните по делото доказателства, съдът установява следната
фактическа обстановка:
Приета като писмено доказателство по делото е декларация, по реда на
чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която се излагат твърдения за осъществен акт на насилие на
07.09.2025 г.
Прието като писмено доказателство по делото е удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ***/13.07.2011 г. от
Община Варна, от която се установява, че родители на М. А. А. са И. Д. А. и А.
К. А.
От служебно извършената справка във входящия регистър на Районен
съд – град Варна е видно, че между страните няма образувани дела по реда на
ЗЗДН.
От справка за съдимост на М. К. В. се установява, че същият е осъждан
за извършено престъпление против собствеността, през 2010 г. и през 2014 г.
От постъпилата информация от УМБАЛ „С. М.“ ЕАД е видно, че няма
данни М. К. В. да е настаняван за лечение в Психиатричната клиника на
горепосоченото лечебно заведение.
Като писмено доказателство е приета образуваната преписка по жалба
на И. Д. Д. по описа на Трето Районно управление, от която се установява, че
Д. е подала жалба във връзка с изпратено до дъщеря й съобщение на
07.09.2025 г., съдържащо заплаха към нея и майка й. Снети са сведения от М.
В., в който същият е заявил, че е изпратил на 07.09.2025 г. съобщение със
съдържание „Предай на майка ти и баба ти, че магазините им скоро ще
приключат, всеки ще си получи заслуженото“, но с оглед обстоятелството, че
майката на И. Д. продава цигари без бандерол. Изготвен е протокол за
2
предупреждание от 16.09.2025 г., по реда на чл. 65 ЗМВР да не отправя закани
и заплахи, да не причинява телесни повреди на И. Д. и членове на семейството
й и да не извършва самоуправни действия, тъй като ще носи наказателна
отговорност. Приложен към преписката е и формуляр за оценка на риска, от
оценяващ служител полицейски инспектор М., от който е видно, че е налице
екстремно висок риск, при който се препоръчват незабавни действия по
защита на пострадалото лице.
От пиобщения запис от „Национална система 112 – МВР“, осъществен
на 07.09.2025 г. в 21.23 часа е видно, че И. Д. сигнализира за полученото от
дъщеря й съобщение от М. К. В., с текст да предаде на майка си и баба си, че
магазините им скоро ще приключат и всеки ще си получи заслуженото.
Установява се, че подава сигнала от дома на своя приятелка, тъй като след
полученото съобщение се е притеснила и се е разтреперила. От централата на
„Национална система 112 МВР“ са я свързали с Трето РУ – град Варна, където
са я уведомили, че следва да подаде жалба срещу лицето, изпратило
съобщението.
От показанията на свидетелката М. Х. Тодорова - майка на И. Д. и баба
на М. А. се установява, че познава В. от три години като дъщеря й е имала
интимна връзка с него и са се намирали във фактическо съжителство.
Установява се, че знае за бой, който дъщеря е понесла в началото на връзката
им и за инцидент около 6-ти септември, когато внучката й се обажда
разтреперена, че е получила съобщение от В., в което да й предаде на нея и на
майка й, че магазините им ще приключат и докато каже на нея и на майка й да
запишат съобщението, същото е било изтрито. Посочва, че децата са
притеснени, дори внучката й докато разхожда кучето им непрестанно говори
по телефона, тъй като се притеснява, да не го срещнат. Уточнява, че В. се е
държал добре с децата, докато с майката са имали проблеми и дори е била
свидетел на отправен шамар.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на
относимите правни норми, съдът намира то правна страна следното:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че молбата е подадена от легитимирани по закон лица срещу лице,
легитимирано да отговоря, аргумент от чл.8, т.2 ЗЗДН и чл. 3, т.2 и т.10 ЗЗДН
Същата е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.
Ката страна в производството е конституирана М. А. А., на основание чл. 9,
ал.2 ЗЗДН.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна
връзка, съставлява домашно насилие.
Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт
на непредизвикана агресия във всичките й гореописани проявни форми. В
3
тази връзка следва да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита
на лица пострадали от насилие.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на 07.09.2025 г. М. К. В. е изпратил на непълнолетната дъщеря
на И. Д., с която се е намирал във фактическо съжителство – М. А. А.,
съобщение, с което й казва да предаде на майка си и баба си, че ще приключи
двата им магазина съвсем скоро и всеки ще си получи заслуженото. Съдът не
кредитира изявленията на В., че съобщението е с друг текст, тъй като
възприема това за защитна негова теза, а и с оглед приобщената преписка по
описа на Трето РУ – Варна, от която се установява, че същият не само
потвърждава изпращането на съобщението, но и текста на същото. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че е реализиран акт на психическо насилие спрямо И. Д. и М. А..
Съдът не възприема защитната теза на процесуалния представител на
ответника, че става въпрос за неуредени лични отношения между бившите
фактически съжители, а не за домашно насилие, тъй като първо характера на
текстовото съобщение е със заплашително съдържание и второ нелогично е
неуредените лични отношения да се уреждат чрез непълнолетно лице.
Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, доказва по
безспорен и несъмнен начин, че е налице реализиран акт на домашно насилие
спрямо молителите като не е налице нито едно събрано доказателство,
опровергаващо представената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, както и
останалите събрани по делото доказателства – писмени и гласни такива.
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че депозираната молба за
защита се явява основателна и следва да се уважи като спрямо ответника се
наложат мерки за защита в полза и на двете молителки по реда на чл.5, т.1, т.3,
т.4 ЗЗДН. Неоснователно е искането на защита на ответника да се наложи
минимално предвидения в закона срок по отношение на мерките за защита, с
оглед оценката на риска, представена към полицейската преписка и предвид
липсата на задръжки у ответника да изпраща съобщение със заплашително
съдържание до непълнолетно лице, което се отглежда пряко и непосредствено
от своята майка. Липсва каквото и да е оправдание на постъпката на В. за
нарушаване неприкосновеността на личното пространство на М. А., дори и
изпитването на обич като към родно дете. В случай, че са налице толкова
дълбоки и искрени чувства, житейски логично е да се стреми да се предпази
обичаното лице, а не да се изпращат заплашителни съобщения с отправено
искане за предаване на съдържанието на същите. Наличието на осъществено
психическо наличие спрямо непълнолетно лице, което предвид ниската си
възраст ще се нуждае от подкрепа за справяне със ситуацията, допълнително
подкрепя изводът за неоснователност на искането за налагане на мерки за
защита за минимално предвидения срок. Съдът намира, че срокът по
отношение на посочените мерки следва да е за такъв от 9 месеца, след
извършена оценка на риска по реда на чл. 15, ал.4 ЗЗДН и Правилника за
прилагане на Закона за защита от домашно насилие като съобрази и
4
обстоятелството, че се касае до еднократен акт на психическо насилие чрез
отправени заплахи. В случая съдът намира, че същият е в интерес на детето,
тъй като В. е бивш съжител на майката и в случая не следва съдът да
съобразява необходимостта от съхраняване на връзката между тях, каквото
задължение има при родствена такава между /баща и дъщеря/, напротив съдът
следва да препятства възможността за контакт на В. с И. Д. и М. А., с оглед
осигуряване възможността на същите да продължат по нормален начин своя
живот, без да се притесняват, оглеждат и страхуват, каквато именно е и целта
на ЗЗДН и която би се постигнала с определения от съда срок от 9 месеца,
считано от постановяване на незабавната защита.
По отношение на разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН М. К. В. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна
такса в размер на по 25,00 лв., както и сторените разноски в размер на 600 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за
защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. К. В., ЕГН **********, адрес: град П., ул. „Св. Св. К. и
М.“ № **, ет.** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по
отношение на И. Д. Д., ЕГН ********** и детето М. А. А., ЕГН **********,
двете с адрес: град В., ж.к. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.**
ЗАБРАНЯВА М. К. В., ЕГН **********, адрес: град П., ул. „Св. Св. К. и
М.“ № **, ет.** да приближава И. Д. Д., ЕГН ********** и детето М. А. А.,
ЕГН **********, двете с адрес: град В., ж.к. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, както
и домът им, находящ се в гр. В., ж.к. "В.“ бл.**, вх. **, ет.**, ап. **,
местоработата на И. Д. Д., ЕГН ********** в гр. В. ж.к. "Вл. В." - К.гр.
/пазара/, павилиони №** и №**, училището на М. А. А., ЕГН ********** в гр.
Варна П.Г.Т.М.Д и фитнес „И.“, който посещава М. А. А., ЕГН ********** - в
гр. В., ж. к. В., на разстояние по-малко от 200 метра за срок от 9 месеца,
считано от издаване на заповедта за незабавна защита – 15.09.2025 г.
ЗАБРАНЯВА М. К. В., ЕГН **********, адрес: град П., ул. „Св. Св. К. и
М.“ № **, ет.** да осъществява контакт с И. Д. Д., ЕГН ********** и детето
М. А. А., ЕГН **********, двете с адрес: град В., ж.к. В., бл.**, вх.**, ет.**,
ап.** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация за срок от 9 месеца, считано от издаване на заповедта за
незабавна защита – 15.09.2025 г.
ОСЪЖДА М. К. В., ЕГН **********, адрес: град П., ул. „Св. Св. К. и М.“
5
№ **, ет.** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – град Варна държавна такса в размер на 25 лева, на основание
чл. 11, ал.2 ЗЗДН
ОСЪЖДА М. К. В., ЕГН **********, адрес: град П., ул. „Св. Св. К. и М.“
№ **, ет.** да заплати в полза на И. Д. Д., ЕГН ********** и детето М. А. А.,
ЕГН **********, двете с адрес: град В., ж.к. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.**
сумата от 600 лева, представляваща сторени в производството разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от 31.10.2025 г.
/датата на постановяването му/ пред Варненски окръжен съд, на
основание чл. 17, ал.1, предл.2 във връзка с чл. 15, ал.7, изр.2 ЗЗДН
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6